№ 306
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20253100900030 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ю. Ф. Ф. от гр.Варна против
АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Сребърна №16, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД следните
суми, за които е издаден изп.лист по гр.д.№2131/10г. на ВРС, а именно -
31300евро, предявена като частичен иск от 70873,45 евро, представляваща
просрочена главница по договор за кредит от 02.10.08г.; 10 евро, предявена
като частичен иск от 5827,04евро, представляваща лихви за периода 02.05.09г.-
11.02.10г.; 10 евро, предявена като частичен иск от 1384,34евро,
представляваща просрочени лихви за периода 02.05.09г.-11.02.10г.; 10 евро,
предявена като частичен иск от 4380,01евро, представляваща мораторна
неустойка за периода 02.05.09г.-11.02.10г.; 10лв, предявена като частичен иск
от 6901,48лв, представляваща разноски по гр.д.№2131/10г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.02.10г. до оконч.изплащане.
В исковата молба твърди, че по ч.гр.д.№2131/10г. на РС-Варна е
издаден изп.лист от 17.02.10г., с който ищецът е осъден да заплати на
ответника следните суми – 70873,45евро- просрочена главница по договор за
кредит от 02.10.08г.; 5827,04 евро- текущи лихви; 1384,34 евро-просрочени
лихви; 4380,01 евро-неустойка за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 16.02.10г. до изплащане на задължението, както и 6901,48лв
разноски. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.
№267/10г. по описа на ЧСИ Н.Д., като по делото били извършени
изп.действия- публична продан на недв.имот, в резултат на която е издадено
постановление за възлагане от 01.03.11г. Излага, че с молба от 24.08.17г.
1
взискателят е поискал налагане на запор на банкова сметка на длъжника, като
последното извършено изпълн.действие било от 07.09.17г., когато ЧСИ
наложил запор на банкова сметка. Сочи, че след тази дата взискателят не е
поискал извършването на други изпълн.действия, нито ЧСИ е предприел
такива, като на 05.07.24г. ЧСИ издал постановление за прекратяване на
изпълн.производство. Счита, че непогасената част от задълженията по
издадения изпълн.лист са погасени по давност, която е започнала да тече от
07.09.17г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Сребърна №16, е депозирал писмен отговор, с който признава
предявения иск по основание и размер и моли разноските да бъдат възложени
върху ищеца на осн. чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото, признал е иска и връща на ищеца изпълн.лист,
издаден срещу него, манифестирайки намерението си да не предприема
действия по принуд.изпълнение, както добросъвестно не е предприемал
такива след погасяване на вземането по давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е налице спор, че въз основа на заповед №1134 от
17.02.10г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2131/10г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в полза
на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Ю. Ф. Ф. за заплащане на сумата от
70873,45 евро – главница по договор за кредит Жилище плюс №
33033/02.10.08г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.02.10г. до оконч.изплащане; сумата от 5827,04евро,
представляваща текущи лихви за периода 02.05.09г.-11.02.10г.; сумата от
1384,34евро, представляваща просрочени лихви за периода 02.05.09г.-
11.02.10г.; сумата от 4380,01евро, представляваща мораторна неустойка за
периода 02.05.09г.-11.02.10г. и сумата от 6901,48лв, представляваща разноски
по делото.
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист
кредиторът АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД е поискал с молба от 12.03.10г.
образуване на изп.дело срещу горепосочения длъжник, като е образувано
изп.д.№20108070400267 по описа на ЧСИ Н.Д., рег.№807 при ВОС. Видно от
така посоченото изп.дело с молбата за образуването му взискателят е поискал
налагането на възбрана върху недв.имот, собственост на ипотекарни
длъжници. Няма спор, че на длъжника Ю. Ф. е връчена покана за доброволно
изпълнение на 07.04.10г.
Безспорно се установява, че е извършена публична продан,
приключила с постановление за възлагане на недв.имот от 01.03.11г., влязло в
сила на 22.03.11г.
С молби от 25.10.11г. и 10.10.13г. взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника, находящи се в жилището
му.
С молба от 24.08.17г. взискателят е поискал налагането на запор
2
върху банкови сметки на длъжника, за което е изпратено запорно съобщение,
изх.№11950/07.09.17г. , получено на 11.09.17г.
Няма спор, че с постановление от 05.07.24г. е прекратено изп.дело
№267/10г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По делото нито се твърди от ищеца, нито се представят
доказателства, същият да е възразил срещу издадената заповед за изпълнение,
като с изтичане срока за възражение, което в случая е станало на 21.04.2010г.
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Влязлата в сила заповед за
изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно
решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално- и процесуалноправно действие и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата
на чл.117, ал.2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и разясненията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва
от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В този смисъл определящо е именно предприетото
последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече
нова погасителна давност за вземането. Така в разглеждания случай искането
на взискателя АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД по молбата от 24.08.17г. за
налагането на запор върху банкови сметки е действие с характер на
„изграждащо изпълнителния способ”, поради което и настоящият състав
приема, че то прекъсва давността, която с оглед вида на вземането по изп.лист
е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и към този момент не е била изтекла.
Фактът, че от 10.10.13г./ когато е поискано извършване на опис / до 24.08.17г.
не са извършвани изпълн.действия обуславя съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК
прекратяване по право на изпълнителното производство. Макар и молбата от
24.08.17г. да е депозирана след перемирането на делото, то това искане
поставя началото на ново процесуално правоотношение и води до прекъсване
на давността за процесните вземания. В тази насока са и разясненията, дадени
в ТР №2/04.07.2024г. по тълк.д.№2/2023г. на ОСГТК на ВКС/, съгласно които
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция, прекъсва погас.давност. От момента на прекъсване на
давността с молбата от 24.08.17г. и налагането на запора по нея /11.09.17г./ е
започнала да тече нова петгодишна давност (чл.117 от ЗЗД), която до датата на
завеждане на иска-16.01.25г. е изтекла.
От своя страна ответникът по делото не оспорва исковете, а
напротив признава същите изцяло по основание и размер. Ето защо и
доколкото безспорно се установява, че процесните вземания са погасени по
давност, то предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правилото, обуславящо
института на отговорността за разноски в случай на приключване на
съдебното производство с акт по съществото на спора. В същото време
законът в чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от
отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да
признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Или съобразявайки
3
тези законови постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на
въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.
В настоящия случай безспорно с отговора на исковата молба
ответникът е признал предявените искове. На следващо място от данните по
делото не може да се изведе извода, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото. Образуваното изпълн.производството е прекратено с постановление
на ЧСИ от 05.07.24г., като липсват данни от страна на отв. АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД да са предприемани последващи изпълн.действия, насочени
към събиране на отреченото вземане, нито да е изразена готовност да
предприеме такива. Напротив видно от изп.дело издаденият в полза на
ответника изп.лист е получен обратно от взискателя в хода на делото и е
депозиран по настоящото дело с изявление за връщането му на взискателя.
Липсват данни ответникът да е оспорвал факта на погасяване на правото на
принуд.изпълнение на вземането, тъй като след изтичане на погасителната
давност това вземане продължава да съществува като естествено (не се ползва
от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо
(чл.118 ЗЗД). Липсват данни ищецът да е отправял извънсъдебно искане до
кредитора за зачитане на давността, което да е отхвърлено. Наличието на
изпълнителен титул за оспорените вземания само по себе си не съставлява
повод за предявяване на исковете, а единствено обосновава правния интерес
на ищеца за търсената искова защита. Безспорно е още, че и в рамките на
образуваното съд.производство ответникът не е претендирал изпълнение, а е
признал твърдението за настъпила погас.давност.
Предвид така изложеното съдът приема, че се установява
наличието на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и направените
от ищеца разноски в производството следва да останат в негова тежест.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 2648,70лв по
сметка на ВОС.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ю. Ф. Ф.,
ЕГН **********, с адрес ******, и АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Сребърна №16,
че Ю. Ф. Ф. не дължи на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми, за
които е издаден изп.лист по гр.д.№2131/10г. на ВРС, а именно - 31300евро,
предявена като частичен иск от 70873,45 евро, представляваща просрочена
главница по договор за кредит от 02.10.08г.; 10 евро, предявена като частичен
иск от 5827,04евро, представляваща лихви за периода 02.05.09г.-11.02.10г.; 10
евро, предявена като частичен иск от 1384,34евро, представляваща
просрочени лихви за периода 02.05.09г.-11.02.10г.; 10 евро, предявена като
частичен иск от 4380,01евро, представляваща мораторна неустойка за периода
02.05.09г.-11.02.10г.; 10лв, предявена като частичен иск от 6901,48лв,
представляваща разноски по гр.д.№2131/10г. на ВРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
4
16.02.10г. до оконч.изплащане, поради погасяването им по давност, на осн.
чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Сребърна №16, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 2648,70лв /две хиляди
шестстотин четиридесет и осем лева и 70ст/, представляваща дължимата по
делото държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5