№ 399
гр. Червен бряг, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20224440100299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.34,ал.2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи /ЗСПЗЗ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Глава 10 на АПК.
Образувано е по жалба на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.Л*** против мълчалив
отказ на Кмета на Община Червен бряг да издаде заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, с която да
разпореди принудителното изземване на земеделски земи, намиращи се в землището на
с.Горник, общ.Червен бряг, поради неправомерното им ползване от трети лица. По искане
на съда, административния орган е представил преписката образувана при него във връзка с
цитираните в жалбата искания, като видно от същата с Писмо с Изх.№44-Н94/24.03.2022г.
кметът на общ.Червен бряг се е произнесъл по искането на жалбоподателя с рег.№44-Н-
54/24.02.2022г. като е отказал да издаде заповед по чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ по изложени там
съображения.
От ответника се навеждат доводи, че депозираната жалба е недопустима и неоснователна.
Със свое определение от 29.04.2022г. по настоящето производство, предходния състав на
съда е приел, че жалбата е депозирана в срока за произнасяне от административно
наказващия орган, поради което като преждевременно подадена е недопустима. Това
определение е отменено от АС Плевен с подробно изложени мотиви за това, че жалбата е
допустима, като подадена в срок, тъй като след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне,
Кмета на Община Червен бряг, не е уведомил жалбоподателя незабавно, за предстоящо
удължаване на срока.
Направеното възражение от ответника, че не е на лице мълчалив отказ, не се споделя от
настоящия състав на съда.
1
Видно от Писмо с Изх.№44-Н94/24.03.2022г. кметът на общ.Червен бряг е уведомил
жалбоподателя, че не може да установи кои са ползвателите на земеделските му земи, но
това писмо не съдържа признаците на индивидуален административен акт, с който закона е
задължил Кмета да се произнесе.
Действително при липсата на някои от предпоставките по чл.34 ЗСПЗЗ административния
орган може да постанови отказ. Отказа обаче следва да бъде обективиран в писмена форма и
съдържащ конкретни мотиви, с предвидените реквизити в чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК.
Съгласно тази норма административният орган издава или отказва издаване на акта с
мотивирано решение, което се издава в писмена форма и съдържа : наименование на органа,
който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията,
начинът и срокът за изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в
какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник.
Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност
на акта, като излаганите от органа мотиви са задължителен елемент от писмената форма на
ИАА. Те, от една страна довеждат до знанието на страните съображенията на
административния орган и от друга страна не препятстват както правото на защита, така и
съдебния контрол за законосъобразност.
В случая, с оглед характера на нормативната уредба, съображенията на органа да откаже да
издаде заповед не могат да се предполагат. Посоченото обстоятелство в писмото до
заявителя, че причина за отказа е обстоятелството, че Н. е декларирал имотите за лично
ползване, водят до незаконосъобразно нарушаване на правата на жалбоподателя, чието
желание единствено е самостоятелно да обработва собствените си земеделски имоти.
Неоснователно е посоченото в отговора до Н., че причина за невъзможността да се
приложи чл.34 ЗСПЗЗ е в подадената от жалбоподателя декларация по чл.69, ал.2 ППЗСПЗЗ.
Съгласно тази норма обствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по
земеделие по местонахождението на имотите, формата на стопанисване и начина на трайно
ползване на всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои
от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в
декларацията. Съгласно чл.69, ал.2 от ППЗСПЗЗ , декларацията по ал. 1 се подава за една
стопанска година по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.
Недопустимо е да се възприема от адм.орган, че задължението на едно лице да посочи дали
желае или не лично ползване на земеделските си земи е приравнено на отказ от право по
чл.34 ЗСПЗЗ. Двете правни норми регулират различни отношения и целта на законодателя
при създаването им е различна. В единия случай се цели постигане на ефективност и
предварително уреждане кои от земеделските земи, ще се ползват лично от собствениците с
оглед неразпределянето им на останалите ползватели в същото землище. Нормата на чл.34
ЗСПЗЗ има за цел да защити собствениците и ползвателите на земеделски земи от
2
неправомерно ползващите тези имоти лица.
Действително правомощието на кмета по чл. 34 от ЗСПЗЗ е категорично определено, като
материална и териториална компетентност, с оглед редицата функции на кмета за
регулиране на административни отношения с предмет земеделски земи на територията на
съответната община. Поради тези обстоятелства, съдът не може да реши въпроса по
същество, респективно да задължи органа да издаден позитивен за жалбоподателя акт.
Индивидуалния административен акт, с който се отказва на жалбоподателя обаче следва да
бъде мотивиран и да съдържа всички реквизити на властнически акт.
Индивидуален административен акт, с който се отказва изземване на неправомерно
ползваните собствени на Н. имоти и предаването им за ползване на жалбоподателя, следва
да се разграничава от писмо или друго писмено уведомление до заинтересованато лице, с
което на основание чл. 61 АПК се съобщава резултата от административната процедура. В
този смисъл не представлява ИАА изпратеното до Н.Н. писмо от Кмета на Община Червен
бряг.
В конкретния случай от писмените доказателства по делото се установи по безспорен и
категоричен начин, че процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ е нарушена и не е доведена до край като
не е установено ползват ли се и ли не неправомерно имотите на Н., каквито твърдения
излага жалбоподателя. Общината не следва да прехвърля задължението си да установи
спорните обстоятелства в процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ върху лицето, което е потърсило
защита от административния орган.
Ето защо мълчаливия отказ на Кмета на Община Червен бряг да издаде заповед по чл.34
ЗСПЗЗ, се явява незаконосъобразен, като постановен в нарушение на процесуалните и
материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и при съществени нарушения на
административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК) и следва да бъде
отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично
произнасяне с акт по искането на жалбоподателя в тази му част. При това Кметът на
общината следва да ползва събраните по настоящето дело доказателства, както и нови
представени пред него, като се ръководи съобразно гореизложените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на Н. Н. направените
от него разноски в производството пред ПлАСъд в размер на 300 лева, за което е приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Червен бряг да се произнесе по Заявление
3
вх.№ 44-Н-54/24.02.2022г. на Н. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес – гр.Л* за издаване на
заповед по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, В ЧАСТТА, в която не е издаден акт за посочените от
заявителя имоти: № 040021, 012002, 031025, 070009, 009006 и 013009, намиращи се в
землището на село Горник, общ.Червен бряг и връща преписката на Кмета на Община
Червен бряг за произнасяне по направеното искане.
Осъжда община гр. Червен бряг, представлявана от Кмета д-р Цветан Костадинов да
заплати на Н. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес – гр.Л* направените от него съдебно
деловодни разноски в размер на триста /300/ лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4