Решение по дело №42/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

           № 42        23.01.2020г.      град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар  Минка П.                                                                      

и с участието  на прокурор                                                                                                            като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА

административно дело №42 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Т.С.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора,  против Заповед рег. № Л-93/ 15.01.2020г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода Т.С.В. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че той  е отказал правомерно изпълнение на заповедта, с която ме е било наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената„ за срок от 7дни, тъй като здравословното му състояние не позволявало в този момент изпълнението й. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания, като в съответствие и при правилно приложение на закона за извършеното от  дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия.

 

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

От представените и приети като доказателства - Докладна записка вх. № ИЗ-4398/18.12.2019 г. от мл. инспектор Р.А.А., както и от дадените писмени обяснения от на  л.св. И.Ф.А. и Р.М.С. се  установява, че на 17.12.2019г., в 7,30 часа на  В. му е разпоредено да  даде извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената, считано от 16.12.2019 година, но той е отказал да изпълни заповедта на началника на затвора, за който отказ е дал писмени обяснения. В тях той твърди, че има възпалено гърло, трудно диша. За месец декември 2019 година няколко пъти е посещавал медицинския център в Затвора Сара Загора, при което лекарите  са му изписвали сиропи за кашлица. От представената медицинска справка и от приетата по делото епикриза №1796 от 15.11.2019 година се установи, че В. е хоспитализиран в клиника по гастроентерология във връзка с установеното му заболяване хроничен висусен хепатит С. Видно от справка за медицински прегледи на В. същият  посещавал многократно медицинския център в затвора гр. Стара Загора за периода от 22.11.2019 г. до 20.01.2020 г. На 29.11.2019 година му е поставена диагноза остра вирусна инфекция. На 05.12.2019 година е установено, че В. страда от остър бронхит, за което му са изписани антибиотик и таблетки против кашлица. На.17.12. 2019 година при преглед в медицинския център  затвора Стара Загора е  установено, че В. има остра вирусна инфекция и отново му е предписано  лечение с антибиотик. На 09.01.2020 година в медицинския център му е поставена диагноза „остър фарингит”. На 10.01.2020 година е проведена рентгенография на бял дроб, а на 15.01.2020 година  е направена консултация с пулмолог.  

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 17.12.2019г. Т.В. е отказал да изпълни наложеното му наказание  „извънредно поддържане по поддържане на чистотата и хигиената”. Около 7,30 часа свидетелят А. при констатиран отказ е наредил на В. да напише обяснения до началника на затвора защо не изпълнява негова заповед. Този отказ бил направен пред двама лишени от свобода – свидетелите И. и Р., които отговаряли  за чистотата в тази част от затвора. Свидетелят А. не е бил в килията, когато са разговаряли Т. и надзирателя Р. А., но пред него В. отказал да чисти. Т. бил болен и го видял преди няколко дена  да кашля и повръща. Според свидетелските показания на Р.С. той  присъствал на  разговора между В. и А. в килията. В. бил уведомил надзирателя, че няма да чисти, защото е болен. Надзирателят не го свалил за медицинска помощ. Свидетелят е категоричен, че В. повече от два месеца страда от бронхит. Като кашля целият става червен и повръща. От свидетелските показания на д-р Л.П., отговаряща за медицинския център, тя е извършала преглед на В. в края на ноември 2019 година и установила симптоми за заболяване на В. от остра вирусна инфекция. Тя тогава му  предписала единствено сироп за кашлица амброксол. След направена справка в документацията на медицинския център е установила, че във връзка с оплакванията на В. същият е бил преглеждан от доктор У., който  му е поставил на 05.12.2019 година диагноза „остър бронхит”, а на 17.12.2019 година – остра вирусна инфекция. В амбулаторния дневник било записано, че на В. са му изписани антибиотиците амоксиклав и медоклав. Вероятно е ставало въпрос за една продължаваща инфекция. От рентгенографското изследване, проведено на 10.01.2020 година не се установило В. да е болен от пневмония. На свидетеля Николов, на който му било възложено да работи по наказателната преписка на В. не му е давана бележка от медицински специалист, при медицински център на затвора, че Т. трябва да бъде освободен от изпълнение на наложеното му наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената”. Той също е разпитал двамата лишени от свобода свидетелите И. и Р.. Не се е свързвал с доктор У.. Изчакал е приключване на наказателната преписка, тъй като доктор П. в момента била в платен годишен отпуск и не могъл да вземе становището й. След разговор с д-р П. той разбрал, че Т. не бил чак толкова тежко болен, което да му попречи да изпълни наложеното му наказание.

      С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № Л-93/ 15.01.2020г.,  издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС , във връзка с чл. 102,ал.2 от ЗИНЗС  на лишения от свобода Т.С.В. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на  това, че на 17.12.2019 в 7,30 часа, в коридора на V група Т.С.В. е нарушил установения ред и дисциплина, като е отказал да изпълни заповед на началника № Л-2903/13.12.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „ извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената„ за срок от 7 дни.  Деянието му е характеризирано като нарушаване на изискването на  чл. 100,ал.2,т.2 във връзка с чл. 96,т.4  от ЗИНЗС.

           

       Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

 

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода Т.С.В. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, като на 08.01.2020г. са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения.

 

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Т.С.В. е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. От друга страна, в текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. От началника на затвора е прието, че В. е извършил нарушение по чл. 102,ал.2, т.2 от ЗИНЗС, а именно за неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица. Според наказателната преписка  има неизпълнение на заповед № Л-2903/13.12.2019 година на началника на затвора гр. Стара Загора.  Случаят е следвало да се разгледа обективно, като Началникът на затвора  е  трябвало да прецени след запознаване с медицинската  документация, изготвена за В.  какво е здравословното му  състояние. Не е видно от какви доказателства е направен извода, че В. извършва системно нарушение  по чл. 102,ал.2,т.2 от ЗИНЗС. Мотиви за системно неизпълнение на заповедите на длъжностни лица в затвора липсват. Поради което съдът приема, че остана недоказано материално правното основание за налагане на наказанието си, че В. системно неизпълнява заповедите на длъжностни лица на затвора – Стара Загора, основание за налагане на наказание „изолиране в наказателна килия”.

 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

                                       

                                                 Р     Е     Ш     И    :

   ОТМЕНЯ по  жалба на  Т.С.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора,   Заповед рег. № Л-93/ 15.01.2020г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода Т.С.В. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 денонощия.

 

 

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: