РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Балчик, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100182 по описа за 2024 година
Производство по искова молба от Ц. Д. Ф. с ЕГН********** от ****,
чрез адв. Кр. К. от АК-Варна, против „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от М. И. Е.-управител, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, с цена на иска 22000,00лева.
Съдът след като се запозна с депозираната искова молба и събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, писмени и гласни, прие за
установено следното:
Ищеца твърди, че през месец февруари 2023г. е сключила с търговско
дружество „****" ООД, гр. София, ЕИК ****, представлявано от М. И. Е. -
управител, предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил,
внос от чужбина. Договореностите били около конкретен автомобил, а именно
марка и модел „Порше Панамера", шаси №Wpozz97Zdi000766,12.2012г. -
138 000 км. Автомобилът бил в чужбина, а ответното дружество следвало да
достави колата в България, след което да прехвърли собствеността върху МПС
на ищцата.
Срокът на сключения между страните предварителен договор за
продажба на МПС бил 20.04.2023г., като на същата дата трябвало
страните,пред нотариус да скл. и подпишат окончателния договор за покупко-
продажба. Постигната била и договореност относно размера на продажната
цена на автомобила, а именно – 53500,00 лева, като бил договорен задатък в
размер на 22000,00 лева.
Ищецът твърди, че е изпълнила задължението си и е превел по посочена
от ответното търговско дружество банкова сметка договорения задатък
1
/капаро/. Ответникът издал за целта проформа-фактура, която била и
основание да осъществи плащанията по задатъка към продавача.
Задатъка бил изплатен на три пъти с платежни нареждания, както
следва:
на дата 17.02.2023г. за сумата от 9 999,00 лева;
на дата 20.02.2023г.за сумата от 9 999,00 лева и
на дата 21.02.2023г. за сумата от 2002,00лева.
Общата сума от заплатения задатък била в размер на 22000,00лева и
била заплатена изцяло.
Основанието за плащане било - аванс за покупка на автомобил, нов
внос, предварителен договор за покупко-продажба на МПС, данните за
процесния автомобил - марка, номер на рама и др.
Ищцата твърди, че в продължение на няколко месеца водила лично М. И.
Е. - управител и представляващ дружеството-длъжник, кореспонденция
относно бъдещите действия, които трябва да предприеме всяка страна по
договора, с оглед довършване процедурата по покупката на горепосочения лек
автомобил.
Твърди,че в качеството си на купувач по сделката, била изпълнила
всички договорености и била изправна страна, но ответното дружество нито
достави колата, нито върнало получените суми по задатъка.
Твърди, че с тези си действия дружеството ответник се е обогатило
неоснователно, тъй като е получило платеното от ищеца капаро за доставка на
конкретен автомобил, без основание и е длъжно да върне сумата от 22000,00
лева.
Неизпълнението на договореностите относно покупката и доставката на
процесния автомобил, е породил правния интерес на ищцата да предяви иск
срещу дружеството ответник.
Моли, съдът, след като се убеди в основателността и доказаността на
предявения иск, да осъди ответното търговско дружество „****" ООД, ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, ****, представлявано от
М. И. Е. - управител, да й заплати дължимата сума от 22 000,00 лева,
представляваща внесено капаро по предварителен договор за покупко-
продажба на МПС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от дружеството
ответник.
В отговора е посочено, че претенциите на ищеца са без правно
основание.
Ответника оспорва наличието на скл. между страните предварителен
договор, както и твърдението, че положеният подпис в графата “Продавач“ е
на управител на „****“ ООД.
2
Направено е твърдение, че представител дружеството не е подписвал
подобен договор. На това основание е направено искане, на основание чл. 183,
ал. 1 от ГПК съдът да задължи ищцата - Ц. Д. Ф., да представи цитирания
документ в оригинал, а в случай че не стори това, да бъде изключен
представения препис като доказателство по делото.
Твърди се, че в приложения в кориците на делото предварителен договор
липсвало дата на съставяне и подписване, като основен реквизит на писмен
документ, обективиращ дадено изявление с правна тежест.
Представените три броя платежни нареждания не представляват
документи сами по себе си, тъй като не е налице авторство на същите -
липсват положени подписи на лице, поради което оспорват извършено
плащане с тях по твърдения предварителен договор.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че е платен задатък в размер
на 22 000,00 /двадесет и две хиляди/ лева, след като в представения
предварителен договор уговореният задатък бил в размер на 10 000,00 лева.
Направено е твърдение, че между скл. договор и твърденията в исковата
молба относно идентификацията по номер на рама съществува несъответствие
от което следвало, че ищцата не е успяла да докаже наличието на основание за
получаване на сумата от 22 000,00 лева от страна на ответното дружество.
В условията на евентуалност е направено твърдение, ако съдът приеме,
че между страните е налице валидно сключен предварителен договор за
продажба на МПС, а съгласно същият в срок до 20.04.2023г. следвало да се
сключи окончателен договор за продажба на посочения автомобил, че
окончателен договор не е сключен поради отказ от страна на купувача. Твърди
се, че дружеството ответник, чрез представляващият е осъществявал контакт с
купувача многократно, опитвайки се да уговори явяването на страните пред
нотариус за изповядване на сделката, но ищцата е отказала, като в
продължение на повече от месец не била отговаряла на обажданията и
текстовите съобщения, отправени до същата.
Твърди се, че съгласно представения договор и неговия чл. 5, ал. 4 е
предвидено, при отказ от сделка, купувачът да загуби платените суми до този
момент,- „получената предплата“.
Молят съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В с.з. ищцата се явява лично и с адв. К.. Поддържат исковата молба.
Пледира за уважаване на исковата молба, т.к. от събраните по делото писмени
и гласни доказателства било установено, че между двете страни е възникнало
облигационно отношение и е налице неизпълнение на договорно задължение
от ответното дружество.
В с.з. редовно призован ответника не се явява негов представител, не се
и представлява. По хода на делото е депозирани молби като е отправил искане
до съда за прилагане на разпоредбата на чл. 135а, ал. 1 от ГПК, което е
оставено без уважение от съда.
3
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на един
свидетел, което въпреки указаното му от съда за последиците от
неизпълнението не е осъществено.
В проведените с.з. исканият и допуснат от съда свидетел не е бил
доведен от ответната страна.
По делото е разпитан св. Д. Ф., от чиито показания се установяват
фактите относно това как автомобила е бил избран, какви договорености е
имало между страните относно неговите харектеристики, начин на доставка и
плащане, скл. на предварителен договор и прехвърлянето на автомобила и
окончателното заплащане на стойността му.
В с.з. свидетелят заявява и как се е водила кореспонденцията между
страните, а именно по ел. път.
В с.з. св. Ф. заяви и как и защо задатъка е бил заплатен на няколко
поредни вноски, представляващи 40% от договорената сума. Като по желание
на продавача първоначално е следвало да бъде заплатена сума от 10 000,00
лева, т.к. МПС не се е намирало в България, след което останалата сума от
12000,00 лева.
Твърди, че автомобила не е бил доставен, както и че ответната страна е
отправила предложение, че поради констатиран недостатък в МПС ищцата
има възможност на място в София да си избере измежду други автомобили,
такъв който да съответства на процесния, както и че след посещение на място
предложените от ответната страна автомобили като несъответстващи на
договореното е отказала да получи, респ. закупи.
В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствено
искане за допускане и назначаване на ССче, което искане съдът е уважил.
Видно от заключението по ССчЕ, неспорена от страните в изпълнение
на предварителния договор за продажба на МПС и постигнатите
договорености между страните ,****“ ООД е издала две проформа фактури с
получател Ц. Ф. под №**********/13.02.2023г. на стойност 10000,00 лева и
основание за издаване „капаро за покупка на кола от нов внос“ и
№**********/20.02.2023г. на обща стойност 12000,00лева и основание“ аванс
за покупка на автомобил нов внос, марка Порше Панамера 138000 км.
От своя страна Ф. е извършила три плащания по издадените й проформа
фактури, от сметката си в Уникредит Булбанк в полза на „****“ ООД, както
следва на 17.02.2023г. е преведена сумата в размер на 9999,00 лева и
основание за плащане-предварителен договор за покупка на Порше Панамера
и проформа фактура №64, на 20.02.2023г. съгласно платежно нареждане, е
преведена сумата от 9999,00 лева и основание за плащане предварителен
договор за покупка по проформа фактура №65 и на 21.02.2023г. съгласно
платежно е преведена сумата от 2000,02 лева и основание за плащане-
предварителен договор за покупка. Общият размер на задължението според
заключението на в.л. е 21998,02 лева., както и сумата в размер на 3089,88 лева
е законна лихва, считано от 18.03.2024г. до дата 26.03.2025г.
В с.з. в.л. потвърждава констатациите по експертизата.
4
Съдът в съответствие с разпоредбата на чл.146, ал. 1, т.5 от ГПК е
определил правна квалификация на иска съгл. разпоредбата на чл.79 от ЗЗД.
И на осн. чл.154, ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на ищцовата страна, че следва да докаже по надлежния ред, че
ответника е страна по предварителен договор за Покупко-продажба на
автомобил; че ответника не изпълнил задълженията си по договора, че е
налице уведомяване за това неизпълнение, предоставен е срок за
изпълнението му, както и относно всички факти и обстоятелства около скл. на
предварителния договор и неговото неизпълнение, както и да представи по
делото оригинал на скл. предварителен договор, както и доказателства за
платено капаро, основание и размер, а ответната страна-съобразно
разпределението на доказателствената тежест, да докаже фактите, от които
извежда своите твърдения, вкл. и твърденията че ищеца е търсен за скл. на
окончателен договор, вкл. и по телефон и оставени текстови съобщения.
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест от страна
на ищеца, освен сочените по-горе гласни доказателства, на които съдът дава
вяра изцяло, като ги счита за обективни и кореспондиращи с наличните по
делото писмени доказателства, независимо от обстоятелството, че свидетелят
е съпруг на ищцата, както и от представените от последната доказателства -
извлечения от банкова сметка, представени надл. заверени проформа фактури,
предварителен договор за покупко-продажба от 15.07.2023г. изпратен от
ответната страна по ел.поща и подписан със син химикал от ищцата,
потвърдено от самата нея в с.з., извършени банкови плащания за сумите-
9999,00 лева, 9999,00 лева и сумата в размер на 2000,02 лева, отправена
нотариална покана, разписка за получена нот. покана от управителя на
ответното дружество.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът прави
следните правни изводи:
На 15.07.2023г. между страните е скл. договор за продажба на МПС
марка Порше, модел Панамера с рама WF0ZZZ97ZDI000766, като в т.II.т.2.1
от договора е предвидено да бъде платен задатък в размер на 10 000,00лева
капаро платима в деня на подписване на договора.
В т.V.5.1 е предвидено страните по договора да скл. окончателен
договор на 20.04.2023г. договорена е цена за МПС в размер на 53500,00 лева.
В изпълнение на договореностите от страна на дружеството ответник са
били издадени 2бр. проформа фактури за получено плащане в общ размер от
22000,00лева, съответно на дати 13.02.2023г. и на 20.02.2023г.
От своя страна Ф. е извършила три плащания, посредством платежно
нареждане от сметката й в Уникредит Булбанк в общ размер на 21998,02 лева,
съответно на 17.02.,20.02. и на 21.02.2023г.
В договорения срок автомобила не бил доставен, респ. между страните
не бил скл. окончателен договор и до сделка, изповядана пред нотариус със
заверяване на подписите върху Договор за продажба на МПС не се стигнало.
Това наложило до ответната страна да бъде изпратена нотариална покана,
5
получена от управителя на дружеството, като независимо от това изпълнение
по договора не било осъществено.
Между страните били водени разговори относно доставката на МПС,
вкл. и след като било установено, че последното има технически
несъответствия и проблем, било прието от ищцата да получи автомобила,
такъв не бил доставен. Предложеният автомобил, поради това, че не
съответствал на договореното, бил отказан от последната.
Към момента по делото безспорно е установено, че изпълнение по скл.
между страните договор за продажба на процесния автомобил не е налице.
В тази връзка съдът приема, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
Като основателен следва да бъде приет и акцесорният иск относно
претендирана лихва за забава, дължаща се върху главницата по основният иск.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД Ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
От заключението на ССчЕ се установява, че размера на законната лихва,
счита от 18.03.2024г., датата на завеждане на исковата молба, до датата
26.03.2025г. е в размер на 3089,88 лева.
Следва да бъде посочено, че съобразно разпределената доказателствена
тежест, ответника в процеса не доказа направените от него твърдения.
Неоснователни и недоказани са и направените възражения от негова страна
досежно валидността на договора за продажба, който според съда е изготвен в
съответствие с материални закон, както и относно твърдението, че
многократно е търсен ищеца, за скл. на окончателен договор, но последният
не се е отзовал и съгл. чл. 5, ал. 4 от договора при отказ от сделка, купувачът
губи платените до този момент суми-получената предплата.
В кориците на делото доказателства в тази насока не бяха представени, а
от друга страна ответникът не изпълни допуснатото му доказателствено
искане за разпит на свидетел, т.е. за събиране на гласни доказателства относно
установяване на тези твърдени факти и направени възражения.
Предвид горното съдът приема за основателна исковата молба и следва
да я уважи изцяло.
По делото се претендират разноски и от двете страни, като при този ход
на делото такива следва да бъдат присъдени на ищцовата страна.
От ССчЕ е видно, че разноските по делото направени от ищцата
възлизат в общ размер на 2180,00 лева, от които 880,00 лева ДТ за образуване
на делото, адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева и разноски за
в.л. в размер на 300,00 лева.
Разноските са доказани по размер и искането в тази връзка следва да се
уважи.
Що се отнася да адв. възнаграждение, то съдът приема, че при предявен
иск в размер на 22000,00 лева изплатеното възнаграждение в размер на
6
1000,00 лева не се явява прекомерно и е дори под минимума, посочен в
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа -чл. 7, ал. 2, т. 3.
Предвид горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от М. И. Е.-управител, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Д. Ф. с
ЕГН********** от **** 22000,00лева, представляваща внесено
капаро/задатък/ по предварителен договор за продажба на МПС, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозирана на исковата молба-
18.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „****“ ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от М. И. Е.-управител, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. Д. Ф. с
ЕГН********** от ****, разноски по делото в общ размер на 2180,00 лева, от
които 880,00 лева ДТ за образуване на делото, адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лева и разноски за в.л.в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Добрич, в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7