№ 163
гр. Дупница, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510102242 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Б. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу П. Х. Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на жилищен апартамент, находящ се в ***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68789.607.152.1.30, на 8-ми етаж в
жилищна сграда-многофамилна с идентификатор 68789.607.152.1, която сграда е изградена в
поземлен имот с идентификатор 68789.607.152; площ на апартамента: 70.08 кв.м.,
прилежащи части: мазе № 31, с площ от 4,63 кв.м. и 2,634% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
имоти с идентификатори 68789.607.152.1.29 и 68789.607.152.1.31, под обекта: имот с
идентификатор 68789.607.152.1.26, над обекта: 68789.607.152.1.33.
Ищецът закупил апартамента на 20.10.1998 год. с договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № 27, том I, peг. № 319, дело № 40 на нотариус С. С., peг. №
293 на Нотариалната камара, с район на действие района на ДРС.
Твърди, че през 2009 год. ответникът се нанесъл в процесния апартамент заедно с
дъщерята на ищеца З. Г.а, с която по това време съжителствали на семейни начала, за което
ищецът не е давал съгласието си, което е и една от причините за последвалия разрив в
отношенията между баща и дъщеря.
Съвместното съжителство на ответника и дъщерята на ищеца продължило до 2012
година, когато и двамата напуснали апартамента. През 2015 година, самоволно и отново без
съгласието или разрешението на ищеца, ответникът П. Т. се нанесъл в жилището, което
1
ползва и досега без договор за наем или друго правно основание. Многократно П. Т. е канен
по телефона от ищеца да освободи апартамента, включително и чрез нотариална покана, но
към датата на предявяване на настоящия иск това не е сторено, поради което ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
той (ищецът) е собственик на гореописания недвижим имот и да го осъди да му предаде
владението върху същия. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищецът е
собственик на процесния апартамент, но оспорва твърдението на ищеца, че ползва същия
без негово съгласие, като твърди, че ищецът заявил на ответника и съжителстващата с него
тогава дъщеря на ищеца З. Г.а, че желае те да ползват апартамента, да го ремонтират и
обзаведат по свой вкус, тъй като ще остане за тях. Поради това ответникът извършил през
2009г. ремонтни работи на обща стойност 55 000.00 лв. (подробно описани в отговора на
исковата молба), в качеството си на добросъвестен владелец, понеже имал съгласието на
собственика, когото подробно информирал за извършваните строително-ремонтни работи.
През 2014г. отношенията между ответника и дъщерята на ищеца се влошили, поради което
тя напуснала жилището и се преместила в гр. София. Ответникът и до днес владее
процесния апартамент, като счита, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като е
ползвал имота и е извършил описаните СМР със съгласието на ищеца. Поради това прави
възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищеца на
направените от ответника, като добросъвестен владелец, подобрения в имота, които са
увеличили стойността му, със сумата от 55 000.00 лв., на основание чл.72. ал.1 ЗС.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а е видно и от приетите като като доказателства по
делото: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том I, peг. № 319,
дело № 40 от 20.10.1998г. по описа на нотариус С. С., peг. № 293 на НК, с район на действие
района на ДРС, Удостоверение за адм. адрес с изх. № УД-1320/23.09.2022г. и Удостоверение
изх. № УД-1371/03.10.2022г., издадени от общ. Дупница, че ищецът Б. С. Г. е собственик на
процесния жилищен апартамент, находящ се в ***.
Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 27.04.2022г.,
ищецът е поканил ответника да му предаде владението върху процесния недвижим имот в
двуседмичен срок от получаване на поканата. Поканата е получена на 22.08.2022г. от
сестрата на ответника, със задължение да му я предаде лично.
От заключението на вещото лице Л. по назначената и изслушана по делото съдебно-
техническа експертиза, са установява, че описаните в отговора на исковата молба
подобрения са действително направени в процесния апартамент през 2009г., като отделните
подобрения са както следва: 1. смяна на външна врата с нова блиндирана-1бр., на стойност
1923.60 лв.; 2. смяна на вътрешни врати с нови-2 бр., на стойност 1176.00 лв.; 3. смяна на
врата в баня с ПВС-плъзгаща се-1 бр., на стойност 343.00 лв.; 4. сваляне на тапети -152.2
2
кв.м., на стойност 222.21 лв.; 5. шпакловане на стени -152.2 кв.м., на стойност 820.36 лв.; 6.
окачен таван с LED осветление – баня-3.1 кв.м., на стойност 243.04 лв.; 7. боядисване с
латекс-213.6 кв.м., на стойност 1360.63 лв.; 8. подмяна на балатум с ламинат в стаите-42.6
кв.м., на стойност 1177.29 лв.; 9. поставяне на первази на ламинат -41.6 л.м., на стойност
203.84 лв.; 10. полагане на теракотени плочи в коридора-16,1 кв.м., на стойност 722.62 лв.;
11. подмяна на дървената дограма с РVС-13 кв.м., на стойност 3312.40 лв.; 12. махане на
блажна боя от стените в банята-18.2 кв.м., на стойност 39.31 лв.; 13. смяна на водопроводни
тръби в баня-3.1 м., на стойност 130.63 лв.; 14. смяна на канализационни тръби в баня-3.1 м.,
на стойност 130.63 лв.; 15. полагане на теракотени плочи в банята-21.3 кв.м., на стойност
956.03 лв.; 16. подмяна на санитарно оборудване, на стойност 686.00 лв. и 17. кухненско
обзавеждане-шкафове-10 кв.м., на стойност 2352.00 лв. Общата стойност на извършените
подобрения е 20023.87 лв., вследствие на които стойността на имота се е увеличила с
20 000.00 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Г. В. Г. и Б. Б. П., от показанията на които се установява, че П. Т. и съжителстващата с него
към онзи момент З. Г.а се нанесли да живеят в процесния апартамент през 2009г., след като
получили разрешение за това от бащата на З.-ищецът Б. Г.. Наложило се да направят
цялостен ремонт на апратамента, който приключил в края на 2009г.-била сменена
дограмата, вратите, била направена шпакловка на стените, положен бил ламинат в стаите и
теракот в коридора, бил направен основен ремонт на банята, както и цялостно кунненско
обзавеждане, били закупени нови мебели. Според свидетелите парите, необходими за
ремонта, ги осигурявал П. Т., който и досега живее в апартамента. За З. Г.а свидетелите
споделят, че не са я виждани в апартамента от около 8-9 години.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ответникът е
направил възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищеца на
направените от ответника, като добросъвестен владелец, подобрения в имота, което
възражение е с правно основание чл.72, ал.3 ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищецът да докаже при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
че е собственик на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание, че същият
се намира във владение на ответника, който го владее без правно основание, поради което
ищецът е лишен от ползването му.
Съдът намира за установени от събраните по делото доказателства предпоставките за
уважаване на предявения ревандикационен иск: установява се по безспорен начин от
гореобсъдените събрани по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът Г. е
собственик на процесния жилищен апартамент на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 27, том I, peг. № 319, дело № 40 от 20.10.1998г. по описа
3
на нотариус С. С., peг. № 293 на НК, с район на действие ДРС, както и че ответникът и към
момента ползва същия без правно основание. В тежест на ответника е да установи
основанието, на което ползва процесния апартамент, но такова доказване не беше
проведено в настоящото производство. Обстоятелството, че ищецът му е позволил да ползва
имота, докато е бил във фактическо съпружеско съжителство с дъщеря му, не представлява
основание ответникът да държи имота, а представлява т.н. „търпими действия“. Практиката
на ВКС (решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о.) е възприела
определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия,
които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или
владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на
лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Общото
между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняването на
фактическа власт върху вещ, а разликата е в субективния, който се извежда от основанието,
на което е установена тази власт. При държането фактическата власт се установява въз
основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение,
собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на
вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си
облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат
отношенията между съконтрахентите. При търпимите действия фактическата власт се
придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може
да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения
(съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. Ако волята на лицата е да
уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно
съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало
облигационно отношение. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено
търпими действия.
В настоящия случай са налице именно търпими действия: ищецът е позволил на
ответника да ползва процесния апартамент поради това, че е съжителствал на съпружески
начала с дъщеря му. С оглед на това, неоснователно е и направеното от ответника
възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС, което законът предоставя
единствено на добросъвестния владелец по смисъла на чл. 70 ЗС, придобил вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или когато формата на сделката е опорочена. Както се изясни, ответникът Т. няма
качеството на владелец (нито добросъвестен нито недобросъвестен), а според настоящия
състав няма качеството дори и държател на процесния имот. Упражняваната от ответника
върху имота на ищеца фактическа власт представлява т.н. „търпими действия“, с оглед
обстоятелството, че е бил във фактическо съпружеско съжителство с дъщерята на ищеца. За
4
преустановяване на търпимите действия е достатъчно едностранно изявление на
собственика или владелеца.
Още в Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, е
изяснено, че лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с
договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се
ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Неговите отношения със собственика за
извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване. За целта обаче, следва
да предяви съответният иск в отделен процес.
Безспорно се установи и втората предпоставка за уважаване на предявения
ревандикационен иск-ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот без
правно основание, поради което ищецът е лишен от ползването му. Не е спорно между
страните, а се установява и от показанията на изслушаните свидетели, че ответникът и към
момента упражнява фактическата власт върху процесния имот.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск
е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно приетото в Тълкувателно решение №
4/14.03.2016г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост
по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху
имота. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът
на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед приетото по-горе, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху
процесния имот на основание търпими действия, то същият не разполага с право на
задържане на имота. В ППВС № 6/74 г. се приема, че право на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има само владелецът. Когато невладелец
подобри чужд имот - разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, но няма право под формата на
възражение да задържи имота до заплащане на вземанията (в размер на сумата, с която
собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му). Следователно
за стойността на извършените в имота на ищеца СМР ответникът няма право на задържане.
Тъй като недобросъвестният владелец няма право на задържане, то вземания за
извършени от него подобрения срещу предявен ревандикационен иск не могат да се
упражнят чрез възражение, а ако са предявени с това процесуално средство, за съда не
възниква задължение да се произнесе по основателността на искането (в който смисъл
е и Решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012, І г. о.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
5
заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на 2300.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Х. Т. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, че Б. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик следния недвижим
имот: жилищен апартамент, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68789.607.152.1.30, на 8-ми етаж в жилищна сграда-многофамилна с
идентификатор 68789.607.152.1, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор
68789.607.152; площ на апартамента: 70.08 кв.м., прилежащи части: мазе № 31, с площ от
4,63 кв.м. и 2,634% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-имоти с идентификатори
68789.607.152.1.29 и 68789.607.152.1.31, под обекта: имот с идентификатор
68789.607.152.1.26, над обекта: 68789.607.152.1.33, И ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от
ЗС, П. Х. Т. , ЕГН: **********, да предаде на Б. С. Г., ЕГН: **********,
владението върху същия недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Х. Т. , ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Б. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 2300.00 лв.
(две хиляди и триста лева), представляваща сторените разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6