Р Е Ш Е Н И Е
№ 1494
гр. Русе, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри .гр.с. в публично
заседание на 26-ти септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора………………..…….., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3553
по описа за 2019 год. за да се
произнесе съобрази:
Ищецът К.К.М. твърди,
че е работил при ответника за периода от 11.04.2018г.- 05.04.2019г., като заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”, а трудовото му правоотношение
е прекратено на осн.чл.325,
ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 05.04.2019г.
Твърди, че работодателят не му е изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение за м.05, м.07, м.09.2018г. и м.02, м.03. и м.04.2019г.в размер
на 2142.92 лв./нетна сума/, съгласно частичен отказ от
иска, допуснат в о.с.з. на 26.09.2019г. Предвид
забавеното изплащане на трудовото възнаграждение счита, че работодателя му дължи заплащане на обезщетение за забава в размер
на 102.74 лв. Твърди, че ответното дружество му дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 322.00 лв. Моли съда да постанови решение,с което да
осъди “Иван и Любов” ЕООД-с.Смирненски да му заплати горепосочените суми, ведно със
законната лихва върху главниците от предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид наведените в
исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.245,ал.1 и ал.2 КТ, чл.224 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Ответното дружество “Иван и Любов” ЕООД-с.Смирненски в
отговора си на исковата молба оспорва изцяло исковете.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че за
периода 11.04.2018г.- 05.04.2019г.,
ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, както
и че трудовото правоотношение
е прекратено на осн.чл.325,
ал.1, т.1 КТ-по взаимно съгласие, считано от 05.04.2019г.
По делото е приета неоспорена от
страните експертиза, като експертът изрично е
заявил, че ответното дружество не му е предоставил достъп до счетоводството си. Представени са и писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за
заплащане на трудово възнаграждение за периода м.05, м.07,
м.09.2018г. и м.02, м.03. и м.04.2019г.в размер на 2142.92 лв./нетна сума/- искът е основателен.
Полаганият
от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е
възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер
съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи
факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха
релевирани, а сумите бяха доказани
от ищеца до претендирания размер. Видно от заключението на вещото лице
работодателят не е изплатил трудово възнаграждение на М. за процесния период и същото и е в размер на 2142.92 лв.-нетна сума. Следва и да се отбележи и че от
страна на ответника нито са ангажирани с отговора на исковата молба, нито са
представени доказателства за опровергаване на този извод. Ответникът не е
съдействал за изготвяне на заключението на вещото лице, а както бе посочено изцяло в негова тежест е докаже, че претендираните суми
са заплатени на ищеца. С оглед изложеното претендираното нетно трудово възнаграждение до размера на сумата от 2142.92 лв. за
процесния период следва да се заплати от работодателя на ищеца.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава – същият е
основателен. Съгласно чл.245,ал.2 КТ при неизпълнение на задължението от страна
на работодателя да заплати ежемесечно договореното трудово възнаграждение
същото остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от първо число на следващия месец. От приетата експертиза се установява размера на дължимото се обезщетение
за възлиза на
сумата от 105.79 лв., поради което и претенцията за сумата от 102.74 лв. следва да се уважи.
При прекратяване на трудовото
правоотношение за работника или служителя възниква правото да претендира
парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Фактът ,че
ищеца има право на такова обезщетение се установява от приетата по делото експертиза, в която е
посочено, че размера на задълженето на
работодателя възлиза на сумата от 252.00лв.-нетна сума, до която иска следва да се уважи, /независимо от факта, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е вписана сумата от 322.00 лв./, а над
нея да се отхвърли като неоснователен.
Предвид основателността на
исковете за заплащане на главниците, следва да се
уважи и акцесорната претенция за
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното
изплащане на сумите.
На основание чл.359 КТ и чл.78, ал.6 ГПК в
тежест на ответника са д.т. и деловодните разноски, заплатени от БС. За настоящото производство следва
да се присъди
и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца - адв. В..
Същият му е предоставил безплатно правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА за защита
в настоящото производство, което
се установява от приложения на л. 10 договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и
действителната правна и фактическа сложност на делото, на адв. В. следва
да се присъди сумата в размер на 405.00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Само
за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА
категории лица. Достатъчно е да
се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от
способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата
спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Иван и Любов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Смирненски, общ.Ветово ,ул.”Преслав” №4, представлявано от Л. П. В. да заплати на К.К.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв.В.В. сумата от 2142.92 лв.- незаплатено
нетно трудово възнаграждение за м.05, м.07, м.09.2018г. и
м.02, м.03. и м.04.2019г., сумата от 102.74 лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение и сумата от 252.00лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск –в нетен размер, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 03.06.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.К.М.,
ЕГН ********** против “Иван и Любов” ЕООД, ЕИК ********* иск
за заплащане на сумата над 252.00лв. до пълния предявен размер от 322.00 лв.- обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА
“Иван и Любов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Смирненски, общ.Ветово ,ул.”Преслав” №4, представлявано от Л. П. В. да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 185.72 лв. и
разноските за вещо лице в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА “Иван и Любов” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Смирненски, общ.Ветово ,ул.”Преслав” №4,
представлявано от Л. П. В. да заплати на
адв. В.В., ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес: ***, сумата
от 405.00 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на К.К.М., ЕГН **********
безплатна адвокатска помощ по по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :