Р Е Ш Е Н И Е №79/6.2.2020г.
гр.Ямбол........6.02........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На............................двадесет и седми...януари….......................................
През две хиляди и двадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2979
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.Т.Й. от гр.С. против Г.А.А., с която се претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 6143 лв., представляваща погасената от него сума по поетото от ответницата задължение по сключен договор за кредит № *** с „Корект кредит Груп БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва, както и присъждане на направените по делото разноски. Ищецът заявява, че на 23.02.2017 г. ответницата А. и „Корект кредит Груп“ ЕООД са сключили договор за кредит, за обезпечаване на който тя е учредила ипотека върху собствен имот. По-късно преди да е върнала сумата по кредита, ответницата е продала ипотекирания имот на ищеца. Тъй като е било насочено изпълнение върху имота от страна на кредитора, ответникът е изплатил цялото задължение на А., поради което претендира от нея платените суми.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от особения представител на ответницата е постъпил и с него искът се оспорва като неоснователен, желае се отхвърлянето му. Ответницата счита, че ищецът е следвало да се информира относно тежестите върху закупувания от него недвижим имот и е поел и задълженията по имота като го е придобил ипотекиран.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а поддържа иска чрез пълномощника си.
Ответницата също редовно призована не се явява в съдебно заседание, но особеният пълномощник поддържа възраженията по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По нот.акт № ***, том ***, дело № *** г. на 25.09.2017 г. ответницата Г.А.А. е продала на ищеца Р.Т.Й. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Я. на ул. ***, а именно: жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 87374.523.332.2, със застроена площ 38 кв.м и жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 87374.523.332.1, със застроена площ 16 кв.м, като и двете сгради са построени въз основа на отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор 87374.523.332, представляващ общинска собственост.
От представената молба от 02.08.2019 г. на „Корект Кредит груп БГ“ ЕООД гр.Ямбол до ЧСИ И. Х. за образуване на изпълнително дело против ответницата Г.А.А. се установява, че дружеството се е снабдило с изпълнителен лист против А. по реда на заповедното производство за сумата 3 419.32 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит № *** г., договорна лихва в размер 389.58 лв., законната лихва и разноските по делото. С молбата е поискано принудително изпълнение по отношение на имота, върху който А. е учредила договорна ипотека. От представеното искане на ЧСИ до Служба вписвания гр.Я. да бъде вписана възбрана върху недвижимите имоти на Р.Й. и А.Й. става ясно, че имотите предмет на възбрана са процесните жилищни сгради, които са били ипотекирани преди това от А. в полза на „Корект кредит груп БГ“ ЕООД. До ищеца Й. е било изпратено уведомление за принудително изпълнение до лице, придобило ипотекиран имот, с което същият е уведомен от ЧСИ, че А. е осъдена да заплати на „Корект Кредит груп Бг“ ЕООД сумата 6 057.41 лв., както и че е насочено принудително изпълнение към имот на Й., придобит след учредена ипотека върху него, ипотекиран за задължението на длъжника по делото.
В подкрепа на твърдението си, че е изплатил дълга на А., ищецът е представил разписка за получаване на парични средства, издадена от дружеството за това, че Й. е заплатил 500 лв., представляващо вноска за погасяване на периодично задължение по договор за кредит № *** г., сключен с кредитополучателя Г.А., както и преводно нареждане, с което Й. е превел на дружеството – кредитор сумата 5 643 лв. с основание – пълно погасяване по договор № *** г. След получаване на сумите е представена молбата на „Корект Кредит груп БГ“ ЕООД до ЧСИ, с която се заявява, че претендираните по изпълнителното дело суми са изцяло изплатени от Р.Й. в качеството му на собственик на ипотекирания имот. Въз основа на това обстоятелство с разпореждане от 26.08.2019 г. ЧСИ Х. е приключила изпълнително дело № *** г. поради напълно издължаване и на основание чл. 433 ал.3 от ГПК е вдигнала наложената възбрана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.155 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно текста на тази разпоредба, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобритателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по – късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. Съдът намира искът за допустим и за изцяло основателен поради това, че са изпълнени всички предпоставки на цитираната разпоредба от ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че преди ищецът да придобие на 25.09.2017 г. двете жилищни сгради, същите са били ипотекирани от неговата продавачка Г.А.А. за обезпечаване на неин дълг по договор за кредит № *** г. Установи се също така, че кредиторът на А. е предприел мерки за принудително изпълнение за събиране на вземането си, вследствие на което ипотекираните недвижими имоти, собственост вече на ищеца Й. са били предмет на това изпълнение с налагане на възбрана върху тях. Изпълнителното производство е било прекратено поради напълно издължаване, тъй като ищецът Р.Й. е внесъл изцяло сумите, представляващи задължение на А. в качеството му на собственик на ипотекирания имот. Заплатената от Й. сума – 500 лв. по разписка и 5 643 лв. по преводно нареждане възлиза на размера на претендираната в настоящото производство сума от 6 143 лв. С представянето на доказателства, че ищецът е изплатил задължението на А. към нейния кредитор, тъй като е станал собственик на недвижим имот след като същата вече го е била ипотекирала за този дълг преди да му го продаде, води до единствения извод, че претенцията му е основателна изцяло и следва да бъде уважена. Неоснователни са възраженията на ответницата за това, че същата не следва да отговаря за заплатените от ищеца суми, тъй като продавайки му ипотекирания имот, същият е можел да бъде запознат с това обстоятелство, тъй като регистърът на Службата по вписванията е публичен. Независимо от обстоятелството ищецът - купувач на ипотекираният имот се е запознал или не с това дали върху закупуваният от него имот има тежести и го купува с тях, не освобождава продавача на ипотекирания имот от задължението му към кредитора, респ. да възстанови сумата, която представлява неговият дълг към кредитора, платен от купувача.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 625,73 лв., в които са включени заплатена ДТ за иска 245.72 лв., както и сумата 380.01 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца, изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните възнаграждения на адвокатите. Съдът изчисли този размер на адвокатското възнаграждение, тъй като намира за основателно възражението на ответника за това, че същото в размера от 950 лв.е прекомерно.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН ********** *** на основание чл.155 ал.1 от ЗЗД да заплати на Р.Т.Й., ЕГН ********** *** сумата 6 143 лв., представляваща погасената от него сума по договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.А. с посочени данни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на Р.Т.Й. с посочени данни направените по делото разноски в размер на 625,73 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: