О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 318 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на М.Д.Д. срещу определение
от 01.11.2019 г. по НЧД №17057/19 г. на СРС, НО, 23 състав, с което е оставена
без разглеждане жалбата на Д. срещу постановление на СГП, с което е потвърдено
постановление на СРП, с което е отказано образуване на ДП по повод на подадени
от него жалби и сигнали.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт с
объркани и неясни доводи, като се иска отмяна на определението на СРС, както и
редица други неща, като отнемане на имунитет на прокурори и разследващи органи.
Иска се разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок, от лице с качеството на
страна пред първата инстанция, пред местно компетентен съд и срещу акт, който
подлежи на проверка в производство по въззивен
съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. По същество, жалбата се явява
неоснователна, а определението на СРС- правилно и законосъобразно. В него
първостепенният съд подробно е проследил хода на преписката, която е била
образувана въз основа на жалби на М.Д., респ. постановените в тази връзка
актове от СРП, СГП и другите горестоящи прокуратури,
занимали се с жалбите и сигналите на лицето. Правилно първостепенният съд е
преценил, че макар и жалбата на М.Д. до СРС да не е много ясна, то от
съдържанието на същата може да се направи извода, че той е недоволен от
постановленията съответно на СРП и на СГП, с които е отказано образуването на
ДП по повод подадените от него жалби, респ. този отказ е бил потвърден от СГП,
доколкото това са и последните произнасяния по преписката преди депозирането на
жалбата от страна на М.Д. до СРС, респ. липсват постановления за прекратяване
на наказателното производство, с оглед обстоятелството, че такова изобщо не е
било образувано, а точно обратното- отказано е образуването на същото. Правилно
въз основа на така констатираното, първостепенният съд е преценил, че жалбата
на М.Д. срещу тези постановления на прокуратурата се явява недопустима, предвид
това, че законът не е предвидил възможност за обжалване пред съд на
постановлението на прокурора, с което се отказва образуването на ДП, респ.
постановлението на горестоящия такъв, с което този
отказ е потвърден. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, които
изцяло се споделят от въззивния съдебен състав, който
не намира за необходимо да преповтаря същите отново.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд
намира, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, а
жалбата срещу него неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а определението на СРС-
потвърдено изцяло. Още повече, че в самата жалба са изложени доводи не толкова
срещу самото определение на СРС, колкото срещу действията на прокурори и
служители на СДВР, работили по преписката, а съдът не разполага с компетентност
да разследва техните действия.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр.
ал.6 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 01.11.2019 г. по НЧД №17057/19 г. на СРС, НО, 23 състав, с което е оставена
без разглеждане жалбата на Д. срещу постановление на СГП, с което е потвърдено
постановление на СРП, с което е отказано образуване на ДП по повод на подадени
от него жалби и сигнали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.