Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Кюстендил, 28.02.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета
Масларска и
с участието на
прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 18 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция
на МВР – Кюстендил, оспорва с
касационна жалба решение № 83 от 28.10.2021г. на
Районен съд – Кюстендил по АНД № 611/2021год.,
с което е отменено Наказателно
постановление № 21-1139-000667 от 13.05.2021год. В жалбата се съдържат оплаквания
за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се
свързва с доказано нарушение и редовно проведено административнонаказателно
производство. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът Д.Л.Й. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Д.М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно. Поддържа наведените във възивното производство оплаквания за незаконосъобразност на НП поради недоказаност на релевираното деяние. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на предявената жалба като счита оспореното решение за неправилно.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Съображенията
са следните:
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно
постановление № 21-1139-000667 от 13.05.2021год., издадено от
началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР –
Кюстендил, с което на Д.Л.Й. са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 1000,00лв. и
“лишаване от право да управлява
МПС” за срок 12 месеца, на осн. чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП.
Оспореното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 382666/29.04.2021г., който
е връчен на нарушителя на датата, когато е издаден.
В НП е посочено,
че на 29.04.2021год., в 07,55часа в община Кюстендил, по ПП І-6, при бензиностанция “Струма петрол”
в посока с. Цървеняно, Й. управлява лек автомобил “Опел фронтера” с рег.
№ КН1146ВР след употреба на алкохол. Сочи се, че същата е установена с
техническо средство “Алкотест дрегер“
7510 - ARВВ 0060, който е отчел 0,99 промила
наличие на алкохол в издишания от водача въздух; че на същия е издаден талон за
медицинско изследване № 094522059116, а при извършеното такова е установено
наличие на етилов алкохол в изследваната кръвна проба в концентрация от 0,85
промила, видно от ПХИ № 180/07.05.2021г. на НТЛ при ОДМВР – Кюстендил; че
водачът има мирис на алкохол и е заявил,
че е пил ракия - около 500 гр. на 28.04.20221г. вечерта. Предвид изложените
обстоятелства, АНО е приел, че лицето управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил забраната
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а деянието е
квалифицирано като административно
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Издаденото НП е
връчено на нарушителя на 18.05.2021г., а
жалбата е депозирана чрез АНО до съда на 25.05.2021г. В същата се сочат доводи
за процесуални нарушения в АУАН и НП, а по същество се оспорва релевираното
деяние по съображения за необективност
на проведеното химическо изследване за алколохна концентрация. Прави се искане
за повторно извършване на химическа експертиза
от друго вещо лице. Делото е образувано на 28.05.2021г. и с разпореждане № 67 от 31.05.2021г. е
насрочено съдебно заседание за разглеждане на въззивната жалба за
22.06.2021г., но съдът не се е
произнесъл по искането за повторно изследване. Насроченото съдебно заседание не е проведено поради нередовно призоваване на жалбоподателя
и в следващото
заседание на 16.09.2021г. съдът е назначил исканата с жалбата експретиза. Последната не е
изпълнена поради унищожаване на контролната проба след изтичане на срока по
чл.26, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
При
горните данни, районният съд
постановява оспореното решение, с което отменя издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. Приел е, че е нарушено правото на защита на
нарушителя и че релевираното
деяние не е доказано. Горните изводи са мотивиран с това, че нарушителят надлежно е упражнил
правото си по чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/, като преди изтичане на срока по чл.26, ал.4 от
Наредбата с жалбата е поискал повторно извършване на химически анализ на
кръвната проба, но поради бездействие на АНО и на съда, срокът за съхранение на
контроланата проба е изтекъл и е
осуетена възможността за повторно изследване. С горните мотиви съдът е
приел, че предявеното обвинение е недоказано от резултата от изготвената химическа
експертиза поради надлежно проведеното оспорване на същата от нарушителя.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във
връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Както се посочи, за да отмени НП съдът е приел наличие на
съществени процесуални нарушения и недоказаност на релевираното деяние. Горните
доводи са обосновани от събраните доказателствени средства и са
правилни с оглед относимите разпоредбите
на чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП във вр. с
чл.26 и сл. от Наредба № 1/2017г.
Безспорно е по делото, че
административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за
деяние по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като съставомерният признак относно алкохолната концентрация от 0,85 промила е установен
с протокола за химическо изследване от 07.05.2021г. Безспорно е също, че след
връчване на НП на 18.05.2021г., с
предявената на 25.05.2021г. въззивна
жалба, нарушителят е поискал повторно извършване на химически анализ, но по
поради непроизнасяне по искането от АНО и поради несвоевременно произнасяне по искането от
съда, срокът за съхранение на пробата от кръв и на контролната проба от кръв е
изтекъл и същите са унищожени, с което
е възпрепятствано извършването на повторното химическо изследване.
Изложеното сочи на бездействие на АНО и на въззивния съд във връзка с
надлежно упражнено искане на нарушителя с правно основание чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., вследствие
на което е нарушено правото му на защита в производството по оспорване на наказателното
постановление. Изводите в горния смисъл в оспореното съдебно решение са правилни. При наличие на предпоставките по чл.27, ал.3 от Наредбата за упражняване на правото,
за органа по производството възниква задължението да допусне повторно извършване на
химически анализ. В случая
срокът
за упражняване на правото по чл. 27, ал. 3 от
Наредбата е спазен с подадената в
7-дневния срок
от връчване на наказателното постановление жалба,
а към тази дата не е изтекъл
и тримесечният срок по чл. 26, ал. 4 от Наредбата за съхранение на пробите кръв. Правото на повторен химически
анализ по чл.
27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. не е
поставено в зависимост от други процесуални условия, поради което АНО, а след
получаване на жалбата - съдът
като
органи по производството,
са дължали
произнасяне по искането на нарушителя. Конкретно в образуваното съдебно
производство, съдията-докладчик с
разпореждане е следвало да допусне извършването на повторно химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол
в предоставената от жалбоподателя проба и да изпрати съдебния акт в НТЛ
при ОДМВР – Кюстендил, където е съхранявана пробата. Както се посочи, с несвоевременното си произнасяне по искането за повторен химически анализ, в случая съдът е възпретятствал провеждането на изследването поради унищожаването на пробите след
изтичане на срока за съхранението им по чл.26, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017г. Налице е нарушение на изискванията на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г., което е ограничило правото на защита на нарушителя и гарантираната му от закона
възможност да иска събиране на доказателства по делото.
От друга страна, осуетеното повторно изследване на
кръвната проба сочи на неустановеност на
концентрацията алкохол, като съставомерен признак от обективната страна на
релевираното деяние. След като законодателят е допуснал провеждането
на контролно изследване по чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., то резултатите
от него биха били определящи за прилагане на санкцията. Констатираното процесуално бездействие на АНО и на съда по искането на нарушителя, има за последица
невъзможност
да се установи действителната концентрация на алкохол и повдигнатото
обвинение се явява недоказано. Издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и като го е
отменил районинят съд е постановил
правилно решение, което касационната
инстанция ще остави в сила.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 83 от 28.10.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 611/2021год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.