ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1288 18.12.2017г. град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На осемнадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Иво Добрев
като разгледа търговско дело № 363 по описа за 2017 година
докладвано от съдията Добрев, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна
и допустима искова молба, предявена от ,,УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.
Калинов Кръстев, ЕГН *********** и Димитър Николаев Личев, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, офис 4, против ЕТ ,,МАРИНА- Ирина Георгиева“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. ,,Славейков“, бл.1Б, вх.13, ет.5, представляван от Ирина Евтимова Георгиева, ЕГН **********,
с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, съществуване
вземането на ищеца в размер на 30000евро(тридесет
хиляди евро), представляващо част от цялостно вземане от 232 878.33евро по
запис на заповед №85732/09.10.2008г., издаден в гр.София, без протест, платим
на предявяване до 61 месеца от издаването, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК- 08.11.2016г. до окончателното й изплащане, както
и разноските в настоящото производство.
При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ЕТ ,,МАРИНА-
Ирина Георгиева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.,,Славейков“, бл.1Б, вх.13, ет.5, представляван
от Ирина Евтимова Георгиева, ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 30000 евро (тридесет хиляди),
представляваща част от цялостно вземане от 232 878.33 евро по запис на заповед №85732/09.10.2008г.,
издаден в гр.София, без протест, платим на предявяване до 61 месеца от
издаването, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Разглеждането на
осъдителния иск е обусловено от изхода на делото по главния иск, след преценка
на неговата основателност. С оглед разрешението, обективирано в т.11,б.,,б“ от
ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№14/2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителен
иск се явява процесуално допустим.
Погасяване правото на приносителя на запис на заповед
на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния
възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по
чл.534, ал.1 ГПК срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия
парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до
увеличаване имуществото на платеца- издател се съзимерява, като наличието или
не на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно
принудително изпълнение е правно ирелевантно.
Искът по чл. 534 от ТЗ се явява специален субсидиарен иск за
неоснователно обогатяване при положение, че за ищецът се е погасило правото на
преносителя на правото на записа на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ. В същия смисъл е и
константната практика на ВКС на РБ /реш. № 320/17.06.2010г. на ВКС по т.д. №
161, ІІ ТО, както и реш. № 599/17.03.2006г. на ВКС, по т.д. № 664/2004г.
на І ТО/.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответницата, като е указана възможността за
подаване на писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В
определения от съда двуседмичен
срок, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба.
Отговорът на
ответницата е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде
допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок
по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена
на ответната страна с възможността за подаване на допълнителен отговор.
Ответницата е депозирала по делото допълнителен писмен отговор.
При това положение съдът намира, че книжата по
делото са разменени редовно.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е
допустим.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че ответникът
в настоящото производство издал запис на заповед №85732/09.10.2008г., за сумата
от 232578.33 евро, платими на предявяване в срок до 61 месеца от издаването.
Посочва се, че поемателят- ,,УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ЕАД придобил правото на собственост върху документа, както и
произтичащите върху книгата права. Записът на заповед бил надлежно предявен за
плащане с нотариална покана №1901/01.04.2015г., том І, акт 96 на нотариус
Кремена Консулова, рег.№248 на НК София, връчена на 06.04.2015г. на издателя
лично, но плащане не последвало.
След подадено заявление по реда на
чл.417 от ГПК пред Районен съд- Бургас, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, горните впоследствие били издадени въз основа
на образуваното ч.гр.д. №6849/2016г по
описа на БРС за сумата от 30000евро, представляваща част от цялостно вземане от
232 878.33евро по запис на заповед от 09.10.2008г., издаден в гр.София, без протест,
платим на предявяване до 61 месеца от издаването, на адреса на бенефициента,
предявен лично за плащане на издателя на 06.04.2015г., с нотариална покана на
нотариуса Кремена Консулова, рег.№ 248 в Нотариалната камара, район на действие-
БРС, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението-
08.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 2865.50лв.- съдебно- деловодни
разноски, от които държавна такса от 1173.50лв.лв. и 1692лв- адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20147080400093 по описа на
ЧСИ Тотко Колев, рег.№708, район на действие ОС- Бургас.
Длъжникът оспорил в законния срок
съществуването на дълга, поради което за ищеца възниквал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
При
условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответната страна
да заплати на ищеца сумата от 30000евро(тридесет
хиляди евро), представляваща неиздължената част от главница по запис на заповед
№85732/09.10.2008г., със срок на предявяване за плащане до 61 месеца от
издаването, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Навеждат се доводи, че считано от
09.11.2013г., на основание чл.531,ал.1 от ТЗ, започнала да тече тригодишната
погасителна давност, като същата изтекла на 09.11.2016г. Изтеклата погасителна
давност водела като последица до неоснователно обогатяване на издателя на
записа на заповед. Към датата на предявяване на исковата молба, едноличният
търговец имал неплатено задължение в размер на 30000евро.
Излага аргументи в тази насока.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.534, ал.2 от ТЗ, погасителната давност
започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на
заповед или чека. Ищецът, като приносител на ценната книга търпял вреда, тъй
като не можел да увеличи имуществото си с паричната сума по ефекта(вземането било
прескрибирано и преюдицирано).
Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Правна квалификация: исканията имат
правното си основание в чл.422 вр.чл.535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск е с правно основание чл.534, ал.1 вр. чл.535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответницата, с депозирания отговор на
исковата молба, излага становище във връзка с наведените от ищеца твърдения, като оспорва предявеният
установителен иск по основание и размер.
На първо място твърди, че нито в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, нито в
депозираната искова молба, ищецът посочвал
на какво основание претендира част
от сумата по записа на заповед .
Излага, че между страните съществувало
каузално правоотношение във връзка с което бил издаден процесният запис на
заповед- като обезпечение по договор за
финансов лизинг №85732/09.10.2008г..
Подчертава, че исковете на ищеца
по повод съществуващия финансов лизинг били отхвърлени и влезли в
сила(т.д.№33/2015г. по описа на БОС; в.т.д.№346/2015г. по описа на БАС).
Навежда аргументи, че съгласно
т.17 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед, на изследване подлежало и каузалното
правоотношение.
Намира, че плащане в конкретния
случай не се дължало, тъй като задълженията по финансовия лизинг били платени и
погасени по давност(както и вземането по записа на заповед).
Развиват се подробни съображения за
изтекла погасителна давност на предявения осъдителен иск.
Претендират се разноски . Представят
се доказателства.
Ищецът, с допълнителната си искова молба взема отношение по депозирания
отговор. Поддържа изцяло изложеното в
исковата молба.
Подчертава, че представеният по
ч.г.д.№6849/2016г., запис на заповед, бил автентичен и редовен от външна
страна, обективирайки една действителна абстрактна сделка по смисъла на чл.535
от ТЗ.
Посочва, че съгласно т.17 от ТР№4/2013г. на ОСГТК, предметът на делото по иска по чл.422 от ГПК се
определял от твърденията на ищеца в исковата молба за подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
В тежест на ответника в настоящото исково производство било да
докаже погасяване на вземането по записа
на заповед.
Излага, че с ЕТ ,,МАРИНА- Ирина Георгиева“
сключили договор за финансов лизинг за пътно превозно средство №85732/09.10.2008г.,
изготвен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. По силата на
горепосочения договор, лизингодателят се задължавал да придобие ППС (верижен багер, марка Caterprillar, модел
325 DLN,
рама:САТ 0325DPPKE01157 и да го предостави
за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. На 15.10.2008г.,
лизинговият обект бил предаден от Уникредит Лизинг ЕАД на ЕТ ,,МАРИНА- Ирина Георгиева“,
за което страните подписали приемо- предавателен протокол към Рамков договор
№85732/09.10.2008г., с което лизингодателят изпълнил основното си задължение по
договора. Лизинговата цена била определена съгласно Погасителен план (Уведомление
към лизингов договор №85732/ 09.10.2008г.), в размер на 497230.19лв.(с вкл.ДДС).
Лизингополучателят направил плащане в
размер на 41760лв. с вкл. ДДС, като остатъкът от общата стойност на лизинговия
обект (455470.30лева) бил разсрочен на 60 месечни вноски. Към датата но
подписване на договора, била уговорената между страните възнаградителна лихва,
представляваща част от месечна вноска- 7.5% годишно, определена на база
тримесечен EURIBOR- лихвена надбавка от 2.54 пункта.
Поради неизпълнение
договорните задължения от страна на лизингополучателя, ищецът изпратил
нотариална покана чрез нотариус Мариана Анастасова- Тумбакова, рег.№464,
НК-София до едноличния търговец, с която посочил седмодневен срок за изпълнение,
както и че договор ще се счита развален при неплащане. Въпреки поканата и
дадения допълнителен срок, не последвало изпълнение, поради което ищецът
упражнил правото си на едностранно прекратяване на договора на основание чл.87
от ЗЗД и чл.32,ал.1,б.,,л“ от договора.
Посоча, че последвало
връщане на лизинговия обект от лизингополучателя на 06.06.2011г., като със сумата от продажбата на актива били
погасени част от задълженията на ЕТ
,,МАРИНА- Ирина Георгиева“.
Твърди, че по силата на
чл.19, ал.15 от договора за финансов лизинг, издаденият запис на заповед обезпечавал
редовното и точно заплащане на всички суми по договора.
По – нататък излага, че на 29.08.2014г., на
основание чл.417,т.3 от ГПК, ищецът се снабдил с изпълнителен лист, по силата
на който едноличният търговец бил осъден да заплати сумата от 87363.58в.,
представляваща неиздължена главница по договор за финансов лизинг. Длъжникът подал възражение в законовия
двуседмичен срок срещу заповедта за незабавно изпълнение. Ищецът предявил иск за установяване на
вземането(т.д.№33/2015г. на ОС- Бургас).
С Решение№374/01.10.2015гг. по т.д.№33/2015г. по описа на БОС, с което
било признато за установено вземането по издадена заповед за незабавно
изпълнение за сумата от 87363.58лв, представляващо обезщетение за неиздължена
главница по договора за лизинг за периода от 09.09.2009г. до 09.12.2010г..
С Решение №9/10.02.2016г. на Апелативен съд –Бургас, горецитираното
решение било отменено. С Определение №476/16.12.2016г., постановено по
гр.д.№61304/2016г. на ВКС не било допуснато касационно обжалване на решението
на Апелативен съд- Бургас.
Посочва, че издаденият изпълнителен лист бил за сумата от 87363.58лв.,
представляваща неиздължена главница по
договор за финансов лизинг на пътно превозно средство 085732/09.10.2008г.,
дължима за периода 09.09.2009г. до
09.12.2010г.вкл.
Подчертава, че към 06.11.2017г. задължението на ответника възлизало на
153301.97 евро(2990832.59лв.), от които:
-59732.53евро (116826.67евро) с вкл.ДДС- дължима главница по лизингови
вноски за периода от 09.03.2009г. до 09.12.2010г.;
-7896.10евро(15443.43лв.)с
вкл. ДДС- дължима възнаградителна лихва за периода от 09.03.2010г. до
09.12.2010г.;
-4341.65евро(8491.53лв.)- дължими други
задължения по договора за лизинг, представляващи разходи за застраховки и
други;
-19680.02евро(38490.77лв.)- дължима неустойка по повод неизпълнение и
разваляне на договор за лизинг;
-61651.67 евро(120580.19лв.)- дължима законна лихва за забава.
Навежда доводи, че погасяването по давност на
вземането по каузалното правоотношение не водело до погасяване на вземането по
издадения запис на заповед. Цитира съдебна практика (Определение №65/27.01.2017г.на
ВКС по гр.д. №60185/2016г., ІІ г.о., ГК; Решение №110/08.11.200г. на ВКС по
т.д.№949/2009г., І т.о.ТК; Определение№555/19.09.2017г.по т.д.№2306/2016г. на
ВКС).
Излага съображения във връзка с направените с
отговора на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност на
вземането по записа на заповед.
Съгласно
чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ, не съществувала пречка издателят да определи по –
къс или по- дълъг срок за предявяване на плащането по записа. В случая срокът за
предявяване на записа изтекъл на 09.11.2013г., но след неговото изтичане
започвал да тече тригодишния срок по чл.531, ал.1 от ТЗ. След предявяване
записа на заповед с нотариална покана,
връчена лично на издателя на 06.04.2015г., същият не извършил плащане по него.
Посочва, че непредявяването на записа на заповед в срок не водело до
прескрибирането на менителничния ефект. Непредявяването в срок имало за
последица само загубване правата на регресно отговорните лица- джирантите и
техните авалисти (ТР №1/2005г. ОСГК на ВКС; Решение №1 от 01.03.2010г. на ВКС
по т.д.№520/2009г., ІІ т.о.,ТК; Решение №61 от 30.01.2009г. на ВКС по гр.д. №6485/2007г.,
ІVг.о., ГК).
Излага
становище относно направеното възражение за погасяване по давност на предявения
при условията на евентуалност иск. Съгласно чл.534, ал.2 от ТЗ, правото на иск за неоснователно обогатяване възниквало в
момента на изгубване на исковете по записа на заповед. Срокът за предявяване на
специалния иск за неоснователно обогатяване започнал да тече от 10.11.2016г. и
изтичал на 10.11.2019г. Настоящата искова молба била изпратена по пощата на
31.07.2017г. и заведена в деловодството на Бургаския окръжен съд на 01.08.2017г., поради което срокът по
чл.534, ал.2 от ТЗ не бил изтекъл.
Подчертава, че искът по чл.534, ал.2 от ТЗ
принадлежал на приносителя на записа на заповед, чийто менителничен иск е
погасен, поради изтичане на специалната
погасителна давност за предявяване на
прекия иск срещу издателя или се дължал на преюдициране на ефекта, поради
пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него (Решение
№45/ 31.03.2016г., постановено по т.д.№1029/2015г. на ВКС,ІІ т.о.). Ангажира
доказателства.
Ответникът, с допълнителния
отговор на исковата молба е взел отношение по депозираната допълнителна искова
молба. Поддържа твърденията, наведени в отговора на исковата молба.
Заявява,
че всички задължения по каузалното правоотношение били погасени поради
извършено плащане, както и предвид погасяването им по давност. Посочва, че
съобразно т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежало и каузалното правоотношение
Съгласно
трайната съдебна практика, при прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 от ТЗ или
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, за вземане срещу издатели на
записа на заповед или неговия авалист, се прилагала специалната тригодишна
давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, а не общата такава по чл.110 от ЗЗД.
Намира
предявеният евентуален иск, за погасен
по давност. Същият следвало да се предяви до изтичане на три години от датата
на погасяване на вземането по записа на заповед В настоящия случай не било
налице твърдяното обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца с
процесната сума.
По доказателствените искания на страните: Съдът
намира направените от страните доказателствени искания- за приемане на представени
при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява
наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими
и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
С допълнителната
искова молба, ищецът е направил доказателствено искане за допускане и извършване
на съдебно- счетоводна експертиза. Съдът намира, че горното следва да бъде
уважено, тъй като поставените към вещото лице въпроси са относими към предмета
на спора.
По
доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и
чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл.
154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
При предявен установителен
с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, в тежест на кредитора - ищец
е да докаже вземането си,
основано на менителничния ефект, като доказването се свежда до установяване
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение; При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните, следва да докаже
фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното или отричаното право, за съществуването, респ. несъществуването
на вземането по записа на заповед. С
оглед твърденията на
ответника, че записът на
заповед е издаден с цел да се обезпечи изпълнението на задължението по
каузалното правоотношение, представляващо сключен между него и ответника
договор за финансов
лизинг, в негова тежест е да докаже съществуването на валиден договор,
във връзка с който е бил издаден записът на заповед, както и че е изпълнил
задълженията си /същите
са погасени/ по посочения договор ,
респ. тези по менителничния ефект.
По предявения при
условията на евентуалност, иск по чл.534, ал.2 от ТЗ, ищецът следва да докаже всяка една от следните предпоставки,
като не е необходимо да доказва причинна връзка между вредата и обогатяването: 1.действителен менителничен ефект- запис на заповед,
отговарящ на изискванията на чл.535 ТЗ и редовен от
външна страна; 2. изтичане на погасителната давност за
упражняване на менителничните права спрямо прекия длъжник - издател на записа
на заповед (невъзможност да се проведе прекия иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ); 3. неизпълнение от страна на издателя на записа на
заповед на паричното задължение, което ценната книга материализира; 4. вреда на приносителя на записа на заповед, изразяваща
се в невъзможност имуществото му да се увеличи с паричната сума по ефекта в
размер на 30000 лв. (макар и да е носител на паричното вземане по ценната
книга, приносителят не може да получи сумата чрез предявяване на менителничен
иск срещу прекия длъжник); 5. обогатяване на издателя
на записа на заповед, изразяващо се в спестяване на разходи за погасяване на
задължението, т. е. в намаляване на пасивните елементи в имуществото му, в
размер на сумата 30000лв
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 14.02.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото
приложените от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на съдебно- счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените от ищеца въпроси, като определя депозит за възнаграждение на вещото лице, вносим
от ищеца в размер на 300 лева по
депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова, която да се уведоми след внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните
преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния писмен
отговор на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по
делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :