№ 713
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513442 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 24828/24.09.2021 г. на длъжника ЕЛ. Г. Б.,
ЕГН ********** с адрес: София, ул. “**** против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от
14.09.2021 г. по изп. дело № 20179210400638 по описа на ЧСИ С.П. рeг. №
921, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановлението. Твърди се, че в период от повече от 2 години - от
последното изпълнително действие по делото до настоящия момент,
взискателят не е поискал от ЧСИ предприемането на изпълнителни действия
срещу жалбоподателя. Процесуалните действия извършени до 2019 г., не са
такива които прекъсват процесуалната давност. Моли съда да отмени
Постановлението от 14.09.2021 г.
В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от „ЕОС М.” ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството й на управител, чрез
пълномощника си юрисконсулт В.Й.. С оглед на настъпилото частно
правоприемство, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК дружеството е
конституирано, в качеството му на частен правоприемник, като взискател по
изпълнителното дело. Счита жалбата за неоснователна и като такава моли
съда да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20179210400638
по описа на ЧСИ С.П. рeг. № 921, с район на действие СГС, изпраща по реда
на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
1
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнително дело № 20179210400638 е образувано по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист
от 09.12.2009 г. срещу солидарните длъжници „Е.****“ ЕООД, „Е.“ ЕООД
И ЕЛ. Г. Б..
По искане на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижим
имот, представляващ апартамент в гр. София, ж.к. „Красна поляна II част“,
****, ипотекиран в полза на взискателя и собственост на Е.Б..
Покана за доброволно изпълнение е изпратена до Е.Б. на 27.04.2017 г. и
е получена на 26.04.2017 г.
Наложена е възбрана върху имота и е извършен опис с протокол от
12.05.2017 г. като вещо лице е определило пазарната стойност на имота в
размер на 98 610 лева.
Възбраненият недвижим имот е продаден на проведената публична
продан с времетраене от 19.06.2017 г. до 19.07.2017 г. , като с Протокол от
20.07.2017 г. за купувач на имота е обявен К.Д. за сумата от 98 345,00 лв.
В законоустановения срок купувачът е заплатил изцяло предложената
от него цена. С постановление от 22.02.2018 г. му е възложен имота.
Постановлението е влязло в законна сила на 30.05.2018 г. и за постъпилата от
продажбата сума на 22.06.2018 г. е изготвено и предявено разпределение по
делото.
С разпореждане от 27.06.2018 г. е наложена възбрана върху друг
недвижим имот, собственост на длъжника Е.Б.. Възбраната е вписана в СВ -
София на 03.07.2018 г.
На 05.12.2018 г. е наложен запор на вземанията на Е.Б. по и.д. №
20157900401576 по описа на ЧСИ Р.М.. В изпълнение на наложения запор на
08.02.2019 г. по делото е постъпила сума в размер на 6 508,02 лв. За
определяне на привилегиите, според които следва да се разпредели
постъпилата сума, е изготвено разпределение.
С молба от 11.04.2019 г. взискателят „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД уведомява ЧСИ, че считано от 25.03.2019 г. вземането по
делото е прехвърлено на „ЕОС М.“ ЕООД. В тази връзка и предвид, че към
онзи момент по делото не е била подадена молба за конституиране на новия
взискател „ЕОС М.“ ЕООД, както и че публичните задължения на длъжника
са отпаднали, за постъпилата от запор сума в размер на 6 508,02 лв. следва да
бъде извършено ново разпределение.
На 26.07.2019 г. в изпълнение на наложен запор върху банковите
сметки на Е.Б. в „Юробанк България“ АД постъпва сума в размер на 72,50 лв.
На 23.07.2021 г. е депозирана молба от „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ****, с
която същото иска да бъда конституирано като взискател по изпълнителното
дело, на мястото на първоначалния.
С разпореждане от същата дата „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК **** е
конституиран като взискател.
След извършена справка в БНБ, се e установило, че длъжникът има
открита сметка в „АЛИАНЦБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, поради което на
23.07.2021 г. и е изпратено запорно съобщение. Такива са изпратени и до
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД.
На 08.09.2021 г. новият взискател „ЕОС М.“ ЕООД подава още една
2
молба за предприемане на изпълнителни действия.
С молби от 20.07.2021 г. и 24.08.2021 г. длъжникът Е.Б. е поискала от
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
На 24.09.2021 г. е подадена жалба с вх. № 24828, въз основа на която е
образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1.
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя
се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3.
изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този
акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може
да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка.
В конкретния случай, изпълнителното производство е образувано на
11.04.2017 г. по молба с вх. № 04945 от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ****. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г., когато
3
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а
съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече
настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са
посочени насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че
регулярно са постъпвали парични средства. Всяко плащане в рамките на
изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал
от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК молбата на легитимиран по предписания
ред взискател е необходима, но и достатъчна, за да го овласти и ангажира да
предприеме съответните действия. Както е посочено и в ТР № 2/2013 г. за
разлика от исковото производство изпълнителният процес се основава на
множество относително самостоятелни процедури, всяка от които при
реализация на парично притезание е насочена към принудително осребряване
на движими и недвижими вещи или събиране на вземания. В случая
постъпилото искане от страна на взискателя за налагане на запор върху
вземания на жалбоподателя легитимира съдебния изпълнител да предприеме
предписаните от закона действия. На 26.07.2019 г. по изпълнителното дело е
постъпила парична сума за удовлетворяване на кредиторите, т.е. плащане от
трето задължено лице в резултат на приложен от ЧСИ изпълнителен способ
по делото. Поради това към 23.07.2021 г. не е бил изтекъл 2-годишния срок за
настъпване на перемпция , а от този момент - когато е изпратено запорно
съобщение до „Централна кооперативна банка” АД, е започнал да тече нов
двугодишен срок, който понастоящем не е изтекъл. Без значение в тази насока
остава резултатът от предприетото действие. Понеже понастоящем
предвиденият от закона срок не е изтекъл поддържаното в случая основание
за прекратяване на производството не е налице.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното
Постановление е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като по
отношение на процесното изпълнително производство не е налице хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника ЕЛ. Г. Б., ЕГН
4
********** с адрес: София, ул. “**** против Постановление от 14.09.2021
г. по изп. дело № 20179210400638 по описа на ЧСИ С.П. рeг. № 921, с
район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното
производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5