№ 241
гр. С.З., 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901413 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр.с чл.124 ГПК.
Ищцата М. Г. ИВ. посочва, че преди няколко месеца след посещение
при ЧСИ М.Д. с peг. № 865 и с район на действие Окръжен съд - С.З. й е
връчено съобщение, с което я уведомяват, че с изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. №5510/2012 г. от PC С.З. е осъдена да заплати общо сумата в размер на
38 134,62 /тридесет и осем хиляди сто тридесет и четири лв. и 62 стотинки/,
от които сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата от 17 850, 10 лв. - договорна
лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. - такси
съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и
законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от 796, 76 лв. - разноски в полза на
„Б." АД, по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д..
Посочва се, че към настоящият момент тази банка е придобита от „Ю."
АД, която е получила всички права и задължения на „Б." АД и е станала неин
правоприемник, поради което се явява ответник по настоящия иск. Ищцата
счита, че към настоящият момент е настъпил факт изключващ изпълняемото
право, а именно, изтекла е предвидената 5 годишна погасителна давност, по
силата на която е погасено правото на вземане, а от там и принудително
изпълнение по издадения изпълнителен лист. Това е така, защото решението
по ч.гр.д. №5510/2012 г. по описа на Pайонен съд - С.З. е влязло в законна
сила на 12.10.2012 г., т.е. от тази дата е започнала да тече предвидената в
чл.117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Твърди, че до
настоящия момент не й е известно да са предприети действия, с които тази
давност да е била прекъсвана, тъй като образуването на изпълнителното дело
не е сред способите предвидени в закона.
Посочва, че тъй като този факт е настъпил след влизане в сила на
Заповедта по чл. 417 от ГПК за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, с който да докаже съществуването му. Сочи, че съгласно
чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което прави
1
възражение за изтекла погасителна давност, с която е погасено вземането, а от
това се преклудира и правото на принудително изпълнение по издаденият
изпълнителен лист. Моли да се приложи и правилото на чл.119 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „Ю." АД като правоприемник на „Б." АД, че ищцата
не му дължи сумата от 38 134, 62 лв., от които сумата 6 866, 60 лв. - главница,
сумата от 17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.;
сумата от 12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договора за периода от
20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от
796.76 лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност на вземането.
Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
„Ю." АД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от представения изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед
№ 3650/12.10.2012 г. по ч.гр.д. №5510/2012 г. от Районен съд - С.З., М. Г. ИВ.
е осъдена да заплати на „Б.“ АД общо сумата в размер на 38 134,62 лв., от
които сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата от 17 850, 10 лв. - договорна
лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от 12 621, 16 лв. - такси
съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора за периода от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и
законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от 796, 76 лв. - разноски в полза на
„Б." АД.
Не е спорно, че „Ю.“ АД е правоприемник на „Б.“ АД.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист и по молба на „А.“ ЕАД
е образувано изпълнително производство срещу М. Г. ИВ., по което е
образувано изпълнително дело №20188650400158 по описа на ЧСИ М.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. С оглед на така очертания предмет на иска, надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на
оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като
ответник /Определение № 60447/01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1377/2021 г. на
ВКС, II т. о. /.
В настоящия случай изпълнително дело №20188650400158 по описа на
2
ЧСИ М.Д. е образувано на 07.03.2018 г. със следните страни: взискател "А."
ЕАД и длъжник М. Г. ИВ..
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предявен от
длъжника по изпълнението срещу първоначалния взискател „Ю." АД /като
правоприемник на „Б." АД/, който е цедирал вземанията си по изпълнителния
лист в полза на цесионера "А." ЕАД, който е цедирал вземания, по
изпълнителния лист от 12.10.2012 г. на "С." ЕАД, за който няма данни дали е
конституиран по чл. 429 от ГПК в качеството на взискател в изпълнителното
производство.
Следователно към момента на предявяването на иска по чл. 439 от ГПК,
като взискател по изпълнителното дело се е легитимира "А." ЕАД, най –
вероятно по силата на договор за цесия. При това положение, за ищцата М. Г.
ИВ. липсва правен интерес да предяви иск по чл. 439 от ГПК срещу „Ю." АД
/като правоприемник на „Б." АД/, тъй като към момента на завеждане на
исковата молба, същият вече не е носител на спорното материално право и е
загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело, поради което и
предявеният срещу него иск се явява недопустим. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за
която съдът, следи служебно във всеки един момент до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт, а не само към момента на
предявяване на исковата молба. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат.
В настоящия случай ищцата не установява правния си интерес от
предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу
ответника „Ю.“ АД, а същият се опровергава и от събраните по делото
доказателства, които съдът преценява с оглед служебното си задължение да
следи за допустимостта на производството.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от М. Г. ИВ.
против Ю." АД за признаване на установено, че М. Г. ИВ. не дължи на Ю."
АД сумата от 38 134, 62 лв., от които сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата
от 17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от
12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договора за периода от
3
20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от
796.76 лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност на вземането е
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
При това положение определението за приключване на съдебното дирене
и даване ход на устните състезания по делото следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 21.03.2022 г., постановено по делото за
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от М. Г. ИВ. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.*** и адрес за призоваване гр.С.З.
ул."М.Методи Кусев" №31 вх.Г ет.1 ап.2, чрез пълномощника си адв.Д.Д. от
АК С.З. против „Ю." АД за признаване на установено, че М. Г. ИВ. не дължи
на Ю." АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С. п.к. ***
сумата от 38 134, 62 лв., от която сумата 6 866, 60 лв. - главница, сумата от
17 850, 10 лв. - договорна лихва от 20.03.2009 г. до 08.10.2012 г.; сумата от
12 621, 16 лв. - такси съгласно чл. 8, ал.4 от Договора за периода от
20.03.2009 г. до 08.10.2012 г. и законна лихва от 11.10.2012 г. и сумата от
796.76 лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност на вземането като
недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1413/2021 г. по описа на
Окръжен съд – С.З..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване
на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4