АНД № 1078/2020 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против обв.В.И.С. ***, с ЕГН: **********  за престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето от 25.11.2016 г. до 24.07.2017 г. в град Пазарджик, пред Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие” и пред Окръжен съд гр.Пазарджик по търговско дело № 79/2017 г. по описа на ПОС, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ в частта на положения подпис от съдружника В.К. – протокол от общото събрание на дружеството „Еко Агро Дар” ООД от 12.05.2016 г. - употребен, за да докаже, че съществува право – представителна власт да представлява дружеството да кандидатства по мярка 4.1. към ПРСР  2014 -2020 за изграждане и оборудване на птицеферма, както и оправомощаването й със задача да подготвя и представлява дружеството пред ДФ „Земеделие” и навсякъде, където е необходимо при искането, подаването и подписването на документи във връзка с кандидатстване по мярка 4.1 към ПРСР 2014 - 2020, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава 28 от НПК.

          В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура -гр.Пазарджик  поддържа повдигнатото обвинение.

          Обвиняемата  се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник.  Дава обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

 

Пункт I.

                В началото на 2015 година св.В.К. решил да регистрира фирма, която да развива дейност в областта на селското стопанство. На св.В.К. било известно че в Държавен фонд „Земеделие” е активна  оперативна програма за безвъзмездно финансиране с европейски средства, насочено към подпомагане и развитие на селските райони (ПРСР) – мярка 4.1. Св.В.К. възнамерявал да кандидатства по мярката с регистрираната фирма и с полученото финансиране да изгради и оборудва птицеферма в землището на село Щърково, откъдето бил родом. Идеята не била чужда на бившия съпруг на обвиняемата И.С., с когото св.В.К. бил близък приятел. Стоянов също смятал един такъв проект за перспективен и обещаващ добра печалба. Освен това св.В.К. се оповавал  на помощта на своята сестра, която работила в ДФ „Земеделие”. Тя му обещала, че ще му оказва помощ при изготвянето на различните видове документи, съпътстващи проекта.

След дълги разговори по темата решението било взето и на 20.05.2015 г. обвиняемата и св.В.К. провели учредително събрание и създали търговското дружество „ЕКО АГРО ДАР” ООД с основен предмет на дейност земеползване и земеделска дейност за производство и преработка на всички видове продукти от растителен и животински произход, вътрешно и външо търговска дейност и т.н. Съдружници в „ЕКО АГРО ДАР” ООД били св.В. Кръстеви и обв.В.С., които съгласно дружествения договор го управлявали заедно и поотделно. В самото начало участието на обвиняемата било по-скоро фиктивно, като действията й били в изпълнение на указанията на бившия  й съпруг И.С., с когото продължавали да живеят заедно.  Стоянов не пожелал да стане съдружник, тъй като имал проблеми с правосъдните органи, но той заедно със св.В.К. активно проучвали  какво трябва да се направи, та проекта за птицеферма да се реализира.

          На 29.03.2016 г. съдружник в „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД станала св.Е.Г., на  която обвиняемата и св.В.К. продали част от акциите си. С встъпването си в дружеството св.Г. внесла в капитала лични парични средства.

          Кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014-2020г. изисквало набавяне на огромна по обем документация, за която били необходими специални познания. Необходимо било възлагането на проучвателни работи, възлагане и изработване на инвестиционни проекти, оценка за съответствие, удостоверителни документи от различни институции и т.н. Всичко това изисквало свободно физическо време за посещение на институции, за заявки за на-различни услуги, за намиране на подходящи изпълнители и осъществяване на непрекъснат контакт с тях.  Св.Г. имали лични ангажименти, свързани с отглеждането на малко дете, а св.В.К. ***. Те нямали време да участват в събирането на документите за кандидатстване по проекта. По тази причина задачата била поставена на обвиняемата, която била безработна и разполагала с достатъчно свободно време. Съдружниците се разбрали, че след като обвиняемата събере необходимата документация, тя ще я внесе в областния отдел на ДФ „Земеделие” в град Пазарджик. Освен това обвиняемата и св.В.К. се разбрали обвиняемата регулярно да му докладва до какъв етап е стигнала, като той носи документите на сестра си, за да каже последната отговарят ли на изискванията по проекта.

          В изпълнение на поставената задача обвиняемата сключила няколко договора с различни изпълнители, за проучване, изготвяне на проекти, оценки и т.н. Съгласно дружествения договор  - чл.36, ал.2, управителят на дружеството можело да сключва сделки на стойност над 15 000 лева само след предварително писмено съгласие, изразено в протокол от общото събрание на съдружниците. Някой от договорите били на стойност над 15 000 лева и въпреки това обвиняемата ги сключила, без да иска писмено съгласие на останалите съдружници. 

          На 12.05.2016 г. съдружник в „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД на мястото на св.В.К. станал св.М.К., който бил баща на св.В.К.. Това станало след като св.В.К. му продал акциите си с договор с нотариална заверка. Независимо че св.В.К. формално напуснал дружеството, той продължавал активно да се интересува от развитието на проекта. Св.М.К. бил наясно, че обвиняемата се занимава с набавянето на документацията и че когато е готова ще я внесе в областния отдел на ДФ „Земеделие” в град Пазарджик. Той бил съгласен  с това.

          Към месец октомври 2016 г. задачите по сключените от обвиняемата договори за изпълнение били изпълнени, но дружеството нямало парични средства, за да плати уговорените възнаграждения и да получи изготвените проекти, оценки и т.н.  По тази причина на 14.10.2016 г. съдружник в „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД станал св.Б.Г., който изкупил акциите на св.Г.. Св.Г. влязъл в дружеството по молба на св.В.К. с цел да осигури финансиране, необходимо за изплащане на възнагражденията по договорите, сключени от обвиняемата с цел набавяне на необходимата за кандидатстването на проекта документация. Св.Г. също бил наясно с поетия от обвиняемата ангажимент да заяви пред ДФ „Земеделие” желанието на дружеството за финансова помощ по мярка 4.1., и бил съгласен с това.

          Със съдействието на св.Г. и по решение на съдружниците „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД още на 11.10.2016 г. бил сключен договор за заем със „СГ МЕДИА ГРУП” ЕООД за сума в размер на 115 000 лева, която била преведена по сметката на „ЕКО АГРО ДАР” в периода от 13.10.2016 г. до 06.01.2017 г. 

          Към средата на м.ноември 2016 г. необходимата за кандидатстването по проекта документация била готова. Обвиняемата я предала на св.В.К., който я занесъл на сестра си, за да я одобри, след което я върнал на обвиняемата.

На 25.11.2016 г. обвиняемата подала в областния отдел на ДФ „Земеделие” в град Пазарджик от името на „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД  заявление за финансова помощ, окомплектовано с всички необходими документи, за което получила входящ номер. Един от тези документи бил  протокол от общо събрание на „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД  от 12.05.2016 г. Този документ удостоверявал, че на 12.05.2016 г. (деня, в който била изповядана сделката за продажбата на акциите от св.В.К. на св.М.К. и приемането на последния като съдружник на мястото на първия) в град Пазарджик се провело общо събрание на съдружниците  на „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД  В.К., Е.Г. и В.С. и било взето решение дружеството да кандидатства по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020 за изграждане и оборудване на птицеферма, както и оправомощаването на управителя – обв.В.С. със задача да подготвя и да представлява дружеството пред ДФ „Земеделие” и навсякъде, където е необходимо при искането, подаването и подписването на документи във връзка с кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020 г. Подписан, на документа бил предаден вид, че изхожда от всички посочени в него съдружници, но в действителност подписа, положен от името на св.В.К. не бил положен от него.

След като обвиняемата подала в областния отдел на ДФ „Земеделие” в град Пазарджик от името на „ЕКО АГРО ДАР” ЕООД  заявление за финансова помощ, окомплектовано с всички необходими документи, тя съобщила това както на св.Г. и св.М.К., така и на св.В.К.. Всички приели новината с радостно очакване, дори св.В.К. ***.

          Кратко време след това св.Г. и св.М.К. забелязали, че обвиняемата е теглила от касата на дружеството значителни по размер парични средства, без разходно оправдателни документи. По този повод те й потърсили сметка, вследствие на което отношенията между съдружниците  рязко се влошили. Те спрели да контактуват, след което срещу дружеството били заведени множество дела от изпълнители, с които обвиняемата била  сключвала различни договори от името на дружеството , без да изпълни задължението си за плащане на възнаграждение. Тези договори били обезпечени със записи на заповед.

Тъй като обвиняемата се укривала от свидетелите Г. и М.К., последните използвали услугите на нотариус, за да я поканят на общо събрание за решаване на проблемите. Въпреки това тя не се отзовавала, при което св.Г. предприел процедура за изключването й от дружеството. След като разбрала това, на 23.05.2017 г. обвиняемата изпратила уведомление до централното управление на ДФ „Земеделие”, с което поискала прекратяване на разглеждането на заявлението за подпомагане, към което приложила копие от протокола от общото събрание от 12.05.2016 г. 

          През лятото на 2017 г. св.Г. получил съобщение от ДФ „Земеделие”, че проекта се спира, предвид направеното оттегляне от обв.С.. Тази новина изненадала изключително неприятно както св.Г., така и свидетелите В. и М. Кръстеви, на които първия я споделил. След като на един по-късен етап св.Г. се снабдил с протокола от ОС на дружеството от 12.05.2015 г. и го показал на св.В.К., последният му казал, че подписа  в протокола не е положен от него. По този повод св.В.К. *** с твърдения, че обв.В.С. се е ползвала пред ДФ „Земеделие” от неистински документ.

          На досъдебното производство са били назначени и изготвени три броя почеркови експертизи, от заключението на които е видно че подписа за съдружник № 1 срещу името на В.М.К. в протокола от заседанието на общото събрание на дружеството „ЕКО АГРО ДАР” ООД от 12.05.2016 г. не е положен от В.К., което прави документа в тази част неистински. Подписа за В.К. не е положен от обвиняемата, нито от св.Е.Г. или от бившия съпруг на обвиняемата И.С.. Подписите от името на обвиняемата и св.Е.Г. са положени от лицата, т.е. те са истински.

Пункт II.

На 12.06.2016 г. обв.В.С. сключила от името на дружеството „ЕКО АГРО ДАР” ООД договор за проучване на техническа осъществимост на инвестиционен проект на строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета - бройлери с търговското дружество „Европроект консулт 2014-2020” ЕООД. Договореното възнаграждение възлизало на 72 000 лв., като съгласно дружествения договор обвиняемата нямала право да сключва сделки над 15 000 лв. без писменото съгласие на останалите съдружници. За обезпечаване задължението за плащане обвиняемата като възложител подписала запис на заповед в полза на изпълнителя с падеж 01.02.2017 г. След настъпване на падежа, тъй като плащане при изпълнителя не постъпило, последният подал срещу „ЕКО АГРО ДАР” ООД  заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – записа на заповед. След издаване на заповедта и връчването й на „ЕКО АГРО ДАР” ООД чрез св.Г. постъпило възражение за недължимост. При това положение  „Европроект консулт 2014-2020” ЕООД  предявило  срещу  „ЕКО АГРО ДАР” ООД установителен иск да бъде признато за установено, че „Европроект консулт 2014-2020” ЕООД  има вземане спрямо ответника „ЕКО АГРО ДАР” ООД за сума в размер на 72 000 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 12.06.2016 г., с падеж 01.02.2017 г. Било образувано търговско дело № 79/2017 г. по описа на ОС-Пазарджик. По искане на ответното дружество „ЕКО АГРО ДАР” ООД обвиняемата В.С. била конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника, като й бил даден срок за отговор. Обвиняемата реализирала правото си на отговор, който депозирала на вниманието на съдията-докладчик на 24.07.2017 г. В отговора обвиняемата изложила твърдения,  че с протокол от 12.05.2016 г. общото събрание на „ЕКО АГРО ДАР” ООД в тогавашния си състав – тя, св.Е.Г. и св.В.К. било взело решение да кандидатства по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020 за изграждане и оборудване на птицеферма, като в тази връзка останалите двама съдружници изрично я оправомощили  със задачата да подготвя и представлява дружеството пред ДФ „Земеделие” и навсякъде, където е необходимо при искането, подаването и подписването на документи във връзка с кандидатстването по мярка 4.1. към ПРСР 2014 – 2020. По нататък обвиняемата изложила твърдения, че въз основа на решението на общото събрание на „ЕКО АГРО ДАР” ООД от 12.05.2016 г. имала право да подписва договори, свързани с проекта по мярка 4.1. и за суми над 15 000 лева каквото било ограничението съгласно дружествения договор. Към отговора обвиняемата приложила инкриминирания протокол от общото събрание  на „ЕКО АГРО ДАР” ООД от 12.05.2016 г.

Преценявайки предмета на делото съдията – докладчик по търг.д.79/2017 г. по описа на ОС –Пазарджик с определение от 07.11.2017 г. е приел, че представения от обвиняемата в качеството й на трето лице – помагач протокол от 12.05.2016 г. за проведеното ООС,  е неотносим  за изхода на спора, поради което и установяването на неговата неавтентичност (по искане на ответника) е ирелеватнто обстоятелство. С изрично определение съдията-докладчик не е приел протокола като доказателство по делото, поради неотносимостта му към предмета на доказване. Търговското дело е приключило  с решение, влязло в сила, с което иска е бил отхвърлен като неоснователен предвид липсата на изпълнение на задълженията на изпълнителя по каузалното правоотношение – договора за изработка.

Така установената фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите М.К., В.К. и Б.Г., непосредствено възприети от съда, както и от тези, дадени на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, от показанията на свидетелите М.В.и В.И., отчасти от показанията на св.Е.Г. , непосредствено възприети от съда, както и от тези, дадени на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, отчасти от обясненията на обвиняемата, непосредствено възприети от съда, както и от тези, дадени на досъдебното производство, които съдът цени при условията на чл.378, ал.2 от НПК, изцяло от заключенията на почерковите експертизи и писмените доказателства по делото.

Съдът не вярва на обвиняемата и на св.Г., че на 12.05.2016 г. следобяд в дома на обвиняемата било насрочено събрание на съдружниците на „ЕКО АГРО ДАР”ООД, на което било взето решението за кандидатстване по мярка 4.1., както и решение за оправомощаване на обвиняемата да представлява дружеството при искането, подаването и подписването на документи във връзка с това кандидатстване. Решение в този смисъл, макар и не писмено обективирано е било взето на един доста по-ранен етап, в какъвто смисъл са показанията на св.В.К. и няколко от сключените от обвиняемата договори  в изпълнение на задачата, преди тази дата. Няма как на 12.05.2016 г. след обяд да се е свикало общо събрание на съдружниците в състав обвиняемата, св.Е.Г. и св.В.К., взело решенията в инкриминирания протокол, след като сутринта на същата дата св.В.К. е напуснал дружеството и на негово място е бил приет св.М.К., и това е било известно както на св.Г., така и на св.В.К. и на обвиняемата, тъй като всички те са присъствали  сутринта на 12.05.2016 г. в гр.Пловдив, където е била изповядана сделката за продажба на дяловете. Ето защо като цени изцяло заключенията  на почерковите  експертизи, съдът приема, е подписа, положен от името на св.В.К. е неистински, т.е. не изхожда от лицето, посочено като негов автор и че това обстоятелство няма как да не е съзнавано от обвиняемата. В този смисъл обясненията на обвиняемата от досъдебното производство, че е възприела как св.В.К. се е подписал на протокола в дома й в град Пазарджик са неверни. Що се отнася до св.Г., с категоричност тя е подписала протокола, но кога и къде е станало това не можа да се установи с категоричност.

При така установеното обвиняемата В.С. е извършила вмененото й престъпление, но само от формална  страна. Двете деяния, извършени от обвиняемата, включени в продължавана престъпна дейност са с явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Няма никакъв спор по делото, че всички съдружници  са били наясно и са били съгласни, че след като обвиняемата събере набора от документи ще  подаде в ДФ „Земеделие” от името на „ЕКО АГРО ДАР” ООД  заявление за финансово подпомагане по мярка 4.1. от ПРСР 2014 -2020 г. След като го е сторила на 25.11.2016 г. обвиняемата е отчела пред съдружниците  изпълнението на ангажимента, като им е показала входящия номер, което било прието от всички с адмирации, включително и от св.В.К.. При това положение, макар че на 25.11.2016 г. обвиняемата е употребила пред ДФ „Земеделие” един неистински документ, за да докаже правото си да изяви желанието за кандидатстване по проекта на всички съдружници, фактически това е било точно така. Отделен е въпроса, че към 25.11.2016 г., а и към 12.05.2016 г. св.В.  К. не е бил съдружник в„ЕКО АГРО ДАР” ООД  и оправомощаването от негово име  е било без всякакво значение. След като към 25.11.2016 г. св.Г. също не е била съдружник, резонно инкриминирания документ обективно не е бил в състояние да докаже представителната власт на обвиняемата към този момент.   Вярно е,  че на един по-късен етап, на 23.05.2017 г. обвиняемата е злоупотребила с документа пред ДФ „Земеделие”, заявявайки  оттегляне на заявлението за кандидатстване, противно на волята на останалите съдружници, макар и на непосочените в протокола поради настъпилите промени, но обвинение за това  деяние не е повдигнато, поради което съдът не намира за нужно да го коментира обстойно.

Деянието, извършено от обвиняемата на 24.07.2017 г.  също е с явно незначителна степен на обществена опасност, предвид факта, че инкриминирания протокол от 12.05.2016 г., с представянето на който обвиняемата действително е целяла да докаже оправомощаването  от останалите съдружници да сключва неограничено сделки, е преценен от съдията-докладчик като ирелевантен за спора и не е приет като доказателство по делото. По този начин документооборота не е бил засегнат, което сочи на явно незначителна степен на обществена опасност на деянието. Отделен е въпроса че протокола с оглед неговото съдържание обективно не доказва  оправомощаване за сключване неограничено на сделки от името на „ЕКО АГРО ДАР” ООД , а само за искане, подаване и подписване на документи във връзка с кандидатстването, т.е. с оглед своето съдържание протокола не игнорира по никакъв начин ограничението в дружествения договор за сключване на сделки над определен размер само след изрично писмено съгласие на всички съдружници.

По изложените съображения за явно незначителна степен на обществена опасност на извършените от обвиняемата С. две деяния, включени в продължавана престъпна дейност, в какъвто смисъл е повдигнатото  й обвинение, съдът я призна за невиновна и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК във връзка с чл.9, ал.2 от  НК постанови оправдателно решение.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: