Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 391
гр.Силистра, 27.05.2020г.
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Анета Тодорова, разгледа адм.дело №126 по описа на съда за 2020 година
и установи,че оспорването е постъпило направо в съда, в нарушение на чл.152
ал.1 АПК, макар и редовно от външна страна - с приложено пълномощно на
подписалия жалбата адвокат В.П. ***; платежен документ за внесена държавна
такса;преписи за ответния полицейски орган,вкл. самото оспорване не е засегнато
от съдържателни пороци по смисъла на чл.150 ал.1 АПК.Предвид тази констатация е
очевидно, че издателят на процесната ЗППАМ не знае за образуваното съдебно производство
и съответно не е представил административната преписка, което препятства
преценката относно спазването на преклузивния
14-дневен срок, при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. /Обн.ДВ,бр.28/20г./ Последното засяга допустимостта изобщо
на оспорва-нето. Въпреки това, настоящият състав намира, че могат да бъдат
извършени първоначалните действия по чл.154 и чл.163 АПК,а ако се установи,че
правото на жалба е било преклудирано, по всяко време
на производството, същото като недопустимо, може да бъде прекратено.
Предмет на
съдебния контрол е Заповед №20-1099-000148/17.02.2020г., с неудостоверена дата
на връчването ѝ на жалбоподателя към настоящия момент. Със същата е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, по отношение на А.М.А. ***, в качеството му на
собственик на лек автомобил марка ***,с
която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година,считано
от 14.02.2020г. Заповедта е издадена от Началник група към ОД МВР гр.Силистра,
Сектор „Пътна полиция“,а ПАМ е приложена чрез отнемане на двете регистрационни
табели на автомобила /с рег.№***/ и на
Свидетелство за регистрация на МПС №***,затова,че
на 14.02.2020г. около 20.43 часа,в гр.Силистра, по ул.“***“, А. е управлявал лекия автомобил след употреба на
алкохол.Изпробван е бил с техническо средство Алкотест
дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0001, чиито дисплей е отчел 2.11 промила алкохол в
издишвания от него въздух, с което виновно е нарушил нормативната забрана от
чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
От
оспорената заповед е видно, че за установеното нарушение е съставен АУАН №GA24644 от 14.02.2020г., независимо от съставомерната концентрация на алкохол по чл.343б ал.1 от
Наказателния кодекс.С жалбата е представен Протокол от съдебно заседание по
НОХД №126/2020г. по описа на Районен съд гр.Силистра, проведено на 27. 02.2020г.,
видно от който е, че съдът е одобрил Споразумение за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.382 ал.7 НПК, като жалбоподателят се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 НК и се е
съгласил да понесе наказание по вид „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
в условията на отложено изтърпяване, с 3 годишен изпитателен срок, както и да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, на основание чл.343г,
във връзка с чл.37 ал.1 т.7 НК.
Независимо
от всичко това, на ответния орган следва да бъде УКАЗАНО, че пълната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед, задължително
следва да бъде представена в настоящото производство, вкл. АУАН, както и заверен
препис на отнетото Свидетелство за регистрация на МПС, тъй като и двата
документа удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор.
Оспорващият
твърди,че недопустимо с атакувания административен акт били засегнати права на
съпругата му /същата няма данни да е обжалвала процесната Заповед
№20-1099-000148/17.02.20г./, защото дерегистрираният
автомобил, макар и записан на негово
име, бил придобит по време на брака му с И. К. А. и следователно, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ от двамата. От една страна, подлежи на преценка процесуалната
допустимост на предявяването за защита на чужди права, а от друга -
евентуалната СИО по отношение на автомобила, променя ли факта, че управлявалият
го, след употреба на алкохол, съпруг е негов собственик,макар и в режим на
съпружеска общност, за да се приеме, че отсъства елемент от фактическия състав
на наложената принудителна мярка.
Главното
оплакване в жалбата, обаче, е свързано с твърдение, че оспорената ЗППАМ е немотивирана, в
нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК,като акцентът е поставен върху възражение,че липсват
каквито и да е съображения относно определения срок на ПАМ - относително
зададен от нормотвореца в приложената т.2а б.“б“
чл.171 ЗДвП (от 6 месеца до 1 година).Жалбоподателят счита,че ответният орган е следвало да
обоснове определения срок в неговия максимум, макар и да е действал в условията
на дискреция. Това се налагало и с оглед възможността
на съдебния контрол при упражняване на правомощията му при оперативна
самостоятелност,вкл. преценката за съответствие с целта на закона. Релевиран е и довод за нарушение на базовия принцип от чл.6 АПК -за съразмерност. С оглед на тази група оплаквания се поддържа, че обжалваната
ЗППАМ следва да бъде отменена, с позоваване на съдебна практика.
В
обобщение на горните две групи възражения се счита, че принудително
прекратената регистрация на собствения на семейството автомобил,е
незаконосъобразна и непропорционална /арг.чл.6 АПК/
административна мярка,поради отсъствие и на задължителните мотиви за нейното
налагане.
Съгласно
визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало и на основание чл.170 ал.1 АПК, съдът указва на ответния
административен орган, че следва да установи по делото съществуването
на фактическите основания за издаване на обжалва ния
акт, както и спазването на нормативните изисквания за неговото постановяване. Указва
му още, че следва да представи в настоящото производство материалите от
преписката по издадения АУАН №GA24644/14.02.20г.
против А.М.А. с ЕГН:**********, удостоверяващи главния факт в производството.
Отделно от това, не е установена длъжността, която изпълнява издателят на
оспорения акт- началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр.Силистра,вкл. делегираните му правомощия с цитираната Заповед рег.№342з-330/21.04.2017г.
на Директора на ОД МВР Силистра.Горните обстоятелства имат определящо значение
при преценката на компетентността на органа в контекста на чл.172 ал.1 ЗДвП,за
което е достатъчна Служебна бележка,издадена от „Човешки ресурси“ при ОД МВР
гр.Силистра.Необходимо е също така представянето на Заповедта на министъра на МВР по чл.165 ЗДвП,
както и делегиращата такава, издадена от директора на ОД на МВР гр.Силистра.
Жалбоподателят
следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които
произтичат за него благоприятни последици,по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във
връзка с чл.144 АПК.
Жалбата
е подадена в нарушение на правилото от чл.152 ал.1 АПК,вследствие на което
ответният орган не е представил административната преписка.С оглед на личния
характер на извършеното нарушение,легнало в основата на оспорената
административна принуда, нормативно свързана със „собственика“ на МПС, настоящият
състав указва на полицейския орган, че
установяването на съществените елементи от релевираното
нарушение на правилата от ЗДвП, подлежи на пълно и пряко доказване в процеса,
тъй като в противен случай ПАМ ще остане без нормативна основа.
На
основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: А.М.А. ***, с посочен съдебен адрес:*** чрез адв.В.П. ***;
Ответник по жалбата: Началник
група към ОД на МВР гр.Силистра, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №342з-330/21.04.2017г.
на Директора на ОД МВР Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,бул.”Македония“
№144;
На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №126/2020г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 08.07. 2020г. от 14.30 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК,като ответният административен орган има
право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от
съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: