№ 129
гр. Пазарджик, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500374 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба, подадена от ЦВ. АТ. Ц. , ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д.К. „ №
25, против „Сити Кеш“ ООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Славянска „ № 29, ет. 7.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем.
С Решение № 674/ 22. 12 .2020г. на районен съд Пещера, постановено по гр. д. № 857/2020г. по описа на същия
съд, искът е уважен изцяло. Осъдено е ответното дружество да заплати в полза на ищцата сторените съдебно –
деловодни разноски , а в полза на районния съд разноските за възнаграждение на вещо лице.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство„Сити Кеш“ ООД гр. София, ЕИК *********, подадена чрез процесуалния представител на
страната. Решението се обжалва в частта, в която районния съд е прогласил нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в
обжалваната част,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението
на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се отхвърли иска за прогласяване нищожността на клаузата за възвнаградителна лихва .Претендира
се заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от иска.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на
страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
1
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението.По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата по делото се установява ,че на 10. 09. 2019г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е сключен
при следните параметри :
Размер на кредита 300лв. ;
Срок на кредита – 10 месеца – 10. 07. 2020г. ;
Размер на погасителната вноска – 3х 10,01лв. и 7 х 48,77лв.;
ГПР- 48, 09%; ГЛП- 40,05% ;
Договорна лихва – 71,42лв. ;
Общо дължима сума – 371,42лв;
Към договора е приложен Погасителен план, подписан на същата дата.Приложен е и Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,на основание чл. 8 от ЗПК.
По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина.Това обаче не достатъчно
,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен
текущия(месечния ) лихвен процент , с който ще се олихвява кредита .Не е посочен и дневния лихвен
процент.Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което означава да се
посочат показателите , по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент , който кредитора
прилага в случая и и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите
за промяната на лихвения процент по кредита .
Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и
чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това,уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна ) лихва е нищожна и на
2
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ;
Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави,
когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти .
Към момента на сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични задължения ,
определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за текущата година(проста годишна лихва )
е 0% + 10% надбавка = 10%). Максималният размер , до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за
да не противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 40,05%, което надхвърля
допустимия размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 300 лв., дължимата
възнаградителна лихва е 71,42лв., което е почти ¼ от размера на кредита.Тази лихва противоречи на добрите
нрави и по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации.
В заключение следва да се отбележи ,че при заем с кратък срок на ползване( 10 месеца ) , уговарянето на
възнаградителна лихва от 40, 05% не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателя ,нито с риска ,
който поема от отпускането на заема ,нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба .
Толкова висока възнаградителна лихва не е типична дори за дългосрочните банкови кредити.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на жалбоподателя ще следва да останат направените
разноски във въззивното производство.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА и чл. 9 ал.1 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения ще следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на адвокат Д. ЛЮБ. Ф. от САК, с
личен номер **********,сумата 300лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 674/ 22. 12 .2020г . на районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 857/2020г. по
описа на същия съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Славянска „ № 29, ет. 7, да заплати в полза на адвокат Д. ЛЮБ. Ф. от САК, с личен номер
**********, сумата 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4