№ 12121
гр. ***, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110112119 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“АД срещу
„Застрахователно дружество ***“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 909,61 лв. - частичен иск от
претенция в общ размер от 1109,72 лв. (след допуснато в о.с.з. на 03.06.2025 г. изменение на
иска чрез увеличение на размера му), представляваща остатък от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № *** г., ведно със
законната лихва от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане, и сумата от 180,89 лв. –
частичен иск от претенция в общ размер от 219,49 лв. (след допуснато в о.с.з. на 03.06.2025
г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща мораторна лихва за
периода от 19.09.2023 г. до 26.02.2025 г.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, на ул. „***“ № *** е настъпило ПТП по вина на
водача на автобус „***“, с рег. № ***, който навлиза в платното за насрещно движение и
удря движещия се в това платно лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № ***, собственост на
„***ова *** *** ***“ ЕАД. В резултат на пътно-транспортното произшествие на
застрахования при ищеца лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № *** са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № ***,
е имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че
щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил
обезщетение в размер на 2532,90 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение в размер на 2532,90 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част от претендираната сума в
размер на 1438,18 лв., при което част от вземането е останало неудовлетворено. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Застрахователно дружество ***“ АД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
изплатеното обезщетение в размер на 1438,18 лв. по щета № ***, покрива изцяло вредите по
лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № ***, с оглед настъпилите увреждания. Твърди, че
претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действителните вреди. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Пежо 208“, с рег. №
***, към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на автобус „***“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на *** г. в гр. *** със сочените в
исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и
вината на водача на автобус „***“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на
ищеца на сума в размер на 1438,18 лв.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено вида и размера на
понесените вреди.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
2
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че всички увреждания по лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № ***, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на *** г. ПТП в гр. ***, като стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил Пежо 308“, с рег. № ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2332,79 лв. Така
определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж
на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли, боядисване, консумативи (боя
и други материали), камера и труд. Експертът е констатирал, че към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 5
години, 5 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 14.09.2017
г. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 2332,79 лв.
От така определената стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от
обезщетението в размер на 1438,18 лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 41 КЗ е основателен и следва да се
уважи в пълния предявен размер от 909,61 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разходи.
Като законна последица от уважаване на иска за главница върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2025 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“, е задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му
в забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност/арг. от чл. 412, ал. 3 КЗ/. По делото
не се оспорва факта, че отправената от „***“ АД покана, е получена от „Застрахователно
дружество ***“ АД на 18.08.2023 г., съдържаща всички необходими документи, сочещи на
неговата основателност. С оглед на което 30-дневният срок на доброволно плащане по чл.
412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на 18.09.2023 г., поради което ответникът е изпаднал в забава,
считано от 19.09.2023 г. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 19.09.2023 г. до 26.02.2025 г.,
начислена върху главницата от 909,61 лв., е 180,89 лв.
Предвид изложеното, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца „***“ АД следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски по делото, от които 100 лв. – държавна такса,
3
200 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 909,61 лв. - частичен
иск от претенция в общ размер от 1109,72 лв., представляваща остатък от регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № *** г., ведно със
законната лихва от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 180,89 лв. – частичен иск от претенция в общ размер от 219,49 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.09.2023 г. до 26.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ***“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, бул. „***,
да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4