Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1521
гр.Пловдив 16.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1815/2019г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №2459/13.06.2019г.
по гр.д.№5002/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно
основание чл.422 от ГПК,за установяване дължимостта на вземането на ищеца за
сумата 176,54лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия,доставена
в обект на потребление апартамент № **** във вход **** на блок №**** в ж.к.“****“
в гр.****,както и сумата в размер на 21,88лв.,представляваща лихва за забава за
периода 05.01.2016г.-17.12.2017г.Недоволен от така постановеното решение е
останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли
изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита решението
за правилно и моли същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за претендираната сума.Тъй като
връчването на заповедта е станало по реда на чл.47 от ГПК,то съдът е разпоредил
завеждането на иск с правно основание чл.422 от ГПК.
От представените и приети
писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява,че ответника
е собственик на процесния обект,като имота е в съсобственост между нея и
двамата й сина,тъй като процесния имот е бил закупен в режим на СИО между
ответницата и съпруга й и след неговата смърт същата притежава 4/6 ид.части,а
двамата й сина по 1/6 ид.част.Във въззивната жалба е направено възражение,че
жалбоподателката не дължи цялата посочена сума,а съобразно квотата й в
съсобствеността,но настоящата инстанция намира,че този довод не е бил наведен
пред първата инстанция и същия е преклудиран,тъй като се прави едва пред
настоящата инстанция.Жалбоподателя е собственик на имота,както се посочи
по-горе,и същата е приела общите условия на въззиваемата страна и се е
съгласила с тях,а от назначените експертизи в първоинстанционното производство
става ясно,че съобразно издадените фактури правилно са начислени отдадената от
сградата топлинна енергия и сумите,които се дължат от жалбоподателката са
правилно изчислени по фактурите.
При така събраната фактическа обстановка
настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
Установи се,че процесните
суми са дължими от жалбоподателя,поради което правилно районния съд е признал
задължението спрямо въззиваемата страна,тъй като видно е че това е отдадена
топлинна енергия от сградната инсталация,тъй като в дома на жалбоподателката
няма монтирани устройства и уреди,консумиращи топлоенергия,както и няма
монтиран водомер за БГВ.
Настоящата инстанция
намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.292 от ГПК.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се
присъдят в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №2459/13.06.2019г. по
гр.д.№5002/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.
ОСЪЖДА С.С.Х. с ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД със седалище и адрес на дейността:гр.**** с ЕИК-****
направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
100 лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: