№ 6918
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514082 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника А. А. Ч. срещу Решение № 14618 от
25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 25175/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 178-
и състав, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца „Сити Кеш“ ЕООД по реда на чл.
422 ГПК иск с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Във въззивната
жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, като се излагат следните
съображения: на въззивника не били предоставени копия от приложенията към исковата
молба, като това възпрепятствало правото му на защита, както и да изрази становище по
доказателствата. В резултат на това въззивникът бил лишен от възможността да се запознае
с доказателствата на ищеца и оттам – да поиска представянето им в оригинал, което довело
до незаконосъобразни и неправилни изводи на съда относно сключването и формата на
договора. Поддържа се и,че въззивникът оспорил назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза по почин на съда, без такава да е била поискана от ищеца, като това
обстоятелство не било разгледано и обсъдено от съда. Не било ясно как е формирана
претенцията за главница, лихва по договора и лихва за забава, респ. не ставало ясно дали е
правено плащане от ответника и в какъв размер. Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като е
сключен в явно противоречие с разпоредбите на ЗПК и съдържа явно неравноправни клаузи.
Поддържа, че съгласно постоянната практика на ВКС, вземане от договор за кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение, не е изискуемо, като заявлението за заповед за изпълнение и
връчването на самата заповед не можели да се считат за уведомление за предсрочна изискуемост.
Последващо уведомяване имало за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
променяло основанието, на което е издадена заповедта, което представлявало недопустимо
изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, и
означавало, че искът за съществуване на вземането следвало да бъде отхвърлен.Моли съдът да
отмени процесното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
Въззиваемия поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли
същото да бъде потвърдено. Твърди се, че между страните възникнала валидна
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, тъй като договорът бил изготвен
и сключен при спазване на изискванията на ЗПК, като всички параметри на договора
(възнаградителна лихва, ГПР) били описани ясно и достъпно. Поддържа, че договорът бил
сключен електронно, като длъжникът бил автор на електронното изявление- заявката за
кредит, а получаването на сумата потвърждавала волята му да сключи договора. Навежда, че
СРС правилно е приел, че оставащата дължима главница била в размер на 1000 лв., като това
се подкрепяло от приетата по делото и неоспорена съдебно- счетоводна експертиза.
Поддържа, че в производството по чл.422,ал.1 ГПК било допустимо да се установи
дължимостта на главницата по договора за потребителски кредит, тъй като в противен
случай настъпвало неоснователно обогатяване в полза на потребителя.
С процесното решение първата инстанция е признала за установено, че А. Ч., дължи, на
основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл.422,ал.1 ГПК, на "Сити
Кеш" ЕООД сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем
Кредирект № 393199 от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Първата инстанция е отхвърлила предявените от
"Сити Кеш" ЕООД срещу А. Ч. искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД вр. с чл.422,ал.1 ГПК , за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 1400 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем Кредирект № 393199 от 29.01.2020 г.; сумата от 94,48
лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 29.01.2020 г. до
29.04.2020 г., както и сумата от 68,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
08.09.2020 г. до 01.09.2022 г. В отхвърлителната си част решението на първата инстанция не
е обжалвано и е влязло в сила.
За да достигне до този резултат първата инстанция е приела, че процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,ал.1, т.10 от
ЗПК, поради неточно посочване на ГПР по кредита, въз което на основание чл.23 от ЗПК
ответникът дължи единствено остатъка от чистата стойност на кредита, който според
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза възлиза на 1000 лева.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Във връзка с твърденията на въззивника, че е било нарушено правото му на защита, съдът
намира следното: от материалите по делото е видно, че на въззивника е било връчено
съобщение №2023111327466, с което на същия са били връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея. Оформената по предвидения в закона ред призовка или съобщение
от съда, връчена чрез длъжностното лице по призоваването има характер на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва с материална
доказателствена сила. Материалната доказателствена сила на редовно оформеното
съобщение №2023111327466 не е било оборена по предвидения в ГПК ред, поради което
следва да се приеме, че на въззивника са били връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея, респ. правото му на защита не е било накърнено.
Във връзка с възражението, че съдът е допуснал служебно ССчЕ съдът намира, че това
действие на първата инстанция е допустимо и законосъобразно съобразно изричната
разпоредба на чл.195 ГПК.
По възражението, че не било ясно как е формирана претенцията за главница, лихва по
договора и лихва за забава, респ. не ставало ясно дали е правено плащане от ответника и в
какъв размер, съдът намира че същото е неоснователно- от приетата по делото ССчЕ се
установява, че на 30.01.2020 г. въззивникът е получил от „ Сити Кеш“ ООД сумата от 1400
лева, като вещото лице е установило, че въззивникът е заплатил сумата от 400 лева.
По твърденията, че договорът е нищожен, тъй като е сключен в явно противоречие с
разпоредбите на ЗПК и съдържа явно неравноправни клаузи съдът намира следното: в мотивите на
първоинстанционното решение, ясно е посочено, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание
чл.23 от ЗПК, първата инстанция е приспаднала заплатената от длъжника сума в размер на 400 лева
и го е осъдила да заплати единствено остатъка от главницата- 1000 лева. Настоящия състав на съда
напълно споделя изводите на първата инстанция, поради което възражението на въззивника се
явява безпредметно.
По възражението, че процесната сума не се дължала защото се променяло основанието на което
се дължи сумата по заповедта за изпълнение съдът намира следното: В Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС , IV ГО е прието, че при недействителност на договора
за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност
се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
3
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Въз основа на тези разяснения на ВКС,
настоящия състав на съда, намира, че направено възражение е неоснователно- първата инстанция
правилно е приела, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, установила е
дължимата част от главницата и е признала за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
1000 лева, съобразно дадените от ВКС разяснения.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. На основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемия
трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14618 от 25.07.2024 г., постановено по гр. д. № 25175/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 178-и състав, в обжалваната част.
В останалата си част Решение № 14618 от 25.07.2024 г., постановено по гр. д. №
25175/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 178-и състав не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 вр. с чл.273 ГПК, А. А. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж. к. ********, да заплати на "Сити Кеш" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, сумата от 200 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4