Решение по дело №2288/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2018 г. (в сила от 8 февруари 2018 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20174120102288
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                          № 5

                                                                                                     гр.Горна Оряховица,  09.01.2018г.

 

 

                                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на oсми януари през две хиляди и  осемнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2288/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:      чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.    

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт Н. Ан.С.), твърди в молбата си, че между „Изи Асет Мениджмънт”АД(заемодател) и С.Х.А. (заемател) е  сключен Договор №2600034/15.07.2016г. за паричен заем.  Съгласно договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 500.00лв., която сума е предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят е изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 67.84лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 567.84лв. на 8бр. месечни погасителни вноски(всяка по 70.98лв. – главница+договорна лихва). Поради неизпълнение на договорни задължения, за предоставяне на обезпечение на длъжника е начислена неустойка в размер на 328.48лв. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно(след 3 дни от датата на сключения между страните договор). Съгласно договора и Тарифа на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД, длъжникът дължи и: разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 45.00лв.; обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, в размер на 19.91лв.; законната лихва до окончателното изплащане на дължимите суми. Твърди се, че по договора за паричен заем, длъжникът извършвал плащания в общ размер на 224.08лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 385.57лв. Длъжникът е  следвало да изплати целия заем на 12.03.2017г.(последната падежна дата), като оттогава сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 01.05.2017г.,  на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и Приложение към него,  по силата на който вземането на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД срещу С.Х.А., произтичащо от Договор№2600034/15.07.2016г. за паричен заем е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред  ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1472/2017г. и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на С.Х.А. към  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за: сумата 385.57лв., представляваща неиздължена главница по Договор№2600034/15.07.2016г.  за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 40.31лв., представляваща договорна лихва за периода: 14.08.2016г.-12.03.2017г.; сумата  246.36лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 19.91лв., представляваща законна лихва за забава за периода: 12.03.2017г.-11.07.2017г.; сумата 125.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и  юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело №1472/2017г. на ГОРС. Длъжникът С.Х.А.  е депозирал възражение в срока по чл.414 от  ГПК. Моли съда, да приеме за установено, че  е налице вземане от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****,  по отношение на  С.Х.А., съгласно Заповед от 25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1472/2017г. на ГОРС за:  сумата 385.57лв., представляваща неиздължена главница по Договор№2600034/15.07.2016г.  за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 40.31лв., представляваща договорна лихва за периода: 14.08.2016г.-12.03.2017г.; сумата  246.36лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 19.91лв., представляваща законна лихва за забава за периода: 12.03.2017г.-11.07.2017г. Претендират се за присъждане и: разноските в заповедното производство(ДТ и  юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№1472/2017г. на ГОРС; разноските в исковото производство – гр.дело№2288/2017г. на ГОРС.

            Ответникът С.Х.А. твърди, че е безработен и не е по възможностите му да заплати задълженията си по дълга. Признава, че е получил сумата по кредита в размер на 500.00лв. и бил извършил няколко плащания. Желае да извърши погасяване на задължението на вноски – разсрочено.

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

            Между Изи Асет Мениджмънт”АД(заемодател) и С.Х.А.(заемател) е  сключен Договор №2600034/15.07.2016г. за паричен заем.  Съгласно договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 500.00лв., която сума е предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят е изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 67.84лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 567.84лв. на 8бр. месечни погасителни вноски(всяка по 70.98лв. – главница+договорна лихва). Съгласно договора и Тарифа на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД, страните са уговорили и: неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение(начислява еднократно - след 3 дни от датата на сключения между страните договор); разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 45.00лв.; обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава; законната лихва до окончателното изплащане на дължимите суми.  Не се спори, че по договора за паричен заем, длъжникът извършвал плащания в общ размер на 224.08лв., като длъжникът е  следвало да изплати целия заем на 12.03.2017г.(последната падежна дата).

            С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 01.05.2017г.,  на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД и Приложение към него,  по силата на който вземането на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД срещу С.Х.А., произтичащо от Договор№2600034/15.07.2016г. за паричен заем е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. С уведомление, връчено  на ответника с исковата молба, ищецът го уведомява надлежно за извършеното прехвърляне на задължението на дружеството и съответната банкова сметка, ***е.

            По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред  ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1472/2017г. и е била издадена Заповед№2005/25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение на С.Х.А. към  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за: сумата 385.57лв., представляваща неиздължена главница по Договор №2600034/15.07.2016г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 40.31лв., представляваща договорна лихва за периода: 14.08.2016г.-12.03.2017г.; сумата  246.36лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 19.91лв., представляваща законна лихва за забава за периода: 12.03.2017г.-11.07.2017г.; сумата 125.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и  юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело №1472/2017г. на ГОРС. Длъжникът С.Х.А.  е депозирал възражение в срока по чл.414 от  ГПК.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.

            Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в исковата молба.

            От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което Изи Асет Мениджмънт”АД сключило със С.Х.  Договор за потребителски паричен заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй  като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.

            Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че  договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който  се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от  ГПК, който  следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за заем.

            Процесният договор за заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и Изи Асет Мениджмънт”АД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, което  било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят се е задължил да върне  на заемодателя заетата сума, като към 24.07.2017г.(датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същият е изпълнил поетото по договора задължение частично, погасявайки сума размер на 224.08лв.(длъжникът е  следвало да изплати целия заем на 12.03.2017г. - последната падежна дата).

            По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването на Договор№2600034/15.07.2016г.  за паричен заем, вземането по него е било цедирано с  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на 01.05.2017г.,  на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД и Приложение към него,  по силата на който вземането на ,,Изи Асет Мениджмънт”АД срещу С.Х.А., произтичащо от Договор№2600034/15.07.2016г. за паричен заем е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК титуляр на вземането по договора за кредит е „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. При това положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на Договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.

            Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.

            Приложено е пълномощно(лист20 от делото), с което  представляващите  цедента Изи Асет Мениджмънт“АД, упълномощават цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД да уведомят от името на Изи Асет Мениджмънт“АД по законоустановения ред всички длъжници за сключения договор за цесия, извършвайки всички фактически действия по надлежното им уведомяване. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото пълномощно. Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39 от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то по силата на принципа за свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД (Решение №137/02.06.2015г. по  гр.дело №5759/2014г. -  IIIг.о. ВКС; Решение №156/30.11.2015г. по т.дело №2639/2014г. IIт.о. ВКС).

            С оглед така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземанията са основателни. В хода  на процеса ищецът проведе пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК всички правопораждащи факти относно правото му да получи изпълнение от ответницата. Установи се, че по силата на сключения договор за потребителски заем, за заемателя е възникнало задължението за заплащане на  уговорените погасителни вноски. Установено е, че с договор за цесия, същото вземане е прехвърлено от заемодателя – цедент на ищцовото дружество, заедно с всички принадлежности към него. Не са ангажирани доказателства от ответника за изплащане на  тези погасителни вноски в пълен размер(извършено е плащане общо за  сумата 224.08лв.), т.е. вземанията съществуват и понастоящем, а техен титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник. По този начин, предявеният иск за приемане за установено, че е налице вземане от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, по отношение на С.Х.А., съгласно издадена Заповед №2005/25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1472/2017г. на ГОРС, за: сумата 385.57лв., представляваща неиздължена главница по Договор №2600034/15.07.2016г.  за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 40.31лв., представляваща договорна лихва за периода: 14.08.2016г.-12.03.2017г.; сумата  246.36лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 19.91лв., представляваща законна лихва за забава за периода: 12.03.2017г.-11.07.2017г., се явява основателен.

           Съгласно разпоредбата на чл.241 ал.1 от ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че не следва да се разсрочва изпълнението на паричното задължение по договора за заем. Следва да се има предвид, че по делото не са представени доказателства относно имотното състояние на ответника. Няма пречка в изпълнителното производство ищецът да се възползва от това си право(напр. по реда чл.454 от ГПК).

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответницата следва да заплати   на ищцовата страна и  сумата 575.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело №2288/2017г. на ГОРС разноски (ДТ по чл.1 от  Тарифа към ДТССГПК – 225.00лв.; юриконсултско възнаграждение – 350.00лв.).

            Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на заповедното  производство по ч.гр.дело №1472/2017г. на ГОРС при заявени разноски – 125.00лв.(ДТ по чл.1 от  Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и юриконсултско възнаграждение – 100.00лв.). Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на 125.00лв.

            Водим от горното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                               Р          Е          Ш          И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск  от страна на  „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Управител Р. Г.А. и Управител Т.К., против С.Х.А. с ЕГН**********,***,  че  С.Х.А. с ЕГН**********,***,   дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Управител Р. Г.А. и Управител Т.К., по Заповед№2005/25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1472/2017г. на ГОРС: сумата 385.57лв., представляваща неиздължена главница по Договор№2600034/15.07.2016г.  за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 40.31лв., представляваща договорна лихва за периода: 14.08.2016г.-12.03.2017г.; сумата  246.36лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 45.00лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 19.91лв., представляваща законна лихва за забава за периода: 12.03.2017г.-11.07.2017г.

 

            ОСЪЖДА С.Х.А. с ЕГН**********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Управител Р. Г.А. и Управител Т.К.: сумата 575.00лв./петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№2288/2017г. на ГОРС; сумата 125.00лв./сто двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело№1472/2017г. на ГОРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                               Районен съдия: