№ 489
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110106648 по описа за 2023 година
Ищцата Р. Т. Д. е предявила срещу ответника „Е...“ ЕООД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 014.21 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за 14 дни от месец ноември 2022 г.; сумата от 576.00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022
г. за шест дни; сумата от 22.26 лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 21.11.2022 г. до
07.02.2023 г.; сумата от 12.64 лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата
молба – 07.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
Ищцата твърди, че на 26.04.2021 г. е сключил с ответника трудов договор
№ 16 от същата дата на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ, по
силата на който е назначена на длъжност „Организатор, работа с клиенти“. На
01.04.2022 г. бил сключен анекс към трудовия договор, с който е изменен
размерът на трудовото възнаграждение от 1 946 лв. на 2 900 лв., а на
01.09.2022 г. бил сключен друг анекс, с който бил изменен размерът на
трудовото възнаграждение от 2 900 лв. на 1 800 лв. Трудовото
1
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 19 от
18.11.2022 г. Твърди, че е получавала възнаграждението си по банков път.
Изразява съмнение по отношение на правилното изчисление на трудовото
възнаграждение след удръжките. Не било изплатено и определеното със
Заповед № 19 от 18.11.2022 г. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 527 лв. Сочи, че за последния месец – ноември не е
начислено и изплатено трудово възнаграждение за 14 дни.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „Е...“
ЕООД е постъпил отговор, с който оспорва предявения иск за неизплатено
трудово възнаграждение. Не оспорва наличието на трудово правоотношение
между страните, както и дължимостта на претендираното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 07.12.2023 г. проиводството
по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК в частта по предявените от
ищцата Р. Т. Д. е предявила срещу ответника „Е...“ ЕООД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 014.21 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за 14 дни от месец ноември 2022 г.; сумата от 576.00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022
г. за шест дни.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От признанието, направено от пълномощника на ищеца в подадената
на 07.12.2023 г. молба и от заключението на вещото лице се установява, че
след завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищцата
претендираните с исковата молба главни вземания за сумата от 1 014.21 лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за 14 дни от
месец ноември 2022 г. и за сумата от 576.00 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. за шест дни, което
обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 07.02.2023 г. до датата на
2
плащането – 20.10.2023 г.
Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ, във вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл.86
ЗЗД
Основателен е акцесорния иск по чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за
периода на забава.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото
ССчЕ се установява, че размерът на дължимото от ответника трудово
възнаграждение в размер на сумата от 1 326.94 лв. за периода от м. ноември
2022 г. е изплатено както следва: на 15.12.2022 г. сумата от 663.47 лв., на
02.03.2022 г. сумата от 100.00 лв., на 05.04.2023 г. сумата от 63.47 лв., на
30.05.2023 г. сумата от 100.00 лв., на 07.07.2023 г. сумата от 100.00 лв. и на
20.10.2023 г. сумата от 300.00 лв.
Размерът на лихвата за забава за релевантния период, изчислен с
помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на
лихви, съобразно датите на извършените от ответното дружество плащания,
възлиза на сума в общ размер от 31.11 лв., поради искът следва да се уважи
до предявения размер от 22.26 лв.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ във вр. чл. 245, ал. 2 от КТ и чл.86
ЗЗД
Като неоснователен следва да се отхвърли акцесорния иск по чл. 245, ал.
2 от КТ във вр. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ за периода до подаване на исковата молба. Според чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на
забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези
правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след
изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в
който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 224, ал. 1 КТ, вземането е
изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, но датата
на изискуемостта обаче не е равнозначна на дата на забавата. Предвид
липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на процесната сума, за да изпадне същият в забава е било
необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на
3
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че по делото няма данни, че преди
предявяване на настоящата искова молба, такава покана е била отправена от
ищеца спрямо ответника, поради което предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявения иск, в размер на 848.35 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото предвид постъпилото плащане в хода на производството
по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи
на ищеца разноски.
Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени
доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника
си.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважения иск в размер на 50.00 лв.
и сумата от 300.00 лв. представляваща разноски за вещо лице.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ул. ...,
адв. Д. П., да заплати на Р. Т. Д. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. ... - адв. Д. А., законната лихва за забава върху главниците в
общ размер на 1 590.21 лева по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
и чл. 224, ал. 1 КТ, за периода от подаване на исковата молба – 07.02.2023 г.
до датата на плащането – 20.10.2023 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата от 848.35 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ул. ...,
адв. Д. П., да заплати на Р. Т. Д. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. ... - адв. Д. А., сумата от 22.26 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от
4
21.11.2022 г. до 07.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Т. Д. , ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Благоевград, ул. ... - адв. Д. А., срещу „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със
съдебен адрес: гр. София, ул. ..., адв. Д. П., осъдителен иск за заплащане на
сумата от 12.64 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със
съдебен адрес: гр. София, ул. ..., адв. Д. П. за присъждане на разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ул. ...,
адв. Д. П., с адрес: гр. София, ул. „.... I” .., да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 50.00 лв. – държавна такса и 300.00
лв. - разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5