№ 391
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100101505 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост от Л. И. Л.,
ЕГН ********** от *** срещу А. К. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН
********** и двамата от ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ
ЖИЛИЩЕ, НАХОДЯЩО СЕ В ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със
застроена площ от 106,42 (сто и шест цяло и четиридесет и две стотни) кв.м.,
състоящо се от един мансарден апартамент с площ от 94,56 (деветдесет и
четири цяло и петдесет и шест стотни) кв.м., находящо се на четвърти етаж
в ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** (десет
хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди петстотин шестдесет и три,
точка, триста осемдесет и осем, точка, едно) по КККР на гр. Варна, със РЗП
708 (седемстотин и осем) кв.м. и ЗП 213 (двеста и тринадесет) кв.м., а по
кадастрална карта със ЗП от 241 (двеста четиридесет и един) кв.м., построена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет,
точка, две хиляди петстотин шестдесет и три, точка, триста осемдесет и осем)
по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, находящ се в *** (бивша местност ***), с площ от 597
(петстотин деветдесет и седем) кв.м. по КК, а по документ за собственост с
площ от 550 (петстотин и петдесет) кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м.), със стар номер: УПИ пл. № Х-2070 (десети-две хиляди и седемдесет),
квартал 49 (четиридесет и девети), при граници: ПИ с идентификатори: ***
въз основа на давностно владение установено върху имота считано от края на
2000г. до депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2024г., на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК.
Ищцата в исковата си молба излага твърдения, че тя е низходящ на
първата ответница А. К. А., ответниците от своя страна са съпрузи, като
последните се легитимират за собственици на недвижим имот с
идентификатор *** намиращ се в ***, с площ по КККР на гр. Варна в размер
1
на 596 кв.м. В недвижимия имот на ответниците е построена сграда с
идентификатор ***, в която сграда – на четвърти жилищен етаж се ситуира
процесното жилище.
Строителството на сградата в имота на ответниците е започнало през
1998г., като вследствие техни фактически действия по строителство са били
построени три етажа – един партерен и два жилищни такива.
Ищцата твърди, че тя през 1999г. със свои лични средства и труд, след
изготвяне на нов проект е осъществила строителство над завършената плоча
на трети етаж на сградата, като така е изградила процесното жилище
намиращо се на четвърти жилищен етаж от сградата, като строителството на
същото приключило на етап „груб строеж“ в края на 2000г. Твърди, че сама е
осъществила и довършителните работи в имота, съответно обзавела същия.
Твърди, че построеният обект намиращ се на четвърти етаж в сградата
разположена в дворното място на ответниците има характер на самостоятелен
обект на правото на собственост, доколкото към същото се ситуират
необходимите помощни помещения /килер и таван/, съответно за същото има
самостоятелен вход, който се осигурява от стълбищна клетка. В КККР на гр.
Варна имотът не е отразен като самостоятелен такъв с посочване на отделен
негов идентификатор. За строителството на имота в нейна полза не е било
учредено право на надстрояване.
Твърди, че считано от построяване на имота през 2000г. е установила
владение върху него за себе си, което владение с намерение за своене
упражнява и към настоящия момент. Фактическият състав на придобивната
давност с оглед установеното владение твърди, че е настъпил за нея на
01.12.2010г., като владението върху имота не е губено никога, същото
продължаващо и към момента на сезиране на съда с исковата молба. Позовава
се на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на
самостоятелния обект намиращ се на четвърти етаж в сграда, която е
построена в дворното място на ответниците.
Излагат се твърдения, че считано от 2013г. преимуществено ищцата
започнала да живее и работи в чужбина, но въпреки това е продължила да
ползва процесния имот при завръщанията си в страната, както и да
осъществява обновления в него. През 2022г. патронът на входната врата бил
сменен без да излага твърдения, от кого са осъществени тези действия,
съответно посочва, че тя е ангажирала лице, което да подмени сменения
патрон на вратата. През 2024г. установила, че отново патронът на входната
врата е сменен, като посочва, че тази дейност е осъществена от ответниците.
След осъществена справка в Агенцията по вписванията, констатирала, че на
13.02.2009г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост вх. рег. № 2521/13.02.2009г., акт №82, том 7, дело № 1346/2009г.
по описа на Служба по вписванията гр. Варна, въз основа на който същите са
признати за собственици на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
ведно с построената в него жилищна сграда ***, състояща се от четири етажа
включително и върху собственото й жилище. Прави искане посоченият КНА в
частта включваща посоченият мансарден апартамент с площ от 94,56 кв.м.,
находящ се в ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със застроена площ от
106,42 кв.м., находящо се на четвърти етаж в ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, да бъде ОТМЕНЕН, на
осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците, с която се
излагат възражения за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва родствената връзка между ищцата и първата ответница
/дъщеря и майка/, не се оспорва, че ответниците са собственици на дворното
място с идентификатор *** в ***, в което е построена жилищна сграда с
идентификатор ***. Изрично се оспорват твърденията, че ищцата е
собственик на процесния имот на посоченото в исковата молба оригинерно
придобивно основание, оспорва се че същата е осъществявала действия по
строителство в имота, като и че имотът има характер на самостоятелен такъв.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва, че
строителството на сградата в имота на ответниците е започнало през 1999г.,
като през 2001г. строителство е било завършено на етап „груб строеж“ на
сградата. По време на строителния процес е било допуснато изменение на
одобрения инвестиционен проект по отношение на таванския етаж
изразяващо се в вида на покривната конструкция и допълнителна застроена
площ. Сградата в цялост е въведена в експлоатация през 2008г., но фактически
ответниците са започнали да живеят в нея през 2001г. Изградената сграда е
еднофамилна такава, което от своя страна не позволява на отделните части от
нея да се ползват самостоятелно.
От фактическа страна се посочва, че през 1999г. ищцата е била
бременна, като към този момент е живяла на квартира със своя съпруг. С оглед
желание на ответниците да подпомогнат семейството, същите през късната
есен на 2000г. са довършили две стаи от изградения втори етаж на сградата
намираща с дворното им място, в които приели ищцата и семейството й. Към
този момент сградата не е била довършена на етап груб строеж, като изрично
се излагат възражения, че ищцата е била допусната да живее в имота само за
това, че е била дъщеря на първата ответница.
Оспорват се твърденията на ищцата в исковата молба, че тя със свои
средства и труд е осъществила строителството на четвърти етаж от сградата,
като посочват, че същата към този момент не е разполагала със средства да
осъществи тази дейност.
Процесната част от сградата намираща се на четвърти жилищен етаж е
била предоставена от ответниците на ищцата в края на 2001г., към който
момент е приключил грубият строеж на сградата. Обектът на четвърти
жилищен етаж не притежава характеристика на самостоятелен такъв
доколкото до същия не е обособен самостоятелен вход. Достъпът до тази част
от сградата се осъществява от стълбищна клетка, която няма характер на обща
част на сградата, която сграда няма характер на многофамилна такава.
Оспорват се твърденията на ищцата, че същата след като е заживяла в
имота е правила в него някакви подобрения. Посочва се, че ищцата през 2002г.
след като се е развела, през следващата 2003г. е заживяла на съпружески
начала с трето на спора лице - В. В., който заедно с ответникът К. А. са
извършили подобренията на етажа. Самите подобрения са извършени с оглед
създаване по-добри условия за живот, от които не следва да бъде извеждано,
че ищцата се е отнасяла към жилището си като своя собственост. Посочват, че
през 2021г. личните взаимоотношения между ищцата и нейната майка –
ответницата А. са се влошили, при което последната е изгонила дъщеря си от
своята къща. Не оспорва, че през 2013г. ищцата е заминала да живее и работи
в чужбина, като посочва, че при завръщането си в страната, ищцата заедно със
3
своята дъщеря и внучка на първата ответницата са били допускани да живеят
отново в имота на ответниците и в частност, частта от същия намиращ се на
четвърти етаж от сградата. Възразява ищцата да е придобила по давност
имота, като изрично поддържа, че същата е била допускана да ползва същия
поради родствената си връзка с първата ответница. За процесния период
излага, че ищцата не е осъществявала действия с които да демонстрира на
ответниците намерението си за придобиване собствеността върху имота на
посоченото в исковата молба придобивно основание.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за покупко – продажба оформен в
нотариален акт №118/1975г., с който ответницата А. К. Л. и И.Г.Л. придобиват
правото на собственост по отношение на недвижим имот представляващи 550
кв.м. идеални части от лозе, цялото с площ от 1350 кв.м., представляващ имот
с пл. № 1932, по плана на 21-ви м.р. на ***.
Въз основа на договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт
№28/1994г., И.Г.Л. продава собствената си ½ идеална част от недвижим имот
представляващи 550 кв.м. идеални части от лозе, цялото с площ от 1350 кв.м.,
представляващ имот с пл. № 1932, по плана на 21-ви м.р. на *** на
ответницата А. А..
Представено е разрешение за строеж № 235/02.07.1999г. издадено от
Район „Приморски“ при Община Варна, с което на ответницата А. А. е
разрешено да осъществи строителство на жилищна сграда със ЗП от 213 кв.м.,
РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект в имот Х-2070, кв.40,
по плана на ***
С констативен протокол за откриване на строителна площадка от
27.07.1999г. е констатирано откриване на строителна площадка на обект –
сграда със ЗП от 213 кв.м., РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен
проект в имот Х-2070, кв.40, по плана на ***, като в протокола е
удостоверение, че това обстоятелство е осъществено в присъствието на
собственика – ответницата А. А..
С протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж
№133/27.07.1999г. от Община Варна е опредЕ. строителната линия на обект –
сграда със ЗП от 213 кв.м., РЗП 708 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен
проект в имот Х-2070, кв.40, по плана на *** чийто собственик на имота и
посочено, че е ответницата А. А..
Представен по делото е технически проект на жилищна сграда
намираща се в *** ведно с обяснителна записка към него и съпътстващите
строителни книжа, от които се установява, че в посочения имот е предвидено
изграждане на жилищна сграда със ЗП от 213 кв.м., и РЗП от 708 кв.м., като
инвеститори на строежа са посочени ответниците А. и К. А.и.
Прието по делото е заявление № А-29-А-1/10.01.2008г. по описа на
Район „Приморски“ при Община Варна за предаване на екзекутивна
документация, на осн. чл. 175 ЗУТ, с което заявителят – ответницата А. А. е
направила искане за одобряване на приложена екзекутивна документация във
връзка със строеж на жилищна сграда парцел Х-2070 на 21-ви м.р. на ***
№396, съобразно издадено разрешение за строеж № 235/02.07.1999г.
Представено по делото е удостоверение №7/18.01.2008г. от Район
4
„Приморски“ при Община Варна, с което е въведен в експлоатация строеж на
жилищна сграда в поземлен имот № Х-2070, кв.49 по плана на ***, за който
възложител е ответницата А. А..
Представен по делото е констативен нотариален акт, съставен на
основание чл. 587, ал.1 ГПК от 13.02.2009г., №31/2009г. по описа на нотариус
Б.В. с район на действие ВРС, с който ответницата А. А. и ответникът К. А. са
признати за собственици на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
изградената в имота сграда с идентификатор ***, състояща се от партерен
етаж със ЗП от 212,92 кв.м., втори жилищен етаж със ЗП от 200,10 кв.м., трети
жилищен етаж със ЗП от 188,20 кв.м. и подпокривно пространство със ЗП от
106,42 кв.м.
Прието по делото е заключение на съдебно – техническа експертиза на
вещото лице В. С.. В заключението си експертът посочва, че жилището
намиращо се в подпокривното пространство със ЗП от 106,42 кв.м.,
представляващо мансарден апартамент с площ от 94,56 кв.м., същото на
четвърти етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***,
отговоря съобразно изискванията на строителните правила и норми
съдържащи се в Наредба №7/22.12.2003г. за самостоятелен жилищен обект.
Същото има самостоятелен вход от стълбището, съдържа необходимия брой и
вид помещения, в това число санитарен възел и килер, спазена е височината
на зидовете и неговата осветеност. Процесното жилище представлява
самостоятелен обект, като същото е обособено в част от сградата, същото има
самостоятелно функционално предназначение и местоположение, служи за
задоволяване на жилищни нужди, при което дава заключение, че същото може
да бъде обект на собственост и да притежава самостоятелен идентификатор
по смисъла на ЗКИР.
В съдебно заседание пояснява, че при запознаване със строителните
книжа за сградата е констатирал наличие на екзекутива документация, която е
обусловена от изменения, които са допуснати след одобреното строително
разрешение. Пояснява, че като приложение към своето заключение –
Приложение №5 /л.198 от делото/ е посочил, че екзекутива засяга таванския
етаж и в частност посочената в зелен цвят стая, баня и дрешник с площ от
28,43 кв.м. Така посочените помещения представляват новопостроена част,
при което и след добавяне на тази новопостроена площ, то процесното
жилище на таванския етаж /четвърти етаж/ има застроена площ от 129,91 кв.м.
Припадащите се части от общите части на сградата към процесния имот,
вещото лице изчислява на 18,81 %, които се равняват на 16,48 кв.м. от общите
части на жилищната сграда. В съдебно заседание при защита на своето
заключение посочва, че 18,81 % ид. части от общите части включват и
съответната пропорционална част и от стълбищната клетка, която обслужва
процесното жилище.
От представеното по делото постановление за спиране на наказателно
производство от 01.07.2022г. на ВРП се установява, че със същото е спряно
ДП № 466/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна образувано на 03.11.2021г.
по жалба на ищцата Л. Л., досежно данни за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3
вр. чл. 194, ал.1 НК.
Представена е жалба от 27.03.2024г. до ВРП от ищцата Л. Л., в която се
посочва, че на 26.03.2024г. е установила, че патрона за входната врата на
жилището й е бил сменен, както и за липса на парични средства, които са се
намирали в имота находящ се в ***.
5
По делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 12.11.1993г., оформен в
нотариален акт № 139/1993г., с който М.С.С. прехвърля на своята внучка –
ищцата Л. Л. свой недвижим имот представляващ апартамент №5, намиращ се
в *** със ЗП от 72,30 кв.м., като прехвърлителя си запазва за себе си
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
С договор за покупко – продажба от 10.08.1995г. ищцата Л. Л. продава
на трето на спора лице недвижим имот представляващ апартамент №5,
намиращ се в *** със ЗП от 72,30 кв.м.
С договор от 10.08.1995г. за заем на парични средства, заемодателят
М.С.С. /баба на ищцата/ предоставя в заем на заемополучателите -
ответниците А. и К. А.и сумата от 1 200 000 лева. В договора се съдържат
уговорки съобразно които, заемополучателите следва да прехвърлят чрез
продажба на кредитора двустайно жилище, което следва да се намира в
строяща се сграда в парцел Х-2070, кв.49, по плана на 21-ви м.р. на гр. Варна.
Съдържат се и уговорки, че в случай на смърт на кредитора – М.С., то същата
оставя като наследник на имота си своята внучка – ищцата Л. Л..
Прието по делото е заключение на съдебно – графологична експертиза
на вещото лице Е. А., от която се установява, че подписите в графа
„заемополучатели“ в договор от 10.08.1995г. са изпълнени от ответниците А. и
К. А.и.
Разпитан по искане на ищцата е свидетелят Н.Й.Н.. В разпитът си
посочва, че познава ищцата и ответниците, като му е известно, че последните
са притежавали стар жилищен имот намиращ се в *** който се състоял
няколко стаи. Тази стара сграда е била съборена, а на нейно място е започнало
изграждане нова жилищна сграда, което строителство е приключил през 2000г.
В новопостроената къща свидетелят посочва, че ищцата е притежавала
жилище, което се е намирало на трети – последен етаж. Това жилище
свидетелят е посетил за първи път през 2000 – 2001г., към който момент
посочва, че то е било завършено на етап груб стоеж. Към този момент в него е
имало пригодени за живеене стаи. Посещавал е имота и след това, като повод
за това е било необходимост от ремонт на жилището. Излага, че ищцата му е
възложила да осъществи дейността по подмяна на поставената дървена
дограма с нова ПВЦ такава, която дейност е извършена от свидетеля около 15
години преди момента, в който дава свидетелки показания пред съда /около
2010г./.
Излага, че през 2010г. е извършил ремонт на баня, като той заедно с
ищцата са посетили магазин, от който тя е закупила плочките за банята.
Възнаграждение за неговия труд е получавал от ищцата. Осъществявал е и
дейност по боядисване на помещението и полагане на подова настилка –
ламинат, през 2015г. – 2017г. Ремонтирал е таваните на жилището през 2020г.-
2021г. В обобщение посочва, че в жилището е имало два основни ремонта,
като и при двата свидетелят е бил ангажиран за работа от ищцата. По време на
осъществяване на втория ремонт пояснява, че ответницата е работила в
чужбина – ***. За втория ремонт свидетелят се уговорил с ищцата, че ремонта
следва да се осъществи през летните месеци, като заявява, че за процесното
жилище ключ е имала както ищцата, така и нейната майка. Не си спомня при
започване на втория ремонт кой му е отключил жилището. При завръщане от
чужбина, ищцата е отседяла в жилището си, но към момента не използва този
имот предвид влошени отношения със своята майка.
6
В разпитът си свидетелят излага, че знае от ответниците А. и К. А.и, че
процесното жилище принадлежи на ищцата – тяхна дъщеря. Свидетелят е
извършвал ремонти и за ответните, като посочва, че всеки сам си е отговарял
за своите имоти. Когато е извършвал ремонтни дейности в жилището на
ищцата, то единствено тя му е заплащала възнаграждение за работа.
По време на изграждане на сградата и преди нейното завършване, в
същата са живеели ответниците, като през това време ищцата е била на
квартира. Ищцата започнала да живее в тази сграда през 2000г., от момента в
който същата била построена. В хода на разпитът си посочва, че за последния
етаж при изграждане на жилищната сграда са реализирани изменения, които
били финансирани от ищцата, които факти пояснява, че са му известни от
последната.
Разпитана по искане на ищцата е свидетелката С.В.К.. В разпитът си
посочва, че познава страните от 14 години, като пояснява, че ищцата е сестра
на бившия й мъж. През 2008г. се е нанесла във фамилната къща намираща се в
*** в която към този момент са живеели ответниците, Ю.Л. съпруг към този
момент на свидетелката и син на ответниците, ищцата и нейния бивш съпруг
– В. В. /свидетел по делото/. Ищцата живеела в жилище на четвъртия етаж от
жилищната сграда. Свидетелката живеела в сграда до 2022, като излага, че
отношенията между ищцата и ответницата, същите майка и дъщеря са се
влошили през 2021г. За жилището посочва, че то е притежание на ищцата,
като свидетелят е виждала Л. Л. да отключва същото. През 2013-2014г. е
заминала да работи в ***, като при връщане обратно в страната е отсядала в
жилището си, което обстоятелство е продължило до 2021г.
На свидетеля й е известно след разговор с ищцата, че през 2024г. е бил
сменен патрон на входната врата на жилището й от ответниците, който патрон
ищцата подменила отново със свой собствен такъв.
В жилището си ищцата е организирала ремонти, като същата сама е
заплащала на майстори за реализирана работа. Не и е известно някой друг
освен ищцата да е заплащала парични средства за обзавеждане на този имот.
Посочва, че ищцата предоставяла по 200 лева годишно на ответницата А. А. за
заплащане на дължимите данъци /припадаща се част от дължимия данък за
жилищната сграда досежно нейното жилище/.
В разпитът си свидетелката посочва, че жилището на ищцата е от
нейната баба, като лично от ответниците А. и К. А.и знае, че този етаж където
е разположено жилищно е бил собственост на ищцата. Посочва, че жилището
на синът на ответниците – Ю.Л. е било собственост на неговите родители
/ответниците по делото/, а това на ищцата си е било нейна собственост.
Изрично излага, че от ответниците лично са и споделели, че „това е на Л.
етажа“.
Разпитан по искане на ответниците е свидетелят В. В.. Заявява в
разпитът си, че познава страните по спора от 2003г., като при посещението си
в имота през 2003г. посочва, че къщата е била с вече завършен покрив,
изградени външни стени, но не е са били осъществени довършителните
работи. През същата 2003г. свидетелят се е нанесъл в жилище намиращо се на
четвъртия етаж от къщата. Жилището представлявало апартамент, като на
този етаж било налично само то. В това жилище свидетелят живял заедно с
ищцата в периода 2003г. – 2011г., след което напуснал имота. Знае, че за имота
ключ е имала ищцата, самият той, като излага предположения, че ключ за това
жилище, включително и за останалите помещения в къщата са имали и
7
родителите на ищцата.
Свидетелят в разпитът си посочва, че след запознанството си с ищцата е
предложил същите да живеят в негов имот, то ищцата е предпочела те да
живеят в нейното жилище, при нейните родители, за да могат последните за
помагат при отглеждане на общото им дете. Посочва, че винаги при
предприемане на съответни ремонтни действия са се допитвали до родителите
на ищцата, съответно са искали и разрешение от тях. Излага, че в жилището са
осъществявани множество ремонти работи, но при предприемане на всяко
действие в тази насока са били уведомявани ответниците. При подмяна на
старата дървена дограма с нова, при поставя на климатици на фасадата, за
тези включително дейности са били уведомявани ответниците. Свидетелят
посочва, че той е говорил с последните при необходимост от предприемане на
действия от посочения вид, но основното ищцата се занимавала в конкретика
по тази въпроси.
Осъществяваните ремонти работи в жилището са били заплащани от
него и ищцата. През 2003г. когато се е запознал с ищцата и се е нанесъл в
жилището в същото е имало завършени стаи. В тази стаи ищцата живеела
заедно с голямата си дъщеря, която към този момент е била на тригодишна
възраст.
В разпитът си свидетелят посочва, че на 19.09.2011г. е узнал от
ответницата, че ищцата е напуснала жилището, който момент свързва с
взимане на общото им дете с ищцата от този имот. За времето, през което
свидетелят е живял в имота не е имало случай той с ищцата да са
принуждавани да напуснат жилището.
Разпитан по искане на ответниците е свидетелят Г.С.Г.. В разпитът си
свидетелят посочва, че познава страните по спора, известна му е жилищната
сграда, която посочва, че се състои от първи етаж, на който са разположени
два гаража, втори етаж, който се отдава под наем, трети етаж, на който живее
синът на ответницата, както и самите ответници А. и К. А.и, а на последния
етаж на жилищната сграда е живеела ищцата. В разпитът си свидетеля излага,
че по време на строителството на къщата, ищцата е живяла на втория етаж от
същата, а след приключване на строежа на жилищната сграда, чийто покрив
бил завършен през 2001г., ищцата заживяла на четвъртия етаж.
Организацията по строителството на жилищната сграда било осъществявано
от ответника К. А., който закупувал и доставял материали, организирал и
заплащал възнаграждение на майстори при строителството на сградата.
Посочва, че не е виждал по-време на строителство на сградата, ищцата да
осъществява организационни въпроси свързани със строителството. Излага, че
след завършване на строителството на къщата, ответниците настанили своята
дъщеря в процесния апартамент, като не му е известно за какъв период от
време ищцата е живяла в него. След завършване на покрива на къщата,
ответникът К. А. по данни на свидетеля организирал дейността по измазване
на четвъртия етаж на сградата, след което ищцата се нанесла да живее там. В
разпитът си излага, че този етаж е предоставен на ищцата от ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдържащите се в исковата молба твърдения и формулираният, въз
основа на тях, петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, на правото на
8
собственост на ищцата по отношение на жилище намиращо се в жилищна
сграда същата в ***, при твърдения, че това жилище има статут на
самостоятелен обект на правото на собственост. Спецификата на предявения
положителен установителен иск за собственост обуславя и разпределение на
доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца в условията
на пълно и главно доказване да докаже елементите от фактическия състав на
спорното право. В тежест на ищцата е да установи всички предпоставки за
възникване на въведеното под формата на твърдение в исковата молба
придобивно основание, на която тя се позовава, а предвид релевираното от
ответниците възражение за липса на самостоятелно предназначение на
процесния обект намиращ се в жилищната сграда, то и този положителен факт
следва да бъде доказан по безспорен и категоричен начин от ищцата.
В настоящия случай ищцата твърди, че намиращото се в подпокривното
пространство жилище, същото представляващо мансарден апартамент в
жилищна сграда с идентификатор ***, която е изградена в имот с
идентификатор ***, находящ се в ***, представляващ УПИ Х-2070, кв.49, има
характеристика на самостоятелен обект на правото на собственост, същото с
предназначение за задоволяване на жилищни нужди, което жилище тя е
придобила въз основа на посоченото в исковата молба оригинерно
придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност.
С оглед тези твърдения се поддържа, че ищцата е установила владение върху
процесното жилище за себе си, считано от момента на построяване на сградата
– 2000г., като фактическият състав на института на придобивната давност за
нея е реализиран с изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал.1 СК
десетгодишен срок, а т.е. в края на 2010г. Наред с изложеното се поддържа, че
досежно това жилище ищцата е установила спокойно, явно и трайно владение
от момента на възникването му в правния мир до сезиране на съда с исковата
молба.
Възраженията на ответниците релевирани в отговора на исковата молба
могат да бъдат разделени на две основни групи. В първата група възражения
следва да бъдат отнесени доводите, че посоченото в исковата молба от ищцата
жилище, което се намира в жилищната сграда няма характер на самостоятелен
обект на правото на собственост, както и втора група възражения, с които се
оспорва качеството на владелец на ищцата, при насрещни възражения, че в
действителност същата е допусната да ползва имота на ответниците с оглед
родствената връзка между страните.
Предвид изложените в исковата молба твърдения и направените от
ответниците в отговора на исковата молба насрещни възражения, то съдът
намира, че на първо време следва да бъде даден отговор на въпроса, по който е
налице спор между страните, а именно дали процесното жилище
представляващо мансарден апартамент, намиращ се в жилищна сграда с
идентификатор ***, *** по своята същност представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, който има статут на жилище.
Не са спорни фактите, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ответницата А. А. по силата на договор за покупко –
продажба оформен в нотариален акт №118/1975г. е придобила съвместно с
трето на спора лице – И.Л. дворното място. Установява се по делото от
приетите по делото писмени доказателства, че с договор за покупко –
продажба оформен в нотариален акт № 28/1994г., ответницата е придобила от
И.Л. и останалата ½ ид. части от имота, към който момент същата се е
9
намирала в брак с ответника К. А.. От представената по делото строителна
документация, съдът приема, че през 1999г. в имота е започнала дейност по
строителство на жилищна сграда, която съобразно представената строителна
документация е следвало да бъде със застроена площ от 213 кв.м., съответно
разгърната застроена площ от 708 кв.м. Разрешението за строеж е издадено от
съответния административен орган на собственика на имота – ответницата А.
А., като видно строителните книжа инвеститори при строителство на
жилищната сграда са ответниците по делото. Установява се изменение на
първоначално одобреното разрешение за строеж, като от приетото по делото
заключение на съдебно – техническата експертиза на вещото лице С., което
напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че това изменение е свързано с изграждане на допълнително
помещение състоящо се от стая, баня и дрешник, което помещение е с площ от
28,43 кв.м., с което ново помещение общата площ на жилището на
четвъртития етаж от жилищната сграда е увеличена на 129,91 кв.м. Така
посочените в заключението изводи напълно се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства и в частност заявление от 10.01.2008г. за
представяне на екзекутивна документация във връзка със строеж на жилищна
сграда в процесния имот, видно от което заявление, заявител по същото е
ответницата А. А.. Отново от строителните книжа, които са приети към
доказателствения материал по делото, съдът приема, че жилищната сграда е
построена в процесния имот с идентификатор ***, като същата е въведена в
експлоатация на 18.01.2008г.
Във връзка поддържания от страните спор досежно самостоятелния
статут на процесния имот, съдът допусна съдебно – техническа експертиза. В
заключението си вещото лице С. по категоричен начин посочи, че процесният
обект, който се намира на последния етаж на жилищната сграда с
идентификатор ***, има характер на самостоятелен обект по смисъла на
строителните правила и норми, които се съдържат в Наредба №7/22.12.2003г.
Вещото лице след запознаване със строителните книжа и екзекутивна
документация, съответно оглед на имота, по категоричен начин посочи, че
този обект разполага с необходимия вид и брой помещения, в това число
санитарен възел и килер, височина на зидовете и осветеност на помещенията в
него, както и самостоятелен вход, което да обоснове извода, че същото има
статут на самостоятелен обект на правото на собственост и служи за
задоволяване на жилищни нужди.
В разпоредбата на §5, т.39 от ДР на ЗУТ е посочено, че „обект“ е
самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. В съдебната практика и в частност в Решение №
261/23.10.2013г., постановено по гр. дело № 3777/2013г. на ВКС, I г.о. се
посочва, че текстът на §5, т.39 от ДР на ЗУТ дава кумулативно
характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като
нормата има тълкувателен характер, те се отнася и за вече построени сгради.
Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на
собственост е дадена в §1, т.1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на
правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава. ІV от ЗС
„Етажната собственост”. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика
на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му
като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа
10
експертиза, съдът приема, че процесният имот може да се ползва
самостоятелно. Същият има обособен самостоятелен вход, който се обслужва
от стълбищна клетка. В имота са разположени съответните помещения в това
число санитарно помещение и килер, спазени са изискванията за височина и
осветеност, при което следва да бъде прието, че е доказано твърдението на
ищцата, че имотът разположен на последния тавански етаж в жилищна сграда
с идентификатор *** има статут на самостоятелен обект на правото на
собственост, същото с предназначение за задоволяване на жилищни нужди.
Съдът намира, че следва да посочи с оглед наведените възражения от
ответниците, че посочване в кадастралната карта на жилищната сграда с един
общ идентификатор, без отразяване с отделни идентификатори на
самостоятелните обекти в нея не може да обоснове извод в противната насока.
Идентификаторът не може да бъде разглеждан като доказателство, че даден
обект е самостоятелен обект на правото на собственост, той е само индиция за
това обстоятелство. От така изложеното и по аналогия на противното, липсата
на отразяване на даден обект със самостоятелен идентификатор в КККР не
може да обоснови извода, че той не е самостоятелен обект на правото на
собственост. Липсата на идентификатор на обект, който притежава
характеристики на самостоятелен обект на собственост може да бъде
разглеждано като непълнота на кадастралната карта и регистри, която
непълнота следва да бъде отстранена по надлежния административен ред чрез
попълване на същите.
В заключение по първата категория спорни между страните въпроси,
съдът приема, че имотът намиращ се в подпокривното пространство на
жилищна сграда с идентификатор ***, има характер на самостоятелен обект
на правото на собственост. Този самостоятелен обект на правото на
собственост по своето предназначение е жилище, същото с площ от 129,91
кв.м. /съобразно заключението на съдебно – техническата експертиза и
отчитане на новопостроеното, за което е изготвена екзекутивна
документация/, към което се припадат 18,81 % идеални части от общите части
на сградата, които се равняват на 16,48 кв.м.
След като от анализа на доказателствата по делото, съдът достигна до
извода, че процесният имот представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, то следва да бъде даден и отговор на въпроса дали ищцата е
придобила собствеността върху това жилище въз основа на наведеното от нея
оригинерно придобивно основание.
На първо време следва да бъде посочено, че за да бъде възможно
придобиване на даден самостоятелен обект на правото на собственост, в това
число и по силата на изтекла придобивна давност за владелеца, то този обект
следва вече да е възникнал в правния мир.
Разпоредбата на чл. 181, ал.1 ЗУТ постановява, че правото на строеж на
сграда или част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от
момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. В
същата разпоредба в ал. 2 се посочва, че след завършване на сградата в груб
строеж, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда
или самостоятелни части от нея. От своя страна разпоредбата на чл. 77 ЗС
посочва, че придобиването на правото на собственост се осъществява чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. От
изложеното следва извода, че предмет на разпоредителни сделки след
завършване на сграда в груб строеж могат да бъдат само самостоятелни
11
обекти в нея, като казаното и отнасящо се за правните сделки се отнася и за
давността, като придобивен способ. След завършване на сградата до етап на
„груб строеж“ могат да бъдат придобивани по давност само самостоятелни
обекти на правото на собственост, които се намира в тази сграда. По
отношение на понятието „груб строеж“ приложение следва да намерят
разясненията, които са дадени в Тълкувателно решение от 04.05.2012г.,
постановено по тълкувателно дело №1/2011г. на ОСГК на ВКС, съответно
нормата на §5, т.46 ДР на ЗУТ, която легална дефиниция постановява, че това
е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,
без или с различна степен на изпълнение на довършителните работи.
От представените по делото писмени доказателства съдът прие, че
самата сграда, в която се намира и процесното жилище е въведен в
експлоатация през 2008г. От анализа на събраните останалите доказателства
събрани по делото и в частност гласните показания на свидетелите Н.Н. и Г.Г.,
следва да бъде прието, че грубият строеж на същата е реализиран в един
значително по –ранен етап във времето. Свидетелят Г. посочи в разпитът си, че
той пряко е възприел релевантни са спора факти досежно изграждане на
жилищната сграда, като сам той е участвал в определени етапи от
строителството, като е полагал електрическата и ВиК инсталацията на
сградата. По негови показания покривът на сградата е бил завършен през
2001г., от който момент ищцата започнала да живее последния тавански етаж
на жилищната сграда. Разпитаният по почин на ищцата свидетел Н.Н. изложи
обстоятелства досежно завършването на сградата, като посочи, че същото е
реализирано приблизително в периода 2000 – 2001г. Съдът намира, че следва
да кредитира показанията на свидетеля Г., от които приема, че покривната
конструкция на жилищната сграда е завършена през 2001г. Този свидетел е
бил ангажиран с дейности по строителство на сградата, които се осъществяват
в етап предхождащ осъществяване на довършително строително – монтажни
работи, в които дейности от своя страна се е включил свидетелят Н.. Отделно
от това Г. подробно изложи и показания във връзка с начина на организиране
на строителството на сградата, което обосновава извода, че впечатленията на
Г. са базирани на лични възприятия за релевантни за спора факти, в
показанията му се съдържа конкретика, поради което неговите показания
следва да бъдат предпочетени пред тези на Н., що се касае за момента на
достигане етап „груб строеж“ на жилищната сграда.
При изложените съображения с оглед анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че грубият строеж на сградата, в която се намира
процесният апартамент е завършил през 2001г., а не през посочената в
исковата молба 2000 година. От този момент е възникнал и самостоятелния
обект на правото на собственост, който се явява процесния имот, поради което
и от този момент най – рано върху този имот би могло да се упражнява
владение.
Давността е оригинерно придобивно основание, въз основа на което
могат да бъдат придобити материални права на собственост върху вещ при
осъществяване на владение върху тази вещ за период от време посочен в
материалния закон действащ към момента на реализиране на фактическия
състав. Разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, която урежда придобиване на вещ по
давност при недобросъвестно владение предвижда, че за да бъде придобита по
давност една вещ то следва да бъде упражнявано непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съобразно приетото в т.2 от ТР №4/2012г. на
ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
12
придобивното основание по чл. 79 ЗС, а единствено средство за защита на
материалните последици, които следва да бъдат зачетени към момента на
изтичане на законовия срок.
За да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност
следва да бъдат доказани двете материални предпоставки, при проявлението
на които възниква посоченото оригинерно придобивно основание. Съобразно
първата обективна предпоставка в продължение на период от време, който
период при позоваване на недобросъвестното владение е уреден от закона с
продължителност от 10 години, едно лице, което не е собственик на имота,
следва да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно
фактическа власт върху опредЕ. вещ, съответно и втората предпоставка, която
изисква тази фактическа власт върху вещта да се упражнява с намерение за
своене. Едва при доказано в хода на съдебното производство в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на двете предпоставки,
следва да бъде направен извода, че това лице е придобило материални права
върху имота на посоченото първично придобивно основание.
Доколкото втората предпоставка - намерението е субективен елемент,
същото е психическо състояние на лицето, което е свързано с отношението му
към вещта, а именно, че владее имота за себе си, при това и с оглед този му
субективен характер, в разпоредбата на чл. 69 ЗС е уредена законова оборима
презумпция, която постановява, че се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението намира
своите външно проявени форми изразими посредством осъществяване на
различни по вид действия, които са присъщи за собственика на имота.
В исковата си молба ищцата изложи твърдения, че тя със свои средства
и труд е осъществила строителство и довършителни работи в процесния имот
намиращ се на четвъртия последен етаж в процесната жилищна сграда, като и
че тя е обзавела това жилище. Тези твърдения се оспориха от ответниците,
които изрично посочиха, че ищцата бидейки дъщеря на първата ответница, е
била допусната да живее в имота с оглед посочената родствена връзка, като
довършителните работи в имота са осъществявани с оглед създаване на по-
добри условия за живот на нейното семейство.
Несъмнено действията по строителство могат да бъдат приети за такива,
от които да бъде извлечено намерението на лицето, което е осъществяло тези
действия, да осъществява фактическа власт върху построеното, което
владение да върху имота да осъществява за себе си. Във връзка с реализиране
на строителството в дворното място съдът прие към доказателствения
материал по делото писмени доказателства и в частност строителната
документация свързана с изграждане на жилищната сграда, изслушано бе
заключение на съдебно – техническа експертиза, събраха се и гласни
доказателства.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че
ответниците като собственици на дворното място са притежавали стар
жилищен имот, който е бил съборен, като през 1999г. е предприето
изграждането на новата жилищна сграда, в която се намира и процесният
апартамент. Към така посочения момент са издадени съответният протокол за
определяне на строителна линия и ниво, протокол за откриване на строителна
площадка, с които строителни документи се свързва началото на строителния
процес. Грубият строеж на сградата, съдът прие, че е завършен през 2001г., а
същата е въведен в експлоатация пред 2008г.
13
От приетите по делото строителни книжа и в частност инвестиционен
проект, се установява, че ответниците имат качество на възложители на
строителството по смисъла на ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено от
административния орган в полза на ответницата А. А., въвеждането в
експлоатация на сградата също сочи, че възложител на построеното е именно
тя. Установи се по делото от приетата съдебно – техническа експертиза, че е
допуснато изменение в първоначално разрешеното строителство на сградата,
като на четвъртия етаж, където се намира процесният апартамент е изградено
допълнително помещение състоящо се от стая, баня и дрешник. Други
изменения по сградата не се констатират нито от приетото по делото
заключение, нито от представената по делото строителна документация. Това
новопостроено помещение с цялата си площ се придава към площта на
процесния апартамент, при което общата площ на същия нараства до 129,91
кв.м. За това изменение на строителните книжа е изготвена съответната
екзекутивна документация. По отношение на същата видно от писмените
доказателства по делото и в частност заявление № А-29-А-1/10.01.2008г. до
Община Варна, заявител по приемане на екзекутивните книжа свързани с
изменение на стоежа е ответницата А.. От изложеното следва извода, че
дейността по организиране изготвянето и придвижването по административни
органи на строителната документация свързана с изграждане на сградата,
включително и екзекутивната такава отнасяща се за последния етаж на
сградата, където се намира процесното жилище е осъществявана изцяло от
ответниците. В заключение следва да бъде посочено, че от писмените
доказателства по делото, съдът не може да приеме за доказано твърдението на
ищцата, че тя е осъществявала дейност по строителство на имота. Такива
действия от нейна страна не се установяват, включително и в частта на
допълнително построеното помещение на четвъртия етаж от сграда, където се
намира процесният апартамент.
Анализа на гласните доказателства събрани в хода на производството не
могат да обосноват извод различен от този, който съдът направи при
разглеждане на приетите по делото строителни книжа. По отношение на
строителството на сградата следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Г.Г., по отношение на който вече съдът посочи, че същите са
базират на лични и непосредствени впечатления за относими по делото факти.
Свидетелят в разпитът си заяви, че организатор във връзка със строителството
на сградата, в това число доставка на строителни материали, ангажиране и
заплащане възнаграждението на работници по време на строителството е бил
ответникът К. А.. Непосредствени са впечатленията на свидетеля и досежно
осъществяване на довършителни дейности на процесния четвърти етаж от
сградата, които са свързани с измазване на стените, в която насока Г. изложи
пред съда, че е виждал К. А. да ангажира работници и да им заплаща
възнаграждение за положения от тях във връзка с възложената им работа.
Показанията на този свидетел следва да бъдат обсъдени и с показанията на
останалите свидетели, които имат отношение към този първоначален момента
свързан с реализиране на строителството. В тази връзка следва да се посочи,
че свидетелят Н.Н., който е разпитан по почин на ищцата посочи, че към
момента на реагиране на сградата в груб строеж, на етажа, на който се е
намира процесния апартамент е имало пригодени за живеене стаи, в които е
живяла ищцата. В тази насока са и показанията на свидетеля В. В., който в
разпитът си посочва, че след запознанството си с ищцата през 2003г., в същата
година той се е нанесъл при нея в процесното жилище, което се намира на
14
четвъртия етаж от сградата, в което жилище към този момент е имало
завършени стаи. Именно в тези стаи към посочения момент е живяла ищцата
със своята голяма дъщеря, която към посочения момент /2003г./ е била на три
години. Отново от показанията на свидетеля Г. следва да бъде извлечено, че
през времето на строителството на жилищната сграда, ищцата е живяла в
помещение намиращо се на втория етаж от същата жилищна сграда, като едва
със завършване на сградата, през 2001г., тя се е преместила да живее в
процесния имот на последния етаж от същата. Показанията, които дава
свидетелят Н. не са относими към първоначалния момент свързан със
завършване на строителството и достигане до етап „груб строеж“ на сградата,
като същите се отнасят за действия по последващи ремонтно – довършителни
работи реализирани през 2010г., 2015-2017, съответно 2020-2021г.
Така събраните гласни доказателства на първо време обосновават извода
за недоказаност на твърденията на ищцата, че тя е осъществявала дейност по
строителство досежно процесния апартамент. На следващо място, от тези
гласни доказателства следва да бъде прието, че ищцата за период от време до
завършване на сградата е живяла в помещение на втория етаж, а след
изграждане на сградата се е преместила със своята дъщеря на последния етаж.
От тези показанията на свидетелите, съдът приема, че фактическите действия
по довършване на част от помещенията намиращи се в процесното жилище,
които действия са били свързани с осигуряване тяхната пригодност за
живеете, са били извършени от ответника К. А., в периода непосредствено
след завършване на покрива на сградата – 2001г., като едва след този момент
ищцата заедно със своята тригодишна дъщеря са се преместили да живеят в
процесния апартамент.
На следващо място ищцата навежда твърдения, че тя е осъществявала
довършителни строително – монтажни работи в процесния апартамент.
Последните биха могли да бъдат разглеждани, като действия, които
собственикът на имота извършва в него, стига да се докаже по несъмнен
начин, че тези действия се извършват със съзнание, че имотът е собствен. Във
връзка с твърдината на ищцата в тази насока, съдът разпита свидетеля Н.,
който посочи, че в процесното жилище извършвал множество ремонти работи,
като при всичките е бил ангажиран от ищцата, която му е и заплащала
необходимото възнаграждение за работа. В тази насока в разпитът си посочи,
че е извършвал през 2010г. подмяна на стара дървена дограма с нова ПВЦ,
извършен е ремонт на банята с полагане на плочки, които ищцата е закупила,
през 2015-2017г. е осъществено пребоядисване и полагане на подова настилка,
а през 2020 – 2021г. е осъществен ремонт на таваните. Факти във връзка със
заплащане на труда и материалите при реализиране на посочените СМР се
установяват и от показанията на свидетеля В., който изрично посочи, че
същите са били изцяло заплащани от него, като съжителстващ с ищцата към
съответния момент /до 2011г./, както и от ищцата. В разпита си свидетелят
посочи, че за всички ремонти /до момента, в който той е живял в този имот/,
които са извършвани в жилището е искано от него и ищцата съответното
разрешение от ответниците, като тук свидетеля изрично визира дейността по
подмяна на старата с нова дограма с нова и поставяне на климатици по
фасадата на сградата.
Анализа на така събраните гласни доказателства обосновава извода, че
възражението, което ответниците направиха в отговора на исковата си молба,
че са допуснали ищцата да живее в имота с оглед тяхната родствена връзка са
основателни. Ищцата заедно със своята голяма дъщеря през време
15
строителството на сградата е живяла в помещение на втория етаж от тази
сграда, като едва след завършване на същата през 2001г., както и след
осъществяване на довършителна дейност досежно част от помещенията
намиращи се на последния етаж от сградата, която дейност е осъществена от
ответниците, се е нанесла да живее там със своята дъщеря. От доказателствата
по делото не могат да бъдат извлечени данни, че към този първоначален
момент, от който ищцата фактически е започнала да живее в процесното
жилище, същата е имала качество на владелец, а не на държател.
Съдебната практика и в частност решение № 291/09.08.2010г.,
постановено по гр. дело № 859/2009г. на ВКС, II г.о., съответно №
12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. на ВКС, I г.о, приема,
че когато ползващият имота е допуснат до него като държател, презумпцията
по чл. 69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на
придобивната давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но
не стрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни
на собственика.
Страната, която има качество на държател следва да докаже не само, че
е упражнявала фактическата власт върху процесния имот, но и че е променила
своето намерение и е започнала да го свои. Промяната в намерението и
преобръщане на държането във владение не следва да остане скрито, а същото
следва да има външна конкретна изява посредством осъществяване на
действия насочени към собственика на имота. Тези действия следва по
несъмнителен начин да покажат намерението на това лице, а именно че владее
този имот за себе си и отрича правата на насрещната страна – собственик на
имота.
В конкретната хипотеза съдът вече прие, че в първоначалния момент, в
който ищцата се е нанесла да живее в процесното жилище, същата е имала
качество на държател, доколкото в този имот тя е била допусната от
ответниците, като се отчита родствената връзка между нея и първата
ответница /дъщеря и майка/. Наред с изложеното следва да бъде даден
отговор дали впоследствие ищцата е осъществила действия, които по своята
същност да бъдат приети, като преобръщане намерението от държане на
имотна в негово владение, които действия по един несъмнителен, категоричен
и ясен начин да са станали достояние на собствениците на имота –
ответниците по спора.
Обстоятелствата свързани с осъществяване на довършително
строително – монтажни работи, които са организирани от ищцата и заплащани
от нея, съдът намира, че не могат да бъдат приети като такива действия.
Същите следва да бъдат тълкувани с оглед всички останали обстоятелства,
които се установяват по делото. В тази връзка категорични са показанията на
свидетеля В. /живял във фактическо съпружеско съжителство с ищцата за
периода 2003-2011г./ в процесното жилище, че довършителните ремонти
работи, които са се осъществявали в този имот са извършвани след
надлежното уведомяване на ответниците. За категорията ремонти работи
свързани с подмяна на старата дограма с нова такава и поставяне на
климатици на фасадата на сградата е искано и тяхното предварително
разрешение. Обстоятелството, че ищцата и свидетелят са организирали и
заплащали стойността на труда и материалите при извършване на тези СМР не
може да обоснове извода, че ищцата е реализирала действия, с които
недвусмислено е демонстрирала пред ответниците промяна в своено
16
намерение, като от държател на имота тя да се е превърнала в негов владелец.
Ремонтните работи в имота следва да бъде прието, че са извършвани от
ищцата и свидетеля В. за времето, през което те са живеели заедно в това
жилище с оглед подобряване на условията за живот в същото, като не могат да
бъдат възприето като действие, с което ищцата е установила владение за себе
си върху апартамента.
Не могат да бъдат приети от съда, като действия за преобръщане на
намерението от страна на ищцата, които по несъмнен начин са станали
достояние на ответниците свързани и с последващите ремонти дейности
осъществени през 2015 -2017г., съответно 2020 – 2021г. От показанията на
свидетеля Н., който е извършвал тези имоти по поръчение на ищцата и
заплащани от нея самата, не може да бъде направен еднозначен и несъмнен
извод, че смисълът на тази ремонтна дейност, която е осъществена от ищцата
е да се отблъсне владението на ответниците досежно апартамента и установи
свое досежно този имот.
В показанията си свидетелите Н. и К. посочват, че ответниците лично са
им били споделяли, че процесното жилище е принадлежало на ищцата. На
първо време следва да бъде посочено, че липсва всякаква конкретика досежно
периода във време, когато свидетелите са узнали тези факти от ответниците,
както и обстоятелствата, при които те са им станали известни. От тези
показания не става ясно по несъмнен начин дали споделеното от ответниците
на свидетелите е в резултат от действия, които ищцата е предприела досежно
преобръщане намерението си от държане на имота в неговото владение за себе
си, или ответниците по този начин наричайки, че етажът, респ. намиращото се
на този етаж жилище е на ищцата, са обозначавали чисто фактическото
разпределение на жилищната площ в семейната къща, посочвайки, че на този
етаж, в този апартамент живее тя. Съдът вече посочи, че действията, с които
държателят преобръща намерението си и се превръща във владелец на имота
следва да бъдат несъмнителни, категорични и ясни, следва да липсва всякакво
съмнение или предположение за тези действия. От показанията на посочената
категория свидетели, които са ангажирани от ищцата извод в посока
несъмнителност на преобръщане на намерението на ищцата, което чрез
външни проявни форми да е станало достояние на ответниците, съдът не
може да направи.
От показанията на свидетелката К., съдът приема, че отношенията
между ищцата и ответницата са се влошили през 2021г. Тези показанията на
свидетеля се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и в
частност представеното постановление за спиране на ДП № 466/2021г. по
описа на ОД на МВР – Варна, от което се установява, че същото е било
образувано по жалба от 03.11.2021г. на ищцата. Отново от тези показания на
разпитания свидетел, съдът прима, че през 2024г., ищцата е предприела
действия по подмяна на патрона на външната входна врата на жилището,
който преди това посочва, че е бил подменен от ответниците. Тези показания
на посочената свидетелка следва да бъдат съпоставени с показанията на
ангажирания от ищцата свидетел Н., който заяви в разпитът си, че ключ за
апартамента освен ищцата е имала и нейната майка – ответницата А. А.. При
съпоставка на тези доказателства следва да бъде направен извода, че ищцата с
това си действие по подмяна на патрона на входната врата на процесното
жилище е лишила ответниците от достъп до същото, с което действие е
демонстрирала пред тях безусловно намерение, че същата не държи имота за
тях като собственици, а същата е установила фактическа власт върху него за
17
себе си. Това действие осъществено едва през 2024г., с което ищцата
демонстрира пряко пред ответниците своето намерение, че е владелец на
имота, като подменя патрона на ключалката на входната врата, който по-рано
те самите са поставили обуславя извод, че с него ищцата по категоричен, ясен
и несменен начин е заявила собствени права относно имотна, като е отрекла
правата на ответниците. Данни по делото за такива категорични действия,
които да са извършени от ищцата в един по-ранен момент, предхождащ
посочената година – 2024г. /годината, в която съдът е сезиран с настоящата
искова молба/, по делото не се установяват.
Извод насока преобръщане на намерението от държание на имота за
ответниците в своене за себе си не може де бъде направен и от представените
от ищцата писмени доказателства. В исковата молба се излагат твърдения,
които допълнително се уточниха в първото по делото съдебно заседание по
делото, че с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за
издръжка и гледане, който е оформен в нотариален акт № 139/1993г., с който
ищцата придобива имот – апартамент в гр. Варна от своята баба, респ.
договорът за продажба на това жилище от 1995г. и договорът за паричен заем
от същата 1995г., с който бабата на ищцата предоставя на ответниците
паричен заем, ищцата установява намерение за своене относно процесния
имот.
Не е спорно по делото, че ищцата е придобила от своята баба недвижим
имот представляващ апартамент в гр. Варна въз основа на договор за
издръжка и гледане от 1993г. Не е спорно също така, че този имот е отчужден
през 1995г. Установи се по делото, че в деня на отчуждаване на този имот
/10.08.1995г./, бабата на ищцата е предоставила на ответниците по делото
паричен заем. Този си извод съдът прави при кредитиране на заключението на
вещото лице Е. А. по назначената съдебно – графологична експертиза, в който
по категоричен начин се установи автентичност на положените от
ответниците в договора за паричен заем подписи. Така посочените
обстоятелства във връзка с притежавания от ищцата недвижим имот, неговата
продажба и предоставяният паричен заем, не могат да бъдат отнесени към
установяване на втората субективна предпоставка на владението, за да бъде
направен извод, че върху имота е установено владение за себе си или е налице
последвало преобръщане на намерението. Няма данни по делото, че ищцата
преди сезиране на съда с настоящата искова молба се е позовала на
посочените документи, имайки предвид волеизявления на страните по тях
съдържащи се в документите, като основание легитимиращи я за собственик
на имота, което позоваване да е било осъществено по несъмнителен начин и
демонстрирано пред самите ответниците. Позоваване на така посочените
доказателства се извърши едва в хода на настоящия съдебен процес, което не
позволява да бъде отнесено към изследване фактическия състав на наведеното
от ищцата придобивно основание.
От показанията на ангажираните от ищцата свидетели – Н. и К., от
представените от нея писмени доказателства, не може да бъде направен
категоричен извод без наличие на всякакви противоречия, въз основа на какво
ответниците са посочвали, че процесният етаж, на който се намира жилището
принадлежи на ищцата. Не се установиха действия на ищцата, отделно тези,
които са осъществени от нея през 2024г. свързани с подмяна на патрона на
входната врата на жилището, които да обосноват извод за преобръщане
намерението от държане в своене на имотна за себе си. От доказателствата по
делото се установява, че ответниците наричайки етажа, на който се намира
18
процесното жилище, че принадлежи на ищцата, същите са влагали в това
отношение към вещта чисто фактическо разпределение на помещенията в
семейната къща, като този си извод съдът прави с оглед действията на
последните. Ответниците след въвеждане на сградата в експлоатация са
осъществили активни действия, с които явно са демонстрирали намерението
си към семейната къща, част от която е процесното жилище, заявявайки
същата за своя, като се снабдили през 2009г. с констативен нотариален акт за
собственост за цялата жилищна сграда. Данни за противопоставяне от страна
на ищцата на това действие на ответниците не са налични по делото.
Показанията на свидетелката К., която се е нанесла в имота през 2008г., като
съпруга на сина на ответниците, съобразно които показания на последната
лично ответниците са й споделили за процесният имот, че „това е на Л. етажа“,
не кореспондират с действията, които самите ответници са предприели спрямо
спорната вещ, по отношение на която същите са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост през 2009г. Тези действия обосновават извод за
тяхно намерение за своене досежно имота, като същевременно не се разкрива
намерение за своене, при което намерение да е установена фактическата власт
върху имота за ищцата.
Като извод при съпоставка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, съдът приема, че процесният имот е бил предоставен
на ищцата от ответниците при отчитане на родствената връзка между нея и
първата ответница. Ищцата се е нанесла в имота през 2001г. заедно със своята
голяма дъщеря, а в последствие е заживяла в този имот и със свидетеля В..
Осъществявала е ремонтни работи в същия, но тези строително – ремонтни
дейности са извършени със съзнание, че имотът се ползва, а не в качеството й
на собственик, а като държател. От наличните по делото доказателства съдът
приема, че имотът през 2001г. е предоставен от ответниците на ищцата в
хипотезата на заем за послужване, като не може да бъде прието, че с
предоставянето е предадено не ползването на този имот, а неговото владение.
Не се доказа и последващо несъмнено преобръщане на намерението на
ищцата, което да е намерило своята непротиворечива изразна форма и
насочено срещу ответниците в качеството им на собственици на имота.
Действия от ищцата, които да обосноват извод за промяна в намерението от
държание във владение върху имота са извършени едва през 2024г. от ищцата,
като същите не могат да обосноват извод за доказаност на твърденията на
придобиване на имота по давност, доколкото е недостатъчен периода от време
от извършването им до позоваване на посоченото придобивно основание –
давност чрез предявяване на иск в съда.
По изложените съображения предявеният положителен установителен
иск от ищцата срещу ответниците за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ
ЖИЛИЩЕ, НАХОДЯЩО СЕ В ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със
застроена площ от 106,42 (сто и шест цяло и четиридесет и две стотни) кв.м.,
състоящо се от един мансарден апартамент с площ от 94,56 (деветдесет и
четири цяло и петдесет и шест стотни) кв.м., находящо се на четвърти етаж в
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради
неоснователност на предявения иск се явява и неоснователна поисканата
правната последица за отмяна на констативния нотариален акт, с който
ответниците се легитимират за собственици на процесния имот.
По отношение на разноските:
19
С оглед изходът на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 6140 лева, от които 340 лева съдебно –
деловодни разноски и 5800 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. И. Л., ЕГН ********** от ***
срещу А. К. А., ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН ********** и двамата от
***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на недвижим имот представляващ ЖИЛИЩЕ, НАХОДЯЩО СЕ
В ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО със застроена площ от 106,42 (сто и
шест цяло и четиридесет и две стотни) кв.м., състоящо се от един мансарден
апартамент с площ от 94,56 (деветдесет и четири цяло и петдесет и шест
стотни) кв.м., находящо се на четвърти етаж в ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и
пет, точка, две хиляди петстотин шестдесет и три, точка, триста осемдесет и
осем, точка, едно) по КККР на гр. Варна, със РЗП 708 (седемстотин и осем)
кв.м. и ЗП 213 (двеста и тринадесет) кв.м., а по кадастрална карта със ЗП от
241 (двеста четиридесет и един) кв.м., построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** (десет хиляди сто тридесет и пет, точка, две хиляди
петстотин шестдесет и три, точка, триста осемдесет и осем) по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в *** (бивша местност ***), с площ от 597 (петстотин деветдесет и
седем) кв.м. по КК, а по документ за собственост с площ от 550 (петстотин и
петдесет) кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), със стар номер: УПИ пл. № Х-
2070 (десети-две хиляди и седемдесет), квартал 49 (четиридесет и девети), при
граници: ПИ с идентификатори: *** въз основа на давностно владение
установено върху имота считано от края на 2000г. до депозиране на исковата
молба в съда – 30.07.2024г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. И. Л., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А.,
ЕГН ********** и К. А. А., ЕГН ********** и двамата от *** сумата от 6140
/шест хиляди сто и четиридесет/ лева, от които 340 лева съдебно –
деловодни разноски и 5800 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20