Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 338
гр.Бургас, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 4689 по описа на БРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Р.Т.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 19-7779-000867/08.10.2019г., издадено от Началник РУ-Камено
към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена, а също така се посочват и допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. А. А., който доразвива изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, РУ-Камено, надлежно
призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателят на 14.10.2019г., а жалбата е депозирана на 16.10.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят Р.Т.Т. бил
собственик на лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ... На 21.06.2019 г. и
19.07.2019 г. до него били изпратени уведомления от Гаранционния фонд, че за
МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, които обаче не му били връчени. На 22.07.2019 г. от фондът
изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ относно липсата на застраховка,
като на 23.07.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за
което жалбоподателят не бил уведомен.
На 24.07.2019 г., около 11.20
часа, докато се движел по път № III-7909, от село Р., Община Б.,
след изхода на селото, в посока село Т., Община К., горепосоченият автомобил,
управляван от Т., бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на
който влизал и св. С.П. Последният направил справка за автомобила, при което
установил, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място св. П.
съставил АУАН № 023047/24.07.2019г., квалифицирайки тези факти като нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал
без възражения и получил препис от него.
За случая била образувана
преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-Бургас, ведно с обобщена
докладна записка по случая. С постановление от 09.09.2019г. наблюдаващият
прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345,
ал.2 НК.
Въз основа на АУАН, на 08.10.2019г. било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите,
установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Т. е
осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които
съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от
жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник РУ-Камено към ОДМВР-гр.Бургас, видно
от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като
доводите в тази насока са неоснователни. Посочено е, че нарушението е
констатирано на изхода на село Р. Също така, става ясно, че посоченият свидетел
е очевидец, тъй като актосъставителят посочва в показанията си, че е бил
извикан от колеги за съдействие, т.е. последните са констатирали елементи от
състава на нарушението.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, като регистрацията на последния е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Т. неправилно е
било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните
причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е
наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да
го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000
година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение
на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като
това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от
същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б,
ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към
съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се
установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван
от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска
отговорност, считано от 23.07.2019 г., но за това действие не е уведомен
собственика на автомобила. Следователно при извършеното служебно прекратяване
на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143,
ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи
регистрационните табели. Също така, от Гаранционен фонд са изпратили писма с
предупреждение до собственика за възможната последица, но няма никакви
доказателства, че те действително са получени от собственика на лекия автомобил.
Отделно от това, към датата на уведомяване на органите на МВР, че липсва застраховка-
22.07.2019 г., все още не е бил изтекъл дадения с уведомлението от 14.07.2019
г. (л. 29 от делото) 14-дневен срок за сключване на нова застраховка. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне
настъпването на тези последици.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно,
а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този
смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за
прекратяване на ДП.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството не са ангажирани
доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-7779-000867/08.10.2019г., издадено от Началник РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Р.Т.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.