№ 240
гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20221320200255 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание чл.59,
ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от Б. АНГ. АНГ. от гр.В.,
ул.”Г.“, № 7 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-
0953-000108 от 10.02.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР В., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено от
него административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде уважена жалбата му, като основателна,
оспорва атакуваното наказателно постановление и моли да бъде отменено
същото, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна поддържа наказателното постановление и
моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, и моли да
бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 01.01.2022г. около 23,35ч. в гр.В., на ул.“Широка“ жалбоподателят
1
А., като водач на МПС е управлявал лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№
ВН2199АВ, с посока на движение към кръстовището с ул.“Хр.Б.“. При
извършената полицейска проверка и след направената справка чрез ОДЧ
ОДМВР В. е констатирано, че въпросния автомобил е с прекратена
регистрация от 27.12.2021г. Лекия автомобил е собственост на И.Г.Т. с ЕГН
**********. Същия е придобил собствеността съгласно договор за покупко-
продажба № 6510 на 25.10.2021г. от Р.М.Р. с ЕГН **********. След
издаването на процесните АУАН и НП Тодоров е отчуждил това МПС на
Б.А.. Въпреки, че към времето на авторството на разглежданото
санкционирано деяние жалбоподателят не е бил легитимен собственик на
автомобила, то той определено е бил негов формален такъв, като го е
притежавал, стопанисвал, ползвал и управлявал със всичките произтичащи от
това последици. Имал е редица изпълнени условия за движението по
пътищата с лекия автомобил. Неправдоподобно и недостоверно е да се
приеме за оправдателна причина, незнанието за дължимата регистрация.
Водачът е бил длъжен да знае, а незнанието не оневинява, за изпълнението на
нормативно задължителни и правно уредени императивни изисквания.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка - акта за установяване на
административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладни записки
три броя, писмено сведение, удостоверение от Сектор ПП-В., постановление
на РП-В., СРМПС част 1, договор за покупко-продажба, пет броя данни за
ППС, заявление за регистрация, както и от гласните доказателства:
свидетелските показанията на актосъставителя свидетеля А., между които
няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това,
което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано,
изложено по-горе, поради което се кредитират от видинският районен съд.
От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че
жалбоподателят А. е осъществил състава на твърдяното административното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, както от обективна, така и от субективна
страна, като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. За
формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя,
който чрез собствените си действия обективира личното си вътрешно
отношение към деянието. Той следва да понесе предвидената
2
административно-наказателна отговорност, която административно-
наказващият орган е определил и наложил правилно по вид и размер, така
както е предвидено от закона, съответно на разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП в минимални граници. Спазени са разпоредбите на закона относно
издаването на съответния АУАН и последващо Наказателно постановление.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0953-000108 от
10.02.2022г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР В., с което на Б. АНГ. АНГ.
от гр.В., ул.”Г.“, № 7 с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 м. /шест месеца/.
Решението може да бъде обжалвано пред видинския административен
съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3