РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Б., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на първи септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20243210100301 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№2349 от 23.05.2024
година, подадена от ДЪРЖАВАТА, представлявана Министъра на Регионалното развитие и
благоустройство, чрез пълномощника си Управителя на Област Добрич, срещу Р. П. Б.
ЕГН********** от ***, ОБЩИНА Б., чрез Кмета Н. А., с адрес в ***.
Предявени са искове с правна квалификация в разпоредбите на чл.26, ал.1 пр.1 от
ЗЗД, чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Трите иска са съответно със следните цени на исковете:
-искът по чл.26 ал.1пр.1 от ЗЗД-4074лв.
-искът по чл.124 от ГПК-4074лв.
-искът по чл.108 от ЗС-1018,50лв.
Първоначално исковата молба е оставена без движение,съгласно Разпореждане №556
от 27.05.2024година. В последствие с отделни разпореждания, срокът за изправяне на
исковата молба е удължаван. Ищецът е изправил исковата молба,като надлежно е вписал
същата, посочил е цена на исковете и е заплатил дължима държавна такса.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
Нищожността на договора представлява засягането му от най-тежък порок, поради
което е напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. Няма спор, че
нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея, както и, че нищожността
може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова
производство може да бъде, както лице, което е страна по договора или сделката, така и
1
трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на сделката,
за която се твърди, че е нищожна, ако същата се третира като действителна. Искът за
установяване на нищожност на сделка, респ. договор, е установителен по своя характер и
предпоставка за неговата допустимост е наличието на интерес от установяването. За
съществуването на интерес е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да
се претендира отричано от него право.
Във връзка с горното и предвид съществуващата законова възможност, съгласно
чл.124 от ГПК, ищцовата страна предявява в БРС настоящата искова молба,с която се иска
съдът:
Да обявяви нищожността на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно място с
площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с
площ от 530 кв. м. /съответно ПИ №*** по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на
Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег.
№*** в Служба по вписванията Б., поради противоречие със закона.
Да бъде признато за установено по отношение на Община Б., че ПИ №*** по
КККР на гр. Б., с площ от 518 кв. м., е собственост на Държавата.
Да бъде признато за установено по отношение на Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***,
че вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ
№ ***, целия с площ от 530 кв. м., е собственост на Държавата, както и да предаде
владението върху имота.
По отношение на Договор за продажба от 07.08.2006 година:
Основание за нищожност - чл.26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД
Ищцовата страна счита,че посоченият Договор за продажба от 07.08.2006г., на вилно
място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***,
целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ № по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на
Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег.
№*** в Служба по вписванията Б., за нищожен, като сключен в противоречие със закона
- основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си
съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но
не търпи сделки, водещи по противни на интересите на обществото резултати. Тези
интереси за защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата
разпоредба на чл. 26, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, според която договорите, които противоречат
на закона, са нищожни. По смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД противоречие със закона
представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми.
Противоречието на закона е изцяло обективно основание - достатъчно е да се констатира
несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния
като знание или намерения за нарушение не се изискват. Противоречието с императивна
2
норма на закона е най - общо формулираното основание за нищожност, негативен израз на
основната регулираща функция на правото - че законът отказва да признае правно действие
на договорите, които му противоречат.
Договор за продажба от 07.08.2006г., е сключен на основание Заповед № 1526 от
15.12.2005г. на Кмета на община Б., с която е определена Р. П. Б., ЕГН: ********** за
купувач на правото на собственост върху вилен имот с площ от 353.32 кв. м.,
представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ от 530 кв. м., при
съседи: УПИ № № ***.
Заповед № 1256 от 15.12.2005г. на Кмета на Община Б. е издадена на основание § 27, ал.1 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността, ПЗР на ПМС
№235/19.09.1996г.; §3 от ДР на НОРПУРОИ, приета с решение № 183/31.03.2005г. на
Общински съвет Б. и молба вх. №94-Р0-163/23.08.2004 година. Съгласно § 27, ал. 1 от Закона
за изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008 г.)
„Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли
1991 г., могат да придобият правото на собственост върху земята по цени определени ог
министерския съвет“ и Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 235
па Министерския съвет от 19.09.1996 г. Съгласно § 1, ал. 1 на постановлението - „Български
граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г.
за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на
населените места и с действаща дворищна регулация, или техните наследници могат да
подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния
управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота. Съгласно ал.2,
правата по ал. 1 имат и гражданите или техните наследници, придобили право на строеж
върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на вилна сграда за
задоволяване на жилищни или здравни нужди, при условие, че сградата се намира във
вилна или курортна зона с действаща дворищна регулация“. Според ал.4, към молбата
се прилагат: договор за учреденото право на строеж или удостоверение за признато право на
строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за собствеността; скица на имота
от действащия регулационен план с попълнен кадастър; документ за законно учредено право
на строеж на роднини по права линия, ако е налице такова; удостоверение за наследници;
документ за собственост или констативен акт от общинската администрация, че сградата е
завършена в груб вид; разрешение за строеж или акт за узаконяване на строежа; копие от
одобрения архитектурен проект на сградата.
Със Заповед № 383/13.06.1986г. на Председателя на ИК на ОбНС на гр. Б. е отстъпено право
на строеж в полза на починалия съпруг на г-жа Б. върху имота, като строежът не е
реализиран както в законоустановения 5-годишен срок, така и към момента. Съгласно чл.67
от Закона за собствеността, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в
полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
Същото е записано и в договора от 26.08.1986г. за отстъпване на право на строеж на вила,
издаден въз основа на горепосочената заповед №383/13.06.1986 година.
3
Кадастралната скица за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б. е
одобрена със Заповед № 300-5-82/03.10.2003г. на изпълнителния директор на АГКК. От
скица №15-804877/19.07.2022г. като собственици на имота са посочени община Б. на
основание Акт за частна държавна собственост №12, том I, рег. 41 от 11.01.2004г., издаден от
Служба по вписванията гр. Б. и Р. П. Б. на основание Договор № ***г., издаден от Служба
по вписванията гр. Б..
Ищецът приема, че както в ал.4 на §1 от ПРЗ на ПМС №235/1996г. са посочени
документите, които са необходими да бъдат приложени към молбата по ал.1 за придобиване
на право на собственост върху земята. Съгласно т.6 и т.8 е нужно представянето на документ
за собственост или констативен акт от общинската администрация, че сградата е
завършената в груб вид, и копие от одобрения архитектурен проект на сградата.
По преписката няма данни нито за реализиран строеж на имота, нито за наличие на
одобрен архитектурен проект на сградата. Тези обстоятелства се потвърждават и от самата г-
жа Б.. С оглед на това, ищцовата страна счита, че разпоредбата на §27, ал.1 от ЗИДЗС (отм.)
е давала законова възможност за придобиване на право на собственост върху земя, само
когато върху нея е реализирано право на строеж. Предвид липсата на тези обстоятелства,
счита, че спрямо г-жа Б. и нейните дъщери, като наследници на починалия г-н Е., в чиято
полза е било отстъпено право на строеж, не може да се приеме приложението на
разпоредбата на §27, ал.1 от ЗИДЗС (отм.).
Петшпум по иска по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда, да призове страните на съд и след
като се убеди в основателността на настоящата претенция, да постанови съдебно решение,с
което да прогласи нищожността на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно място
с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***,
община Б., целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ № *** по КККР на гр. Б./,
сключен между Кмета на Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***,
като Купувач, вписан с вх. рег. №*** в Служба по вписванията Б., поради
противоречие със закона.
Относно иска по чл.124 от ГПК:
Ищцовата страна твърди в исковата си молба,че ПИ № *** по КККР на гр. Б., с площ
от 518 кв. м., е държавна собственост, поради следните обстоятелства:
До 1990 г. в Република България не е съществувала общинска собственост. Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ. бр.31 от 17.04.1990
г.) е променено заглавието на глава първа от Закона за собствеността (ЗС) от
"Социалистическа собственост" на "Държавна и общинска собственост", а чл.6 от ЗС е
придобил следната редакция: "Държавна, съответно общинска собственост са вещите,
обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите,
които държавата или
общините придобият. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик".
4
Правото на общинска собственост е прогласено и от Конституцията на Република
България (обн., ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.). Според чл.140,общината има право на своя
собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Първото конкретно
изброяване (обявяване по смисъла на чл.6 от ЗС в цитираната по-горе редакция) на видове
недвижими имоти, които ех 1еgе стават от държавна общинска собственост, е направено с §
7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и
местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г.). Едновременно с това е изменена и
ал.1 на чл.6 от Закона за собствеността (ЗИДЗС - обн., ДВ. бр.77 от 17.09.1991 г.).
С новата редакция на чл.6, ал.1 от ЗС вече е очертан обхвата на общинската
собственост (впоследствие чл.6 от ЗС претърпява ново изменение - обн., ДВ. бр.ЗЗ от
24.04.1996 г. - и сега има друга редакция). Окончателното обособяване на общинската
собственост чрез отделянето й от държавната собственост е завършено с приемането на
Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. С нормите на чл.2,
ал.2 и ал.З, и на чл.З от ЗДС законодателят е посочил кои имоти са държавна собственост,
кои от тях са публична (чл.2, ал.2) и кои частна (чл.2, ал.З) държавна собственост. С нормите
на чл.2, ал.1 и ал.2 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
общинската собственост (ЗОС) законодателят пък е направил изчерпателно към датата на
обнародването на закона изброяване на недвижимите имоти, които са общинска собственост.
Това изброяване е допълнено с цитирания по-горе § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г.
Общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост, който е официален
документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма - чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗОС. Актуването на имотите - общинска собственост е регламентирано с
нормите на глава седма от ЗОС. Съществени правила се съдържат и в ППЗДС и ППЗОС.
Всичките те са обединени около принципите, че акт за общинска собственост може да бъде
съставен само за имот, изрично обявен от закона за такава собственост и то след като бъде
поискано отписването на този имот от актовите книги за държавна собственост.
По нито една от разпоредбите на законите, уреждащи отделянето на общинската от
държавната собственост, респективно обектите и обхвата на общинската собственост:
ЗИДЗС (обн.. ДВ, бр.31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и заключителни разпоредби на
Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991
г.). ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.), ЗОС (обн.,ДВ,бр.44/1996 год.) - чл.2 и § 10 от
преходните и заключителните разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн.,ДВ,бр.96/1999
год.), държавните имоти с вилно предназначение не преминават в собственост на
общините, нито пък са обявени за такива. Последната разпоредба постановява, че
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане не на ЗДС и ЗОС, а на
5
благоустройствени закони, съобразно които: ЗТСУ - чл.27, ал.1; чл.35, ал.З и 6; чл.58, ал.1; §
2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; Г1Г13ТСУ - чл.52 ‘‘а”, ”б”; чл.106, ал.2, т.1; Наредба № 5/1999 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство — чл.1, ал.2, глава Тр. “Устройство
на жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5, глава
петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ - чл.8,т.1 чл.37 ал.2; чл.39; чл.43 ал.З, като е
налице ясно разграничение между жилищни и вилни имоти - в тази насока е и решение №
7199/10.07.2003 год. по адм.д.№ 2295/2003 год. на ВАС- 5-членен състав, постановено по
спор за актуването на недвижимите имоти с вилно предназначение между Областния
управител на област Добрич и Община гр. Б..
Съгласно чл. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България териториалните единици са населени места и селищни образувания. От
представената скица на имота се установява, че вилна зона „И.“ е вилно селище, като за
процесния имот е отреден терен за вилно застрояване. За да има вилно застрояване в
населеното място по силата на закона следва със засгроителния план да има отреден квартал
или зона за вилно застрояване. В настоящия случай се касае за застрояване с вилна сграда,
защото със заповед № 25/04.11.1985г. е одобрен ПУП-План за регулация и застрояване,
поради което е имало отредена с плана вилна зона за застрояване.
След като според § 42 ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.), в собственост на
общините преминават не всякакви по вид, а само изрично изброените в тази правна норма
държавни имоти, а застроените и незастроените вилни парцели и имоти, не са сред тях, акта
за частна общинска собственост № 1800/31.12.2004г., не легитимира Община Б. за
притежател на поземления имот. Същият не е преминал в собственост на общината и по
силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който в собственост на общините преминават
незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно
строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез
отчуждително производство, с изключение на подлежащото на връщане на предишните им
собственици.
От тук следва изводът, че е неправилно актуван от Община Б., като по този начин е
засегнато и нарушено правото на собственост от страна на държавата.
Петитум по иска по чл.124 от ГПК:
С оглед на гореизложеното, ищцата моли съда, да призове страните на съд и след
като се убеди в основателността на настоящата претенция, да постанови съдебно решение,с
което, да бъде признато за установено по отношение на Община Б., че ПИ № *** по
КККР на гр. Б., с площ от 518 кв. м., е собственост на Държавата.
Относно иска по чл.108 от Закона за собствеността:
Съгласно чл.108 от Закона за собствеността (ЗС), собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Прогласяване нищожността на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно място с площ
от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, целия с площ
6
от 530 кв. м. /съответно ПИ № *** по КККР на гр. Б./, сключен между Кмета на Община Б.,
като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач, вписан с вх. рег. №*** в
Служба по вписванията Б., връща процесният имот в патримониума на Държавата.
Нищожният договор не е прехвърлил собствеността, и след като ответникът - Община Б. не
е била собственик, то същата не е могла да прехвърли права, които не притежава на Р. П. Б.,
поради което последната владее имота без правно основание.
Петитум по иска по чл.108 от ЗС:
С оглед на гореизложеното ищцата моли съда, да призове страните на съд и след като
се убеди в основателността на настоящата претенция, да постанови съдебно решение,с
което, да признае за установено по отношение на Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, че
вилно място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ №
***, целия с площ от 530 кв. м., е собственост на Държавата,и да я осъди да предаде
владението върху имота.
Ищцовата страна в исковата си молба,моли съда , на основание чл.17, ал. 2 от ГПК,
да се произнесе инцидентно относно законосъобразността на Заповед № 1526 от
15.12.2005г. на Кмета на община Б., с която е определена Р. П. Б., ЕГН: ********** за
купувач на правото на собственост върху вилен имот с площ от 353.32 кв. м.,
представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, община Б., целия с площ
от 530 кв. м., при съседи: УПИ № № ***, като прогласи нейната нищожност.
Претендира се присъждане на направени деловодни разноски.
Към исковата молба се приложени писмени доказателства,правят се доказателствени
искания.
С Разпореждане №934 от 23.08.2024год. съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията на ответника на основание чл.131 от ГПК.
В законоустановеният едномесечен срок,в Районен съд-Б. са постъпили писмени
отговори от ответниците,както следва:
Писмен отговор от Община-Б.,получен с Рег.№4540 от 02.10.2024година.
Писмен отговор от Р. П. Б. с Рег.№4472 от 27.09.2024година.
В писменият си отговор,Община-Б. твърди,че:
Считам предявените искове срещу Община Б. за неоснователни, а единият и за
недопустим.
1. По твърдението за наличие на нищожност на сключения договор за продажба,
поради противоречието му със закона:
Както е посочил ищецът, за да е налице противоречие на договора със закона, е
необходимо да е нарушена императивна правна норма. Тезата, която е развита в исковата
молба е, че при сключване на договора е нарушена разпоредбата на §1, ал. 4 от ПМС
№235/19.09.1996г., според която към молбата правоимащите лица или съответно техните те
наследници е трябвало да се представи определен набор от документи, които те не са
7
представили.
Освен документалния пропуск, не било реализирано и строителство в имота, но
въпреки това сделката е била реализирана. Това, според ищеца, обуславя противоречието на
договора с §27, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността
/ЗИДЗС/ (отм).
Процесният договор обаче не е сключен на основание §1 от ПЗР на ПМС
№235/1996г. /отм./, а на основание §3 от същото постановление, според ал. 2, на който е
посочено: „Когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия,
посочени в §1 и §2, лицата придобили правото на строеж върху държавна или общинска
земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на
областния управител, съответно кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни
цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове.
Отнесено към настоящия случай означава, че законодателят е позволил извършването
на подобни сделки и при липса на документи и дори без да е реализирано строителство, при
спазване на императивното правило субекти на това правоотношение да бъдат лица, които
са български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до
13 юли 1991г. за построяване на вилна сграда за задоволяване на жилищни или здравни
нужди или техните наследници.
Правосубектността в случая изхожда от наследодателя на г-жа Р. Б. - К.Й.Е., който е
бил нейн съпруг. С договор за отстъпване право на строеж на вила, сключен на 26.08.1986г.,
въз основа на Заповед №383/13.06.1986г.на председателя на Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет- гр. Б. и след като е заплатил необходимите вноски, г-н Е. е станал
приобретател на правото на строеж в процесното УПИ. След неговата смърт, настъпила на
14.07.1994г., това право се наследява от вдовицата /ответница по настоящото дело/ и
неговите дъщери. В приложение предоставяме цялата преписка по сключване на цитирания
в настоящия абзац договор.
Съгласно процесния договор за продажба на общински имот от 07.08.2006г. г-жа Б. е
придобила собственост върху 4/6 идеални части от ПИ ***. Останалите 2/6 от правото на
строеж се наследяват по равни дялове от двете дъщери, които не са се възползвали от
възможността, дадена с §1 и §3 от от ПЗР на ПМС №235/1996г./отм./. За по- голяма яснота, с
настоящия отговор представяме и цялата преписка по сключване на процесния договор.
От изложеното следва, че при сключването на процесния договор са изпълнени
императивните норми на закона и в този смисъл искът, който се основава на
недействителност на договора, поради противоречието му със закона, се явява изцяло
неоснователен.
II. Относно иска по чл. 124 от ГПК, чийто петитум е да се признае по отношение
на Община Б. собствеността върху ПИ *** на Държавата:
Този иск е процесуално недопустим, защото към настоящия момент имотът е
отписан от актовите книги на Община Б. със Заповед №1472/12.12.2023г. и Заповед
8
№982/18.08.2006г. н двете на кмета на Община Б.. Поради това считаме, че не сме
надлежна страна в процеса н молим за неговото прекратяване.
Въпреки това, становището на Община-Б. по него е следното:
Правният въпрос, който се поставя, е дали вилните имоти са преминали в собственост
от държавата на общините въз основа на някоя от хипотезите на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС или
§7 от ПЗР на ЗМСМА. Считаме, че в настоящия казус е налице транслативния ефект на
нормата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
В молбата ищецът извежда едно основно твърдение, че щом не било отредено за
жилищно строителството, а за вилно, то непременно било държавна собственост и не е
преминало по силата на закона от държавата на общините. Разпоредбата на §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС съдържа в себе си обаче няколко хипотези. Освен жилищното строителство в
собственост на общините попадат и застроените и незастроените парцели и имоти- частна
държавна собственост, отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на
Закона за общинската собственост подробни градоустройствени планове.
Така със Заповед №25/4.Х1.1985г. на Председателя на изпълнителния комитет на
окръжен народен съвет- Толбухин са одобрени застроителният, регулационен и кадастрален
план на вилна зона „И.“ от селищната система на гр. Б.. При действието на приложимия
тогава ЗТСУ в чл. 25 е посочено, че със застроителен и регулационен план съобразно
теренните условия и други природни фактори могат да се групират предимно незастроени
имоти във вилни зони за комплексно, обществено и индивидуално или смесено вилно
строителство. Самата разпоредба е ситуирана в Глава II „Териториалноустройствени
планове“, Раздел III „Общи и подробни градоустройствени планове“, Точка 3 „Подробни
устройствени планове“, Буква Б) Застроителни и регулационни планове за обществени
мероприятия. Това от само себе си означава, че вилното строителство се счита за
обществено мероприятие и доколкото е на територията на община Б., означава, че с
влизането в сила на Закона за общинската собственост на 01.06.1996г. цялата вилна зона
„И.“ е преминала в собственост на Община Б..
Цитираните като съдебна практика решения в исковата молба обхващат единствено
изследване дали вилното строителство може да се отъждестви с жилищно строителство, но
не е извършвана проверка дали вилните имоти могат да се квалифицират като обществени и
благоустройствени мероприятия, хипотеза, съдържаща се в §42 от ПРЗ на ЗОС.
Отделно от горното,Община-Б. твърди,че в Постановление №235/19.09.1996г. на МС,
в §1, ал. 2 законодателят определя вилната сграда като такава за задоволяване на жилищни
или здравни нужди. Оттук можем да направим обоснован извод, че той отъждествява
вилното с жилищното строителство.
В исковата молба се твърди, че акт за общинска собственост можело да бъде съставен
след като бъде поискано отписването на този имот от актовите книги за държавна
собственост. Няма обаче данни някога за този имот да е бил съставян акт за държавна
9
собственост. Освен това щом Държавата твърди, че е собственик, няма и данни в отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Б. да е афиширала тази собственост със съответното
за всеки собственик задължение за заплащане на местни данъци и такси.
С оглед гореизложеното, ответната страна Община-Б.,в писменият си отговор твърди,
че и този иск освен недопустим се явява и неоснователен.
С писменият си отговор,ответника Община-Б. моли съда да прекрати по отношение
на нея производството по иска по чл.124 от ГПК поради недопустимост на същия,тъй като е
заведен срещу ненадлежна страна.
Алтернативно моли съда,ако приеме,че иска е допустим да го отхвърли ,като
неоснователен.
Община-Б.,моли съда да отхвърли и иска по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД предявен срещу
нея,като неоснователен
Община-Б. претендира да й бъдат присъдени,направени деловодни разноски.
Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.
В писменият си отговор ответницата Р. П. Б. твърди, че:
Твърди,че е изложена оскъдна фактическа обстановка в исковата молба.
Със Заповед №383 от 13.06.1986 г., ИК на ОНС гр.Б. отстъпила право на строеж върху
държавен имот във вилната зона „И.“ на Б., представляващ парцел ***, кв.*** от 530
кв.метра на съпруга ми и наследодател К.Й.Е.. Описаната Заповед №383 от 13.06.1986 г.
послужи за подписване на Договор за отстъпване право на строеж на вила, за което бе
заплатена и определената цена съгласно нормативната към този момент уредба. В
изпълнение на условията на договора започнахме процедура по реализацията на правото на
строеж като за целта бе поискана и съответно издадена на 01.08.1988 г. от община Б. скица-
виза за проектиране на вилна сграда до 60 м2 застроена площ с височина от кота цокъл до
кота било до 6,50 метра при скатен покрив. Изготвен бил проект за жилищната сграда, което
ответницата твърди,че се доказва с приложена по делото обяснителна записка от декември
1988 г. За реализиране на строежа била изградена основа от ломен камък, върху които
следвало да се изгради сградата, която в представите на семейството на
ответницата,трябвало да бъде вилна сграда според дадената виза за проектиране. За
съжаление съпругът й се разболял и са наложило да се спре реализирането на проекта на
етапа след изграждане на основите.С оглед на това,ответницата твърди,че е променено
тяхното намерение,като се решило, да се изгради по-малка вилна сграда от проектната
документация. Така била построена сграда с по-малки размери, която и към настоящия
момент е на мястото си. Ответницата твърди в писменият си отговор,че те със съпруга си,са
във владение на имота от 1986 г., като владеят имота,необезпокоявани от никого.
През 2002-2003 г. от съседи на имота,ответницата Б.,разбрала, че са придобили
правото на собственост върху терена, за които имали вече учредено право на строеж след
подаване на искане до Община Б. и заплащане на цената. В тази връзка, Б. направила
съответните постъпки пред Община Б. за придобиване правото на собственост на вилното
10
място, но тъй като съпругът й бил починал през 1994 г.,от Община-Б. й обяснили, че
продажбата ще бъде извършена единствено за частта ми, която тя притежава по наследство.
Наследници на съпруга са двете дъщери на ответницата, които обаче не проявили интерес и
загриженост да закупят и останалите части от вилното място, тъй като живеели далече и
нямали интерес от имота. За целта всяка една от тях представила нарочна декларация за
съгласие, с която декларирали отказ да изкупят всяка една от тях по 1/6 идеална част от
вилното място. Така с декларация с рег.№ 10555/12.11.2010 г. на Нотариус *** с район на
действие РС ***, дъщеря й К.К.В. декларира, че не желае да придобие 1/6 идеална част от
имота, които към този момент е вече с идентификатор *** . Декларация със същия текст
издаде и втората й дъщеря Ю.К.Ц., която е регистрирана под №*** г. в общия регистър на
Нотариус №*** с район на действие РС ***. Целта на двете декларации, издадени от
дъщерите на ответницата,била цялата собственост от имота да бъде придобита от тяхната
майка-ответницата Р. Б..
Ответницата твърди,че Община Б. й продала единствено 4/6 идеална част от вилното
място, като за целта била сключен Договор на 07.08.2006 г., вписан под *** г. на СВ при
АВ Б. след заплащане на продажната цена в размер на 5 597 лева по сметка на Община Б. и
местен данък в размер на 111,94 лева. Така придобих 4/6 идеални части или 353.32 кв.метра
в идеални части от УПИ *** по плана на в.з. „И.“, общ.Б., което вилно място, съгласно
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри съставлява поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се във вилна зона „И.“ по КККР на ***, вид собственост:
Съсобственост, вид територия Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За вилна сграда,
целия с площ 518 кв. м, със стар идентификатор ***. съгласно Заповед за одобрение на
КККР № 300-5-82/03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-08-2931/04.11.2005 г. на Началника на СГКК Добрич.
Договорът за продажба от 07.08.2006 г. е сключен на основание §27, ал. I от Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008г.). §3. ПЗР
на ПМС №235/1996г. и заповед № 1526/15.12.2005г., между Община Б. с ЕИК *** Правно
основание за издаване на цитираните по-горе Заповед и Договор за продажба е $27, ал. 1 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008
г.), съгласно който лицата придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до
13.07.1991 г. могат да придобият правото на собственост върху земята по цени определени
от Министерски съвет.
Ответницата твърди в писмения си отговор,че не загубила желание да придобие
пълния обем от правото на собственост върху вилното място,поради което продължила да
отправя искания до общинска администрация Б. за прекратяване на съсобствеността ни за
процесния имот. През месец януари 2018 г. получила пореден отказ под №94р-428-1#1 на
Кмета на Община Б., който обжалвала в съда. С Решение №4609 от 28.03.2019 г. Върховен
административен съд-Второ отделение, по административно дело №12118/2018 г. жалбата й
срещу отказа била оставена без уважение.
Малко по-късно,ответницата разбрала, че е налице спор между Държавата, в лицето
11
на областна администрация Добрич и Община Б. за това кои е носител на правото на
собственост върху имотите във вилните зони на Б., като в това число попада и нейният имот.
Така чрез нейни познати се снабдила с Решение №4623 от 12.04.2021 г. на Върховен
административен съд - 4 отделение, по административно дело №480/2021 г. от прочита на
който разбрала мотивите за претенцията на Държавата чия собственост са тази категория
имоти. Веднага подала искане до Областния управител на област Добрич, откъдето с
нарочно писмо с изх.№АдК-16-10-2021 г., временно изпълняващия длъжността Областен
управител Р.Р. я уведомил, че към момента няма влязло в сила решение с което да е
определен титуляра на правото на собственост.
На 23.08.2022 г.,Б. подала в деловодството на Областна администрация Добрич
поредното искане за прекратяване на съсобственост този път вече с Държавата на основание
чл.45а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, чрез закупуване от Държавата на идеална
част от ПИ. В отговор на нейното искане,Областния управител на Област Добрич с писмо с
изх.№ДжС-15-14#4 от 03.10.2022 г. я уведомил, че придобиването на правото на собственост
ще бъде процесирано след като по преписката се представи нотариално заверено
пълномощно от наследниците на съпруга й. Водейки се от издадените от дъщерите й
декларации, подробно описани в т.2 от настоящия отговор,ответницата отправила ново
заявление до Областния управител З.З., в което заявила, че волята на дъщерите й е ясна и
същите не желаят да придобият насила нещо, което искат да оставят на нея. Ответницата
твърди,че нейното заявление срещнало за пореден път отпор от Областния управител, като в
писмо изх.№ДжС-15-14#13 от 10.01.2023 г. той й потвърдил, че 2/6 идеални части от
вилното място могат да се придобият само от дъщерите й.
Р. Б.,в писменият си отговор твърди,че Областния управител на област Добрич Й.К. е
издала удостоверение с изх. № ДжС-26-626 от 11.12.2023г. с което е удостоверила, че за
353,32 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на ***, общ.Б.. с адрес в.з.
„И.“, *** с номер по предходен план: УПИ ***, цялото с площ от 518 кв..м., ведно с
построената сграда, няма съставен Акт за държавна собственост. Не е посочил или
удостоверил имота да е държавна собственост. Във същото удостоверение пояснява, че за
останалите 164.68 кв.м. в идеални части от поземления имот с идентификатор *** също
няма съставен Акт за държавна собственост, но че същите са частна държавна собственост
по силата на чл.2, ал.З от ЗДС и влезли в сила Решения на Районен съд Б., относно правото
на собственост върху вилните имоти: № 41/11.11.2021 г. по гр.д. № 384/2020г.;
№42/11.11.2021 г. по гр.д. № 382/2020г. и № 7/11.06.2021 г. по гр.д. № 383/2020г.
От приложената кореспонденция между Областния управител на област Добрич и
ответницата Б., датираща от 2021 г. до момента, никъде не се оспорва правото й на
собственост върху 353,32 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б., в.з.
„И.“. Напротив - дадени са указания относно прекратяването на собствеността и спазването
на чл.ЗЗ от ЗС.
В писменият си отговор,ответницата твърди,че е придобила по давност правото на
собственост върху вилно място, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
12
регистри съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се във вилна зона
„И.“ по КККР на ***, вид собственост: Съсобственост, вид територия Урбанизирана, с начин
на трайно ползване: За вилна сграда, целия с площ 518 кв. м, със стар идентификатор
квартал ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-5-82 /03.10.2003 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-08-
2931/04.11.2005 г. на Началника на СГКК Д..
Твърди, че искът за провъзгласяване нищожността на договора за продажба от
07.08.2006 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За да произведе действие договорът,според ответницата, Община Б. се е снабдила с
акт за общинска собственост с правно основание пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Актът е под №
*** г. на СВ при АВ Б.. Всеки един акт за общинска собственост подлежи на последващ
контрол от областния управител на област Добрич, като в неговите правомощия е да оспори
констатираните от Общинска администрация Б. факти за правото на собственост. По делото
липсва заповед на областният управител на област Добрич с която да е отменил акта за
общинска собственост на основание чл.79, ал. 1 от ЗДС. Не е спорно, че съгласно
разпоредбите на чл.5, ал. 1 и ал.2 от ЗДС и чл.5, ал. 1 и ал.2 от ЗОС държавата и общините
удостоверяват възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост
върху имоти с акт за държавна собственост и акт за общинска собственост, които се ползват
с материална доказателствена сила в качеството им на официални свидетелстващи
документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС, когато незаконосъобразно държавен
имот е актуван като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на
областния управител. А какво е незаконосъобразно актуване може да се извлече от
разпоредбите на чл.114, ал.2 и ал.3 от ППЗДС и чл.58, ал.5 от ЗОС. Според първите две
разпоредби общините, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за
държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е
издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след
влизането в сила на решението на съда, като не могат да установяват правото си на
собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти, които не са отписани
като държавни по съответния ред. От друга страна в чл.58. ал.5 от ЗОС е посочено, че актът
за общинска собственост за имот - държавна собственост, преминал в собственост на
общината по силата на закон, се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването
му от актовите книги за държавна собственост по реда на ЗДС. С тези разпоредби
съществуването на редовно съставен и необорен акт за държавна собственост е въведено
като пречка за съставянето на акт за общинска собственост, който може да бъде съставен
едва след отписването на имота като държавен от актовите книги за държавна собственост.
Спазването на изискването за предварително отписване на имота от актовите книги за
държавна собственост служи за постигането на определен правен порядък при установяване
на принадлежността му като обект на правото на собственост. Целта на нормативната
уредба е да не се допусне едновременното съществуване на акт за държавна и акт за
13
общинска собственост върху един и същи недвижим имот, което би компрометирало
удостоверителното действие на всеки един от тях, като колизията между претенциите за
собственост следва да бъде решена по общия исков ред.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДС урежда специфична
хипотеза на незаконосъобразно актуване на държавен имот, предпоставка за отмяната на
което е правото на собственост на държавата да е надлежно установено с акт за държавна
собственост, съставен по реда и при условията на чл.68 и сл. от ЗДС, който съгласно чл. 114,
ал. 1 от ППЗДС има доказателствена сила до доказване на противното, или с влязло в сила
съдебно решение по аргумент от чл.79, ал.3 от ЗДС. Единствено наличието на акт за
държавна собственост, чиято доказателствена сила не е оборена по съответния ред,
възпрепятства издаването на акт за общинска собственост. От данните по делото е видно, че
към датата на издаване на Акт за общинска собственост №1800/2004 г. не е имало предходно
съставен акт за държавна собственост, нито разрешен от съда спор между държавата и
общината за собствеността върху имота.
В писмения си отговор ответницата моли съда да отхвърли исковете ,като
неоснователни.
Претендира направени деловодни разноски.Прави доказателствени искания и
представя писмени доказателства.
Делото е насрочено в публично съдебно заседание.
Ищцовата страна, редовно призована се представлява от процесуален представител в
съдебно заседание, а именно гл.юрк.Р. Б..
Процесуалният представител завява,че поддържа исковата молба,представят
доказателства,прави доказателствени искания. Пледира да се уважи изцяло исковата
претенция. Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена защита.
Ответницата Р. П. Б., редовно призована не се явява лично в съдебно заседание, а се
представлява от адвокат М. П. от АК-Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло
исковете предявени срещу довереницата му. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Пледира исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни и недоказани. Претендира направени деловодни разноски.
Ответната страна Община-Б.,се представлява в съдебно заседание от упълномощен
представител,а именно гл.юрк.Ж. М..
От името на Община-Б., процесуалният представител оспорва исковата претенция.
Поддържа представения писмен отговор. Представя доказателства, прави доказателствени
искания. Пледира да се отхвърли иска. Претендира направени деловодни разноски.
Представя писмена защита.
По делото са назначени две съдебно-технически експертизи с вещо лице арх.А. Е. В.,
чиито заключения, съдът е приел след изслушване на вещото лице в съдебно заседание, като
част от доказателствения материал по делото.
Приети са писмени доказателства.Разпитани в съдебно заседание са допуснати
14
свидетели.
Със своя доклад,съдът е разпределил между страните доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед №383 от 13.06.1986 г., ИК на ОНС гр.Б. отстъпила право на строеж
върху държавен имот във вилната зона „И.“ на Б., представляващ парцел *** от 530 кв.метра
на К.Й.Е., съпруг и наследодател на ответницата Б..
Описаната Заповед №383 от 13.06.1986 г. послужи за подписване на Договор за
отстъпване право на строеж на вила, за което била заплатена и определена цена съгласно
нормативната към този момент уредба.
В изпълнение на условията на договора ответницата започнала процедура по
реализацията на правото на строеж като за целта била поискана и съответно издадена на
01.08.1988 г. от община Б. скица-виза за проектиране на вилна сграда до 60 кв.м. застроена
площ с височина от кота цокъл до кота било до 6,50 метра при скатен покрив.
Изготвен бил проект за жилищната сграда, което ответницата твърди,че се доказва с
приложена по делото обяснителна записка от декември 1988 г.
За реализиране на строежа била изградена основа от ломен камък, върху които
следвало да се изгради сградата.
Съпругът на ответницата се разболял и са наложило да се спре реализирането на
проекта.
С оглед на това,се променило намерението на ответницата и съпруга й те построили
по-малка вилна сграда от това което първоначално искали.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява,че ответницата и
съпруга й,са във владение на имота от 1986 г., като към момента същия отново се владее от
ответницата,необезпокоявана от никого.
През 2002-2003 г. от съседи на имота,ответницата Б.,разбрала, че са придобили
правото на собственост върху терена, за които имали вече учредено право на строеж след
подаване на искане до Община Б. и заплащане на цената. В тази връзка, Б. направила
съответните постъпки пред Община Б. за придобиване правото на собственост на вилното
място, но тъй като съпругът й бил починал през 1994 г.,от Община-Б. й обяснили, че
продажбата ще бъде извършена единствено за частта ми, която тя притежава по наследство.
Наследници на съпруга са двете дъщери на ответницата, които обаче не проявили интерес и
загриженост да закупят и останалите части от вилното място, тъй като живеели далече и
нямали интерес от имота. За целта всяка една от тях представила нарочна декларация за
съгласие,с която декларирали отказ да изкупят всяка една от тях по 1/6 идеална част от
вилното място.
Така с декларация с рег.№ 10555/12.11.2010 г. на Нотариус *** с район на действие
РС ***, дъщеря й К.К.В. декларира, че не желае да придобие 1/6 идеална част от имота,
15
които към този момент е вече с идентификатор ***.
Декларация със същия текст издаде и втората й дъщеря Ю.К.Ц., която е
регистрирана под №*** г. в общия регистър на Нотариус №*** с район на действие РС ***.
Целта на двете декларации, издадени от дъщерите на ответницата,била цялата
собственост от имота да бъде придобита от тяхната майка-ответницата Р. Б..
Община Б. продава на ответницата Б. съответно единствено 4/6 идеална част от
вилното място, като за целта била сключен Договор на 07.08.2006 г., вписан под *** г. на
СВ при АВ Б. след заплащане на продажната цена в размер на 5 597 лева по сметка на
Община Б. и местен данък в размер на 111,94 лева.
Така ответницата Б. придобила 4/6 идеални части или 353.32 кв.метра в идеални
части от УПИ *** по плана на в.з. „И.“, общ.Б., което вилно място, съгласно действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри съставлява поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се във вилна зона „И.“ по КККР на ***, вид собственост: Съсобственост, вид
територия Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За вилна сграда, целия с площ 518 кв.
м, със стар идентификатор ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-5-82
/03.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР №
КД-14-08-2931/04.11.2005 г. на Началника на СГКК Д..
Договорът за продажба от 07.08.2006 г. е сключен на основание §27, ал. I от Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008г.). §3. ПЗР
на ПМС №235/1996г. и заповед № 1526/15.12.2005г., между Община Б. с ЕИК ***. Правно
основание за издаване на цитираните по-горе Заповед и Договор за продажба е $27, ал. 1 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (отменен с ДВ бр. 54 от 2008
г.), съгласно който лицата придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до
13.07.1991 г. могат да придобият правото на собственост върху земята по цени определени
от Министерски съвет.
От събраните доказателства се установява,че ответницата не е загубила желание да
придобие пълния обем от правото на собственост върху вилното място,поради което
продължила да отправя искания до общинска администрация Б. за прекратяване на
съсобствеността за процесния имот. През месец януари 2018 г. получила пореден отказ под
№94р-428-1#1 на Кмета на Община Б., който обжалвала в съда.
С Решение №4609 от 28.03.2019 г. Върховен административен съд-Второ отделение,
по административно дело №12118/2018 г. жалбата й срещу отказа била оставена без
уважение.
Малко по-късно,ответницата разбрала, че е налице спор между Държавата, в лицето
на областна администрация Добрич и Община Б. за това кои е носител на правото на
собственост върху имотите във вилните зони на Б., като в това число попада и нейният имот.
Веднага подала искане до Областния управител на област Добрич, откъдето с
нарочно писмо с изх.№АдК-16-10-2021 г., временно изпълняващия длъжността Областен
управител Р.Р. я уведомил, че към момента няма влязло в сила решение с което да е
16
определен титуляра на правото на собственост.
На 23.08.2022 г., Б. подала в деловодството на Областна администрация Добрич
поредното искане за прекратяване на съсобственост този път вече с Държавата на основание
чл.45а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, чрез закупуване от Държавата на идеална
част от ПИ.
В отговор на нейното искане,Областния управител на Област Добрич с писмо с изх.
№ДжС-15-14#4 от 03.10.2022 г. я уведомил, че придобиването на правото на собственост ще
бъде процесирано след като по преписката се представи нотариално заверено пълномощно
от наследниците на съпруга й. Водейки се от издадените от дъщерите й декларации,
подробно описани в т.2 от настоящия отговор,ответницата отправила ново заявление до
Областния управител З.З., в което заявила, че волята на дъщерите й е ясна и същите не
желаят да придобият насила нещо, което искат да оставят на нея.
Ответницата твърди,че нейното заявление не било прието за основателно от
Областния управител, като в писмо изх.№ДжС-15-14#13 от 10.01.2023 г. той й потвърдил,
че 2/6 идеални части от вилното място могат да се придобият само от дъщерите й.
Областния управител на област Добрич Й.К. е издала удостоверение с изх. № ДжС-
26-626 от 11.12.2023г. с което е удостоверила, че за 353,32 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на ***, общ.Б.. с адрес в.з. „И.“, *** с номер по предходен
план: УПИ ***, цялото с площ от 518 кв.м., ведно с построената сграда, няма съставен Акт
за държавна собственост. Не е посочил или удостоверил имота да е държавна собственост.
Във същото удостоверение пояснява, че за останалите 164.68 кв.м. в идеални части от
поземления имот с идентификатор *** също няма съставен Акт за държавна собственост, но
че същите са частна държавна собственост по силата на чл.2, ал.3 от ЗДС и влезли в сила
Решения на Районен съд Б., относно правото на собственост върху вилните имоти: №
41/11.11.2021 г. по гр.д. № 384/2020г.;№42/11.11.2021 г. по гр.д. № 382/2020г. и №
7/11.06.2021 г. по гр.д. № 383/2020г.
От приложената кореспонденция между Областния управител на област Добрич и
ответницата Б., датираща от 2021 г. до момента, никъде не се оспорва правото й на
собственост върху 353,32 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б., в.з.
„И.“. Напротив - дадени са указания относно прекратяването на собствеността и спазването
на чл.ЗЗ от ЗС.
В писменият си отговор,ответницата твърди,че е придобила по давност правото на
собственост върху вилно място, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се във вилна зона
„И.“ по КККР на ***, вид собственост: Съсобственост, вид територия Урбанизирана, с начин
на трайно ползване: За вилна сграда, целия с площ 518 кв. м, със стар идентификатор
квартал ***, парцел ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 300-5-82/03.10.2003 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-08-
2931/04.11.2005 г. на Началника на СГКК Д..
17
С оглед така установената фактическа обстановка,съдът прави следните свои
правни изводи:
Предявени са три иска:
-Иск за прогласяване на нищожност на Договор за продажба,поради противоречие със
закона,с правно основание в разпоредбите на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД,с цена на иска в размер
на 4074лв.
-Установителен иск за собственост на недвижим имот,с правно основание в
разпоредбите на чл.124 от ГПК,с цена на иска в размер на 4074лв.
-Ревандикационен иск на собственик срещу владеещ несобственик,с правно
основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС,с цена на иска в размер на 1018,50лева.
Ищецът прави изрично възражение за инцидентен съдебен контрол,на основание
чл.17 ал.2 от ГПК по отношение на административен акт,а именно относно
законосъобразността на Заповед № 1526 от 15.12.2005г. на Кмета на община Б., с която
е определена Р. П. Б., ЕГН: ********** за купувач на правото на собственост върху
вилен имот с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран
ПИ № ***, община Б., целия с площ от 530 кв. м., при съседи: УПИ № № ***.
Една от законовите възможности за придобиване на собственост върху недвижим
имот е позоваването на изтекла придобивна давност. Давността е период от време, с
изтичането на който, при наличието на определени предпоставки, дадено лице може да бъде
признато за собственик на имота.
Периодът който следва да изтече, за да са налице предпоставките за придобиване на
недвижим имот по давност е 5 или 10 години. Сроковете зависят от това дали лицето, което
владее имота е добросъвестно или недобросъвестно. Добросъвестни са лицата, които владеят
имот /ползват го като собствен/, на правно основание, годно да прехвърли собственост. Те
не знаят, че праводателят им не е бил собственик на имота.
До 01.06.1996г. законът не допускаше придобиването по давност на имоти
държавна или общинска собственост.
На 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС, ДВ
бр.33/1996г., започна да тече давностният срок за придобиване на имоти частна държавна
и общинска собственост.Тази законодателна промяна направи възможно позоваването на
придобивна давност от страна на лицата, които владеят имоти частна държавна или
общинска собственост.
Десетгодишния срок за позоваване на придобивна давност при недобросъвестно
владение следваше да изтече на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния
срок е спряно с § 1 ДР Закон за собствеността. Това е т.нар. мораториум за спиране на
давността, за срок от седем месеца. С последващите изменения на правната норма спирането
на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. С удължаването на
мораториума, законодателят препятства позоваването на признатото право за придобиване
по давност на имоти частна държавна и общинска собственост.
18
Мораториумът беше многократно удължаван във времето.
Това доведе до постановяване на противоречиви решения на Върховния касационен
съд.
Част от тях признават за собственици, лица които се позовават на придобивна
давност. Поради тази причина е образувано тълкувателно дело №3 от 2017г., което да даде
отговор на следния въпрос:
„Дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г./ е постановено
спиране на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна
или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в
сила изменението на чл.86 ЗС /ДВ, бр.33/1996г./, преди този срок да изтече.?”
Първото заседание на Върховния съд се състоя на 18.01.2018г., като все още няма
разпореждане за ново заседание.
Следва да се съобрази фактът, че срокът на мораториума не е продължен. Съгласно
действаща уредба той изтича на 31.12.2017г.
На 12.01.2018г. с Указ №9 е прието следното изменение в Закона за изменение на
закона за собствеността, с придадено обратно действие:
1. В § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г. и
бр. 107 от 2014 г.) думите „31 декември 2017 г.“ се заменят с „31 декември 2022 г.“.
Заключителна разпоредба
2.Законът влиза в сила от 31 декември 2017 г.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 януари 2018 г. и е подпечатан с
официалния печат на Народното събрание.
Невъзможността на държавата да предприеме адекватни действия по защита на
собствеността си, намира израз в лишаване на лицата от признатото им право на придобивна
давност.Това се случва посредством приемането на спорни от гледна точка на
законосъобразността им текстове.
Това право можеше да бъде защитено от тълкувателно решение, но до такова не
се стига.
С ТР№2 от 14.02.2018г.., ВКС ОТКЛОНЯВА предложението на състав на І г.о. на
ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса.
В последствие описания мораториум е атакуван пред Конституционния съд от
Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Твърди се,че той касае само частна собственост –
държавна или общинска, а не и публичната. На практика така се поставя една категория
частна собственост и нейните собственици в привилегировано положение спрямо друга.
В крайна сметка на 24.02.2022г., с решение №3 на Конституционния съд (КС)
мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти е отменен.
19
Това стана на 16-ата година от въвеждането му и 10 месеца след изтичането на срока
му на 31 декември 2022 г.
В решението изрично се подчертава, че обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга досегашния ефект на разпоредбата и давността ще
започне да тече от влизане в сила на днешното му решение – т.е. три дни след
обнародването му в Държавен вестник.
Решението на КС е обнародвано в Държавен вестник бр. 18 на 4 март 2022 г. Това
означава, че считано от 08 март 2022г. започват да текат давностни срокове за придобиване
на имоти, които са частна държавна и общинска собственост.
По въпроса дали владелецът може да придобие,чрез придобивна давност
собствеността над имота е налице ТР 4/2012 от 17.12.2012 г. общото събрание на
гражданската колегия на Върховния Касационен Съд приема, че „позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок“.
Следва да се даде отговор на въпроса дали може ли да се придобие по давност
съсобствен сънаследствен имот?
Когато съсобствеността е възникнала от наследяване, във вътрешните отношения
между съсобствениците всеки е владелец на своята идеална част. По отношение на чуждите
идеални части той е държател.
В тази насока са и задължителните постановки на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №
1 ОТ 06.08.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2012 Г., ОСГК НА ВКС. В мотивите на решението се
приема, че „след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията
на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е така нареченото преобръщане
на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност на имот, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването на частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно“.
В обобщение на изложеното – за да може съсобственик сънаследник да придобие по
20
давност целия недвижим имот следва по категоричен и недвусмислен начин да обективира
пред останалите съсобственици намерението си да свои целия недвижим имот.
Съдът приема за доказан факта, че по отношение на процесния имот ответницата и
нейния починал съпруг и наследодател са осъществявали фактическа власт върху него.След
смъртта на съпруга,ответницата е продължила да владее имота,първоначално заедно със
своите деца,в последствие и самостоятелно,като никой не е оспорвал правата им до
момента в който е сезирала ищцовата страна с искане да завери молба – декларация за
снабдяване с констативен нотариален акт.
Владението като юридически факт, наред с времето като изискване за
продължителност от 10 години, изцяло покрива фактическия състав на придобиваната
давност, затова и установяването на тези факти са в тежест на ответницата, която пълно и
главно е доказала, както заявената продължителност, така и факта на владение включително
и в периода, в който владението е осъществявано в различните периоди и след смъртта на
съпруга на ответницата.
В съвкупност от представените по делото гласни и писмени доказателства, се
установява, че към дата на предявяване на иска и към датата на приключване на устните
състезания, фактическа власт върху имота се осъществява от ответницата. Владението над
имота е започнало още през 1986 година, като ответницата е осъществявала фактическа
власт върху имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,от които се установява,че
ответницата Р. Б. необезпокоявано е владяла процесния имот.
По твърденията на ищцовата страна страна:
Ищцовата страна твърди, че дори и да е осъществявано владение в изискуемия
срок по чл. 79 от ЗС, собствеността не е придобита поради действието на чл. 86 от ЗС.
Нормата на чл. 86 от ЗС в действащата редакция на ДВ, бр. 31 от 1990
г., доп., бр.33 от 1996г., предвижда, че
не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
В по старите редакции, които представляват материален закон относим към периода
на владението е предвидено, че изобщо не може да се придобива по давност вещ която е
държавна и общинска собственост в периода от 1990 г. до 1996 г., а в периода от 1951 г. до
1990 не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
Ищцовата страна твърди,че имотът е държавна собственост .
С Решение№3 от 24.02.2022 по КД№16/2021година,Конституционния съд обявява за
противоконституционна разпоредбата в Закона за собствеността, с която беше наложен
мораториум за придобиване по давност на частна държавна и частна общинска собственост.
С оглед на това от 08.03.2022 година, спряната на 31.05.2006 година отново започва да тече.
Спорния въпрос,включително и в настоящото производство е дали следва да тече
нова десетгодишна давност,след 08.03.2022 година.
21
Следва да се съобрази факта,че ответницата Б. владее имота от 1986 година.
Според настоящия съдебен състав това не е необходимо.
От мотивите на конституционния съд,следва ,че по отношение на давностните
срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 година,както и за тези, за които давността
е изтекла за периода от 31.12.2017 година до 19.01.2018 година,след обявяване на
противоконституциоността на параграф 2 от ЗР на Закона за изменение на Закона за
собствеността,следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна
давност, поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението
на ЗС от 19.01.2018 година.
Следователно,според настоящия състав,тъй като ответницата Б. е владяла имота от
1986година,съдът следва да включи при изчисляването на релевантния десет годишен срок
за давностно владение,времето което е изтекло от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и
към него следва да се прибави периода от 31.12.2017 година до 19.01.2018 г.,както и времето
след 08.03.2022година.
За пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че дори и процесния имот да е бил
частна общинска собственост и в последствие частна държавна собственост, върху която
ответницата е осъществявала фактическа власт повече от 10 години и в определен период от
време да са действали норми, придобили популярност като „мораториум върху
придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост“ тези норми, към
настоящия момент нямат отражение върху правата им на собственост свързани със
заявеното придобивно основание – придобивна давност.
Това е така, поради наличието на две решение на КС.
Първото е Решение № 3 от 28.04.2020 г., с което е разрешен въпроса - как
съдилищата следва да прилагат решенията на конституционния съд, с които в хода на
висящо съдебно производство, същият конституционен съд обяви приложимата към спора
правна норма за противоконституционна.
След влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г. обн. в ДВ бр. 18 от 04.03.2022г.,
т.е. от 08.03.2022г. следва да се счита за неприложима нормата на § 1, ал. 1 ЗДЗС,
която гласи: „§ 1. (1) Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в
системата на предучилищното и училищното образование.“ – за в бъдеще, т. е от
09.03.2022г. тече давност за частна държавна и общинска собственост.
Владението, което ответницата осъществява от 09.03.2022 г. е релевантен факт към
датата на приключване на устните състезания, защото е налице неприключило
правоотношение по висящо производство. Твърдението ви исковата молба на ищеца,
срещу придобивното основание на ответницата задължава съда да посочи, назад във
22
времето, кой период от владението е релевантен за оспореното придобивно основание.
Съдът приема,че издаденият административен акт,а именно Заповед № 1526 от
15.12.2005г. на Кмета на община Б., с която е определена Р. П. Б., ЕГН: ********** за
купувач на правото на собственост върху вилен имот с площ от 353.32 кв. м.,
представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***, община Б., целия с площ от 530
кв. м., при съседи: УПИ № № *** е законосъобразна и правилно издадена, като
съобразена с действащото към момента на издаването законодателство. В този смисъл
направеното искане от ищцовата страна за произнасяне по реда на чл.17 от ГПК от страна на
съда,относно процесната заповед, съдът приема за неоснователно и недоказано.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата Б. е придобила правото на
собственост над процесният имот, по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
В предвид изложеното,съдът счита,че искът за прогласяване на нищожност на
сделката за покупко-продажба на процесния имот от 07.08.2006година,поради противоречие
със закона е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на установителния иск по чл.124 от ГПК, предявен срещу Община-Б.,
съдът приема същия с оглед гореизложеното също за неоснователен и недоказан.
Искът с правно основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС,предявен срещу
ответницата,също следва да се отхвърли изцяло,като неоснователен и недоказан.
В предвид това,съдът приема, че предявените искове от ищцовата страна са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По деловодните разноски :
Направените деловодни разноски от ищеца следва да останат за негова сметка така
както са направени.
Ищцовата страна следва да заплати в полза на ответниците направените от тях
съдебно-деловодни разноски.
В полза на ответницата Б. следва да се заплатят направени деловодни разноски в
размер на 220 лева - за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Видно от
приложените писмени доказателства, адвокат М. П. е надлежно упълномощен от
ответницата Р. Б., но липсват доказателства за размера и платеното адвокатско
възнаграждение. С оглед на това съдът счита,че не следва да се присъждат в полза на
ответницата разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.
От представения списък с разноски на втория ответник-Община-Б. се установява,че
страната е направила следните разноски-220 лева заплатен депозит за вещо лице.Община-Б.
се е представлявала от юрисконсулт по делото и с оглед на това следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащане на правната
помощ.Съдът определя възнаграждението в размер на 360 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
23
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.1т.1 от Закона
за задълженията и договорите, предявен от срещу Р. П. Б. ЕГН********** от *** за
ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на Договор за продажба от 07.08.2006г. на вилно
място с площ от 353.32 кв. м., представляващо 4/6 идеални части от урегулиран ПИ № ***,
община Б., целия с площ от 530 кв. м. /съответно ПИ № *** по КККР на гр. Б./, сключен
между Кмета на Община Б., като Продавач и Р. П. Б. ЕГН: ********** от ***, като Купувач,
вписан с вх. рег. №*** в Служба по вписванията Б., поради противоречие със закона, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание в разпоредбата на чл.124 от ГПК за
ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО в отношенията между ДЪРЖАВАТА, представлявана
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника си Управителя
на Област Добрич и ОБЩИНА-Б., чрез Кмета Н. А., с адрес в ***, че недвижим имот ПИ №
*** по КККР на гр. Б., с площ от 518 кв. м., е собственост на Държавата, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание в разпоредбата на чл.108 от Закона за
собствеността предявен от ДЪРЖАВАТА, представлявана Министъра на Регионалното
развитие и благоустройство,чрез пълномощника си Управителя на Област Добрич срещу Р.
П. Б. ЕГН********** от ***, че вилно място с площ от 353.32 кв.м., представляващо 4/6
идеални части от урегулиран ПИ № ***, по плана на в.з. „И.“, община Б., целия с площ от
530 кв. м., е собственост на Държавата, и да я осъди да предаде владението върху имота,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана Министъра на Регионалното развитие и
благоустройство, чрез пълномощника си Управителя на Област Добрич ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Р. П. Б. ЕГН********** от *** направените деловодни разноски общо в размер на
220лв.(двеста и двадесет лева).
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана Министъра на Регионалното развитие и
благоустройство, чрез пълномощника си Управителя на Област Добрич ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ОБЩИНА-Б., чрез Кмета Н. А., с адрес в *** направените деловодни разноски
общо в размер на 580лв.(петстотин и осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред Окръжен съд- Добрич.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
24