Решение по дело №362/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260745
Дата: 1 юни 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300500362
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260745

 

гр. Пловдив 01.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на  тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                           Председател: Пламен Чакалов

                                                                                           Членове: Румяна Андреева

                                                                                                           Бранимир Василев

                   

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 362 описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е Решение № 261515/30.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. №13532/19г., с което се отхвърля като неоснователни исковете на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец  № 23 Б , да се признае за установено по отношение на П.Л.П., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на ищеца плащане на следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение  номер  4567 /29.05.2019г. по ч. гр. дело № 8692/2019г. по описа на ПРС: 648.71 лв. – главница; 30.73 лева- стойност на услуга „дялово разпределение”; 141.19 лева лихва/обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия – за периода от 14.09.2016г до 21.03.2019г. и 5.60 лева  лихва/обезщетение за забава в плащането на стойността на дяловото разпределение  за периода от 30.03.2016г до 21.03.2019г.

Жалбоподателят „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявените и кове.

Въззиваемата страна П.Л.П., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното  решение. Претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По въззивната жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Въззивникът твърди, че въззиваемият е потребител на топлинна енергия и затова претендира заплащането на процесните суми.

Спорният по делото въпрос е дали въззиваемата страна следва да отговаря за начислената стойност на топлинна енергия в качеството на клиент на топлинна енергия.

За отговора на този въпрос съдът съобрази, че от представения препис от нотариален акт на 15.10.1998г. Я.Т.Ц. е продала на О.П.И. жилището, за което са начислени процесните суми, като купувача О.И. е учредила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху продадения имот на О. И. и нейния син П. Л. П.. На 23.10.13г. О. И. представя Заявление до топлоснабдителното дружество, с което моли да бъде закрита партидата ú, а като мотиви е посочена продажбата с право на ползване на Я.Ц.Т.. Тук очевидно става дума за техническа грешка, при която са разменени бащиното и фамилното има на продавача.

В посоченото заявление дори не е посочено, че П.П. има учредено право на ползване. Не е ясно дали преди продажбата от 1998г. въззиваемият е притежавал такова право и дали това е основанието жалбоподателят да счита, че той има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Отделно от това не е ясно колко и кои лица още имат качеството на клиенти, доколкото е безспорно, че има поне още едно лице, а според чл. 61, ал. 4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София при промяна на титуляра на правото на собственост в топлоснабдения обект предишният и новият собственик представят споразумителен протокол, който трябва да е нотариално заверен относно плащането на топлинната енергия, какъвто не се представя, а щом това е така, то според посочената норма новият собственик остава задължен за всички суми след смяната на собствеността, т. е. след 1998г., а това е И..

Изложеното налага извода, че жалбоподателят не установява при условията на пълно и главно доказване дължимостта на процесните суми от въззиваемия.

Ето защо предявените искове остават недоказани и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на пълномощника на въззиваемия сумата 300лв.

            Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261515/30.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти гр. с., постановено по гр. д. №13532/19г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец  № 23 Б да заплати на адвокат Е.Г.И., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                   Членове:1.                        

 

 

                                                                                   2.