Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……........./29.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през 2021
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия М. ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16270 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 236221
от 08.10.2019 г. по гр.д. № 8453/2019 г. на СРС, 76 състав, са отхвърлени частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу К.И.В., ЕГН **********,
и М.И.В., ЕГН **********, искове за приемане за установено в
отношенията между страните,
че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност - по 1/
2 част, сумата над 638,85 до пълния
предявен размер от 1 106,48 лева, като и за периода от м.05.2015г. до
12.07.2015г., главница-стойност на неплатена ТЕ както ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ; и сумата
над 68,83 лева до пълния предявен размер от 171,97 лева, като и за периода от
10.07.2015г. до 12.07.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНА.
С
решението първоинстанционният съд е уважил частично исковете за главница и
лихва, вкл. се е произнесъл и относно дължимите между страните разноски. Решението е постановено при участието на „Т.с.”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите,
в които предявените от дружеството искове са били отхвърлени, респ. и
обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй
като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията по издадената
обща фактура за отоплителния сезон, и изискуемостта на която настъпила съгласно
ОУ от 2014 г. едва от общата фактура, и от тогава тече и давността. Сочи и
несъобразяване с приложимите към исковия период Общи условия на ищеца за продажба
на ТЕ за битови нужди на потребители в София от 2008 г. и 2014 г., също и
доводи за дължимост на сумата за услугата дялово разпределение и лихва за
забава върху нея. Моли да
се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част, като исковете се уважат в пълен размер, прави
и искане за разноски.
За ответниците
К.И.В. и М.И.В. назначеният им то съда
особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК- адв.Н.Ч. , оспорва жалбата и моли да
се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение като правилно съобразило
3 годишната погасителна давност. Изложени са и доводи, че не се дължат суми на
ищеца поради липсата на писмен договор за доставка на ТЕ , липса на
доказателства ответниците да са клиент на ищеца поради липса на доказателства
за притежавано от тях право на собственост.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частите, в които
исковете са били уважени частично, решението на СРС не е било обжалвано и не е
предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност. Съдържащите се в
отговора на ответниците по въззивната жалба на ищеца доводи относно липса на
облигационна връзка по доставка на ТЕ, нямат характер на насрещна въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в частите, в които исковете са били уважени,
тъй като отговорът на въззивната жалба не отговаря на изискванията на
допустимост и редовност, предвидени за жалбата/ чл. 263, ал. 2 ГПК/. В подадения писмен отговор по въззивната
жалба от особения представител адв.Ч., въпреки доводи за недължимост на суми
към ищеца, не се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, няма искане за изменението му, а за оставянето му в сила, поради което
същият няма характер на насрещна въззивна жалба / в този смисъл напр. решение №
255 от 21.01.14 г. по гр. дело № 1437/12 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
При произнасянето
си по правилността на решението в обжлаваните отхвърлителни части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба
ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.32, ал.2 от ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка в непогасени по
давност вземания, дължимост на лихви за забава 30 дни след изтичане на месеца,
за която се отнася задължението за главниците, респ. от публикуване на
фактурата съгласно ОУ от 2014 г., и относно дължимост на сума за дялово
разпределение и лихва върху нея, които оплаквания относно фактите и приложимото право,
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността
на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за
неправилност, за неоснователни.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху
дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от
исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Ето защо прогнозните вземания до 01.06.2015 г.,
дори и да са включени в общата фактура след приключване на отоплителния сезон, са
погасени по давност, доколкото 3 годишната погасителна давност е настъпила за
тях преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. При погасяване н
аглавния дълг се погасява и вземането за лихва върху него, дори и за лихвата да
не е изтекла давносттта- чл. 119 от ЗЗД. Противно на довода на ищеца по
въззивната жалба, с първоинстанционното решение съдът е включил в уважения
размер на главницата и лихвата за забава и част от претенциите за главница за
дялово разпределение и лихва върху нея,
съобразно приетото погасяване по давност на вземания до 01.06.2015 г./ сумите
30 лв. главница и 5 л. лихва за забава, и е отхвърли исковете за главница и
лихви за разликата до предявените размери/ общ сбор на главници и лихви/. Ето защо въззивната жалба е неоснователна по
наведените в нея оплаквания. Други оплаквания относно начина на определяне от първоинстанционния съд на размерите на основателните искове
спрямо ответниците,
за които е прието, че са доказани и основателни, липсват, и въззивният съд не може да приема за
установени други факти за доказания и
основателен размер на исковете, респ.
за подлежащите на отхвърляне размери на
исковете спрямо ответниците, които да са различни от изложените от
първоинстанционния съд. Предявените искове за вземания за цената на услугата
дялово разпределение и за лихва за забава върху нея са били включени в
уважените размери за главница и лихви частично, и частично отхвърлени, и оплакванията
по жалбата относно тях са лишени от основание.
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които исковете са
били частично отхвърлени, следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските.
По разноските за
въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски,
тъй като жалбата му не се уважава. Отвениците нямат разноски. Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236221 от 08.10.2019 г. постановено по гр.д. № 8453/2019 г. на СРС, 76
състав, В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в
които са били отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу срещу К.И.В., ЕГН **********,
и М.И.В., ЕГН **********искове, както и в частта за разноските.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.