О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233/6.2.2017г.
Номер 06.02.2017 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На шести февруари две хиляди и седемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Русева
гр.д.№ 3654 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.П.Г. против Р.Г.Г., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде увеличен размерът на издръжката, присъдена с решение по гр.д. № 3976/2008 г. по описа на БРС, от 50 лв. на 150 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска. Искът е предявен по постоянния адрес на ищеца в гр. Ямбол, съгласно изборната подсъдност, на която му дава право чл. 112 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият на осн.чл.119, ал.3 във вр.чл.105 от ГПК е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред Ямболския районен съд, като обосновава, че привилегированата разпоредба на чл. 112 от ГПК има предвид искове за издръжка на малолетни или непълнолетни, и че в случая е приложима местната подсъдност съгласно чл. 105 от ГПК, т.е. по постоянен адрес на ответника, поради което и предвид факта, че този адрес е в гр. Бургас, се моли делото да се прекрати пред ЯРС и да бъде изпратено по компетентност на надлежния съд, който е Районен съд - Бургас.
На следващо място, иска се привличане на трето лице-помагач – Цветан Г.Г., брат на ответника, като се сочи, че това лице е съзадължено за издръжка към ищеца /техен баща/, от един и същи ред с ответника, и съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.3 от СК тази издръжка следва да бъде разпределена между двамата, като Цветан Г.Г. е също задължен за издръжката на баща си. Сочи се, че същият има интерес да подпомага ответника, с оглед възможността, която му дава чл. 140, ал.3 от СК да предяви обратен иск срещу него. Твърди се също, че в момента ищецът е завел паралелно дело срещу Цветан Г.Г., също за издръжка.
Съдът намира исканията за неоснователни. На първо място, чл. 105 от ГПК определя общата местна подсъдност на споровете, която е по постоянен адрес или седалище на ответника. Чл. 112 от ГПК предоставя изборна подсъдност, като дава право на ищеца да предяви иска си за издръжка и по своя постоянен адрес, а не по постоянния адрес на ответника. Разпоредбата на чл. 112 от ГПК никъде не дефинира, че правилото важи единствено за малолетни или непълнолетни ищци, търсещи издръжка. Поради това, възражението за местна неподсъдност на спора е неоснователно и следва да се остави без уважение, наред с искането за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Бургас.
На следващо място, неоснователно е искането за конституирането на Цветан Г.Г. като трето лице помагач на страната на ответника. Съгласно чл.219, ал.1 от ГПК, с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Ответникът, обаче, трябва да разполага с обратен иск срещу третото лице, за да има интерес да иска привличането му /арг. от чл. 219, ал.3 от ГПК/. В случая ответникът обосновава интереса си от привличането на третото лице помагач с факта, че разполага с възможността да предяви обратен иск срещу него за припадащата се издръжка, на осн.чл.140, ал.3 от ГПК. Цитираната разпоредба гласи, че когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им; ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва. В случая, обаче, съдът счита, че ответникът не би разполагал с обратен иск срещу третото лице – негов брат за издръжката, която евентуално би дължал на ищеца за в бъдеще. Това е така, тъй като при положение, че в момента ищецът е завел друго, парарелно дело, срещу Цветан Г.Г. за издръжка, то именно в това производство съдът ще установи със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните каква е нуждата на ищеца от издръжка и дали ответникът има право да му я заплаща и до какъв размер. Както в случай на уважаване на този иск, така и в случай на неговото отхвърляне, ответникът по настоящото дело не би имал право на обратен иск срещу своя брат, защото и в двата случая съдът ще е определил дали и колко издръжка следва да заплаща брат му. Още по-малко третото лице има интерес да подпомага ответника за издействане на благоприятно за него решение по настоящото дело, тъй като целеното от ответника евентуално отхвърляне на предявения иск би дало повод на ищеца да предяви претенциите си за издръжка именно срещу това трето лице. Вярно е, че ответникът има право съгласно чл. 140, ал.3 от СК да предяви срещу другото задължено лице обратен иск за издръжка, но тази издръжка следва да е вече платена, тъй като разпоредбата на закона има предвид издръжка за минало време, платена само от едно от задължените лица. Изходът по настоящия спор, обаче, който е за увеличение на издръжката на ищеца за в бъдеще време, няма да има никакво отношение към този обратен иск на ответника срещу третото лице, който ще касае издръжката на ищеца за минало време. Ето защо, ответникът няма интерес третото лице да го подпомага и не разполага с обратен иск срещу него, поради което искането му за привличане на трето лице помагач следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Р.Г.Г. за местна неподсъдност на делото пред РС – Ямбол, както и искането му за изпращане на делото по подсъдност на РС – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Р.Г.Г. за конституиране на Цветан Г.Г. в качеството на трето лице помагач.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: