Присъда по дело №947/2019 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 947/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик

 

 

МОТИВИ:

   

Наказателното производство е образувано по тъжба на Н.И.А. ***, ЕГН ********** срещу Я.А.М.: роден на  *** г.  в с. Ч., живущ *** българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН: ********** за това, че на 07.05.2019 г. в село Ч., обл. Пазарджик, е нанесъл лека телесна повреда на Н.И.А., изразяваща се в травматичен оток по лявата буза, причинил му болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и за това, че на 07.05.2019 г. в село Ч., обл. Пазарджик, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.И.А., в негово присъствие – напсувал го на майка – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 146 ал.1  от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатите обвинения. Дава обяснения.

В хода на делото са приети за съвместно разглеждане предявени граждански искове от тъжителя Н.И.А. против подсъдимия Я.А.М.: за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК в с. Ч., ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. до крайното изплащане на сумата и за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК на 07.05.2019 г., ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Конституиран като граждански ищец е  Н.И.А..

Процесуалният му представител - повереник, пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатите му обвинения, както и да се уважат в цялост предявените граждански искове.

Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатите с тъжбата обвинения, поради липса на безспорни доказателства да е извършил каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна и претендира за разноски.

         В дадената му последна дума подсъдимият иска да бъде оправдан.

          

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:  

Подсъдимият и тъжителите са съседи. И двамата живеят в село Ч.. На 07.05.2019 г. подсъдимият, свидетелките Д.Н., Ц.Б. и съпругата на подсъдимия Ф. били на работа на полето. Като се прибирали към селото свидетелката Б. видяла по пътя един стол и решила да го вземе за дома си. Тъй като носила картофи в ръце, тя помоли подсъдимия да го носи той. М. се съгласил и взел стола. По пътя към селото ги видял брата на тъжителя. Той знаел, че същият този стол бил взет от брат от двора на болница в Пазарджик и оставен в храстите край пътя. Отишъл при брат си и му казал, че М. около му е взел стола. Подсъдимият се качил на колелото си и тръгнал към дома на подсъдимия да се разправя с М. и да си го иска. Заварил подсъдимия пред дома си и се разкрещял, като си искал стола. Подсъдимият му заявил, че този стол го носи за Ц.Б. и да се разбере с нея. Това ядосало още повече тъжителя, който започнал да псува, слязъл от колелото и нападнал тъжителя, като се опитал да го удари. Успял да му нанесе един шамар. Подсъдимият тогава също се ядосал , на свой ред ударил шамар по лявата буза на тъжителя. След това двамата били разтървани. Подсъдимият си взел стола и си тръгнал. Отишъл при кварталния полицай – свидетеля М.Т., който извикал подсъдимия и го предупредил, като им съставил актове за нарушаване на обществения ред.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Н., Ц.Б., Г.Д., С.А., Н.А., М.Т., И.Л., обясненията на самия подсъдим, както и приложените писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Показанията на свидетелите разкриват именно горепосочената фактическа обстановка. Показанията им следва да бъдат ценени, тъй като свидетелите описват лично възприети от тях обстоятелства и не се установи някой от тези свидетели да има лични или други мотиви да не казва истината. Тези свидетели потвърждават обясненията на самия подсъдим, че последният не е обиждал и псувал тъжителя, както и че му нанесъл един удар - шамар на тъжителя, но едва след като последният го нападнал и също го ударил преди това.  Последното се потвърждава категорично от показанията на свидетелките-очевидци Д.Н., Ц.Б. и Г.Д., които са категорични, че не са чули подсъдимия да псува тъжителя и са видели нанасянето на удари между двамата, като именно тъжителят се държал агресивно, нападнал и псувал подсъдимия, като първи му нанесъл удар със шамар. Скандал безспорно се установи, че е имало. Събраните по делото доказателства свидетелстват обаче, че именно тъжителят е бил агресивно настроен против подсъдимия, като първоначално тъжителят го е нападнал, а впоследствие и му ударил шамар. Дори и в тази насока отиването на тъжителя пред дома на подсъдимия се явява в основата на случилото се, като предизвикването на скандал е различно от нанасянето на телесни повреди и отправянето на обиди. Самият подсъдим не отрича, че имало скандал, както и че е ударил тъжителя със шамар, след като първо тъжителя го ударил. Само по себе си обаче възникналият скандал не е основание за търсене на наказателна отговорност на подсъдимия, а по отношение на шамара, то съдът счита, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. В тази връзка твърдения в тъжбата за нанесени обиди от страна на подсъдимия спрямо тъжителя не се потвърдиха от събраните по делото доказателства.

 

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на деянието по чл.148, ал. 1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК не се събраха категорични, ясни и безпротиворечиви доказателства, че е налице извършено престъпление. От показанията на всички свидетели по делото е видно, че скандал между подсъдимия и тъжителя е имало, но обиди и псувни от подсъдимия към тъжителя не се установи да са изричани. Точно обратното – установи се, че именно тъжителят е бил този, който е псувал, обиждал и крещял. Що се касае до нанасянето на телесни увреждания от подсъдимия спрямо тъжителя чрез удар със шамар, се установи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като е бил нападнат от тъжителя, който първи му нанесъл удар със шамар и едва тогава подсъдимият отвърнал на свой ред със същия такъв удар.

Въз основа на събраните доказателства и във връзка с гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения на основание чл.304 от НПК.

Предвид липсата на обективната страна на престъпленията съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната им страна.

При това положение неоснователни се явяват и предявените граждански искове от тъжителя Н.И.А. против подсъдимия Я.А.М.: за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК в с. Ч., ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. до крайното изплащане на сумата и за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК на 07.05.2019 г., ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Същите следва да бъдат отхвърлени като такива.

С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски следва да се възложат на частния тъжител. Ето защо ще следва да се осъди Н.И.А. да заплати на Я.А.М. сумата от 600 (шестстотин) лева представляваща сторени по делото разноски за адвокат, за които са представени и доказателства по делото. 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                         

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: