Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 21.11.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар
МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 202 по описа за 2019 г.,:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 377.67 лв. –
главница, ведно със законни лихви.
В
исковата молба ищеца сочи, че на 21.03.2016 г., между „Теленор България“ ЕАД и ответницата Т.М.Т., е сключен Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ++359*********, за срок 24 месеца. Твърди, че на 22.06.2016 г. е сключено и Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца по план Нонстоп 40,99/30.99 promo с промоционален
месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Ищецът твърди, че на 17.08.2016 г., ответницата е подала до мобилния оператор Заявление за смяна на номер, с което предпочетен номер ++359********* е променен на ++359*********. Сочи се в
исковата молба, че ответницата Т.М.Т. не е изпълнила задълженията си по споразумението, които са в размер на 93,87 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.08.2016 г. – 14.11.2016 г. На 22.06.2016 г. и по повод
горепосоченото споразумение, мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с ответницата Т.М.Т. – лизингополучател и Договор за лизинг, с който лизингодателят – ищец е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG
Galaxy А5 Black с обща лизингова цена
в размер на 302,36 лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер
на 3,69 лв. и при първоначално платена лизингова вноска в размер на 217.49 лв.
По договора за лизинг се твърди,
че ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 77,49 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 15.08.2016 г. – 14.01.2017 г. Лизинговите вноски за отчетен
период 15.12.2016г. – 14.01.2017 г. са начислени във фактура № **********/ 15.01.2017 г. Сочи се също така, че на 17.08.2016 г. между ответницата Т.М.Т. и ищеца, е сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********,
за срок 24 месеца по план НонСтоп
29,99 с неограничени национални минути, със стандартен
месечен абонамент в размер на 29,99 лв. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията
си по договора в общ размер на 77,74 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.08.2016 г. – 14.11.2016 г. На същата дата – 17.08.2016 г. и по повод
горепосочения договор, мобилният оператор – ищец е сключил с ответницата и Договор
за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка PHILIPS
S337 Black с обща лизингова цена в размер на 128,57 лв., чрез внасяне на 23 месечни
вноски, всяка една в размер на 5,59 лв. По договора за лизинг се сочи, че ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 128,57 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.08.2016г. – 14.01.2017 г., като за дължимата сума е издадена Фактура № **********/ 15.01.2017 г. Ищецът твърди, че задълженията на ответницата са индивидуализирани в
следните фактури: фактура №
**********/ 15.09.2016 г. за
отчетен период 15.08.2016 г. –
14.09.2016 г., срок за плащане –
30.09.2016 г., от която се претендират 79.66
лв., Фактура № **********/ 15.10.2016 г. за отчетен период 15.09.2016г. – 14.10.2016 г., срок за плащане – 30.10.2016 г. от която се претендира сумата от 61,54 лв., фактура
№ **********/ 15.11.2016г. за отчетен период 15.10.2016г. – 14.11.2016 г., срок за плащане – 30.11.2016г..
издадена за сумата от 58.25 лв., фактура № **********/ 15.01.2017 г. за отчетен период 15.12.2016г. – 14.01.2017 г. срок за плащане – 30.01.2017 г., от която се претендира сумата от 178,22 лв. Общият размер на претендираната сума по така
издадените фактури, е 377.67 лв.
Поради допуснатото неизпълнение, ищеца
е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано
по ч. гр.д. № 8/ 2019 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника. Тъй като заповедта е връчена
на длъжника в усл. на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителя е предявил настоящия иск за
установяване съществуване на вземането си.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им за сумата от 377.67 лв., представляваща неизплатени
мобилни услуги по Договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения и
Договори за лизинг съществува, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените в хода на настоящото производство и на
заповедното производство разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
При
опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответницата, същата не е намерена,
поради което й е назначен особен представител – адв. В.В. от ВАК. В срока по
чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който
оспорва така предявения иск.
В хода
на устните състезания, особения представител на ответницата, пледира съда да
отхвърли така предявения иск, предвид изложените съображения. Твърди, че ищеца не е доказал чрез документи
от счетоводството си, че не е реализирал правата си спрямо ответницата чрез
представените с исковата молба записи на заповед, които са издадени за същото
вземане.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 8/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.
Съдът
намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената с
доклада по делото доказателствена тежест, съдът вмени на ищеца да докаже
следните обстоятелства : наличието
на сключени между „Теленор България” ЕАД и ответницата Договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, Допълнителни споразумения и договори за лизинг за
закупуване на мобилни устройства; че
ищеца е предоставил на ответницата мобилните услуги и мобилните устройства,
съгласно сключените договори; че е
налице неизпълнение от страна на ответницата по така сключените договори; размера на неизплатените суми.
Съдът, при преценка на така
представените по делото писмени доказателства, намира, че ищеца е доказал
наличието на съществували между него и ответницата валидни облигационни
правоотношения.
С исковата молба са представени надлежни
писмени доказателства удостоверяващи съществуването на договорни правоотношения
между страните, а именно: Договор за мобилни услуги от 21.03.2016 г.,
Допълнително споразумение към договора от 22.06.2016 г., Договор за лизинг от
същата дата 22.06.2016 г., Договор за мобилни услуги от 17.08.2016 г., Договор
за лизинг за закупуване на мобилно устройство от 17.08.2016 г., всичките
сключени между ищеца и ответницата. Представени по делото са и издадени от
ищеца Фактури : № **********/ 15.09.2016 г. Фактура
№ **********/ 15.10.2016 г., Фактура № **********/ 15.11.2016г. Фактура № **********/ 15.01.2017 г. Така представените Фактури също материализират
съществуването на договорни отношения между страните.
С представените писмени
доказателства, доказано се явява обстоятелството, че през процесния период
ответницата е ползвала услугите на мобилния оператор за телефонни разговори, а
съгласно сключените Договори за лизинг и е получила мобилните устройства: марка SAMSUNG Galaxy А5 Black и марка PHILIPS S337 Black.
Установи се по безспорен начин и
неизпълнение от страна на ответницата по така сключените договори. Въпреки, че
е ползвала предоставените й услуги за исковия период и е закупила мобилните
устройства на изплащане, ответницата от своя страна не е изпълнила
дължимата престация по договорите и по така издадените фактури – да плати на
оператора за ползването им. Не се доказа плащане по така издадените Фактури,
приложени с Исковата молба, поради което и съдът приема, че е налице
неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ответницата.
В тази
връзка, съдът не споделя довода на особения представител на ответницата – че
ищеца следва да докаже, че „като кредитор не е реализирал правата си спрямо
длъжника, чрез представените Записи на заповед от 22.06.2016 г. и 17.08.2016
г.” Това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страна на ищеца,
а ответника в случай, че твърди че е платил на ищеца дължимите суми, следва да докаже
твърденията си, посредством всички допустими доказателствени средства. В случая
обаче това остана само на фаза твърдения, като от ответната страна не са представени
никакви доказателства за извършени плащания по която и да е от Фактурите
издадени във връзка с ползваните от ответницата услуги и дължими лизингови
вноски.
При
горните мотиви, съдът приема за доказано, че е налице съществуващо вземане на
ищеца спрямо ответницата в размер на 377.67 лв.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху
главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията си,
считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК
на 09.01.2019 г., по което е образувано ч. гр.д. № 8/ 2019 г. на РС –
Белоградчик. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена
покана към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия
изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното
производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство
(ч.гр.д. № 8/ 2019 г.), 25.00 лв. – държавна такса по
настоящото исково производство, 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство, както и 300 лв. – внесени от ищеца за особен
представител на ответницата в настоящия процес.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против Т.М.Т., постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА
за сумата: 377.67 лв. (триста
седемдесет и седем лева и шестдесет и седем ст.) – по Договор за мобилни услуги от 21.03.2016 г., Допълнително
споразумение от 22.06.2016 г., Договор за лизинг от 22.06.2016 г., Договор за
мобилни услуги от 17.08.2016 г., Договор за лизинг за закупуване на мобилно
устройство от 17.08.2016 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 09.01.2019 г. –
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 8/ 2019
г. на РС – Белоградчик, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.Т., постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, направените от ищеца разноски: 25.00 лв. – държавна такса
по заповедното производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по
заповедното производство, 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
както и 300.00 лв. – за особен представител на ответницата.
Решението
подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :