№ 248
гр. Монтана, 02.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:О. Софрониев
Албена Миронова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20251600600289 по описа за 2025 година
Производството е по чл.65, ал.7-9 НПК , образувано по жалба на
защитника на обвиняемия Л. К. Р. против определение на РС-Лом по частно
наказателно дело № 277/2025 година, с което е оставена без уважение молбата
за изменяване на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник-
адв.П. поддържат жалбата и искането за изменяването на мярката за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава, като излагат
конкретни съображения в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, доводите и становищата на страните и като
провери правилността на обжалваното определение, приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на въззивния съд са следните:
С влязло в сила определение, постановено по частно наказателно
дело № 253/2025 година, Районен съд-Лом е взел мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на Л. К. Р.– обвиняем по досъдебно
1
производство № 438/2025 година по описа на РУ-Лом. Последният е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3
във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК - закана с убийство, извършено в условията на
домашно насилие и при условията на продължавано престъпление.
С обжалваното определение, в производство по чл.65, ал.1 НПК,
районният съд е оставил без уважение искането на обвиняемия за изменяване
на марката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава,
излагайки съображения, които въззивният съд споделя изцяло.
Предметът на обсъждане в съдебното производство по чл.65 от НПК
е свързан с установяване на настъпила промяна в обстоятелствата, при
условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.
Районният съд правилно е приел, че такава промяна не е налице.
От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното по-
горе определение до настоящия момент обосноваността на предположението,
че Р. е съпричастен към извършеното престъпление, не е разколебана.
Правилно районният съд е приел, че не се налага извод за
изменяване на мярката в по - лека. Видно е от приложената по ДП справка за
съдимост на обвиняемия, че същият е осъждан по НОХД 188/2025 г. по описа
на PC - Лом за престъпление по чл. 143, ал. 3, т. 1 от НК, извършено на
14.01.2025 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което Р. е изтърпял на 15.07.2025 г. Първото деяние от състава на
продължаваното престъпление, за което е привлечен да отговаря е извършено
едва седем дни след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
предходното осъждане, пострадал по което е отново неговата майка Р.П.П..
Факт е, че е налице тенденциозност и последователност в противоправната
деятеност на обвиняемия, водеща до реална опасност да извърши друго
престъпление. Както е отбелязано и в мотивите на съдебните актове,
постановени в първоинстанционното и въззивното производства при
пърначалното определяне на мярката за неотклонение във вида „задържане
под стража“, видно от НП № Л-7/ЗГР от 23.01.2025 г., издадено от Началника
на РУ - Лом, на обвиняемия е наложена глоба в размер на 50 лева, за
неспазване разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, а именно в срок от 30 дни да
заяви промяната на настоящия си адрес. Това обстоятелство, както и
2
установените от справка за пътуване на лицето многократни и системни
напускания на пределите на РБ, обосновават извода, че е налице реална
опасност обвиняемият да се укрие с цел осуетяване на наказателното
преследване. Не настъпила каквато и да е промяна в обстоятествата;
последните сочат, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена
опасност, който може да се укрие или извърши друго престъпление.
Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление , като
периодът на задържане на лицето към настоящия момент е разумен, не
надвишава срока по чл. 63, ал.4 НПК.
По горните съображения въззивният съд намира, че атакуваното в
настоящото производство определение на Районен съд-Лом е правилно -
обосновано, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на
27.08.2025 година по частно наказателно дело № 277/2025 година на Районен
съд-Лом, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия по
досъдебно производство № 438/2025 по описа на РУ-Лом Л. К. Р. за
изменяване на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, респ.
потвърдена е мярката за неотклонение“ задържане под стража“, взета с
определение на РС-Лом по частно наказателно дело № 253/2025 година .
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3