Решение по дело №116/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

23.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

10.03.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

116

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-001209 от 04.12.2019 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на Д.В.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят Д.В.К. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон и необосновано. При постановяването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че от представените по делото доказателства се установила липсата на субективен елемент на извършеното нарушение. Жалбоподателят не знаел, че колата била с прекратена служебно регистрация, както и че не била регистрирана в срок.  Затова моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:    

На 30.10.2019 г., около 23.45 часа, жалбоподателят Д.К. управлявал лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 5130 ВК в гр.Кърджали, по ул. „Стефан Стамболов“ (Нов мост). По същото време, близо до магазин „Миш Маш“ той бил спрян за проверка от свидетелите Н.П. и Р.П. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало поставени табели, но не било регистрирано в срок по надлежния ред. Същото било дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства свидетелството за регистрация и два броя регистрационни табели на превозното средство. На 04.12.2019 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.    

Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 0985 ВМ (към 30.10.2019 г. със стар рег.№ К 5130 ВК) е собственост на жалбоподателя Д.В.К.. Същият придобил автомобила на 28.08.2019 г. по силата на договор за замяна на МПС.  

От приетата по делото справка по история за ПС марка „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 5130 ВК, се установява, че на датата 29.10.2019 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението – на 31.10.2019 г., когато е променен и номера на автомобила придобит от новия собственик Д.К..

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Н.П. и Р.П., които съдът кредитира изцяло като достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 30.10.2019 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Справка за собственост на МПС марка „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 0985 ВМ (стар рег.№ К 5130 ВК); Справка по история за ПС марка „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 5130 ВК; Договор за замяна на МПС от 28.08.2019 г. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.П. и Р.П., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян за извършване на проверка. При преглед на документите на водача и след извършена служебна справка, свидетелите констатирали, че МПС било със служебно прекратена регистрация. Причината за това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил прехвърлил в срок. За това нарушение на място бил съставен акт срещу водача К.. По делото е разпитан по искане на защитата и свидетелят Н.Н., който твърди, че присъствал при извършената полицейска проверка на процесната дата. Тогава полицейските служители установили нарушение и съставили акт на жалбоподателя. Те констатирали, че Д.К. не бил изряден с регистрацията на автомобила. Той обаче не знаел за това, не знаел, че колата била с прекратена регистрация и не била регистрирана в срок. На така дадените от свидетеля Н. показания, съдът не дава вяра, тъй като не се установи той изобщо да е присъствал на проверката на инкриминираната дата и място. И двамата полицейски служители в съдебно заседание заявиха, че жалбоподателя е бил сам в автомобила, когато са го спрели за проверка.

 При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Д.К. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 30.10.2019 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ К 5130 ВК, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Доказано е нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Като собственик на моторното превозно средство, именно жалбоподателят е имал задължението да го регистрира в двумесечен срок от придобиването, което не е сторил. Затова според настоящата инстанция той е бил напълно наясно със статута на собствения си автомобил, вкл. и това, че не го е регистрирал в срок. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1300-001209 от 04.12.2019 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на Д.В.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА Д.В.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                       Районен съдия: