№ 1287
гр. Б., 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20251200100704 по описа за 2025 година
Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 ГПК:
По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения на страните:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищеца ОБ., ЕИК ************, с адрес: пл. „Г. И.“ № 1, представлявана от
кмета М.П.Б., чрез Б.Б. - Главен юрисконсулт срещу ответниците „П.Т.“ ООД,
ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.“ № 16,
представлявано от управителя М.Й.К. и „П.И.*“ ЕООД, ЕИК ************
със седалище и адрес на управление гр. Б., пл. „Г. И.-М.“ № 15, ет. 2,
представлявано от А.С.К.
В исковата молба се сочи, че ОБ. е собственик на „Поземлен имот с
идентификатор ************, вид територия Урбанизирана, НТП Средно
застрояване (от 10 до 15 м), площ 8 596 кв. м., стар номер ************,
квартал 1, парцел 23, заедно с разположената в него в него сграда с
идентификатор ************.1, функционално предназначение: Друг вид
сграда за обитаване, брой етажи 3, застроена площ 421 кв. м. и всички
останали подобрения и приращения (спортни игрища и трибуни) в имот с
идентификатор ************ по КККР на гр. Б., одобрени със заповед № РД-
18-32/10.05.2006 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, изменена
със заповед № КД-14-01-140 от 20.11.2006 г., издадена от началника на СГКК
Б., при граници: поземлени имоти с идентификатори 04279.622.342,
04279.622.353, 04279.622.326, 04279.622.352, 04279.622,9 и 04279.622.358,
който имот е идентичен с урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХШ-5972,9251,
кв. 1 по плана на VII-тu микрорайон Б., при съседи по регулация: от
североизток, изток и югоизток - парк „Л.Д. от запад улична регулация от о т.
11-12 през о.т. 216 - 223 - 219 - 220 до о.т. 221, съставляващ ,,К. Л.Д.“ - реална
част от парк „Л.Д.“ (процесен имот). Сочи се, че имотът е част от общинския
парк „Л.Д.“ - публична общинска собственост на ОБ..
Твърди се, че първият ответник „П.Т.“ ООД се легитимира като
1
собственик на процесния имот с Постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 03.05.2017 г. на ЧСИ с peг. № 890, вписано като акт № 166, том
VIII, вх. peг. № 2502/12.06.2017г., с което му е възложено изнесеното на
публична продан недвижимо имущество на „П.К.“ АД, представляващо ПИ с
идентификатор ************ и построената в имота сграда с идентификатор
************.1, заедно със всички подобрения и приращения в имота.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том IX, дело №
№ 1533/23.05.2025 г. вх. рег. № 2590 от 23.05.2025 г. първият ответник „П.Т.“
ООД е продал на втория ответник „П.И.*“ ЕООД 5 % идеални части от
поземлен имот с идентификатор ************, идентичен с УПИ ХХШ-
5972,9251, кв. 1 по плана на VII-ми микрорайон Б..
Сочи се, че ответникът „П.Т.“ ЕООД не е придобил собствеността върху
процесния имот въз основа на Постановление за възлагане на недвижимо
имущество, тъй като длъжникът „П.К.“ АД, понастоящем заличен търговец (с
предишни наименования „Г. Г.И.Г.“ АД и „Г. П.Г.“ АД) не е бил собственик на
процесния имот към момента на извършването на публичната продан, поради
което постановлението за възлагане в полза на „П.Т.“ ООД не е породило
вещно-прехвърлителен ефект.
Ответникът „П.И.*“ ЕООД не е придобил 5 % идеални части от
процесния имот въз основа на сделката, обективирана в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 14, том IX, дело № 1533/ 23.05.2025 г. вх. peг.
№ 2590 от 23.05.2025 г., тъй като праводателят му (първият ответник) не е бил
собственик на продаваемия имот. Освен това сделката обективирана в
посочения нотариален акт е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, а при условията на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 2,
предложение първо ЗЗД.
От фактическа страна в исковата молба се излага следното:
С Договор № 30-01-005/20.07.2001г. за продажба чрез конкурс на
общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие
вписан като акт № 171, том I, вх. peг. № 1313/23.07.2001г. („Договор за
приватизационна продажба от 20.07.2001 г.“), ищецът ОБ. е продал на Н. К. Г.
и Р.Г. М. общински недвижим имот, а именно: „К. „Л.Д.“, представляващ
терен от 5 458 кв.м., находящ се извън регулационните граници на гр. Б., парк
„Л.Д.“, при граници и съседи: на северозапад - улица с о. т. 218-221 и зелени
площи парк „Л.Д.“, на североизток-зелени площи на парк „Л.Д.“, на югоизток-
зелени площи парк „Л.Д.“ и на югозапад-улица с о. т. 216-217, ведно с
находящите се в имота: недовършена (в груб строеж) триетажна масивна
сграда с разгъната застроена площ 1 084 кв. м. и тенис площадка, състояща се
от трибуна и три броя тенис кортове.
Впоследствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том
VIII, дело № 1717/19.11.2001 г. С. В. М. и Р.Г. М. продали на съсобственика си
Н. К. Г. придобитата през време на брака им и представляваща СИО 1/2 ид.
част от недвижимия имот, описан по-горе. Като съсед от югоизток на имота,
предмет на описаните разпоредителни сделки, е посочен парк „Л.Д.“.
Със Заповед № 411/11.04.2002г., на вр. и. д. кмет на ОБ. е одобрено
2
попълването в кадастралния план на имот с пл. № 9251, част от парк „Л.Д.“ и
съседен от югоизток на имота, описан по-горе като „К. Л.Д.“. Имотът, описан
в Договора за приватизационна продажба от 20.07.2001г. като „К. Л.Д.“ е
нанесен в кадастралния план като самостоятелен имот с пл. № 5972 въз основа
на Заповед № 1314/14.10.2005 г. на кмета на ОБ..
Със заповед № 63/20.01.2006 г. на зам. кмета на ОБ. е одобрен подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), съгласно
който при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ и сключен предварителен
договор по чл. 17, ал. 5 ЗУТ е образуван нов урегулиран поземлен имот (УПИ)
ХХШ-9253, 5972, кв. 1 по плана на VII-ми микрорайон Б., с отреждане за
рекреационни дейности и предвидено средно свободно застрояване, а
съгласно графичната част към заповедта с отреждане „за хотелски К. и
спортно-рекреационен център“. С този план имотът „К. Л.Д.“ с пл. № 5972,
предмет на Договора за приватизационна продажба от 20.07.2001г. е
урегулиран като към него се присъединяват реални части от парк „Л.Д.“ и
улици - публична общинска собственост.
След влизането в сила на Заповед № 63/20.01.2006г. на зам. кмета на ОБ.
е сключен окончателен договор № П-00-00165/08.09.2006 г., вписан като акт
№ 212, том II. вх. peг. № 3196 от 09.10.2006 г. на основание чл. 17, ал. 5 ЗУТ, с
който ОБ. продава на Н. К. Г. присъединените по регулация към имот пл. №
5972 реални части от общински имоти както следва: 2 573 кв. м. от ПИ
04279.622.352 (реална част от имот пл. № 9251-част от парк „Л.Д.“), 338 кв. м.
от ПИ 04279,622.326 (част от второстепенна улица), 35 кв. м. от ПИ
04279.622.9 и 177 кв. м. от ПИ 04279.622.342 (част от второстепенна улица).
УПИ ХХШ-5972,9251, кв. 1 по плана на VII-ми микрорайон Б.,
образуван със Заповед № 63/20.01.2006 г. е нанесен в одобрената кадастрална
карта като ПИ с идентификатор ************.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том XI, дело №
2835/17.10.2011 г. Н. К. Г. и М. В. Г. продават на „Г. Г.И.Г.“ АД (преименувано
на „Г. П.“ АД, впоследствие на „П.К.“ АД и обявено в несъстоятелност,
понастоящем заличен търговец), ПИ с идентификатор ************ и
построената в имота сграда с идентификатор ************.1.
С Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 03.05.2017г.
на ЧСИ с peг. № 890, вписано като акт № 166, том VIII, вх. peг. № 2502/
12.06.2017 г. изнесеното на публична продан недвижимо имущество на „П.К.“
АД, представляващо ПИ с идентификатор ************ и построената в
имота сграда с идентификатор ************.1, заедно с всички останали
подобрения и приращения (спортни игрища и трибуни) в имот с
идентификатор ************, е възложено на „П.Т.“ ООД.
Впоследствие със Заповед № 1399/08.11.2019 г. на зам. кмета на ОБ. е
променено предназначението на УПИ ХХШ-5972.9251, кв. 1 по плана на VII-
ми микрорайон Б. (имот е идентификатор ************ по кадастралната
карта на Б.), от „за хотелски К. и спортно-рекреационен център“ в „за
жилищно строителство и спортно-рекреационен център“ - ново средно
свободно застрояване и подземно застрояване.
3
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том IX, дело №
1533/ 23.05.2025 г. вх. peг. № 2590 от 23.05.2025 г. „П.Т.“ ООД е продало на
„П.И.*“ ЕООД 5 % идеални части от поземлен имот с идентификатор
************, идентичен с УПИ ХХШ-5972,9251. кв. 1 по плана на VII-ми
микрорайон Б..
В исковата молба се сочи, че сключваните сделки, обективирани в
договорите и нотариалните актове, описани по-горе са нищожни и не са
породили правно действие, тъй като процесният имот, включващ недвижимия
имот „К. „Л.Д.", предмет на Договора за приватизационна продажба № 30-01-
005 от 20.07.2001 г., и присъединената по-късно към него част от парка,
заснета като имот стар пл. № 9251 с договор № П-00-00165/ 08.09.2006 г. по
чл. 17. ал. 5 ЗУТ, са част от общинския парк „Л.Д.“ - публична общинска
собственост. Поради това страните по сделките Н. К. Г., М. В. Г., Р.Г. М. и С.
В. М., както и търговските дружества - „Г. Г.И.Г.“ АД (преименувано на „Г.
П." АД, впоследствие на „П.К.“ АД и обявено в несъстоятелност,
понастоящем заличен търговец), „П.Т.“ ООД и „П.И.*“ ЕООД не са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот „К. Л.Д.“, представляващ
урегулиран поземлен имот ХХШ-5972. 9251, кв. 1 по плана на VII-ми
микрорайон Б., отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри с
идентификатор ************ и изградената в него триетажна сграда с
идентификатор ************.1.
Сочи се, че договорът за приватизационна продажба № 30-01-005 от
20.07.2001 г. и договор № П-00-00165/ 08.09.2006 г. по чл. 17. ал. 5 ЗУТ са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД като сключени в
противоречие със закона.
Макар и заснети в кадастралния план като имоти с пл. № 9251 и пл. №
5972, а в последствие включени в границите на УПИ ХХШ-5972,9251. кв. 1 по
плана на VII-ми микрорайон Б. и отразени в кадастралната карта като ПИ
************, недвижимите имоти, предмет на двете сделки са публична
общинска собственост, тъй като са част от озеленените площи за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение парк „Л.Д.“. Като такива се сочи, че те са
публична общинска собственост.
Както към датата на сключване на Договора за приватизационна
продажба № 3001-005 от 20.07.2001 г., така и към датите на одобряването на
ПУП-ПРЗ от 20.01.2006 г. и на сключването на окончателния договор по чл.
17, ал. 5 ЗУТ е действала забраната на чл. 62, ал. 2 ЗУТ, съгласно която
„озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да
бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да
бъдат използвани за други цели“. Забраните за промяна на предназначението и
за разпореждане с части от обществени озеленени площи - публична
общинска собственост са предвидени в обществен интерес като законово
проявление на конституционния принцип, прогласен в чл. 140 от КРБ, че
Общината използва своята собственост в интерес на териториалната общност,
и нарушаването им води до нищожност на разпоредителните сделки.
4
Сочи се, че на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС публична общинска
собственост са и останалите реални части от съседни имоти с ид.
04279.622.326 и ид. 04279.622.3421, присъединени по регулация към имот с
пл. № 9251 и предмет на окончателния договор по чл. 17, ал. 5 ЗУТ, тъй като
са част от уличната мрежа на гр. Б..
Твърди се, че договор № 30-01-005 от 20.07.2001 г. за приватизационна
продажба е нищожен и поради противоречие с императивните норми на
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (/отм./ (ЗППДОбП) за приватизация на общинско имущество.
Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 3 ЗППДОбП /отм./ по реда на този закон Общините
могат да прехвърлят на физически лица общински нежилищни имоти,
невключени в състава на общински предприятия, които се използват за
стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други). В
противоречие със ЗППДОбП с договора за приватизационна продажба от
20.07.2001 г. се прехвърля на физически лица терен — част от парк и сграда в
груб строеж, които не са общински нежилищен обект, използван за стопански
цели по смисъла на чл. 1, ал. 3, т. 3 ЗППДОбП. Законът не допуска по този ред
да се продават общински имоти или части от тях - публична общинска
собственост. По изложените съображения се сочи, че е нищожен като
противоречащ на чл. 200, ал. 2 ЗУТ договора № П-00-00165/ 08.09.2006 г. по
чл. 17, ал. 5 ЗУТ, с който ОБ. е продала на Н. К. Ганчев реални части от
общинския парк, тъй като не е налице присъединяване към съседен имот.
Имоти с пл. № 9251 и пл. № 5972, заснети като ПИ ************ след
обединяването им в УПИ ХХШ-5972,9251, кв. 1 по плана на VII-ми
микрорайон Б. са публична общинска собственост, тъй като са част от
озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от общинско значение - парк „Л.Д.“.
Нанасянето им в кадастралния план като самостоятелни имоти с отделни
планоснимачни номера, както и отразяването им в одобрената кадастрална
карта не ги прави самостоятелни обекти на правото на собственост.
Кадастралното заснемане на реални части от поземлени имоти с отделни
планоснимачни номера, респективно със самостоятелни идентификатори няма
правопораждащо значение и не води до възникване на самостоятелни обекти
на правото на собственост.
Твърди се, че Общински парк „Л.Д.“ е създаден с решение на Горно-
Джумайския общински съвет, прието на заседание, проведено на 23.05.1935 г.
Горно-Джумайският общински съвет е предприел действия за разширение на
парка на свое заседание, проведено на 09.08.1935 г.
Сочи се, че през годините ОБ. непрекъснато се е грижила и подобрявала
парка и прилежащата му територия. За това свидетелства Решение 43 по
протокол от заседание на 21.07.1938 г. на Горно-Джумайската градска община.
б) Парк „Л.Д.“ е отразен като „обществена зеленина“ в опорния план
към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1976 г., както и в опорния план
към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1986 г. като „зеленина за
широко общ. ползуване“.
5
в) Принадлежността на процесния имот към парк „Л.Д.“ ведно със
спортните площадки и съблекалните, се установява и от картата на землището
на гр. Б., изготвена за нуждите на земеделската реституция през 1992 г. В тази
карта имотът е част от имот № 130 с означение „парк“.
С влизането в сила на Конституцията на Република България и на Закона
за местното самоуправление и местната администрация се възстановява
правото на собственост на общините върху имуществото, което са
притежавали преди 1947 г.
Съгласно § 7 т. 4 и 6 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините улиците, зелените площи за
обществено ползване, както и обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване. ОБ. е собственик на процесния имот,
част от общински парк „Л.Д.“ създаден от Горно-Джумайската градска
община на заявените правни основания. Предназначението на парка за
задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване обосновава
публичния характер на общинската собственост.
Имотът, предмет на Договора за приватизационна продажба от
20.07.2001 г. е част от общинския парк, ведно с изградените в него спортни
площадки. С АДС № 60/ 15.05.1992 г. са актувани спортните площадки, като
собственост на ОБ.. Същите са публична общинска собственост не само
поради това, че се намират в границите на парка, както е посочено в акта, но и
поради предназначението си „за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение“ - § 7. ал. 1, т. 6 ЗМСМА във връзка с чл.
3, ал. 2, т. 2 ЗОС. Извършеното през 1997- 1998 г. пристрояване и
надстрояване на заварените съблекални не променя характера на имота като
публична общинска собственост. По силата на приращението и с оглед
предназначението за съблекални и фитнес зала, незавършената сграда,
изградена частично от наемател на ОБ., заедно със спортните съоръжения
(спортни игрища и трибуни), също са публична общинска собственост, по
отношение на които важи забраната за разпореждане по чл. 7, ал. 2 ЗОС.
Изложеното обосновава нищожност на сключените разпоредителни сделки и в
частта им на сградата и спортните съоръжения в процесния имот.
Поради това се сочи, че сделките, обективирани в Договор № 30-01-005
от 20.07.2001 г. за приватизационна продажба, с която ОБ. е продала на Н. К.
Г. и на Р.Г. М. недвижим имот „К. „Л.Д.“, представляващ терен от 5 458 кв. м.,
находящ се извън регулационните граници на гр. Б., парк „Л.Д.“, при граници
и съседи: на северозапад- улица с о. т. 218221 и зелени площи парк „Л.Д.“, на
североизток-зелени площи на парк ..Л.Д.“, на югоизток-зелени площи парк
„Л.Д.“ и на югозапад-улица с о. т. 216-217, ведно с находящите се в имота:
недовършена {в груб строеж) триетажна масивна сграда с разгъната застроена
площ 1 084 кв. м. и тенис площадка, състояща се от трибуна и три броя тенис
кортове, както и окончателния договор № П-00-00165/ 08.09.2006 г. по чл. 17.
ал. 5 ЗУТ, с който ОБ. е продала на Н. К. Г. реални части от общинския парк (2
573 кв., м. от имот пл. № 9251), и от прилежащите му улици, подробно
6
описани по-горе, противоречат на закона и са нищожни.
При условията на евентуалност се твърди, че договор за
приватизационна продажба № 30-01-005 от 20.07.2001 г. и договор № П-00-
00165/ 08.09.2006 г. по чл. 17. ал. 5 ЗУТ са нищожни на основание чл. 26, ал. 2,
предложение първо ЗЗД, тъй като имат правно невъзможен предмет.
Това е така, доколкото разпореждането с процесните реални части е
било забранено както по действащото законодателство към датите на
сделките, така и понастоящем. Сделките с тях имат за предмет реални части
от общинския парк - озеленени площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение публична общинска собственост, поради което е правно
невъзможно описаните в тях имоти да възникнат като самостоятелен обект на
право на собственост.
Заповед № 63/20.01.2006 г. и Заповед № 1399/08.11.2019 г. на зам. кмета
на ОБ. за урегулирането на частите от общинския парк „за хотелски К. и
спортно-рекреационен център“, както и за преотреждането им „за жилищно
строителство и спортно-рекреационен център" са издадени в пълно
противоречие с императивните забрани на чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 62а
ЗУТ, съгласно които предназначението на съществуващите озеленени площи
или на части от тях в урбанизираните територии, не може да се променя, нито
могат да се използват за други цели. Ето защо на се прави искане на основание
чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК, съдът да прогласи тяхната нищожност.
Сочи се, че урегулирането на реални части от общинския парк за други
нужди така и разпореждането с тях е сторено в противоречие с изричните
законови забрани за промяна на предназначението и за използването на
съществуващите обществено озеленени площи за други цели (чл. 61, ал. 4 във
връзка с ал. 2, чл. 62, ал. 2, чл. 62а, ал. 1 ЗУТ и чл. 7, ал. 2 ЗОС). Поради това
сключените сделки са нищожни, тъй като са с предмет реални части от
общинския парк - озеленени площи за широко обществено ползване, които са
изключени от гражданския оборот.
Сочи се, че на същите основания са нищожни и договорите, с които С.
В. М. и Р.Г. М. (починал на 08.07.2012г.) са продали на Н. К. Г. 1/2 ид. ч. от
недвижимия имот „К. Л.Д.“, (Нотариален акт за продажба на недвижим
имот№ 7, том VIII, дело№ 1717/ 19.11.2001 г.); Н. К. Г. и М. В. Г. са продали на
„Г. Г.И.Г.“ АД (преименувано на „Г. П.“ АД, впоследствие на „П.К.“ АД и
обявено в несъстоятелност, понастоящем заличен търговец) поземлен имот с
идентификатор ************ и построената в имота сграда с идентификатор
************.1 (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том XI,
дело № 2835/ 17.10.2011 г.).
Тези договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, а при условията на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 2,
предложение първо ЗЗД, тъй като имат за предмет реални части от общински
парк - публична общинска собственост.
Впоследствие „Г. Г.И.Г.“ АД (преименувано на „Г. П.“ АД, впоследствие
на „П.К.“ АД) не е придобило собствеността върху процесния имот въз основа
7
на посочените сделки, тъй като праводателите му не са били собственици на
продаваемия имот.
С Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 03.05.2017г.
на ЧСИ с peг. № 890, вписано като акт № 166, том VIII, вх., peг. № 2502/
12.06.2017 г. е изнесеното на публична продан недвижимо имущество на
„П.К.“ АД, представляващо ПИ с идентификатор ************ и построената
в имота сграда с идентификатор ************.1 Изнасянето на публична
продан на имот, който съставлява публична общинска собственост е
забранено от закона, а длъжникът „П.К.“ АД не е бил собственик на
имуществото, изнесено на публична продан към момента на извършването й.
По тази причина постановлението за възлагане в полза на „ПРИНТ ГЕХНИК“
ООД не е породило вещно-прехвърлителен ефект.
Поради изложеното се сочи, че е нищожен и не е породил правно
действие и договорът, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 14, том IX, дело № 1533/ 23.05.2025 г. вх. peг. № 2590 от
23.05.2025 г„ с който „П.Т.“ ООД е продало на „П.И.*“ ЕООД 5 % идеални
части от поземлен имот с идентификатор ************, идентичен с УПИ
ХХШ-5972,9251, кв. 1 по плана на VIl-ми микрорайон Б..
Поради изложеното се прави искане да се признае за установено по
отношение на ответниците „П.Т.“ ООД, ЕИК ********* и „П.И.*“ ЕООД, ЕИК
************, че ОБ. е собственик на следния недвижим имот - Поземлен
имот с идентификатор ************ (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин двадесет и две, точка, триста петдесет и едно), вид
територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 т), площ 8 596
(осем хиляди петстотин деветдесет и шест) кв. .и, стар номер ************,
квартал 1, парцел 23 , заедно с разположената в него сграда с идентификатор
************.1 (пула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин двадесет и две, тоЧка, триста петдесет и едно, точка, едно),
функц. преди. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 3, застроена площ 421
кв. м. и всички останали подобрения и приращения (спортни игрища и
трибуни) в имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и
кадастралните регистри па гр. Б., одобрени със заповед .М> РД-18-32 от
10.05.2006 г„ издадена от изпълнителния директор на ЛГКК, изменена със
заповед № КД-14-01-140 от 20.11.2006 г., издадена от началника на Сл. ГКК Б.,
при граници: поземлени имоти с идентификатори 04279.622.342.
04279.622.353, 04279.622.326, 04279.622.352, 04279.622.9 и 04279.622.358,
който имот е идентичен с урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХШ-5972,9251,
кв. 1 по плана на VII-ми микрорайон Б., при съседи по регулация: от
североизток, изток и югоизток - парк „Л.Д.", от запад - улична регулация от о
т. 11- 12 през о.т. 216 - 223 - 219 - 220 до о.т. 221, съставляващ „К. Л.Д." -
реална част от парк „Л.Д.“.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „П.И.*“
ЕООД, чрез адв. Г. Ч..
Прави се възражение за нередовност на исковата молба, като липсва
8
точна индивидуализация на парк „Л.Д.“ към съответните дати.
На следващо място се сочи, че исковете са недопустими. В тази насока
се сочи, че не е ясно индивидуализиран парк „Л.Д.“, за който ищецът сочи че е
негов собственик. Не е представен АПОС, поради което ищецът няма правен
интерес от предявяване на положителен установителен иск. Липсата на правен
интерес се извежда и от това, че общината сама се е разпоредила с процесния
имот още с договор от 2001г., поради което няма правен интерес да установява
собственост на имот, от който се е десезирала.
На следващо място се сочи, че искът по същество е неоснователен.
Ответникът е собственик на 5 % от правото на собственост, придобити
от „П.Т.“ ООД чрез покупко - продажна, а „П.Т.“ ООД, е собственик на целия
имот, възложен му с постановление за възлагане. Описват се сделките и
заповедите, посочени от ищеца в исковата молба. Твърди се, че всяка една
сделка е сключена съгласно изискванията на закона и е породила своя вещно-
правен ефект. Кадастралното заснемане, устройствените планове и актовете
по устройствените процедури са извършени в съответствие със закона.
Процесният имот и сграда никога не са били публична общинска собственост,
нито част от парк „Л.Д.“. Към 2001г., когато е сключен договорът за първата
продажба, не е имало влязъл в сила ПУП или друг устройствен план, по силата
на който тази територия да е обособена като парк. Към тази дата няма
съставен АПОС. Липсват доказателства, от които да е видно как е определен
публичният характер на парк „Л.Д.“. Решенията на Горноджумайския
общински съвет от 1935г.-1938г. имат характер на исторически документи,
които не индивидуализират конкретен ПИ и не удостоверяват право на
собственост. До 1993г. понятието парк не е било нормативно дефинирано.
Процесният имот и паркът не са земеделски имоти, ето защо е абсурдно
соченото в исковата молба, че процесният имот се установява от картата на
землището на гр. Б., изготвена за нуждите на земеделската реституция през
1992г. Представеният към исковата молба АДС не установява характера на
имота – публична или частна, както и не легитимира ищецът като собственик.
До 2011г. паркът съществува само като географско и битово понятие, чиито
граници не са индивидуализирани с влязъл в сила план. Представените два
броя опорни планове не са индивидуални административни актове, като не
създават, изменят или прекратяват права и задължения.
Съгласно действащият към момента ОУП на ОБ., приет през 2011г. и
единствен до сега, процесният имот попада в смесена многофункционална
зона, застроен е със сграда, спортни игрища и съоръжения, не е свободна
зелена площ, общодостъпна за гражданите. Не е отразен в кадастъра като
парк, а като урбанизирана територия със средно застрояване. Ако ищецът е
смятал, че Заповед № 63/2006г. е незаконосъобразна е следвало да я актува по
реда на АПК. Позоваването на „явна нищожност“ към настоящия момент на
издадени заповеди цели да избегне преклузията и е злоупотреба с право.
Съдът не дължи косвен съдебен контрол на оспорените заповеди поради това,
че издателят на самите заповеди няма как да е и оспорващ същите и по реда на
чл. 17, ал. 2 ГПК, същите не подлежат на косвен съдебен контрол.
9
След предявяване на иска ОБ. е направила предложение до Общински
съвет да разреши: Изработването на проект за изменение на Общия
устройствен план на ОБ., като отпадне устройствена зона „Ц” в обхвата на ПУ
с идентификатор ************ и границите на устройствена зона”Оз”/зона за
паркове, градини и озеленяване/ бъдат приведени в съответствие с
историческите граници на парк”Л.Д.”; Одобрява задание за изменение на ОУП
на ОБ. за ПУ с идентификатор ************. Дава съгласие за едновременно
провеждане на процедурите по изменение на ОУП и ПУП, като акт за
одобряване на изменението на подробния устройствен план да бъде издаден
след влизане в сила на Общия устройствен план.”
Това доказва, че процесният ПИ с идентификатор ************ никога
не е бил част от парк „Л.Д.”, за него всякога е липсвал какъвто и да е план
отреждащ го за част от парка, поради което и не може да бъде публична
общинска собственост.
Прави се искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „П.Т.“
ООД, чрез адв. Г. Ч.. В писмения отговор на този ответник се излагат
идентични възражения по редовността и допустимостта на иска, каквито са
заявени в писмения отговор и на другия ответник, поради което не е
наложително да се приповтарят отново. Това, което допълнително се сочи е, че
е недопустим искът за нищожност на постановлението за възлагане от
03.05.2017г., с което ответникът се легитимира като собственик. За този акт са
неприложими разпоредбите на ЗЗД, тъй като не е договор, а властнически акт
на ЧСИ.
Ответникът „П.Т.“ ООД сочи, че е собственик на имотите по силата на
постановление за възлагане от ЧСИ. Същото има сила на конститутивен акт и
има вещноправен ефект. Предишният собственик – „П.К.“ АД е притежавало
правото на собственост към момента на възлагане на имота.
Останалите обстоятелства, досежно неоснователност на иска на
Общината са идентични в тези посочени в писмения отговор на другия
ответник, поради което не следва да се приповтарят в настоящия доклад.
Отделно се сочи, че липсват доказателства за това процесните имоти да
са публична общинска собственост. Прави се възражение за придобиването
им по давност – добросъвестно владение.
По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК –
спор за собственост на „Поземлен имот с идентификатор ************,
заедно с разположената в него в него сграда с идентификатор ************.1.
По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават:
няма такива.
По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:
няма такива
По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената
10
тежест за подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца е да установи, следните обстоятелства:
-че е собственик на процесните имоти – сграда и земя, които
представляват публична общинска собственост и са част от Общински парк
„Л.Д.“; обстоятелството че тези имоти винаги са били публична общинска
собственост и не са преобразувани в частна такава; това, че договорът за
приватизационна продажба № 30-01-005/20.07.2001 г. и договор № П-00-
00165/ 08.09.2006 г. по чл. 17. ал. 5 ЗУТ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, като сключени в противоречие на закона, доколкото
имотите, предмет на договорите са ПОС – част от озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от общинско значение – парк Л.Д., а реалните части
присъединени по регулация са част от уличната мрежа на гр. Б.; това, че
договорите, обективирани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
7, том VIII, дело № 1717/ 19.11.2001 г., Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 70, том XI, дело № 2835/ 17.10.2011 г. и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 14, том IX, дело № 1533/ 23.05.2025 г. вх. per.
№ 2590 от 23.05.2025 г. са нищожни, поради противоречие със закона и това,
че имат невъзможен предмет; това, че договорът за приватизационна
продажба № 30-01-005 от 20.07.2001 г. е нищожен поради противоречие със
ЗППДОбП /отм./, а договор № П-00-00165/ 08.09.2006 г., също е нищожен
като противоречащ на чл. 200, ал. 2 ЗУТ; това, че договорът за
приватизационна продажба № 30-01-005 от 20.07.2001 г. и договор № П-00-
00165/ 08.09.2006 г. са нищожни поради невъзможен предмет – сделките имат
за предмет реални части от общински парк – озеленени площи за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение публична общинска собственост; следва
да докаже, че Заповед № 63/20.01.2006 г. и Заповед № 1399/ 08.11.2019 г. на
зам. кмета на ОБ. за урегулирането на частите от общинския парк „за хотелски
К. и спортно-рекреационен център“, както и за преотреждането им „за
жилищно строителство и спортно-рекреационен център" са нищожни,
издадени в противоречие с императивните забрани на чл. 62, ал. 2 във връзка с
чл. 62а ЗУТ; това, че ответниците не са собственици на имотите, тъй като и
праводателите им не са били такива, а и всички предходни такива не са били
собственици на имотите.
Ответникът „П.И.*“ ЕООД следва да докаже, че е собственик на 5% от
процесния ПИ по силата на покупко-продажба от „П.Т.“ ООД, както и че
предхождащите праводатели са били собственици на имота.
Ответникът „П.Т.“ ООД следва да докаже, че е собственик на
процесните имоти – ПИ и сграда, които е придобил добросъвестно чрез
постановление за възлагане на недвижимо имущество от 03.05.2017г. на ЧСИ,
както и че „П.К.“ АД е бил собственик на имотите към момента на публичната
продан. Следва да докаже, че предходните праводатели също са били
собственици на процесните имоти.
По възраженията на отвтениците за нередовност на исковата молба и за
11
недопустимост на предявените искови претенции:
Съдът намира, че възражението за нередовност на исковата молба е
неоснователно. Претенциите на ищеца са ясни –предявен е собственически
иск за ПИ и сграда, построена в него. Имотите са ясно индивидуализирани за
целите на процеса, като са посочени като самостоятелни имоти с отделни
идентификатори, посочени са вид, предназначение, площ, съседи. В случая
идентификация на целия парк не е необходима, доколкото предмет на спора са
два отделни имота, който са индивидуализирани по КК с отделни
идентификатори, а не целия парк „Л.Д.“.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на предявените
собственически искове, поради липса на правен интерес за ищеца. Въпросите,
с които отвтениците обосновават липса на правен интерес са въпроси по
съществото на спора – дали ищецът е собственик на имотите и дали същите са
публична общинска собственост. Разпореждането с процесните имоти също
няма отношение към наличието на правен интерес, а това са отново въпроси
по същество. По делото не е предявен отделен и самостоятелен иск за
нищожност на постановлението за възлагане. Твърди се, че същото е такова,
както и че длъжникът по изпълнението не е бил собственик на имотите към
момента на възлагането. Дали това е така е въпрос, по който съдът ще се
произнесе в мотивите по същество на спора, след събиране на всички
релевантни доказателства по делото.
Ето защо възраженията на нередовност на исковата молба и за
недопустимост на исковете са неоснователни и като такива ще следва да се
оставят без уважение.
По доказателствените искания на страните:
Писмените документи, приложени към исковата молба, с изключение на
решенията на Горноджумайският общински съвет, следва да се приемат като
доказателства по делото. Възраженията на ответниците за неотносимостта им
към предмета на спора съдът ще преценява с крайния си съдебен акт.
Действително представените към исковата молба решенията на
Горноджумайският общински съвет, съставени преди 1938г. са нечетливи
поради това, че са написани ръкописно. Ето защо ищецът следва да представи
документите в четливи копия, по възможност ползвайки и помощта на експерт
в тази област.
По исканията на ответниците за представяне на документи от страна на
ОБ. съдът ще се произнесе в първото по делото о.с.з. след становище на
ищеца.
По искането за ангажиране на гласни доказателства съдът ще се
произнесе в о.с.з., след като страните посочат какви точно факти и
обстоятелства ще установяват посредством тези доказателства.
За правилното изясняване на спора ще следва да се назначи СТЕ, по
която вещото лице да отговори на въпросите, поставени от страните.
Ще следва да се насрочи о.с.з с призоваване на страните, като им бъде
съобщен проектът за доклад по делото.
12
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответниците за
нередовност на исковата молба и за недопустимост на предявените
собственически искове.
НАСРОЧВА о.с.з на 11.12.2025г. от 13.30 часа, за които дата и част да се
призоват страните, а след внасянето на депозит и вещото лице.
ОБЯВЯВА проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената
част на настоящия акт.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба писмени документи, с изключение на решенията на
Горноджумайския общински съвет.
УКАЗВА на ищеца, че следва да представи решенията на
Горноджумайския общински съвет, приложени към исковата молба, в четливи
копия, с преписи за ответниците, при преценка може да се ползва и помощта
на експерт в тази област.
УКАЗВА на страните, че по искането им за ангажиране на гласни
доказателства съдът ще се произнесе в о.с.з.
УКАЗВА на страните, че по искането на ответниците ищецът да бъде
задължен да представи намиращи се в него документи съдът ще се произнесе
в о.с.з.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, след извършване
на оглед на място и след извършване на справки, където е необходимо да
отговори нa въпросите посочени от ищеца в исковата молба и от ответниците
в писмените им отговори.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.С. при депозит в размер на 1000 лв., вносим,
както следва: от ищеца 500 лв. и от ответниците 500 лв. /по 250 всеки от тях/ в
едноседмичен срок от уведомяването. Указва на страните, че при невнасяне на
определения депозит съдът ще се произнесе при наличния доказателствен
материал и ще отмени определението, с което е допусната експертизата.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и копия от
писмените отговори на ответниците.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
13