№ 16122
гр. С., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110156856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Е. И. против „.....“ ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 100 лв., частичен иск от иск в размер на 4000
лв., обезщетение за имуществени вреди по Договор за застраховка Каско, обективиран в
полица № 44012131003191/07.06.2023 г., за нанесени щети върху лек автомобил „А.“, рег. №
******** от настъпило застрахователно събитие на 22.05.2024 г., ведно със законната лихва
от 26.09.2024 г. до окончателното плащане.
В открито съдебно заседание от 27.05.2025 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато изменение в размера на иска чрез увеличаването му до сумата от 340.26 лв.,
съчетано с отказ от иска до пълния предявен размер от 4000 лв.
Ищецът Д. Е. И. твърди, че на 22.05.2024 г. настъпило застрахователно събитие –
градушка, при което бил увреден л.а. „А.“, рег. № ********, като щетите били описани в
приложения Опис на щети по заведената пред ответника претенция, а именно – преден
капак – степен 1 и боядисване и тавана – степен 1 и боядисване. Автомобилът бил
застрахован по договор за застраховка Пълно Каско с ответника, обективиран в полица №
44012131003191/07.06.2023 г. Ищецът предявил претенцията си за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред ответника, за което била
образувана щета № 44012132415277/27.05.2024 г. Ответникът платил сумата от 697,21 лв.
Поради това ищецът предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за
сумата от 100 лв., частичен иск от иск в размер на 4000 лв., обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи нанесени щети върху л.а. „А.“, рег. № ******** от настъпило
застрахователно събитие на 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от 26.09.2024 г. до
окончателното пращане. Претендира разноски.
Ответникът „.....“ ЕАД оспорва иска само по размер. Твърди, че изплатеното вече
обезщетение е отчело средните пазарни цени, необходими за обезвредата на автомобила.
Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу иска.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Каско +”, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
440123131003191 между ответника и собственика на лек автомобил „А.“, рег. № ********,
на 22.05.2024 г., настъпването на 22.05.2024 г. на застрахователно събитие – градушка, при
което бил увреден л.а. „А.“, рег. № ********, както и наличие на причинно-следствена
връзка между щетите и настъпилото застрахователно събитие, както и изплатено
застрахователно обезщетение за сумата от 697,21 лв. по процесната щета №
44012132415277/27.05.2024 г.
Ответникът оспорва единствено размера на предявения иск.
По делото не е спорно, че всички вноски по договора за имуществена застраховка
Каско на МПС са заплатени от ищеца.
От представеното опис-заключение по щета № 44012132415277/27.05.2024 г. се
установява, че на 27.05.2024 г. застрахованото лице е уведомило застрахователя „.....“ ЕАД за
настъпилото ПТП. Извършен е оглед на автомобила с опис на щетите преден капак – степен
1 и боядисване и таван – степен 1 и боядисване.
Спорът по делото се съсредоточава по въпроса за размера на предявения иск, за
изясняването на който е поставен въпрос на вещото лице и е изслушана автотехническа
експертиза.
Приета е автотехническа експертиза, вещото лице Й. Й. по която е дало заключение,
че описания механизъм на произшествие обосновава сочените от ищеца увреждания като
негова закономерна последица. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „А.“, рег. № ********, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 1037.47 лв. При разпита на вещото лице в съдебно заседание
уточнява, че за процесното МПС не е наложителна подмяна на детайли, тъй като
деформациите са от най-ниска степен 1, което не налага подмяната им.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът намира за пълно и
главно доказано обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие на 22.05.2024 г. –
градушка, при което бил увреден л.а. „А.“, рег. № ******** в срока на покритие по валидна
застраховка „Каско + на МПС“, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване
на настъпилите щети. С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя
възниква задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът му следва
да се определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и принципно е
равно на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 386, ал. 2
КЗ. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито в случая
2
безспорно не са налице. Нормата на ал. 1 на чл. 386 от КЗ ограничава размера на
застрахователното обезщетение до застрахователната сума /лимита на отговорността/. При
сключването на договора страните не са определили застрахователна стойност по смисъла
на чл. 387, ал. 1 от КЗ – фиксирана парична сума, която определя стойността
застрахователния интерес. Според заключението на САТЕ щетите, описани от застрахователя
и предмет на процесните искове, се намират в причинно-следствена връзка с приетия за
доказан механизъм на ПТП. В тази връзка съдът кредитира заключението на приетата по
делото САТЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******* , изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е лек автомобил „А.“, рег. № ********, респ. след
приспадане на платената извънсъдебно сума от 697.21 лв. по процесната щета №
44012132415277/27.05.2024 г., искът следва да бъде уважен в цялост за сумата от 340.26
лева.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата от 50 лв. държавна такса,
депозит за вещо лице 200 лв. и възнаграждение за един адвокат 480 лв. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ
и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. За исковото производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 480 лева /чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ/. Възражението за
прекомерност на ответника, инкорпорирано в молба вх. № 182600/27.05.2025 г., съдът
намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е определено на минимума по
НМРАВ, предвид обстоятелството, че се касае за квалифициран труд, положен от адвокат,
невисокия материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
срочното му разглеждане в рамките на първоинстанционното производство и
обстоятелството, че адв. Т. се е явила в едно открито съдебно заседание.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
....., да заплати на Д. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ........ по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 340.26 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по Договор за застраховка Каско, обективиран в полица №
44012131003191/07.06.2023 г., за нанесени щети върху лек автомобил „А.“, рег. № ********
от настъпило застрахователно събитие на 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от
26.09.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
250 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. ....., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на
адв. Д. Р. Т., САК, със служебен адрес: гр. С., бул. ........., сумата от 480 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството по гр. д. № 56856/2024 г. по описа на СРС, I
ГО, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4