РЕШЕНИЕ
№ 18497
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110124140 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. С.
В., ЕГН **********, с адрес /адрес/,че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от
1381,16 лева, представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание
чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 07.01.2021 г. до
07.04.2021 г., за което е издадена фактура № *******/12.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 259,18 лева, представляваща лихва за период от 24.04.2021 г. до 28.02.2023 г.
Претендират се разноски.
Ищеца твърди, че е дружесвто притежаващо лицензия за разпределение на ел.
енергия и въз основа на това и приетите ПИККЕ, на обекта на ответника, находящ се в
/адрес/, на 07.04.2021 г. била извършена проверка, били констатирани нарушения, за които
бил съставен КП №*******/07.04.2021г., като на осн. чл. 83, ал. 1т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИККЕ, са
извършени корекции на сметки, за което е издадена процесната фактура №
*******/12.04.2021 г.
В срока за отговор, ответника е депозирал такъв, с който оспорва иска. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като твърди, че не е
собственик на процесния имот, тъй като на 08.12.2014г. се е разпоредил с него и не живее
там. Моли съда да отхвърли иска.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 17986/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
1
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1381,16 лева, представляваща главница за
констатирано нарушение, представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и
чл.56 ПИКЕЕ за периода от 07.01.2021 г. до 07.04.2021 г., за което е издадена фактура №
*******/12.04.2021 г., ведно със законна лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 259,18 лева, представляваща лихва за период от 24.04.2021 г. до 28.02.2023 г. С
възражение от 14.03.2025 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
На 09.12.2013г. Е. С. В. е подал до ищцовото дружество завление за продажба на ел.
енергия за битови нужди, за имот, находящ се на адрес /адрес/, с клиентски номер №
**********. Приложени са декларация от 09.12.2013г. от ответника и удостоврение за
наследници на С.Т.В., починал на 26.12.1997г., видно от което същия е оставил за свои
законни наследници – Д.А.- съпруга, И.Л.-дъщеря, Е. В.-син, Т.В.-син, починал на
18.08.2011 и оставил като наследници съпруга и дъщеря.
С Договор за продажба на наследство от 08.12.0214г., с нотариална заверка на
подписите на нотариус С.Т., Е. В. е прехвърлил на трето лице, наследството останало след
смъртта на неговия баща и наследодател С.Т.В..
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД, от които се установява съдържанието на облигационното отношение
между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил Констативен протокол №*******/07.04.2021г., справка за преизчислени
количества ел. енергия, фактура № *******/12.04.2021 г., писма до ответника, ведно с
обратни разписки.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на
облигационно правоотношение между страните. Същото се поддържа и в съдебно заседание
от процесуалния представител на ответника. С оглед на това ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат претендираните от
него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване в патримониума на ответника през исковия период, досежно процесния имот. От
представения по делото Договор за продажба на наследство от 08.12.2014г., неоспорен от
ищеца, се установява, че ответника се е разпоредил с оставеното от неговия баща
наследство, което включва и процесния имот. От подаденото на 09.12.2013г. от ответника
заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди и приложените към него
удостоверение за наследници на С.Т.В., следва да бъда направен извод, че ответника е
придобил идеални части от процесния имот по силата на наследствено правоприемство,
предвид, че в самото заявление е посочен, като титул за собственост Нотариален акт от
1967г., през която година ответника все още не е бил роден. С оглед на това и доколкото се
установи, че имота е получен, като наследство, с което Е. В. се е разпоредил още през 2014г.,
то за процесния период 07.01.2021 г. -07.04.2021 г., не се установи да е налице валидно
облигационно правоотношение между страните.
От друга страна, според задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 1 от ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, Зaконът за енергетиката
свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия.
Правната уредба на спорното правоотношение също е регламентирана от Закона за
2
енергетиката, а начинът, по който Законът за енергетиката урежда договора за продажба на
електрическа енергия за битови нужди, е сходен на този, по който е уреден договорът за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо
от договор, при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия.
Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез
легалната дефиниция на понятието "битов клиент", Законът за енергетиката свързва
качеството длъжник на цената с качеството на собственик или носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за
собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електрическа енергия за битови нужди да е и друг правен субект – този, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот (в този см. Решение № 205/28.02.2019 Г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г.
о.).
В настоящия случай фактът, че ищеца е открил партида с титуляр ответника, не е
достатъчен да обоснове извод, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение. От представените по делото доказателства не може да се
обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет
– доставка на електрическа енергия в процесния имот. Нито едно от представените, не е
годно такова за установяване на обстоятелството, че ответникът, е титуляр на право на
собственост върху процесния електроснабден имот или че има качеството на вещен
ползвател на същия, на валидно правно основание в процесния период, доколкото
приложените по делото документи – фактури, извлечения от сметка и справка за консумация
на клиент, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а частни свидетелстващи такива,
едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани с него лица. Представеното от
ищеца копие от заявление за извършване на услуги от 09.12.2013г., не съдържа признание
относно титулярството на правото на собственост или право на ползване по отношение на
имота, за който е открита партидата.
Предвид гореизложеното, предявените искове са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Предвид това,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на Е. С. В., ЕГН **********,
с адрес /адрес/, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 1381,16 лева,
представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83,
ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 ПИКЕЕ за периода от 07.01.2021 г. до 07.04.2021
г., за което е издадена фактура № *******/12.04.2021 г., ведно със законна лихва от
04.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 259,18 лева, представляваща лихва за
период от 24.04.2021 г. до 28.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед
3
№10817/13.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
17986/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Е. С. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 400,00 лeва
(четиристотин лева), представляваща направени от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 17986/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4