РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. ХАСКОВО, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900121
по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Производството е образувано по предявена искова молба от З. Р. Ф. и С.
Н. Ф. против „Гаранционен фонд“ Булстат ******** за осъждане на ответника
да заплати на З. Р. Ф., сумата в размер на 200 000 лв., представляващи
обезщетение за загубата на нейната дъщеря С. С.х Ф., починала на 17.12.2019
г. в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение, за периода от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение,както и осъждане на ответника да заплати на С. Н. Ф., сумата в
размер на 200 000 лв., представляващи обезщетение за загубата на неговата
дъщеря С. С.х Ф. , починала на 17.12.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на
06.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение, за периода от датата на депозиране исковата молба, до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание към
предявяването имчл.557 ал.I т.1 вр. с чл.519 ал.I т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,в
съотношение основни към акцесорни.
Ищците обосновават исковата молба като сочат,че на 06.09.2019 г.
около 09:00 ч. на АМ Марица с посока на движение към гр.Свиленград, е
настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което е загинала
дъщерята им - С. Ф.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадА. лица № 5/06.09.2019 г., по описа на ОДМВР-Хасково, като
1
по случая са образувани ДП № 372/2019 г., по описа на РУ на МВР-
Свиленград, съответно пр.пр. № 246/2020 г., по описа на ОП-Хасково.
Ищците твърдят,че на 06.09.2019 г. около 09:00 ч. управляваното от С. Ф.
МПС марка „****", ***, с рег. № *****, се движило по АМ Марица с посока
на движение към гр. Свиленград. Водачката С. Ф. изпреварила няколко
автомобила като се движила в лявата пътна лента на магистралата и
подминавайки отбивката за гр. Любимец и бензиностанция „Шел",
неустановен автомобил, движещ се в същата посока, но в дясната пътна лента
пред автомобила на С. Ф., без да подаде ляв пътеуказател (мигач), започнал да
навлиза в лявата пътна лента и засякъл автомобила управляван от С. Ф..
Вследствие на засичането, водачката на МПС марка „****", ***, с рег. №
*****, натиснала спирачките и започнала да завива с волана наляво.
Неустановеният автомобил се върнал в дясната лента за движение, но
управляваният от С. Ф. автомобил излязъл от платното за движение, изгубил
напречната си устойчивост, водачката не могла да го овладее и МПС-то се
ударило в еластичната ограда (мантинела), разделяща двете срещуположни
платна на автомагистралата. Вследствие на удара, част от мантинелата се
разкъсала, навлязла странично от дясно в управлявания от С. Ф. лек
автомобил.
Вследствие на процесното ПТП и навлизането на мантинелата в лекия
автомобил марка „****", ***, с рег. № *****, на С. Ф. била причинена тежка
черепно-мозъчна травма и травма на гръдния кош. Непосредствено след
катастрофата пострадалата била транспортирана и настанена за лечение в
„МБАЛ-Хасково" АД като предвид изключително тежкото й съС.ие, С. Ф.
била преместена и настанена за лечение в „УМБАЛ-Свети Г." ЕАД - гр.
Пловдив.
След продължително и мъчително лечение, на 17.12.2019 г. С. Ф.
починала в болничното заведение, поради възпаление на белите дробове.
Назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
показала, че смъртта на С. Ф. е в пряка причинно-следствена врьзка с
травмите от претърпяното ПТП.Видно от Удостоверение за наследници с изх.
№ 1040/29.04.2021 г. единствените наследници на С. Ф. се явявА. нейните
майка и баща, съответно - З. Р. Ф. и С. Н. Ф..
В следствие на смъртта на С. Ф., ищците преживяват изключително тежко
загубата на своята обичана, непрежА.ма и незаменима дъщеря.
Приживе загиналата, заедно със своите майка и баща, живеели под един
покрив и в едно домакинство. С. Ф. нямала свое семейство, съпруг и деца, и
заедно със своите майка и баща, живеели заедно и били едно изключително
задружно и сплотено семейство.
Отношенията помежду им били изградени на основата на взаимна обич,
разбирателство и взаимопомощ и между починалата и нейните майка и баща,
била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която
трагичната й смърт прекъснала завинаги и безвъзвратно.
След непрежА.мата загубата на своята дъщеря, доверителите ни останА.
без своя най-обичан човек, която приживе била „душата" и стожерът на
семейството и животът им оттук нататък не е същият и никога повече няма да
бъде.
Предвид особено близката привързаност между ищците и тяхната
наследодателка, загинала вследствие на процесното ПТП, загубата на морална
2
и материална опора в живота, същите попадА. в кръга на лицата, очертан в
Постановление № 4/25.У.1961 г. на Пленумът на ВС, както и в Тълкувателно
решение по ТД № 1/2016 г., на ОСНГТК на ВКС, които лица имат право на
обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие
причинената смърт на техният родственик и наследодател.
Видно от изготвения по повод процесното ПТП, Констативен протокол за
ПТП с пострадА. лица № 5/06.09.2019 г., по описа на ОДМВР-Хасково, както
и от Определение № 322/21.07.2023 г., постановено по ЧНД № 488/2023 г., по
описа на Окръжен съд - Хасково, МПС-то причинило процесното ПТП по
смисъла на Кодекса за застраховането било неидентифицирано.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 30.08.2024 г.
ищците изпратили по пощата молба за изплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение. До настоящия момент ответното дружество не
е определило и изплатило обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ,
във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, за З. Р. Ф. и за С.
Н. Ф. бил нА.це правен интерес да претендират но съдебен ред изплащане на
обезщетение, за претърпените от тях неимуществени вреди, поради загубата
на тяхната дъщеря С. С.х Ф., вследствие на процесното ПТП, пряко от
„Гаранционен Фонд".
Ответникът представя отговор съобразно ,който оспорва изцяло исковите
претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени,както и се
иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
ЛипсвА. доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.
Оспорва се изцяло твърдения в исковата молба механизъм за настъпване
на процесното ПТП. Въпреки че е официален документ, констативният
протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП
нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материА.зирал удостоверително изявление на своя издател,
а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради
това същия нямал и материална доказателствена сила за настоящия съд.
Поради това, същият нямал и материална доказателствена сила за
настоящия съд. В протокола не бил описан механизъм и причини за
настъпване на ПТП. Така съставен документът не можел категорично да
установи дА. въобще е настъпило ПТП и дА. вина за него има посочения от
ищеца водач.
Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС,сочи ответникът
обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.. I т. о. на
ВКС протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползвал с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП, Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът имал
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
3
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носел тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания,които съдът не притежава.
Протоколът притежавал единствено формална доказателствена сила,
която би обвързала съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето,
сочено за негов съставител.
Не били представени доказателства с оглед установяване на виновното
противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при
които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на
пострадА.те.
Ответникът извежда,че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
наследодателката на ищците - С. С.х Ф., която е управлявала л.а. „****" **,
рег. № *** с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, като
поради субективните й действия - загуба на контрол над управляваното МПС
е станала единствена причина за настъпване на ПТП.
В процесния случай не били нА.це основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд поради нА.чие на случайно събитие по
отношение на твърдения водач на неустановено МПС, тъй като С. С.х Ф. е
навлязла с управлявания от нея л.а. „****" **, рег. № *** внезапно коридора
му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП.
Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Нямало доказателства за водача на неустановения лек автомобил,
да е реА.зирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е
причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД
възниквала тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди -
имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице.
Фактическият състав на деликтната отговорност включвал пет кумулативни
елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която
съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Ответникът не спори , че при деликтната отговорност,вината се
презюмира, за да се ангажира отговорността на незастрахования водач, но при
условията на евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е
противоправно.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между получените при
процесното ПТП травматични увреждания и настъпилата впоследствие смърт.
В случай, че се приемело , че вина за процесното ПТП няма единствено С.
Ф.,сочи ответникът, то се прави възражение за съпричиняване от страна на
загиналата, която управлявала л.а. „**** **", рег. № *** с неразрешена и
несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което загубила
контрол над управлението на автомобила, вследствие на което е настъпил
ударът е прилежащата еластична метална ограда.
Оспорват се твърденията на ищцовата страна, че З. Р. Ф. и С. Н. Ф. търпят
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Посоченото в
исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени никакви
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в
4
закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените
неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се
предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която
претендира обезщетение, в случая-ищеца. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да
съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е
обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение нА.чието на
неимуществени вреди, нито относно техния размер.
Оспорват се размерите на предявените искове за неимуществени вреди,
като считам същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно
претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело.
В случай, че ищеца докажел нА.чието на твърдените вреди и че същите са
вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от
Гаранционен фонд, то се твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай
не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците
размер. В предявените размери исковете били прекомерно завишени с оглед
принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната
икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищците
и трайната съдебна практика за процесната 2019 година на ПТП.
Обезщетението трябвало да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е
в размер, който деморА.зира и ненужно обогатява ищците и който смущава
общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016
г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКСДК, I Търговско отделение).
Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка
с процесното ПТП и по образуваните претенции № 24210140/02.09.2024г. и №
24210141/02.09.2024 гл уведомил ищците, че следва да представят
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е нА.це хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, които не били представени в
ГФ по щетата а и по настоящото дело.
Не били нА.це основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен
принос от страна на С. Ф.. Имало самоувреждане, тъй като приносът на
загиналата за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият
принос на пострадА.я за настъпване на произшествието, респ, вредата -
изключва изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ,
При условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналата, която е управлявала л.а. „****
**" рег. № *** с несъобразена, неразрешна с пътните условия скорост,
вследствие на което е загубила контрол над управлението на автомобила и е
станала причина за настъпване на процесното ПТП.
С. Ф. допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредата изисквало нА.чие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадА.я и настъпилия вредоносен резултат.
Достатъчно е с поведението си пострадА.ят обективно да способства за
настъпване на този резултат или за уВ.чаване на обема на вредоносните
5
последици. Принос за настъпване на вредата бил нА.це и когато пострадА.ят
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Съпричиняването обичайно се свързвало с
извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да
се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици
или необоснованото му игнориране.
Поведението на С. Ф. следвало да се определи като рисково според
дефиницията, че на „всяко съзнателно или несъзнателно контролирано
поведение с възприемана несигурност относно неговия резултат и/или
относно възможните ползи или разходи за физическото, икономическото или
психологическото благосъС.ие на себе си или на околните"; рисковото
поведение е социално неприемливо волево поведение с отрицателен резултат,
при което не са взети предпазни мерки.
Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на
главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на
законна лихва.
Претенциите пред Фонда са отправена на 02.09.2024г., а УС на ГФ е
постановил отказ от изплащане на обезщетение, като е уведомил ищците с
писмо изх. № 24-01-339/01.10.2024г., № 2 4-01-340/01.10.2024г,
Фондът не бил деликвент, не бил застраховател и не изплащал
обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
нА.чието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената
в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558, ал.7
от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне
по претенцията на увреденото лице.
Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Съгласно
посоченото в исковата молба и от молбата до ГФ, както и от писмата до
ищеца, не са били представени необходимите документи, за да може да бъде
определено обезщетение. От всичко гореизложено следва да се направи
извода, че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по
предявените претенции. Фондът е уведомил ищеца, че следва да представи
необходимите доказателства, от които да е установено основанието за
определяне на обезщетение, които не били представени, а напротив заведена е
настоящата искова претенция. Ищецът е имал възможност да предяви нова
претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново
да разгледа претенциите и да вземе решение, но не го е направил.
Фондът бил учреден по силата на закон и бил юридическо лице със
специална цел -гарантиране изплащането на застрахователни обезщетения в
определение със закон случаи и поради тази цел разполага с необходимия
финансов ресурс, за да изпълни парично задължение при осъществяване на
посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща напълно ненужно
голям размер на законната лихва.
Отправените възражения от ответника упражняват защита по същество
относно предявените искове,насочени главно към отхвърляне със сила на
пресъдено нещо на заявените претенции и алтернативно-частично отхвърляне
на същите и обосновани с липсата на нА.чие на твърдяните факти от които
ищецът извежда заявените за защита по исков ред субективни права.
6
Правни съображения
Обстоятелствената част на предявените осъдителни искове е надлежно
установена чрез пълно и главно доказване,което обуславя тяхната
основателност като законосъобразна правна последица и води до нА.чие на
заявените за защита права от страна на ищците,както са обективирани.Ето
защо и се следва уважаването на исковете в пълния им размер.
Съответно фактите по отправените правоизключващи и правопогасяващи
възражения от ответника не се установиха в хода на съдебното дирене,което
води и до тяхната правна неоснователност.
Безспорни обстоятелства по делото,приети от страните и скрепени с
доказателства,са че С. С.х Ф. е дъщеря на ищците,същата е участвала в
описаното ПТП като водач на описаното МПС,при което е получила телесни
увреждания,доВ. до смъртта й на по-късен етап.Няма спор и относно това,че е
заявено изплащане на обезщетение пред Гаранционния фонд и
неизплащането на такова на ищците.В тази насока са удостоверение за
раждане-л.176,удостоверение за наследници-л.31;препис извлечение от акт за
смърт-л.30;застрахователна претенция-л.32, протокол за ПТП с пострадА.
лица-л.21 и протокол за оглед на ПТП-л.102 относно датата и мястото на
настъпването на ПТП и установените следи по МПС и пътя.
Въпросното пътнотранспортно произшествие е настъпило на 06.IХ.2019
г. на автомагистрала „Марица“,след отбивката за гр.Любимец и
бензиностанция „Шел“ ,на километър 89 в посока на движение на водения от
С. Ф. лек автомобил марка „****“ модел „**3“,рег. № ***** към ГКПП
„Капитан Андреево“.Същият е имал застраховка относно гражданската
отговорност в ЗД“Бул Инс“ АД,вА.дна за тази дата.
За разлика от изложеното в исковата молба и твърденията на ищците,по
делото се извежда,че ПТП не е настъпило около 09.00 часа,а в по ранен час-
около 07.30-07.50 часа.В тази насока са показанията на свид.М.,който сочи,че
го възприел ,пътувайки за работа,която започвала в 08.00 часа-л.392,така и от
данни за акция от дежурен при ОДМВР относно процесното ПТП с посочена
дата и час-06.IХ.2019 г.-07.45-07.46 часа-л.171.Това обстоятелство обаче няма
съществено значение за предмета на делото.
Като причина за настъпването на инцидента се извежда от събраните
доказателства намеса на друг,неустановен участник,който е поставил
началото и е предизвикал цялата поредица от факти,доВ. до вредоносния
резултат получаване на телесние увреждания и смъртта на С. Ф.,директно
обусловили и твърдените от ищците неимуществени вреди,като родители на
починалата.
Установено е,че Ф. е водела автомобила си с около 130-140 км/час в
лявата лента на автомагистрала „Марица“,без да осъществява маневра по
изпреварване,при ясно време и нормална пътна обстановка.Внезапно от
дясната лента,неочаквано и в непосредствена близост пред нея е навлезнало
неустановено МПС от вида на миниван,което се движело значително по-
бавно.С. Ф. възприела това внезапно и близко навлизане в платното й за
движение,като задействала спирачките и предприела завой на ляво,за да
избегне сигурния удар с другото МПС,предвид бавното му движение
7
,значително навлизане в лентата й на движение-около и над метър, близко
пред нея-на около пет метра,което е пречело да бъде заобиколено по какъвто и
да е начин предвид скоростта на движение от около 130-140 км/час.В резултат
на тази маневра-ползване на спирачки и завой наляво, водения от С. Ф.
автомобил се удря косо и приплъзващо с предната си лява част в
разделителната еластична преграда/ мантинела/ с насрещното платно за
движение на автомагистралата,като поврежда шест сектора по четири метра.В
тази насока са изрично и еднопосочно показанията на свидетелите М. С. В. и
Н. Е. А.,които ясно установяват механизма на настъпване на ПТП,изведен по-
горе,така и констативния протокол на МВР и протокола за оглед от
досъдебното производство.
Приетата по делото съдебно автотехническа експертиза също извежда,че
при нА.чие на установения друг автомобил,внезапно навлязъл с до един
метър от габаритната ширина в лявата лента за движение със скорост от 80
или 100 км/час на разС.ие 5 метра пред водения от пострадалата автомобил,то
същата не е имала техническата възможност да реагира и да отклони воденото
от нея МПС до момента на достигане на линията на задния габарит на
предходния автомобил.Вещото лице сочи и че при навлизане с цялата си
габаритна ширина на другия автомобил при същите условия,то пострадалата е
нямала техническа възможност да предотврати удара между тях.Според
експерта причината за възникването на ПТП е загуба на напречна устойчивост
на лек автомобил марка „****“ модел „**“,рег. № ***** при извършена
маневра отклонение наляво,предизвикана от навлязъл отдясно пред него друг
автомобил.В съдебно заседание същия сочи,че са установени динамични
следи от процесния автомобил,които извеждат,че има първоначално завиване
към мантинелата без удар,след което има връщане на автомобила в платното и
след това вече е настъпило рязкото завиване,което е завършило с удара,описан
по-горе,което ясно сочи за предприетите адекватни действия от страна на
водача С. Ф. да избегне удара с неидентифицирания автомобил.
Съобразно горното се извежда,че пораждащия факт и последвА.те го
такива от каузалната поредица,довела до телесните увреждания на С. Ф.,са
предизвикани от само от описаното действие на неустановеното по делото
МПС и защитната реакция на пострадалата при воденето на нейния
автомобил.Защитната реакция на Ф. е адекватна на ситуацията,тъй-като е
насочена към избягване на удар между двете МПС,при внезапно създадената
пътна ситуация.Този удар би бил неминуем при скорост от 130 -140 км/час на
движение на водения от нея автомобил, предвид значително по-ниската
скорост на неустановеното МПС,внезапното навлизане на същото на около 5
метра преди автомобила ,воден от Ф.,ако същата не е задействала спирачките
и не е завила към разделителната мантинела.Това рязко и неочаквано
навлизане на неустановеното МПС съставлява изненада за
пострадалата,отнема й възможността да избира между варианти за
реакция,тъй-като в конкретната пътна обстановка такива няма,освен
предприетия от нея и описан по-горе.Както се посочи,изрично в тази насока са
показанията на свидетелите М. С. В. и Н. Е. А.,както и изложеното от вещото
лице.
Следва да се посочи,че С. Ф. е водела автомобила си с в пълно съобразие
с изискванията на правилата за движение,вкл. и с разрешената скорост за
автомагистрала,съобразно чл.21 ал.I от ЗДвП.
Същевременно водачът на неустановеното МПС грубо е нарушил
8
задълженията си по чл.25 ал.I от ЗДвП,като е навлязъл рязко,неочаквано и
непредвидимо за останА.те участници в лентата за движение на С.
Ф.,съставляваща за него лява лента по автомагистрала.Същият е извършил
това без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Същият, при
извършване на маневрата, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.По делото няма събрани данни и че този водач е
изпълнил изискуемото поведение в случая по чл.26 от ЗДвП при
предприемане на въпросната маневра - да я обозначи навременно с ясен и
достатъчен за възприемане сигнал от останА.те участници в движението.
Именно тези груби нарушения на визираните правила за движение са
предвизвикА. настъпването на процесното ПТП и породените вредоносни
последици. В тази насока е проведено пълно и главно доказване от страна на
ищците,при което ясно се установява механизма на настъпването на
процесното ПТП и виновното лице,което го е предизвикало.Същевременно
отправените възражения от ответника относно неяснота на настъпване на
ПТП,нА.чие на вина на самата пострадала,респ. съпричиняване,остават
неоснователни.Както се посочи по-горе изводите на съда изрично се
подкрепят от еднопосочните и категорични показания на преките очевидци по
делото,разпитани като свидетели,така и кореспондиращата с тях съдебно-
автотехническа експертиза,които образуват логически свързано
доказателствено единство,което изключва други генериращи ПТП фактори.
Безспорно са установени в хода на производството и настъпилите телесни
увреди у пострадалата,които са пряка и непосредствена последица от
възникнА.я инцидент,които съвкупно са доВ. и до смъртта на С. Ф..
По делото е събрана цялата медицинска документация,касаеща лечението
веднага след инцидента на 06.IХ.2019 г. и смъртта на С. Ф.,настъпила на
17.ХII.2019 г..Данните от същата са изведени и обобщени чрез използването
на специални знания,обективирани в приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза.В резултат на процесното ПТП С. Ф. е получила тежка
черепно.мозъчна травма,траматичен субарахноидаен кръвоизлив,травма на
гръден кош и корем.Според вещото лице причината за смъртта на
пострадалата е закрита черепно-мозъчна травма,изразяваща се в кръвоизлив
под меките обвивки на мозъка,кръвоизлив в лявото странично мозъчно
стомахче и прогресивно нарастващ мозъчен оток. Тези увреди водят до
изпадането на Ф. в травматична кома,усложнена с нарушение на дихателния
ритъм и развитие на респираторен дисстрес синдром.При това се развива
възпА.телен процес в белите дробове и плеврите,набира се колекция от въздух
в плевралните кухини,настъпва пробив между дихателната тръба и
хранопровода и дихателните пътища и гръднатъ кухина.Към общия
възпА.телен процес се наслагвало и гнойно възпаление на жлъчния мехур и
коремната кухина.Според вещоте лице тези травми и процеси са доВ. до
недостатъчност на функциите на жизнено важните вътрешни органи и
смъртта е настъпила от полиорганна недостатъчност.
Вещото лице изрично извежда,че черепно мозъчната травма и
последвА.те я усложнения са доВ. до поС.но общо разстройство на
здравето,опасно за живота.Тази тежест на развитие на процесите в организма
9
на пострадалата правела смъртта неизбежна,въпреки оказаната високо
квА.фицирана медицинска помощ.Експертизата сочи и че е нА.це пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП,телесните увреди у Ф. и
настъпилата на 17.ХII.2019 г. в последствие смърт,отразена в медицинско
свидетелство за смърт на УМБАЛ „Св.Г.“ Пловдив-л.179.
В експертизата ясно е проследено съС.ието на пострадалата от инцидента
до смъртта й,проведеите лечения,интервенции,както и съС.ието на същата
през целия този период от два месеца и половина.
Причинените увреди,съС.ието на С. Ф. след ПТП и настъпилата й смърт
са доВ. генериране на изключително интензивни негативни всеобхватни
преживявания у двамата ищци.
Същите са нейни роднини по права линия-майка и баща.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2016 г., ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
Визираните постановления в Тълкувателното решение извеждат а
приори случаите в които ,по силата на родствената и житейска връзка, е
нА.чно правото на обезщетение за неимуществени вреди на най-близките
роднини като низходящите, възходящите и съпруга,така и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починА.я при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
Ищците в настоящия случай,като роднини по пряка възходяща линия на
починалата С. Ф.,са материално легитимирани да претендират и получат
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря си в режима на чл.52 от ЗЗД.
Съобразно установеното по делото от останА.те доказателства,но
основно от свидетеля С. Р. П.,близък роднина,брат на ищцата, от момента на
настъпването на процесното ПТП -06.IХ.2019 г.и до момента на смъртта на
детето си-17.ХII.2019 г.,двамата ищци са изпитвА. изключително негативни
емоции,интензивни притеснения, безизходица от тежкото здравословно
съС.ие на С.,което постепенно се е влошавало,въпреки провежданите
адекватни лечения,таели са напразни надежди за подобряване на съС.ието
й,което е изключително тежко и непоносимо за един родител.От друга страна
след настъпилата й смърт тези мрачни и негативни емоции се катА.зират и не
стихват и до днес.Следва да се съобрази,че приживе двамата ищци са били в
изключително топли и близки отношения на любов и уважение с дъщеря
си,живеели заедно,били сплотени,задружни,същата била много
отзивчива,млада и само с положителни очаквания за нея.След изключително
ненавременната смърт на С. на 20 годишна възраст,двамата ищци станА.
съвсем различни хора,не можели да я прежалят и досега.Двамата били като
10
упоени,не можели да говорят и само плачели.И досега продължавА. да
тъжат,не можели да се успокоят,поС.но говорели за нея.ИмА. проблеми с
кръвното.
Настъпилата смърт на С. Ф. преобърнала живота на ищците изцяло в
негативен аспект.Последните изгубили всичко описано по-горе като
отношения,очаквания,положителни чувства и емоции,както като ежедневие
,така и като планове за бъдещето.Смъртта на дъщерята в случая съставлява
рязък,неочакван обрат в битието на ищците,довел до пълен емоционален
срив,загуба на перспектива,лишаване от обичта на дъщерята,нейното
присъствие ,общуване,опора,планове за бъдещето
Следва да се посочи и че загубата на дете е винаги е особено ескА.раща
като негативност на емоциите,които са особено интензивни и
непреодолими.Ищците са били безвъзвратно лишени от обичта на дъщеря
си,от вниманието й,от атмосферата на топлина и близост,описани по-
горе,неща които са незаменими и необезщетими. Ищците завинаги са лишени
от възможността да обичат детето си,да общуват с него,да е част от живота
им. Следва да се има предвид и че двамата ищци са станА. преки очевидци на
мъките на дъщеря им преди настъпването на смъртта.
Следва да се посочи,че подобна загуба няма цена.Няма нужда от
излагане на повече обосновка,тъй-като за нормално развития човек загубата
на младо дете в ранна възраст е достатъчно ясно каква огромна травма
представлява с всички съпътстващия я негативни емоции и отрицателни
модификации в начина на живота на пострадА.я.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадА.те ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното
обезщетение възлиза на 200 000 лв. за всеки ищец,,които следва да се заплатят
от ответника.
Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа
на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо
действително установените вреди, претърпени от всяко пострадало лице и
съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба, формирана от
страданията преди смъртта и самата смърт на С. Ф.,изцяло негативната
проекция върху психиката на ищците. Обезщетението е съобразено с
характера на вредите,описани по-горе,интензивността и продължителността
на търпените болки,времето обществено икономическите условия в страната
към релевантния период. Съобразяването на всички тези съществуващи
обстоятелства значими в хипотезата на чл.52 от ЗЗД,извеждат понятието
справедливост от неговата абстрактност като цяло и го привеждат в
конкретика към процесния случай в синхрон с предписанията на ППВС
№4/1968 г. на ВС.Така определения размер на обезщетение от по 200 000 лева
обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от въпросния
деликт,причинените му телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Всеки
друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с
изискванията на чл.52 от ЗЗД вр. с чл.51 ал.I от ЗЗД.Върху същеите следва да
се присъди и законната лихва от завеждане на иска-05.IХ.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Тези суми се дължат от ответната страна,предвид осъществяване
хипотезата на чл.557 ал.I т.1 от КЗ,сочеща обезщетяване на имуществени и
11
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено,както и съобразно
законово изведените функции на „Гаранционен фонд“ по чл.519 от КЗ.
Ще следва на процесуалния представител на ищците адвокатско
дружество „Генев и Марков“ код по Булстат ****,гр.София,ул.“Братя
Миладинови“ №16 да се заплати сумата 15 180 лева с ДДС за всеки ищец или
общо 30 360 лева с ДДС, предвид представените договори за правна защита и
съдействие в режима на чл.38 от Закона за адвокатурата вр. с чл.7 ал.II т.5 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, която е съразмерна на
присъдения интерес, на правната и фактическа сложност на делото и на
осъществените процесуални действия на представителя,поради което няма
предпоставки за промяна на размера..
Ответната страна следва да заплати по сметка на съда 600
лева,заплатени от бюджета за извършените и приети съдебно медицинска и
съдебно автотехническа експертиза по делото, ,както и 16 000 лева държавна
такса върху уважените размери на исковете,съобразно чл.1 от Тарифа
ДТКССГПК.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ Булстат ********,гр.София,ул.“Граф
Игнатиев“ №2 да заплати на З. Р. Ф., ЕГН:**********, ********.
обезщетение от 200 000-двеста хиляди лева за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й С. С.х Ф.,настъпила на
17.ХII.2019 г. от пътно транспортно произшествие,случило се на
06.IХ.2019 г. на 89 км. на автомагистрала „Марица“,предизвикано от
неидентифицирано превозно средство,ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба 05.IХ.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ Булстат ******** гр.София,ул.“Граф
Игнатиев“ №2 да заплати на С. Н. Ф.,ЕГН:**********, ********.
обезщетение от 200 000-двеста хиляди лева за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му С. С.х Ф.,настъпила на
17.ХII.2019 г. от пътно транспортно произшествие,случило се на
06.IХ.2019 г. на 89 км.на автомагистрала „Марица“,предизвикано от
неидентифицирано превозно средство,ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба 05.IХ.2024 г. до
окончателното й изплащане.
12
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ Булстат ********, гр.София,ул.“Граф
Игнатиев“ №2 да заплати на Държавата по сметка на съда 16 000 лева
държавна такса върху уважените искове и 600 лева разноски за вещи
лица.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ Булстат ********, гр.София,ул.“Граф
Игнатиев“ №2 да заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков“
код по Булстат ****, гр.София,ул.“Братя Миладинови“ №16 сумата от 30
360 лева с ДДС,за процесуално представителство по делото в режима на
чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13