Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 19.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 446
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 295р-7380 от 12.05.2020 г. на директор на ОД на
МВР Ловеч, е наложено на Г.Т.Н. ***, ЕГН : **********, административно наказание
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Недоволна от постановлението останала жалбоподателката Н., която го е обжалвала
и моли да бъде отменено, като незаконосъобразно. Твърди, че в съставения
ѝ АУАН не е посочена законовата разпоредба, която е нарушила и която я е
задължавала да носи маска на лицето, макар и формално да е била посочена
заповед на министъра на здравеопазването. Счита, че
административнонаказателното производство е било проведено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Изтъква, че ѝ е било нарушена правото
на защита, а именно да научи коя точно разпоредба на закона е нарушила, за да
може да възрази и се защити. Сочи, че тези процесуални нарушения водят до
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда
спора по същество.
В съдебно заседание жалбоподателката Н., редовно призована, се явява лично.
В хода на съдебните прения заявява, че това е било първия ден на заповедта, на
16-ти и че е отишла до магазина отсреща. Изтъква, че когато са я срещнали
полицаите е била вдигнала шала си и закрила лицето. Поддържа жалбата и пледира
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. В
съпроводителното писмо /л.2/ заявяват, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а наказателното постановление се потвърди. Сочат,
че по безспорен начин е установено извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина, както и че по никакъв начин не е било нарушено правото
му на защита. Изтъкнато е, че наказващият орган е съобразил тежестта на
нарушението и че същото е първо на лицето по този закон, поради което му е
наложил глоба в минималния предвиден от закона размер.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
П.И.Д. и А.В.Т., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 16.04.2020 г. свидетелят П.Д. ***, в присъствието на свидетеля А.Т., в
качеството му на очевидец, съставил на Г.Т.Н. *** (бланков № 531095). Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателката Н.. В акта свидетелят Д. посочил,
че на 16.04.2020 г., около 12:40 часа, в гр.Ловеч, на бул.„България“, до блок „Кърпачевци“,
на открито обществено място, Г.Н. не е поставила средство – защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и
устата, с което не е спазила Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. Актосъставителят посочил, че описаното съставлява нарушение
на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
По така съставеният ѝ АУАН жалбоподателката Н. вписала, че няма
възражения. Подписала акта и получила препис от него.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката Н. да е представила пред директора на ОД на МВР Ловеч писмени
възражения.
На 14.05.2020 г., въз основа на акта за нарушение, директора на ОД на МВР
Ловеч издал обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на
НП наказващият орган посочил, че на 16.04.2020 г.,
около 12:40 часа,
в гр.Ловеч, бул.„България", до блок
„Кърпачевци", Г.Н. се е намирала на открито обществено място и
не е поставила защитна маска на лицето си или друго средство покриващо носа и
устата, в условията на обявено в Р България извънредно положение с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
т.9 (с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването), с която всички лица, които се намират на обществени места
(открити/закрити) са задължени да имат поставена защитна маска за лице или
друго средство покриващо носа и устата.
Наказващият орган приел, че по този начин Г.Н. виновно е
нарушила
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Наложил на жалбоподателката Н. предвидената в чл.209а, ал.1 от ЗЗ санкция
– глоба в минималния предвиден размер от 300 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
АУАН е съставен от компетентно за това лице, съгласно заповед №
295з-579/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч /л.10/, а
компетентността на наказващият орган произтича по силата на закона – чл.209а,
ал.4 от ЗЗ.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП, съдът
констатира, че същото е издадено при спазени императивните изискания на закона
и съдържа визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити.
Фактите по случая съдът възприе от писмените и гласни доказателства по
делото, които са еднозначни и непротиворечиви, а и жалбоподателката Н. не
оспорва основният такъв – че на 16.04.2020 г., около 12:40 часа, се е намирала
на посоченото в НП открито обществено място в гр.Ловеч, без да е поставила на
устата и носа си предпазна маска или друго средство, което да ги закрива.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган е възприел
описаната в акта фактическа обстановка, посочил е също така, че задължението за
носене на маска на открити обществени места произтича от т.9 на Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. В тази връзка, следва
да се има предвид, че със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването за първи път и то за определен срок – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. е въведена посочената в акта и НП
противоепидемична мярка, а именно : задължението за всички лица, които се
намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата, като тази заповед допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 година.
Нарушението е извършено и установено на 16.04.2020 г., т.е. в срока на действие
на заповедта. За пълнота следва да се посочи, че в последствие със заповед №
РД-01-236/24.04.2020 г. е изменен и удължен срока на действие на заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., а именно до 13.05.2020 година.
От съществено значение обаче в настоящият казус и който следва да бъде
обсъден е въпросът за правната природа на посочените в АУАН и НП заповеди на
министъра на здравеопазването, с които са били уредени приложимите
противоепидемични мерки по време на въведеното извънредно положение в страната,
за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година. Още повече, че правните
характеристики на цитираните по-горе заповеди на МЗ са в пряка връзка и от
значение за вмененото на жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от АПК, нормативните административни
актове са подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие. По своята правна природа и
характеристики тези заповеди, с оглед на законовата делегация за издаването им
са именно нормативни административни актове, тъй като създават задължения за
неопределен и неограничен кръг лица и които следва да бъдат изпълнявани
многократно и непрекъснато във времето от тях до отмяната или изменението им по
реда на чл.79 от АПК. Обсъжданите заповеди на здравния министър, макар и
формално да претендират да са общ административен акт (това бе записано и в
последните промени в Закона за здравето – чл.63, ал.11 и чл.63а, ал.5 – ДВ,
бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), всъщност са нормативен акт, а като
такъв не са минали през задължителното обществено обсъждане и обнародване – чл.18а
и чл.39, ал.1, т.4 от ЗНА. В тази връзка, след внимателна и изрична служебна
проверка на броевете на Държавен вестник за месец април 2020 г., съдът не
установи да е било извършено обнародване на цитираната в НП заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която за първи път
е била въведена посочената противоепидемична мярка по т.9. Съответно, налице е
проблем с пораждането на правни последици и въвеждането на правни задължения за
адресатите ѝ, в частност и за жалбоподателката Н., тъй като не са
достигнали до тях. Публикуването ѝ на интернет страницата на Министерство
на здравеопазването, както и информацията за нея разпространена по медиите не
може и не замества функцията и целите на обнародването в ДВ.
С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че издаденото срещу Г.Н. наказателно постановление на директора на ОД на МВР
Ловеч е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата се
уважи, макар и не по изложените в нея доводи и възражения. Жалбоподателката е
била санкционирана за неизпълнение на задължение, което не е достигнало до нея
в качеството ѝ на адресат на заповедта, където това задължение е било
формулирано, респективно – не може да се изисква от нея да го спазва и
изпълнява без да е доведено до знанието ѝ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
295р-7380 от 14.05.2020 г. на директор на ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Г.Т.Н. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на
300 лева, за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :