Решение по дело №4062/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 42
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20222230104062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Сливен, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Т.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230104062 по описа за 2022 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие и се
движи по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
В депозираната молба от молителката Я. Т. С. от ***** същата
твърди, че тримата ответници С. С. С., С. С. С. и С. С. С. - съответно дъщеря,
зет и внук на молителката, системно я тормозели психически, като я
обиждали, заплашвали и монтирали камери за видео наблюдение в имота,
тяхна собственост, но със запазено пожизнено право на ползване на ищцата.
Молителката твърди, че срещу нея са осъществени многократно актове
на домашно насилие, като:
На 30.08.2022 г. ответницата С. С. забранила на молителката да
допуска в имота другата си дъщеря, както и нейните деца и внуци. Обиждала
я с думите „Ти си откачена“, „Ти полудя“, „Ти си изкукуригала“, „Ще те
пребия, ако видя други хора в имота“. На същата дата другите двама
ответници С. С. и С. С. обиждали молителката с думите „Ти си луда,
кукумицин“, „Ще те изхвърлим от къщата“, заканвали се с думите „Ще стане
страшно, ще има бой, ако видим някой друг в имота“. В периода 02.09. -
09.09.2022 г., тримата ответници монтирали камери в имота, без съгласието
на молителката ползвателка, което се отразило зле на нейната психика.
1
На 16.09.2022 г. тримата ответници разбили патроните на всички врати
в помещенията, включително на банята и тоалетната, и на практика
молителката ползвателка на имота останала без баня и тоалетна. Отново
заплашвали да не пуска другата си дъщеря в имота, като заканите били
придружени с нанасяне на леки физически травми по ръцете й, чрез грубото
им избутване назад.
На 28.09.2022 г. ответницата С. С. опитала да разбие вратата на
единственото обитавано от молителката помещение, като поискала да й
предаде парите от пенсията й, както и да вземе продукция - боб и лук, лично
произведена от молителката, като я блъснала няколкократно към една от
стените на стаята.
На 29.09.2022 г. ответниците С. и С. С.и отишли в дома на молителката
и й казали, че не била добре психически и не ставала за нищо.
Към молбата е приложена декларация от молителката по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както 1 и останалите относими към твърдения акт на домашно насилие
писмени доказателства.
От съда се иска да се постанови съдебно решение, съответно да се
издаде заповед за защита, като се задължат извършителите да се въздържат от
извършване на домашно насилие срещу молителката Я. Т. С., да им се
забрани да я приближават на по-близко разстояние от 150 метра, както и да
посещават настоящия й адрес, който е и неин поС.ен адрес, находящ се в
***** ул. „Тунджа“ № 4, за срок от 12 месеца, да се забрани на ответниците
да приближават местата за социални контакти и отдих, включително и
местата, от които пазарува, находящи се в ***** на по-близко разстояние от
100 метра, за срок от 12 месеца, да се задължат ответниците да посещават
специализирани програми, както и да им се наложат глоби в размери,
определени от съда.
От съда се иска, чрез допълване на изготвения по делото доклад освен
мерките за защита, да бъдат задължени ответниците да демонтират камери за
видео наблюдение, които са поставили в имота.
От страна на ответниците, не изразено писмено становище по делото.

От съда се иска спрямо ответниците да бъдат взети конкретно
2
посочени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник.
Молбата се поддържа и се иска да бъде уважена.
В съдебно заседание ответник пореден № 1 и 2 се явяват лично и с
пълномощник, като оспорват изцяло депозираната по делото молба.
В съдебно заседание ответник пореден № 3 не се явява, но се
представлява от упълномощен пълномощник, който оспорва изцяло
депозираната молба, ведно с декларацията към нея.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Молителката Я. Т. С., се намира в роднинска връзка с тримата
ответници, като видно от представените по делото писмени доказателства
ответницата С. С. С. е нейна дъщеря, ответникът С. С. С. е нейн зет и
ответникът С. С. С. е внук на молителката, като същите системно са я
тормозили психически, като я обиждали, заплашвали и монтирали камери за
видео наблюдение в имота, тяхна собственост, но със запазено пожизнено
право на ползване на ищцата.
Съдът приема за установено от фактическа страна въз основа на анализ
и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че срещу
молителката ответниците са осъществени многократно актове на домашно
насилие, като:
На 30.08.2022 г. ответницата С. С. е забранила на молителката да
допуска в имота другата си дъщеря, както и нейните деца и внуци. Обиждала
я е с думите „Ти си откачена“, „Ти полудя“, „Ти си изкукуригала“, „Ще те
пребия, ако видя други хора в имота“. На същата дата другите двама
ответници С. С. и С. С. обиждали молителката с думите „Ти си луда,
кукумицин“, „Ще те изхвърлим от къщата“, заканвали се с думите „Ще стане
страшно, ще има бой, ако видим някой друг в имота“. В периода 02.09. -
09.09.2022 г., тримата ответници монтирали камери в имота, без съгласието
на молителката ползвателка, което се отразило зле на нейната психика.
На 16.09.2022 г. тримата ответници разбили патроните на всички врати
в помещенията, включително на банята и тоалетната, и на практика
3
молителката ползвателка на имота останала без баня и тоалетна. Отново
заплашвали да не пуска другата си дъщеря в имота, като заканите били
придружени с нанасяне на леки физически травми по ръцете й, чрез грубото
им избутване назад.
На 28.09.2022 г. ответницата С. С. опитала да разбие вратата на
единственото обитавано от молителката помещение, като поискала да й
предаде парите от пенсията й, както и да вземе продукция - боб и лук, лично
произведена от молителката, като я блъснала няколкократно към една от
стените на стаята.
На 29.09.2022 г. ответниците С. и С. С.и отишли в дома на молителката
и й казали, че не била добре психически и не ставала за нищо.
Видно от представеното по делото удостоверение от психиатър
молителката в резултат на монтираните камери за видеонаблюдение в имота,
който обитава е развила безспокойство, стрес, тревожност, безсъние,
световъртеж и главоболие.
Видно от представените от РУ – Сливен, на 18.01.2023 година с
придружително писмо - докладна записка в която е указано, че всички
докладни записки и предупредителни протоколи съставени по реда на ЗМВР
на лицата, са приложени към образувани преписки изпратени в
прокуратурата, както и копия на предупредителни протоколи от 30.09.2022
година, съставени на С. С. С., С. С. С. и С. С. С. за спазване на заповедта за
незабавна защита от 30.09.2022 година и писмо от Районен център 112 –
Бургас, в което са изброени постъпилите сигнали за периода от 30.08.2022
година до 30.09.2022 година от посочените лица - Я. Т. С., С. С. С., С. С. С., С.
С. С. и Ж С. С.А, се установява, че за процесния период от 30.08.2022 година
до 30.09.2022 година са били подавани сигнали на тел. 112 от Ж С.А на
15.09.2022 година и на 16.09.2022 година от С. С..
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото
свидетели, като от показанията на свидетелката Ж С.А – дъщеря на
молителката Я. С. и сестра на ответницата С. С., се установява, че тя заедно с
нейната майка живеят в с. К, в различни къщи. Къщата, в която живее майка
й е собственост на сестра й. Майка й си е запазила правото си, да живее в
имота до смъртта си, но майка й и семейството на сестра й са в много лоши
отношения. В момента, в който майка й прехвърли имота на сестра й, същата
4
е забранила на нейното семейство да ходи в къщата при майка си. В края на
август, началото на септември тази година, сестра й и нейното семейство
поставили камери в имота, навсякъде, на улицата, в двора, на входните врати
на къщата, в гаража. Същата счита, че камерите са поставени, за да гледат
дали тя заедно с нейното семейство ходят в имота и дали вземат нещо от
имота. Майка й е споделила, че е казала на техниците, че не иска камери в
имота, защото се притеснявала да я следят и същата била много притеснена, а
сега също била много притеснена заради отношенията със сестра й. Сестра й
непрекъснато я обиждала и се карала с майка си. На 16.09.2022 г. майка й
вечерта към 21:00 часа й се обадила, разтреперана, плачеща и й била казала,
че видяла четирима човека на двора, и после й била казала, че това били
сестра й, племенника й и мъжа на сестра й, и още някой, когото не била
познавала. Сменили всички патрони на всички врати в къщата и на входната
врата, само на уличната не. Заключили я били в тоалетната и банята, и майка
й била останала без достъп до тези помещения. Свидетелката я била поканила
да отиде у тях, но тя отказала, като около 20 дни била ползвала тоалетната на
двора. Свидетелката посочва, че е вземала майка си в нейната къща, за да се
къпе и да й пере дрехите. Свидетелката извикала ключар, отворила вратите и
сложили нови патрони. Свидетелката посочва, че е чувала сестра си да нарича
майка й „кукумицин“, „откачалка“, „ще те пребия“, „ще продам двора“, „ще
те изгоня от тука“. След като поставили камерите и преди да сменят
патроните на вратите, тогава ги чула тези обиди. Чувала била зет й – съпруга
на сестра й, да нарича майка й „луда“, „откачалка“. Племенникът й,
свидетелката не го била чувала да обижда майка й. Майка й била споделяла,
че в началото на септември племенникът й С. също я обиждал, като й викал е,
че е „изкукуригала“. Малко преди да се издаде заповедта за незабавна защита,
разбрала от майка си, че сестра й ходила и искала да изкърти вратата на
стаята, в която живее и тя й била отключила, за да не я изкърти. Тогава сестра
й я била блъснала и я избутала на стената, взела ключа от вратата и поискала
пенсията й, но майка й, не й я дала. Сочи, че не знае племенникът й да е
блъскал майка й, както и че не е виждала зет си да блъска майка й, но ги
била чувала да я обиждат. Майка й била показвала синини по ръцете си, като
й била обяснявала, че сестра й я държала силно за ръцете, и ги е стискала.
Твърди, че дворът в къщата се работи от нейната майка, която сади разни
зеленчуци, които семейството на сестра й беряло продукцията, а обвинявали
5
нея, че тя я взема. Свидетелката посочва, че тя също произвежда зеленчуци,
и то толкова много, че ги раздавала на приятелите си. Сочи, че знае от сестра
си, че е купувала лекарства на майка им, но й била взимала парите от
пенсията. Посочва, че е водила на психиатър при д-р А майка си, защото
същата е започнала да блуждае в една точка, стои, гледа, мълчи, като й
казвала, че се притеснява много от камерите и й е споделяла, че все пак е
възрастен човек и понякога се случва да ходи по нужда и на самия двор да
клекне. Знае, че сестра й се е заканвала, че ще следят чрез камерите кой ходи
в двора, и казвала на майка й „ще видиш какво ще се случи“. Свидетелката,
сочи, че майка й искала да се вижда с нейните внуци и деца, но сестра й
забранявала те да стъпват в къщата. Посочва, че майка й не се чувства
спокойна, защото сестра й поС.но казвала, че тя настройва майка им срещу
нея и си мисли, че майка им ще си върне собствеността на имота, но това не
било вярно. Посочва, че майка й системно вземала лекарства. Купувала си ги
от България, а сестра й ги била носела от Чехия. Последно лекарства сестра й
изпратила по куриер на майка й, защото вече имало издадена заповед, и тя
получила лекарствата и ги дала на майка си. Посочва, че пенсията на майка й
я вземал нейният син и тя след това до стотинка я носела на майка си.
Семейството на сестра й много рядко посещавало имота, но започнали да
ходят там по-често, когато сложили камерите. Посочва че не си спомня какво
се е случило на 30 август, но майка й била споделила, че сестра й била
забранила да ги пуска в имота, който имал две къщи, като майка й живеела в
една стая на една от двете къщи. Свидетелката посочва, че когато
семейството на сестра й ходило в имота, и оставало да нощува, което било
много рядко, ползвало другите стаи. Твърди, че знае, че сестра й много пъти е
звъняла на тел. 112, като единият от тях било, когато сменила патроните на
вратите и полицейски служители са ходили на място и те са подписвали
протоколи, че няма да се разправят, като протоколи са били подписвани от
нея и сестра й, но за други не знае.
От показанията на свидетелката М Н, се установява, че същата е
снаха на Ж, съпруга на нейния син. Свидетелката сочи, че живее в гр. Сливен
и познава Я., която е баба на съпруга й и майка на свекърва й Ж. Твърди, че
всяка седмица си ходят на село, като ходят и в имота при баба Я., след като
камерите за видео наблюдение вече били поставени. Твърди, че баба Я. било
много разстроена от това, че нейната дъщеря С. е сложила камери в нейната
6
къща, за да я наблюдава, като камерите били отвън на двора, но вътре в
къщата нямало камери. Посочва, че баба Я. била крайно разочарована и
възмутена от поведението на С., от това, че е сложила камери, като й
споделила, че банята и тоалетната били заключени и тя също видяла това, а
баба Я. нямала достъп до тях. Тя се оплаквала, че няма достъп до тях, не
можела да се измие, да се изкъпе и това продължило десет дни. Твърди, че
след това също ходила до имота на баба Я., но тогава вече банята и тоалетната
били отключени. Посочва, че когато ходила с баба Я. си говорила за децата,
сторила й се спокойна, и тя отново й се оплакала, че не е очаквала такава
постъпка от нейната дъщеря С.. Твърди, че тя й споделила, че дъщеря й С.
била груба с нея, наричала я „малоумна“, „ненормална“. Сочи, че е знаела, че
С. е забранявала на баба Я. да пуска своите внуци и правнуци да я посещават,
защото претендирала, че имота е неин и не можело никой да влиза в него,
като тя й е казвала, че била блъскана, бутана от дъщеря й С., и при едно от
последните й посещения в имота й се оплакала. Не й била показвала да има
синини, но от свекърва си и от баба си знаела, че е посещавала психиатър за
тормоза, който й бил налаган. Твърди, че С. и нейното семейство не живеят в
с. К при баба Я. и не знае колко често я посещават.
От показанията на свидетелката П Т. се установява, че тя е съпруга на
първи братовчед на С.. Твърди, че живее в К на 100 метра от имота на С. и на
баба Я.. Посочва, че в този имот живее в момента баба Я. и често я срещала в
селото. Посочва, че никога не й е споделяла някой да я тормозил, за никакво
насилие, като й казвала, че е в добри отношения със С. и не са имали никакви
проблеми, но знае, че не са в добри отношения, тъй като нещо й е повлияло.
Твърди, че знае, че С. и е монтирала камери в имота, с цел да има
наблюдение, защото баба Я. е сама, а в село К почти всички са с камери.
Посочва, че не е виждала баба Я. разстроена, или да се оплаква за това, че
има камери в имота, както и, че не е чувала С. и нейното семейство да
тормозят баба Я., да са я блъскали, да са я обиждали. Знае, че С. е обърнала
отпред двора, заедно със съпруга си, както и че другата дъщеря на баба Я. е
Ж, която също я посещавала. Свидетелката твърди, че Ж и С. са в лоши
отношения, но не знае защо, като мисли, че проблемите са между тях двете, а
не между баба Я. и С.. Никога свидетелката не била виждала баба Я.
разстроена, разплакана. Твърди, че С. гледа майка си като принцеса и е
направила подобрения в имота. Посочва, че не знае, да е била заключена
7
тоалетната на баба Я. или банята, но знае, че имат две тоалетни. Посочва, че
от С. и С. също не се е оплаквала, те й помагали и имали според свидетелката
много добро отношение към нея. Посочва, че много често ходят С. и
семейството й в имота в с.К, може би през ден, през два, тя също била ходила,
но може би за последно преди месец, тъй като била отвън на улицата и от
нейната къща имала пряка видимост към къщата на баба Я.. Свидетелката
твърди, че била близка с баба Я., но не се били виждали често. Посочва, че
тя не ходи другаде и не ходи на работа. Сочи, че не е виждала баба Я. да
работи на двора и не знае, баба Я. да има забрана да пуска хора в къщата.
Свидетелката посочва, че в къщата на баба Я., там, където живее, вътре била
влизала преди 5-6 месеца, но била виждала в края на месец август тази година
и през месец септември два пъти да идват полицаи пред къщата на баба Я..
Твърди, че не разбрала, за какво са там и не си спомня точно датата, но може
би е било около 16.09.тази година, тъй като С. била заключена отвън на
улицата и не можела да влезе в двора. След това сигурно се е обадила на тел.
112, като с нея бил и съпругът й, но синът им не бил с тях. Свидетелката
посочва, че в момента не е в добри отношения с Ж, тъй като тя просто не
искала да говори с нея.
От показанията на свидетелят М Т, се установява, че същият е първи
братовчед на С. и живее в с. К на 200-300 метра от къщата на С.. Твърди, че
до скоро нямало никакви проблеми между С. и нейната майка Я.. След това
посочва, че разбрал, че двете сестри Ж и С. се карат, но не знаел за какво.
Виждал баба Я. да стои на пейката, но никога не се била оплаквала, че С.,
мъжът й или синът й са я тормозели, че е била заключвана тоалетната или
банята. Свидетелят знае, че през два дена, и събота, и неделя С. и семейството
й си идвали в К. Имали двор, който С. и мъжът й били обработвали. Баба Я.
на тези години не била работила в двора. Чул, че слагали камери в имота, и по
този повод викали полиция. Сочи, че доколкото знае в момента няма камери,
някой ги е махнал. Семейството на С. работили в Чехия и след като се
върнали от там, често идвали в село К. Посочва, че същите направили
подобрения в имота, направили кухните, сменили дограмите и осигурили
условия на живот на баба Я., локано парно, ремонт на банята и външна
изолация. Твърди, че скоро видял баба Я., която не му е споделила, някой да я
тормозил, не е чувал за това и не е виждал някой да я обижда, бута и удря.
Твърди, че от неговата къща има пряка видимост към къщата на баба Я.. Има
8
огради, но ако е на двора няма как да вижда къщата на баба Я., а я вижда само
от улицата. Преди месец бил видял баба Я., която била стояла на пейката,
извикала го при нея, но не му била споделила нищо. Твърди, че месец назад
С. и семейството й не били ходили в имота, защото имали заповед, като за нея
бил разбрал от С., както и че цялото село знаело, тъй като според него двете
сестри се карали за имота.
От показанията на свидетелката Т Г.А се установява, че същата е тъща
на С. С., тъй като той живеел с нейната дъщеря на съпружески начала и
двамата живеели в гр. Сливен. Твърди, че познава баба Я., тъй като била
ходила в къщата й в село К на гости. Свидетелката посочва, че от това което
била видяла, не можело да каже, че С. има проблеми с майка си. Твърди, че
знае от дъщеря си и от зет си С. била разбрала, че има някакъв проблем с баба
Я., тъй като С. и неговите родители имали забрана да посещават къщата в с.
К. Посочва, че тя не е ставала свидетел на някакви лоши дрязги или
отношения и че не познава Ж. С. никога не била говорила нещо лошо за
семейството си, и че била ходила при баба Я. два пъти и е виждала само
чудесни отношения. Знае, че С. е била стояла при майка си на село, грижела
се е за нея, готвила й, посочва още, че дори и нейният баща бил ходил на
селото, като същият останал с много добри впечатления от семейството на С..
Твърди, че в края на септември тази години, на 28 или на 29, баща й бил на
гости при баба Я. със зет й и дъщеря й, и същият й споделил, че бил с много
добри впечатления от баба Я.. Посочва, че никога не била чувала нейният зет
да обижда баба Я., а напротив винаги бил говорил хубави думи за нея, както и
от С. също не била чувала, тъй като той бил добър, толерантен и мълчалив
човек. С. винаги била говорила с много любов за майка си и била чувала от
нея, че има сестра, но не я познавала лично, която нищо лошо не е говорила.
Видно от разпитаният по делото полицейски служител С. И., се
установява, че същият познава страните, както и свидетелката Ж С.А и е
наясно, че съществува конфликт между двете дъщери на молителката С. и Ж,
поради което са получавали множество сигнали. Свидетелят заявява, че през
месец септември синът на Ж С.а - Д му се обадил, за да му каже, че баба му
му се била оплакала, че някой е разбил вратата, като мислил, че това били
ответниците, поради което свидетелят бил изпратил полицейският патрул на
място. Когато полицаите отишли на адреса, не установили никой от сем. С.и
9
на този адрес. Спомня си, че бил предупредил С.и, да не се саморазправят с
баба Я., но не може да си спомни точно какви сигнали. Лично свидетелят бил
получил сигнал от баба Я., която била дошла в участъка и се била оплакала от
физически и психически тормоз от страна на дъщеря й С., като била видимо
притеснена и твърдяла, че не са й били позволили да ползва помещенията, не
можела да ползва банята и преди това също имала сигнали, че банята била
заключена. Свидетелят посочва, че му е известен сигнал, относно поставените
видеокамери в имота, обитаван от молителката, като на този сигнал били
изпратени други негови колеги. Свидетелят си спомня, че бил отишъл по
сигнал на баба Я. в процесния имот, като тя не била тогава в него, като в
имота били ответниците С. и С..
Видно от показанията на разпитаният по делото свидетел М. М., който
е полицейски служител, поС.но се налагало да посещават сигнали подавани
от страните по делото, като били съставяни протоколи и от двете страни.
Спомня си, че на 16.09.2022 година, бил посетил сигнал в дома, където
живеела баба Я. и същата се била заключила в една от стаите и когато дошли
полицаите тя им се оплакала, че била тормозена от дъщеря си С.. Те я били
помолили да излезе от вън, но тя категорично отказала. Свидетеля не си
спомня, кое лице е подало сигнала. Други колеги на свидетеля, се били
отзовавали на сигнал, по отношение на видеокамерите монтирани в двора,
тъй като баба Я. се била оплакала, че й нарушават личното пространство. На
същата дата 16.09.2022 година, адресът втори път бил посетен, тъй като бил
подаден нов сигнал, за това, че Д и майка му Ж, били посетили дома на баба
Я., а С. и С. не били там. Свидетеля счита, че конфликта бил между двете
сестри, като първия сигнал бил подаден от С. за кражба на 200 литра ракия
изнесена от дома от Д.
Видно от показанията на свидетеля Е., който е началник на участък
„Петолъчката“, двете сестри Ж и С. имали помежду си спор за имот и коя от
двете да се грижи за молителката, като си спомня, че е връчил на ответниците,
издадената по делото Заповед за незабавна защита, като същата им е била
предявена, били подписали протоколите и им били обяснения последствията
от нарушаване на заповедта. Свидетелят посочва, че първия път, когато
посетил сигнала, бил заедно със свидетеля М. и било през лятото, като тогава
бил разговарял с баба Я., която му се била оплакала, че има лошо отношение
10
към нея от нейната дъщеря С., тъй като не я били пускали да използва банята
и тоалетната си, които били заключени и имало поставени камери в имота, а
тя се притеснявала, тъй като не искала да я гледат поС.но. Имало поставена
една камера отвън на стълба и вътре пред входа на самата къща, като
свидетелят бил успокоил баба Я., че по този начин, ако някой бил влязъл в
имота, може да се установи кой е. Били получавали сигнали, че сестрата на С.
– Ж била закривала камерите с парцали, за да не се вижда.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал. Съдът взима предвид, че свидетелите Т., Тодоров и
Г.а не са били в достатъчно близки отношения с молителката, че същата да им
има доверие и да им споделя за възникналите между нея и ответниците
конфликти довели до извършване от тяхна страна на посочените актове на
домашно насилие спрямо нея. Същите споделят единствено своите лични и
субективни впечатления и мнения относно отношенията между страните и не
са били очевидци на твърдените актове на домашно насилие. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Ж С.а и М
Н независимо, че свидетелката Ж С.а има личен конфликт с ответниците, тъй
като се подкрепят от показанията на разпитаните по делото полицейски
служители М., Е. и И., които са се отзовавали на получените сигнали и
същите са напълно обективни и безпристрастни.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
законов срок, а разгледана по същество е основателна.
Правната квалификация на предявената претенция е чл.12 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния
едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН
пострадало от домашно насилие лице, което е извършено от лица, които са
роднини на молителката съответно – дъщеря, зет и внук.
Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9,
ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна. Защита по
ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
11
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона
е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и
заплашващо поведение, което може да включва както физическо,
емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо
нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или
редица други унизяващи достойнството актове.
Безспорно в случая е налице домашно насилие по смисъла на чл.12 от
ЗЗСДН, което е осъществено от С. С. С., С. С. С. и С. С. С. - съответно
дъщеря, зет и внук на молителката Янка Т. С., като:
На 30.08.2022 г. ответницата С. С. забранила на молителката да
допуска в имота другата си дъщеря, както и нейните деца и внуци. Обиждала
я с думите „Ти си откачена“, „Ти полудя“, „Ти си изкукуригала“, „Ще те
пребия, ако видя други хора в имота“. На същата дата другите двама
ответници С. С. и С. С. обиждали молителката с думите „Ти си луда,
кукумицин“, „Ще те изхвърлим от къщата“, заканвали се с думите „Ще стане
страшно, ще има бой, ако видим някой друг в имота“. В периода 02.09. -
09.09.2022 г., тримата ответници монтирали камери в имота, без съгласието
на молителката ползвателка, което се отразило зле на нейната психика.
На 16.09.2022 г. тримата ответници разбили патроните на всички врати
в помещенията, включително на банята и тоалетната, и на практика
молителката ползвателка на имота останала без баня и тоалетна. Отново
заплашвали да не пуска другата си дъщеря в имота, като заканите били
придружени с нанасяне на леки физически травми по ръцете й, чрез грубото
им избутване назад.
На 28.09.2022 г. ответницата С. С. опитала да разбие вратата на
единственото обитавано от молителката помещение, като поискала да й
предаде парите от пенсията й, както и да вземе продукция - боб и лук, лично
произведена от молителката, като я блъснала няколкократно към една от
стените на стаята.
На 29.09.2022 г. ответниците С. и С. С.и отишли в дома на молителката
12
и й казали, че не била добре психически и не ставала за нищо.
Тези обстоятелства се потвърждават от подписаната от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, която е
достатъчно основание за предприемане на съответните законови мерки срещу
ответника. Обстоятелствата описани от молителката в декларацията по чл.9
ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, макар, че не се признават от
страна на ответниците се установяват по безспорен начин от събрания по
делото доказателствен материал включващ писмени и гласни доказателствени
средства. Установява се, че ответниците са упражнили психически тормоз
над молителката отправяйки към нея обиди и заплахи, опитвайки се да я
сплашат за да не допуска в имота другата си дъщеря и нейните деца. Съдът
счита, че монтирането на видеокамери в процесния имот също съставлява
форма на психическо и емоционално насилие, което е било упражнено от
страна на ответниците спрямо молителката, като в резултат на същото тя е
преживяла стрес, тревожност, уплаха и се е отразило в цялост на
здравословното й съС.ие, което е видно от представеното по делото
удостоверение от психиатър. Форма на емоционално и психическо насилие е
и разбиването на вратите и ключалките в имота на молителката, който тя
ползва пожизнено и в които живее, както и заключването на банята и на
тоалетната в имота извършено от ответниците. Същите са упражнили и
физическо насилие спрямо молителката изразило се в блъскане, бутане и
нанасяне на леки телесни повреди.
Съобразявайки особеностите на процесния случай – системното
психическо тормозене, отправените към молителката обиди, заплашвания и
монтираните от ответниците камери за видео наблюдение в имота, тяхна
собственост, но със запазено пожизнено право на ползване на ищцата, които
са довели да нанасяне на психически травми на молителката и влошаване на
нейното здравословно съС.ие, обстоятелството, че тези актове са били
извършвани не само от едно лице, и с оглед напредналата възраст на
молителката и влошеното й здравословно съС.ие съдът намира, че на
ответниците следва да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие,
изразяващи се в задължаването на С. С. С., ЕГН: ********** от гр.*****, С.
С. С., ЕГН: ********** от гр.***** и С. С. С., ЕГН: ********** гр.*****
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
срещу Я. Т. С., ЕГН: ********** от *****, 410, ЗАБРАНА ДА
ПРИБЛИЖАВАТ Я. Т. С., ЕГН: **********, както и жилището й в ***** и
местата й за социални контакти на разстояние по-малко от 150 метра , като
съдът счита, че срок от 9 месеца е подходящ за действието на тази мярка за
13
закрила, с оглед характера и интензитета на установените по делото актове на
домашно насилие и тяхната системност. Същите следва да демонтират
камерите за видео наблюдение от имота ползван от молителката, тъй като
същите са форма на упражняване на психическо и емоционално насилие
върху нея, а ответниците се задължават да се въздържат от упражняването на
насилие спрямо молителката.
При определяне на срока на действие на тази мярка за закрила, съдът
взе в предвид и обстоятелството, че е била издадена по делото и заповед за
незабавна защита на 30.09.2022 година, която действа и към момента на
постановяване на съдебното решение и съдът приспада изтеклия срок на
действие на тази заповед от три месеца и така определеният от съда е 9
месечен.
Съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на всеки от извършителите следва да бъде
наложена и глоба в размер на 500 лева. Този размер съдът счита, че е
съответен на степента и характера на извършеното от ответниците деяние,
както и да окаже в достатъчна степен възспиращо действие спрямо
извършването от тяхна страна на подобни прояви по отношение на
молителката.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителите са предупредени
за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане от
полицейския орган и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен - по настоящия
адрес на извършителите и на пострадалото лице.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответниците в
настоящото производство, следва да заплатят държавна такса по делото в
размер на 25,00 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК ВКС РБ/.
Молителката претендира от ответниците разноски, които са в общ
размер на 506,50 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК.

Ръководен от горното, съдът
14
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. С. С., ЕГН: ********** от
гр.*****, С. С. С., ЕГН: ********** от гр.***** и С. С. С., ЕГН: **********
гр.***** СА ОСЪЩЕСТВИЛИ АКТОВЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
срещу Я. Т. С., ЕГН: ********** от ***** изразили се в следното:
На 30.08.2022 г. ответницата С. С. забранила на молителката да
допуска в имота другата си дъщеря, както и нейните деца и внуци. Обиждала
я с думите „Ти си откачена“, „Ти полудя“, „Ти си изкукуригала“, „Ще те
пребия, ако видя други хора в имота“. На същата дата другите двама
ответници С. С. и С. С. обиждали молителката с думите „Ти си луда,
кукумицин“, „Ще те изхвърлим от къщата“, заканвали се с думите „Ще стане
страшно, ще има бой, ако видим някой друг в имота“. В периода 02.09. -
09.09.2022 г., тримата ответници монтирали камери в имота, без съгласието
на молителката ползвателка, което се отразило зле на нейната психика.
На 16.09.2022 г. тримата ответници разбили патроните на всички врати
в помещенията, включително на банята и тоалетната, и на практика
молителката ползвателка на имота останала без баня и тоалетна. Отново
заплашвали да не пуска другата си дъщеря в имота, като заканите били
придружени с нанасяне на леки физически травми по ръцете й, чрез грубото
им избутване назад.
На 28.09.2022 г. ответницата С. С. опитала да разбие вратата на
единственото обитавано от молителката помещение, като поискала да й
предаде парите от пенсията й, както и да вземе продукция - боб и лук, лично
произведена от молителката, като я блъснала няколкократно към една от
стените на стаята.
На 29.09.2022 г. ответниците С. и С. С.и отишли в дома на молителката
и й казали, че не била добре психически и не ставала за нищо.

и НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие:

ЗАДЪЛЖАВА извършителите С. С. С., ЕГН: ********** от гр.*****,
С. С. С., ЕГН: ********** от гр.***** и С. С. С., ЕГН: ********** гр.*****
15
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
срещу Я. Т. С., ЕГН: ********** от *****.

ЗАБРАНЯВА на извършителите С. С. С., ЕГН: ********** от
гр.*****, С. С. С., ЕГН: ********** от гр.***** и С. С. С., ЕГН: **********
гр.***** ДА ПРИБЛИЖАВАТ Я. Т. С., ЕГН: **********, както и
жилището й в ***** и местата й за социални контакти и пазаруване в *****
на разстояние по-малко от 150 метра, ЗА СРОК ОТ 9 МЕСЕЦА .

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН извършителите
С. С. С., ЕГН: ********** от гр.*****, С. С. С., ЕГН: ********** от
гр.***** и С. С. С., ЕГН: ********** гр.*****, че при неизпълнение на
съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното
насилие НАЛАГА на С. С. С., ЕГН: ********** ГЛОБА в размер на 500
лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното
насилие НАЛАГА на С. С. С., ЕГН: ********** ГЛОБА в размер на 500
лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното
насилие НАЛАГА на С. С. С., ЕГН: ********** ГЛОБА в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, С. С. С., ЕГН: ********** и
С. С. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Я. Т. С.,
ЕГН: ********** сторените разноски в общ размер на 506,50 лева.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, С. С. С., ЕГН: ********** и
С. С. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на
съдебната власт държавна такса в размер на 25 лева.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ
„ПОЛИЦИЯ” - Сливен за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес
–18.01.2023 година, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
16
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17