РЕШЕНИЕ
№ 22837
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110130645 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против Д. А. И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 2484/2025 г.
по описа на СРС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2360,24 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги от
длъжника за имота му на горепосочения адрес за период от 19.05.2023 – 20.05.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до погасяване на задължението,
както и сумата от 118,32 лева – мораторна лихва за периода от 17.07.2023 г. до
20.06.2024 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в размер
на 49,57 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като след указание
до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор за жилище с
адрес: гр. София, кв. „ . Сочи, че ответницата е наемател на процесния имот,
представляващ общинско жилище, респ. потребител на ВиК услуги на осн. чл. 2, ал. 3
от приложимите Общи условия. Посочва, че доколкото за процесния период
ответникът е бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВиК услуги и поради това дължи заплащане на услугите в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Твърди, че за периода от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г. по партидата на
ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 2360,24 лв.
за потребени и начислени с ежемесечни фактури за периода ВиК услуги. Ищецът
претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно с мораторна лихва в
размер на 118,32 лева за периода от 17.07.2023 г. до 20.06.2024 г., както и законната
1
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. Моли съдът да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. П. К., оспорва иска, като твърди, че ответникът не е потребител на
ВиК услуги за процесния недвижим имот. Оспорва иска като недопустим поради
липса на пасивна легитимация. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните. Оспорва, че ищецът е доставял до процесния имот твърдените количества
ВиК услуги. Поддържа, че няма доказателства за реално отчитане или за изпълнение
на предпоставките за служебно начисляване на ВиК услуги.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че в процесния
период се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за
доставка на ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за
доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес,
че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението, за което не сочи доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно
чл. 2, ал.1, т.1 от приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД - потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата има качеството на потребител на
имота, тъй като е наемател в същия. Действително съгл. чл. 2, ал. 3 от Общите условия
предвижда, че потребител, по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги, като е предвидено в такъв случай лицето по ал. 1, т.
1 или т. 2 да се задължи солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК
услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие.
Следва да се даде отговор на първия спорен въпрос между страните, а именно:
има ли ответницата качеството на потребител въз основа на наемно правоотношение
за процесния имот в процесния период. За установяване на това обстоятелство по
делото е приета Заповед № РКП-РД66 – 36/03.07.2018 г., издадена от Столична
община, р-н Красна поляна, въз основа на която на осн. чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда
и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община ответницата Д. А. И., заедно с още 4 лица – членове на семейството
й, са настанени в процесния имот, представляващ общинско жилище.
За да бъде завършен фактическият състав по възникване на наемно
правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от горепосочената
2
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, въз основа на настанителната заповед кметът на
района сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в
който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната
цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение;
поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното
правоотношение. По делото не е представен писмен договор за наем за процесното
жилище, сключен с ответницата, нито е направено доказателствено искане от страна
на ищеца за неговото изискване по реда на чл. 192 ГПК от Столична община.
От приетото по делото писмо, адресирано от кмета на Столична община, район
„Красна поляна“ до търговския директор на „Софийска вода“ АД във връзка с
изпратено запитване, се установява, че към момента на изготвянето на отговора
/02.08.2024 г./, ответницата Д. А. И. живее в процесния имот заедно със семейството
си. Към писмото е приложен и приходен касов ордер за платен наем. От съдържанието
на ордера се установява, че плащането е по договор № 0499/31.03.2009 г.
Както се посочи по-горе, договор за наем не е представен като доказателство по
делото, поради което не може да се установи, че е завършен фактическият състав на
чл. 22, ал. 1 от горепосочената наредба и е възникнало облигационно отношение по
договор за наем. На следващо място, настанителната заповед на кмета на район
„Красна поляна“, въз основа на която следва да се сключи договор за наем, е от
03.07.2018 г. Отразеното в приетия по делото приходен касов ордер плащане е по
договор от 31.03.2009 г. Дори посоченият договор да е договор за наем, което не се
установява от съдържанието на ордера, то не може да се направи извод, че се касае за
договор за наем, сключен въз основа на процесната настанителна заповед, доколкото
същият предхожда заповедта за настаняване с девет години. Ето защо, съдът намира,
че от представените по делото доказателства не се установява въз основа на
настанителната заповед да е сключен договор за наем с ответницата по делото за
процесния имот.
Фактическото обитаване на имота не е еднозначно с валидно възникнало и
съществуващо наемно правоотношение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество, но по делото липсват доказателства, че Д. А. И., на която е открита партида
за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот,
е собственик на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено вещно право на
ползване или че е съществувало валидно наемно правоотношение.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
3
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено следното:
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
вещото лице инж. С. С. е посетил процесния адрес на 15.11.2025 г., но не получил
достъп до него. Разположените множество апартаменти не били означени с имена на
обитатели и номера, като никой от обитателите не потвърдил, че познава лицето Д. И..
Установява се освен това, че за изготвянето на експертизата, „Софийска вода“ АД е
представило само част от издадените фактури за процесния период, както и че
въпреки направеното от вещото лице искане, ищецът е предоставил приемо -
предавателен протокол № **********/08.07.2022 за монтаж на нов общ водомер на
етажната собственост, който обаче се отнася за сграда № 4, а не за сграда № 6, в която
се намира процесният имот. Ето защо, не се установява в процесната сграда № 6 да е
поставен общ водомер, който да е отчел процесното водно количество. Следва да се
вземе предвид и констатацията на вещото лице, че прави впечатление, че отчетените
количества от общия водомер, които са разпределени между отделните потребители,
са твърде големи, като са повече от един и половина пъти по-големи от
индивидуалната консумация. От приложената към експертното заключение таблица на
количеството фактуриран разход на вода е видно, че индивидуалното потребление за
процесния период, възлиза на 301,60 куб. м., а делът от общото потребление е 502,457
куб. м. Поради изложеното, на самостоятелно основание съдът намира, че искът за
главница не е доказан и в частта, касаеща общо потребление съобразно общия водомер
в етажната собственост.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответната страна. Същата не е представила
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу Д. А. И., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 2360,24 лева,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София, кв.
„за периода от 19.05.2023 г. до 20.05.2024 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 118,32 лева, представляваща обезщетението за забава за периода
от 17.07.2023 г. до 20.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2025 г. по ч. гр. дело № 2484/2025 г. по
описа на СРС, 33 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5