РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Враца, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20251420101050 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане по реда на чл.422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от сумата от 1911,06, представляваща главница, дължима по договор за
потребителски кредит № *******, сключен на 17.01.2020 год. между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Т. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2025 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
за сумата от 189,12 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.06.2021
г. до 03.12.2021 г. Предявен е и установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 414,30 лв. – законна лихва, дължима за периода от 03.12.2021 г. до
29.01.2025 г.
Обективно кумулативно с горните искове е предявен и осъдителен иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
1200,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвани допълнителни
услуги, от която 300,00 лева - за закупена и използвана услуга "Фаст" и 900,00 лева - за
закупена и използвана услуга "Флекси".
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. Г. Р..
Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от страна на
длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и осъдителен иск.
.
Ищецът твърди, че на 17.01.2020 г. - Т. Г. Р. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски
1
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Съгласно параметрите на
процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № ******** клиентът може да
избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на
клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на
договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили
да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на дата 17.01.2020 г. с ответника Т. Г. Р. е сключен
Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който заявителят
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си.
Клиентът Т. Г. Р. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
Договор № 30041952404 е сключен при следните параметри: Сума на кредита:
3000.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита:
185.18 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то
число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.39; Годишен лихвен
процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4444.42
лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 900.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2700.00 лева; Размер на
вноската по закупена допълнителна услуга: 150.00 лева.
ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като превежда парична сума в размер на 3000.00 лв. по посочената от
длъжника банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане. Т. Г. Р. от своя
страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Погасителния план е получен от длъжника на 17.01.2020 г.,
заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация. Изготвен е погасителен план с определени 24 вноски,
всяка по 335.19 лв. с падежна дата - всяко 25-то число на месеца.
Ищецът признава, че му е заплатена по договора сума в размер на 6580.40 лв.
Моли съда да уважи исковете така, както са предявени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. По
отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1200.00 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст в размер на 300.00 лв. и сумата
от 900.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекс",
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, намира, че съдебният състав следва да провери клаузите за допълнителните
услуги дали спадат към неравноправните клаузи по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и
обяви тяхната нищожност. Смята, че клаузите по т.15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от
ЗЗП. Същите са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе на тяхното съдържание, поради което са нищожни на основание чл.143 във вр. е
чл.146 от ЗЗП.
2
Посочва се по – нататък, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4
на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет
пъти разбера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция понятието „общ разход по кредита за потребителя" - това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите е близо 50 %.
На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Твърди се също, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно, когато
договорът бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, главницата се
дължи и следва да се претендира на основание неоснователно обогатяване по смисъла
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание.
Поради тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да бъдат
отхвърлени предявените искове.Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 17.01.2020 г.
ответникът Т. Г. Р. е сключил с Дружеството ищец (в качеството му на заемодател)
Договор за кредит № ********, при следните параметри: Сума на кредита: 3000.00 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 185.18 лева; Дата
на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.39; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен
процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4444.42 лв. Параметрите по
поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 900.00 лева; Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“: 2700.00 лева; Размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 150.00 лева.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е отделил на
3
основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните по делото обстоятелството, че по процесния кредит ответника Т. Г. Р. е
заплатил на ищеца сума в размер на 6580.40 лева
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и осъдителни иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и
Т. Г. Р. е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендирания
размер, както и да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
"Флекси" в посочените размери.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Между страните по делото не е налице спор относно обстоятелствата, че
договорът е сключен между страните, както и че заемната сума е предадена от
кредитодателя на кредитополучателя.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, съдът е отделил на
основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните по делото обстоятелството, че по процесния кредит ответника Т. Г. Р. е
заплатил сума в размер на ищеца сума в размер на 6580.40 лева.
Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което
същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават
на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
4
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е
представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на
договора.Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент
за срока на договора.Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в
договора е уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и
другите условия за упражняването му, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя
на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както
и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или
не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48, 39 %.
Посоченият лихвен процент от 41, 00 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина,
5
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, без да са посочени
допусканията съгласно закона, не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва също да се посочи, че в случая в представения договор за потребителски
кредит е посочен процент на ГПР 48,39 %, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решението СЕС дава задължително за националните
съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
6
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски
кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни
разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената
възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи
са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Безспорно в
отношенията между страните е, че разходите за допълнителните услуги „фаст“ и
„флекси“ не са включени при формиране на ГПР.
В допълнение, като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нищожност
на процесния договор за потребителски кредит е и противоречието на същия с
императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 ЗПК, доколкото съгласно същата годишният
процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законната лихва, което в
настоящия случай не е спазено. Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5
ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи
определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от
потребителя въз основа на договора.
При тези съображения, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата
стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него. Не е
спорно между страните, а и с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение,
съдът е отделил на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото обстоятелството, че по процесния кредит
ответника Т. Г. Р. е заплатил сума в размер на ищеца сума в размер на 6580.40
лева.Следователно, заплатена и изцяло дължимата главница в размер на 3000.00 лева,
поради което искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Поради недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23
ЗПК, неоснователни се явяват предявените искове за договорна лихва и лихва за
забава, както и за закупени допълнителни услуги, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника.
Ответникът претендира разноски в производството в размер на 700.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Направеното от процесуалния представител на ищеца своевременно възражение
за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар е неоснователно.Като
7
ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение служи наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа. В конкретния случай се касае за защита по
няколко иска и като се взе предвид извършената от процесуалния представител на
ответника работа – изготвяне отговор на искова молба, явяване в едно съдебно
заседание и представяне на писмена защита, съдът намира, че възнаграждението не
може да бъде квалифицирано като прекомерно.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК:********* против Т. Г. Р., ЕГН: **********, установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от сумата от 1911,06, представляваща главница, дължима по
договор за потребителски кредит № ****, сключен на 17.01.2020 год. между „Профи
Кредит България“ ЕООД и Т. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.01.2025 година - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, за сумата от 189,12 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от
25.06.2021 г. до 03.12.2021 г., както и предявения иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 414,30 лв. – законна лихва, дължима за периода от
03.12.2021 г. до 29.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 207/31.01.2025 г. по
ч. гр. дело № 340/2025 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК:********* против Т. Г. Р., ЕГН: ********** искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1200,00 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвани допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № *******, сключен на 17.01.2020 год. между
„Профи Кредит България“ ЕООД и Т. Г. Р. , от която 300,00 лева - за закупена и
използвана услуга "Фаст" и 900,00 лева - за закупена и използвана услуга "Флекси".
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Г. Р., ЕГН: ********** сумата от 700,00 лева -
разноски в производството по гр. дело № 1050/2025 г. по описа на РС Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8