РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330102394 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Я. Й. Я. от с. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията
на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3 920 –
нетно трудово възнаграждение за периода месец септември 2019 г. – месец март 2020 г., и
сумата 1 956, 80 лева – обезщетение за 51 дни неползван платен годишен отпуск за 2017,
2018, 2019 и 2020 г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски. Моли съдът при уважаването на
исковете да му издаде изпълнителен лист за присъдените суми.
Ответникът “*** – гр. ***, не е представил отговор на исковата молба, не е взел
становище по ОСИ, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален
представител по делото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително през процесния период ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество като „***“ до 24.03.2020 г., считано от която дата
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ –
поради намаляване обема на работа със Заповед № 27/24.03.2020 г. на *** на ответното
дружество, връчена на ищеца на 24.03.2020 г. – като със самата Заповед е било разпоредено
1
да се изплати на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 51 дни неползван платен
годишен отпуск.
Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал
доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебното заседание на
21.06.2021 г., и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като
видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея,
ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищица и самата Заповед за прекратяване на
трудовия договор на Я.Я., с която е разпоредено да му се заплати обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 51 дни неползван платен годишен отпуск, обективно съединените искове са
вероятно основателни.
Поради това, с оглед направеното от пълномощника на ищеца адв. П.Т. с молба за съдебното
заседание на 21.06.2021 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе
предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът
намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат
изцяло обективно съединените искове, заедно със законната лихва върху двете главници от
09.02.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.
Ищецът не е ангажирал доказателства за направени разноски за производството по делото,
поради което такива, независимо от изхода на спора, не следва да му се присъждат.
Ответното дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ДТ за производството по делото за двата уважени
иска в размер на 235, 07 лева.
Предвид обстоятелството, че решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от
момента на постановяването му, следва да бъде издаден изпълнителен лист на ищеца за
присъдените му с решението суми.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “***” **, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
*** Д. М. Ц., ДА ЗАПЛАТИ НА Я. Й. Я., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
**. П.Т., СУМАТА 3 920 – нетно трудово възнаграждение за периода месец септември 2019
г. – месец март 2020 г., И СУМАТА 1 956, 80 лева – обезщетение за 51 дни неползван платен
годишен отпуск за 2017, 2018, 2019 и 2020 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
двете главници, начиная от 09.02.2021 г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА НА
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – *** – 235, 07 лева ДТ.
2
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО
ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на ищеца за присъдените му с Решението суми.
В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението има характер на разпореждане и може да се обжалва с
частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3