№ 12717
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110140021 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК ****, е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ****, ЕИК ****, да му заплати сумата в размер
на 1255,34 лева за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
преписка по щета № ********* и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за
нанесени вреди на МПС – автобус марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, вследствие на
ПТП, станало на 21.10.2020 г. на път II-15 при км. 9+300, Община **** по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 17.07.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, и 233,32 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.10.2021 г. до
14.07.2023 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„КАСКО“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: застрахованият при
ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, при навлизане в завой не осигурил
достатъчно дистанция с насрещно движещия се автобус марка „***“, модел „***“, с рег. №
****, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – в
страничната част. Твърди, че щетите са на стойност 26025,74 лв., като поддържа, че на
1
18.06.2021 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв.
Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо
когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските
за определянето му. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното
вземане, но независимо от получанта на 27.07.2021 г. покана, плащане в пълен размер не е
последвало. Погасена е само сумата от 24785,40 лева, а остатъкът се дължи, като ответникът
е останал в забава за плащане на разликата и дължи лихва в размер на 233,32 лева за
периода от 14.10.2021 г. до 14.07.2023 г. Прави искане съдът да осъди ответника да му
заплати сумите. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Счита, че щетите върху увреденото
МПС възлизат на сумата в погасения размер, изчислен като се вземе предвид, че
фактурираната задна полуоска на стойност 1046,13 лева не е описана като увредена в
описа щета, поради което вредата не е в пряка причинна връзка с ПТП и не следва да
се заплаща. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр второ КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска не се установяват от събраните по
делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 30.01.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
2
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автобусът марка „***“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, автомобилът марка
„***“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; сумата в размер на 26025,74 лева е платена от застрахователя по
имуществената застраховка в полза на застрахованото лице, получаването на регресна
покана, както и че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 24785,40 лева.
В настоящия случай спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е
ответникът изцяло дължимата сума по щетата чрез плащането на 24785,40 лева, при
възражение относно оценката на вредата, както и че увреждането на задната полуоска на
автобуса не е в причинна връзка с настъпилото на 21.10.2020 г. ПТП.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. С. С.,
на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства – описи, се установява, че увредени вследствие на ПТП са
детайли в предна лява габаритна част, описани в описите, с изключение на преден капак,
панти на преден капак, челно стъкло, рамо на лява чистачка, решетка лява на преден капак,
които не са били признати от застрахователя, като стойността на увредените детайли по
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 24425,84 лева, без включени
преден капак, челно стъкло, рамо чистачка лява, панти преден капак, решетка лява
преден капак и гуми и в размер на 24519,59 лева при корекция на стойността на 2 бр.
гуми съгласно допълнителното заключение на вещото лице. От заключението на вещото
лице и разясненията, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че не са налице
данни оглед и опис, за увреждане на детайла задна лява полуоска, независимо, че
последната е в зоната на удара и увредатата би могла да е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП (лист 110). Ето защо, въз основа на тези данни, съдът приема, че ПТП не
е пряка и непосредствена причина, довела до необходимост от подмяна на този детайл,
доколкото възможността да бъде увреден, според заключенията на експерта, е само
хипотетична. Ето защо в полза на ищеца не е възникнало спорното вземане, тъй като със
заплащането на сумата в размер на 24785,40 лева ответникът е погасил вземането,
възникнало срещу него в пълен размер, доколкото стойността на вредите по средна пазарна
цена към ПТП без задната полуоска, е в размер на 24519,59 лева.
По така изложените съображения, съдът намира, че главният иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за периода от 14.10.2021 г. до 14.07.2023 г., изчислена върху главницата в размер
на 233,32 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответникът.
3
В настоящото производство ответникът е сторил разноски в размер на 100 лева –
депозит за вещо лице (л. 72 по делото). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да бъде присъдена общо сумата от 200 лева – разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в г***, срещу ответника ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
...., искове с правно основание чл. 411, изр. второ КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата в размер на 1255,34 лева - изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № ********* и направени ликвидационни
разноски от 15 лева, за нанесени вреди на МПС – автобус марка „***“, модел „***“ с рег. №
****, вследствие на ПТП, станало на 21.10.2020 г. на път II-15 при км. 9+300, Община ****
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда - 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 233,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 14.10.2021 г. до 14.07.2023 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в г***, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 200 лева - разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4