Разпореждане по дело №745/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от “. Б. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к. 1048, район „В.”, пл. „С. Н. ” 7 представлявано от А. К. и Л. Х. - Изпълнителни директори, чрез пълномощник, срещу Г. К. С. с ЕГН * и Т. С. С. с ЕГН *, и двамата с адрес с. Д., общ. С. Цената на иска е 47 362,80 шв. Франка или левовата им равностойност – 75 403,95 лева. Посоченото правно основание на предявеният иск е чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. 415,ал.1 от ГПК относно подадено възражение от страна на ответниците по ч. гр. дело № 260/2013 г. на Районен съд гр. Сандански, както и настоящата искова молба е предявена с оглед възникнал правен интерес от подаването й с цел предявяване на установителен иск за доказване съществуване на претендирано със заявление по чл. 417 ГПК, вземане за сума главница и договорени лихви. В исковата молба са изложени съображения досежно подписан договор за ипотечен кредит между страните в процеса, във връзка с което кредитополучателите ответници са получили съответната сума, като се поддържа настъпила автоматично предсрочна изискуемост на вземнето с оглед непогасяване на три последователни вноски в срок, като се поддържа, че е налице и успешно проведено заповедно производство. Предвид фактите посочени в исковата молба се претендира по съдебен ред да бъде признато за установено, че ответниците солидарно дължат на ищцовото дружество сума 45 343,38 швейцарски франка непогасена главница по Договор за ипотечен кредит № 17 от 12. 07. 2006 г., както и сумата 2 019,42 швейцарски франка, представляваща лихва по договора за кредит за периода 05. 05. 2012 г. до 27. 02. 2013 г., като се претендира и законната лихва върху просрочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 28. 02. 2013 г. до погасяване на задължението, ведно с направените разноски в заповедното производство в размер на 2 227,32 лв. С исковата молба се претендират и разноски сторени в настоящото производство.

В срока за отговор такъв е постъпил от ответниците по реда на чл. 131 ГПК, като с него се изразява становище относно допустимостта и основателността на иска, като се счита, че искът е недопустим и неоснователен по съображения изложени подробно в отговора на ответниците.

В съдебно заседание, редовно и свовременно призовано, ищцовото дружество се представлява от процесуален представител. Поддържа се исковата претенция изцяло, в размера за който е предявена.

Ответниците - редовно и своевременно призовани в о.с.з. не се явяват.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцовото дружество твърди, че ответниците му дължат сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Претенциите са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. Доказателствената тежест се разпределя по следния начин – доказателствената тежест е изцяло на ищеца в процеса, който следва да докаже възникването на спорното право, както и че е предоставил на ответниците съответните суми с посочения в исковата молба размер. Ищецът следва да докаже и успешно проведено заповедно производство за процесното вземане по отношение и на двамата ответници. В случай и ако ответната страна твърди плащане, нейна е доказателствената тежест да докаже това плащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение за уважаване на исковете. Безспорно е установено по делото, че страните са се намирали в облигационни отношения, регулиращи се от сключеният по между им договор за кредит. Представен е процесния писмен договор за банков кредит № 17 от 12. 07. 2006 г., подписан от страните по делото, обективиращ отпускането на паричната сума.

Видно е от събрания доказателствен материал, че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр.Сандански, като по ч. гр. дело № 260/2013г. на РС С. е издадена съответната заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците .

В тежест на ответниците в процеса е да докажат обратното, т.е. че е налице плащане на дължимото. Такова доказване не се проведе по делото, дори напротив твърденията в исковата молба се установяват в процеса и намират опора в събрания доказателствен материал по делото.

С оглед заключението на в.л. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза категорично се установява, че размерът на усвоения кредит е на стойност 51 200 шв.фр. Общия размер на непогасената част от усвоения кредит, респ. размера на дълга по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в размер на общо 47 381.86 шв.франка, от които 45 343.38 шв.франка -просрочена главница; 683.83 шв.фр.- непогасена лихва върху просрочена главница;и 277.26 шв.фр. – непогасена наказателна лихва за просрочие.

В този смисъл ищецът е изпълнил задълженията си по договор за банков кредит от 12.07.2006г., като е превел и предоставил на ответниците договорената сума, без последните да са изпълнили задължението за връщане на дължимото, съобразно сключеният помежду им договор за кредит.

С оглед на гореизложението предявената искова претенция се явява доказана и основателна, и като такава следва да бъде уважена като вземането на “. Б. бъде признато за безспорно установено в размерите посочени от в.л, като се отчете факта, че размера дължим за непогасени лихви е сумата от общо 961.09 шв.фр. за периода 05.05.2012 до 27.02.2013г., като за разликата над този размер и до претендирания такъв от общо 2 019.42 шв.фр. исковата претенция следва да бъде отхвърлена,като недоказана.

По делото няма доказателства в насока, че ответниците, на които, лежи и доказателствената тежест за установяване факта на плащане, тъй като от него същите биха могли да черпят благоприятни правни последици, са изпълнили основното си задължение, да върнат заемната дължима сума във връзка с отпуснатия им кредит, чието връщане е било обезпечено с подписването на процесния договор за кредит.

Отделно от това в процеса, безспорно е установено успешно проведено заповедно производство. Така, въз основа на представен документ- извлечение от счетоводните книги на банката и на основание чл. 418 от ГПК, съдия от РС С.е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 564/04.03.2013г., издадена въз основа на образуваното по заявлението частно гражданско дело №260/2013г. по описа на РС С., с която длъжника Г. К. С. и солидарния длъжник Т. С. С., са осъдени да заплатят солидарно на банката кредитор- “. Б. , претендираните суми в депозираното пред заповедния съд заявление: 45 343.38 швейцарски франка- главница, 2 019.42 шв. франка., съставляваща дължима договорна лихва за забава, съгласно Раздел ІІІ, чл. 9 от договора, за периода от 05.05.2012г. до 27.02.2013г., законна лихва за забава върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 28.02.2013г. до окончателното изплащане на дължимото, както и разноските по заповедното производство.

Разпореждането на съда, ведно с мотивите към него е инкорпорирано в издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като същото е и влязло в законна сила. Постановено е незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК, срещу солидарните длъжници по Договор за ипотечен кредит № 17/12.07.2006г. Установено е, в процесса, че са налице всички изисквания за редовност на представеното със заявлението от “. Б. - извлечение от сметките на банката към 28.02.2013г.- същият е издаден официално от банката кредитор и носи подписа на служителят който го е издал, както и печата на банката. От друга страна с разпоредбата на чл. 14 от сключения договор, са предвидени специални основания от обективна страна, при настъпването на които предсрочната изискуемост на кредита, като страните са се договорили че предсрочната изискуемост настъпва автоматично- по право и по силата на самия договор, без за това да е необходимо уведомяване на кредитополучателя и изпращане на изрично писмено съобщение до длъжника. В текста на договора е посочено- „става предсрочно изискуем”, при наличието на което и да е от изброените от т. 1 да т. 5 от същия текст обективни основания. Именно измежду хипотезите за които е приложима нормата на чл. 14 на сключения договор е и настоящия случай, според който предсрочната изискуемост настъпва по право и без да е необходимо банката изрично да се ползва от правото си да обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем за остатъка от дължимите главници и лихви.

С оглед цялостния изход на спора, на ищеца се следват и сторените по настоящото производство разноски за внесена държавна такса, за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице, в размер на общо 4 454.84 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, че Г. К. С. с ЕГН * и Т. С. С. с ЕГН *, и двамата с адрес с. Д., общ. С. дължат солидарно на УниКредит Б. с ЕИК * паричните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 260/2013 г. на Районен съд гр. Сандански, а именно:

- сумата от 45 343.38 швейцарски франка- главница по Договора за банков кредит № 17 от 12. 07. 2006 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2013 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от общо 961.09 шв.фр. – непогасени лихви върху просрочена главница и наказателна лихва за просрочие, за периода 05.05.2012 до 27.02.2013г. по договора за кредит, а както и сумата от 2 227.32 лева - сторени разноски в заповедното производство, КАТО исковата претенция в останалата част, за признаването за установено, че ответниците, дължат на ищеца, разликата, над горните суми, до пълните предявени размери, в частта за непогасените лихви до претендирания такъв от общо 2 019.42 шв.фр., ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА Г. К. С. с ЕГН * и Т. С. С. с ЕГН *, и двамата с адрес с. Д., общ. С. солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на “. Б. с ЕИК* сумата от общо 4 454.84 лв., представляваща сторени по настоящето дело разноски, съобразно уважените искове и списъка по чл. 80 ГПК за внесена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице.

На страните да се връчат копия от решението, което подлежи на обжалване пред САС, чрез Окръжен съд Б., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: