Решение по дело №2783/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение № 352/12.05.2025г., постановено по ЧНД №
2783/2025г. по описа на СГС
Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за
кратко Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
№ ВНВL/Х/012024050993 на несъдебен орган на Реп.Австрия от 14.11.2024г. и
влязло в законна сила на 28.12.2024г, за налагане на финансова санкция в
размер на 100 евро на лицето Д. Г..
В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо Д.Г., като в подкрепа на горното искане изтъква
наличие на формалните законови предпоставки - валидно и влязло в законна
сила решение за налагане на финансова санкция по повод установено
правонарушение на правилата за движение по пътищата.Т.е. налице е
административен акт по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона, придружен от
удостоверение съгл. Приложение 2, ведно с превод на български език. По
същество на процесния спор се аргументира становището, че решението за
налагане на финансова санкция, постановено в наказателно производство в
държава-членка, следва да се изпълни на територията на РБ, тъй като се
отнася до деяние, съставляващо нарушение и по българското законодателство,
за които не се изисква двойна наказуемост.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява
позиция по същество на процесния спор.
Служебният му защитник счита, че не са налице предпоставките за
признаване на финансовата санкция за изпълнение.Навежда доводи за
съществуващи в процесното Удостоверение редица непълноти, в частност
липса на пълни данни за самоличността на засегнатото лице, а именно
посочени само две имена, липса на информация за гражданство, за постоянен
и настоящ адрес на лицето и за говорим език.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от служебно изисканата и приобщена към доказателствената
съвкупност справка БДС, се установява по безспорен начин самоличността на
засегнатото лице Д. Г., а именно същият е роден на ****г. в Реп.Молдова,
български и молдовски гражданин, с регистриран постоянен адрес гр.София,
бул.********* и настоящ адрес гр.София ж.к.********* и ЕГН: **********.
Т.е. в тази вр. изразените в хода на съдебните прения защитни аргументи се
приемат за неправилни такива – действително в самото удостоверение се
наблюдават определени непълноти относно самоличността на засегнатото
лице, но същите са отстранени, с оглед събраните по делото доказателства.
1

От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция № ВНВL/Х/012024050993 на несъдебен орган
на Реп.Австрия от 14.11.2024г. и влязло в законна сила на 28.12.2024г. е
наложена на лицето глоба в размер на 100 евро във вр. с извършено на
територията на Австрия пътно нарушение, изразяващо се в реализирано на
28.05.2024г. управление на МПС с рег.№ СВ **** ТЕ с превишена скорост, в
случая установеното превишение е от 16 км/ч. на разрешената максимална
скорост от 60км/ч.
Видно от доказателствените материали, лицето не се е възползвало от
предоставената му в издаващата държава възможност да отнесе въпроса до
съд по наказателни дела, респ. производството е приключило без съдебен
контрол на издаденото решение.Т.е. заинтересованото лице е било надлежно
уведомено за правото на обжалване на така постановеното решение, но не се е
възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в законна
сила не е заплатил наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с тезата на
участващия по делото прокурор, установявайки наличие на законовите
условия за признаване на издадения от несъдебен акт.Налице са формалните
предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно
с превод на български език.В случая горепосоченото решение за налагане на
финансова санкция е влязло в законна сила на 28.12.2024г., респ. представлява
акт на държава членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен
начин се установява и фактът на уведомяване на лицето за възникналото му
право на жалба.Съобразно приобщените по делото доказателствени
материали, засегнатото лице е наказано за извършено пътнотранспортно
нарушение.Последното, независимо че има аналог и в българското право
(чл.182 ЗДвП) е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна
наказуемост.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за
признаване на решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в
нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са
нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ
е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Реп. България. В случая се касае за български гражданин (с
двойно гражданство), който притежава постоянна адресна регистрация на
територията на страната.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
2

Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Реп.Австрия и претендираната финансова
санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.
С оглед всички изложени съображения съдът прие, че следва да признае
конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган на Реп.Австрия и при
горните мотиви постанови своето решение.

Председател :

Членове: 1.

2.
3

Номер на акта:	352
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия:	Аделина Иванова

Дело:	20251100202783
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	25 април 2025 г.

Решение по дело №2783/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите