Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Брезник 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Брезник, наказателна колегия в открито заседание на единадесети септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА като разгледа докладваното от съдията НАХ дело
№ 55 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на Т.С.Ц.,
с ЕГН: ********** с адрес *** против
Наказателно постановление № 18-0249-000222 от 24.04.2018 г. на Началник
Отдел към ОДМВР Перник, с което на
жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи, че обжалваното
наказателно постановление е постановено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5,
т. 6 и т. 7 от ЗАНН, тъй като не са описани изцяло и обективно
обстоятелствата, при които са извършени вменените на жалбоподателя нарушения.
Сочи се също, че жалбоподателя не е извършил вменените му нарушения. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява като вместо него се явява адв. В. Б. ***, който поддържа така
депозирана жалба и изразява становище по същество, като моли съдът изцяло да
отмени обжалваното наказателно постановление. Ангажира гласни доказателства в
подкрепа на тезата.
Административнонаказващият орган, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират
доказателства и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази
доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от
фактическа страна на следното:
На 25.03.2018 г. около 13.00 ч. жалбоподателят и
съпругата му пътували с личния на Ц. автомобил „Хонда“ „Сивик“ с рег. номер РК
25-26 ВВ, по път II 63 с посока на движение от град Брезник към град Трън. Внезапно
от лявата страна по посока на движение изскочила сърна, която се ударила в
автомобила. Веднага спрели, като свидетелката Ц. се обадила на телефон 112 за
да съобщи за настъпилото ПТП. На място бил изпрател полицейски патрул в състав И.Г.Й. и Д. Д., които констатирали, че автомобил „Хонда Сивик“, с пернишка
регистрация е в дясно на банкета на пътното платно, а от дясната страна на
колата в храстите има сърна. До автомобила имало две лица, мъж и жена. Жалбоподателя Т.Ц., бил изпробван с тех. средство алкотест
„Дрегер“ 7510 с № ARDN-0097, като уреда отчел
положителен резултат 1,13 %, поради което
актосъставителя Й. в присъствието на свидетеля Д. съставил на място АУАН серия Д, № 586117 от 25.03.2018 г.
за това, че на
път II 63 км 27+700 м с посока на движение от град Брезник към град Трън
управлява личният си л.а. „Хонда“ „Сивик“ с рег. номер РК 25-26 ВВ, като в
следствие на движение с скорост несъобразена с релефа на местността и със
състоянието на пътя и характера и интензивността на движението не е в състояние
да спре и предотврати изскочилото му от лявата му страна по посока на
движението животно (сърна) като реализира ПТП с материални щети. Актосъставителя квалифицирал констатираните
нарушения, съответно по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН
се предявил и връчил на жалбоподателя Ц., който направил възражения като посочил, че не е управлявал
автомобила. В законоустановения тридневен срок С. Ц. подал и
писмени възражения, в които посочил, че автомобила е бил
управляван от съпругата му. Въз основа на
така съставения акт на 24.04.2018 година Началник Отдел към ОДМВР Перник издал атакуваното Наказателно постановление № 18-0249-000222 от 24.04.2018
г., с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.за
нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП
и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя лично срещу подпис с разписка на 29.05.2018 г., като в законоустановеният седемдневен срок
– на
31.05.2018 г. при административно наказващият орган постъпила разглежданата в
настоящото производство жалба.
Посочените в акта обстоятелства се
потвърждават от показанията на актосъставителя И.Й., който установява, че на посочената дата и час бил изпратен от
дежурния на
описаното в АУАН място поради настъпило ПТП. Свидетелят е категоричен, че не е очевидец на нарушението и не е
установявал същото, а по показанията на жалбоподателя съставил акт.
По делото са разпитани свидетелите И. Д. И. и Е. Т.
Ц.. И. заявява: „Беше средата на май 2018 г., беше около обяд. Направи ми
впечатление, че има инцидент, защото имаше следи по броня, фар счупен. Спрях
буквално на средата. Виждам Т. отвън и едно момче. Аз пътувах сам. Спрях и го
попитах всичко ли е наред и той каза „Е. блъсна една сърна“. Има ли ви нещо,
имате ли нужда от помощ. Той каза не, сигурен ли си го попитах, да слизам ли и
той каза, че Е. се обажда на 112. Казах му че бързам, да оставам или да тръгвам
и той каза тръгвай и аз тръгнах. Съпругата му беше в колата и говореше по
телефона. Съпругата му беше в колата, зад волана.“
Свидетелката Е. Ц. е категорична, че тя е управлявала автомобила по време на
инцидента.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от
надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на Наказателното
постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
В случая НП е издадено от
компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В преценката си дали да издаде НП, административнонаказващият
орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административно наказание се считат, за верни до доказване на противното. От
друга страна по силата на чл. 16 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази
позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на
ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез
допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено
административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В хода на
съдебното следствие е оспорена формалната доказателствена сила на редовно
издадения АУАН, относно начина на установените в него факти и истинността на
същите. При оспорването им, в тежест на органа е да установи в производството
пред съда с годни и допустими доказателствени средства извършено
административно нарушение, визирано в оспореното НП.
От събраните по делото
доказателства се установи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1-4 от ЗАНН, в които се предвижда в присъстването, на кои лица се съставя акта.
Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъства към момента на
съставяне на акта и свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на повече от
едно лице, като свидетел или свидетели – очевидци, било на извършване на
административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя. В
чл. 40, ал.
3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива
свидетели или има невъзможност акта да се състави с тяхно участие, той да се
изготви присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в
документа. Именно тези две хипотези на чл. 40 от ЗАНН са нарушени, в случая от
актосъставителя. Видно от данните по делото нарушението е констатирано от един свидетел, който безспорно е свидетел на констатиране на нарушението. В настоящия случай, за да бъде спазено изискването на
чл. 40, ал.
1 от ЗАНН следва да бъдат посочени две лица за
свидетели (законодателят е посочил, че свидетелите в множествено число, т.е. следва да са повече от
един). Вместо това обаче, актосъставителят е решил да състави акта в
присъствието на едно лице, за което са налични данни, че е било на място при
констатиране на нарушението. Дори да е имало причина, която е възпрепятствала
актосъставителят да състави акта в присъствие на свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този случай той
е следвало да спази разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. При това положение в конкретния казус е
налице издадено наказателно постановление, въз основа на порочно съставен акт
за нарушение. Не е налице съставен акт в присъствието на необходимият брои
свидетели, присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото
нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално
недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице. За жалбоподателя, като санкционирано лице не съществува възможност да се
защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при констатирането
на нарушението, в извършването, на което е обвинен. Нещо повече създава се
съмнение и относно това, дали действително нарушителят е именно водача,
управлявал автомобила.
Административно наказващият орган от своя страна,
не е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал.
4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по
преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че по
подадените от жалбоподателя възражения няма абсолютно никакво произнасяне от
страна на административно наказващият орган. Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и
засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво
точно нарушение е извършил и доказателствата, въз основа на които е
констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение.
Установяването в хода на съдебното
производство на съществуването и несъществуването на описаното в НП
административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното
административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващият орган да издаде
наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно
нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
за установяване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това положение не се отнася до издаденото НП, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания
на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението,
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спора по същество.
Мотивиран от изложено и на основание чл. 63,
ал.1, пред. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0249-000222 от 24.04.2018 г. на Началник Отдел
към ОДМВР Перник, с което на Т.С.Ц., с ЕГН: **********
с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лв.за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва от страните пред
Административен съд-Перник в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________