Номер 50813.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ВрацаIV граждански състав
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иван Ц. Иванов
Секретар:А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Ц. Иванов Гражданско дело №
20201420101920 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП), във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба, подадена от Министерство на правосъдието с
адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1 срещу Д. А. А. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора гр. Враца.
Ищецът поддържа в исковата молба, че с присъда № 27 от 06.06.2016 г. по НОХ дело
№ 137/2016 г. на Окръжен съд гр. Русе, влязла в сила на 28.03.2017 г., ответникът бил
осъден за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 12, предложение 1, във вр. с чл.
115 от Наказателния кодекс (НК), с което била причинена смъртта на П.М.Г. с ЕГН ***.
Дъщерята на починалия пострадал А.П.Г. с ЕГН *** на 26.03.2018 г. подала молба за
финансова компенсация, като с решение № 23 от 2018 г. на Националния съвет за
подпомагане на пострадали от престъпления молбата била уважена и с бюджетно платежно
нареждане № Е01895/29.06.2018 г. на А.П.Г. била изплатена компенсация в размер на 600,00
лева.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 600,00 лева –
изплатена с бюджетно платежно нареждане № Е01895/29.06.2018 г. финансова компенсация
на дъщерята на починалия вследствие на престъпление, за което ответникът е осъден с
присъда № 27 от 06.06.2016 г. по НОХ дело № 137/2016 г. на Окръжен съд гр. Русе, влязла в
сила на 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на изплащането на
финансовата компенсация – 29.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. А. не е подал писмен отговор и не е взел
становище по иска.
В проведеното на 05.11.2020 г. открито съдебно заседание ответникът оспори
предявения иск, като наведе твърдения, че не е получавал уведомление от ищеца
Министерство на правосъдието за изплатено от последното на близките на пострадалия
парично обезщетение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В разпоредбата на чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпление (ЗПФКПП) е уредена суброгацията на държавата в правата на
удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази разпоредба, министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената
парична сума.
За да се породи правото на министъра на правосъдието на този регресен иск, следва да
са налице следните предпоставки: влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е признат
за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП), молба
от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от
специализиран орган – Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона), както и доказателства, че на пострадалия е изплатена
съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления е предмет на производство, развито в специален закон – ЗПФКПП, което не
подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5). Компетентността относно правото на
предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в
правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се произнася с
окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова
компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби за това. В негова
компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите и налице ли
са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова
компенсация , като законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол.
На още по-малко основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на
държавата по чл. 16 от ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата на удовлетворения
пострадал от престъпление.
С представената и приета като доказателство по делото присъда № 27 от 06.06.2016 г.
2
по НОХ дело № 137/2016 г. на Окръжен съд гр. Русе, влязла в сила на 28.03.2017 г.,
ответникът Д.А. е признат за виновен и осъден за това, че на 19.08.2015 г. в гр. Русе, при
условията на опасен рецидив, умишлено е умъртвил П.М.Г. с ЕГН ***, като умъртвеното
лице се е намирало в безпомощно състояние – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 12,
предложение 1, във вр. с чл. 115 от Наказателния кодекс НК).
От решение № 23 от 2018 г. на Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (НСПКПП) се установява, че на 30.05.2018 г. в НСПКПП е
постъпила молба с peг. № 98-00-25/26.03.2018 г. от А.П.Г. с ЕГН ********** – наследник на
починалия вследствие на престъпление П.М.Г., с искане да й бъде предоставена финансова
компенсация на основание чл. 3, ал. 2, във връзка с ал. 3 от ЗПФКПП. С решение № 23 от
2018 г. НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 5 от
ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 600,00 лева
на А.П.Г. – дъщеря на починалия вследствие на престъплението.
От приложеното на л. 23 от делото бюджетно платежно нареждане с №
01895/29.06.2018 г. се установява, че на посочената дата от страна на Министерство на
правосъдието на А.П.Г. е изплатена сума в размер на 600,00 лева.
От събраните доказателства по делото следва изводът, че са налице всички изискуеми
от закона кумулативни предпоставки за уважаването на предявения регресен иск по чл. 16
от ЗПФКПП – налице е влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление, молба от наследника на пострадалия от престъплението за
финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган – Националния
съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, както и доказателства,
че на дъщерята на пострадалия и негов наследник е изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление.
Не могат да бъдат възприети възраженията на ответника, че не е получавал
уведомление от ищеца Министерство на правосъдието за изплатено от последното на
близките на пострадалия парично обезщетение. Изплатената от Министерство на
правосъдието финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като
длъжникът се смята в забава и без покана съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В случая,
изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на правосъдието е встъпило
в правата на пострадалия срещу деликвента, съответно в правата на неговите наследници, в
това число и в правото си да търси обезщетение за забава, като уведомяването на ответника
не е предпоставка за изискуемост на вземането за обезщетение за забава. Поради това, наред
с обезщетението, изплатено от ищеца Министерство на правосъдието, на ищеца се дължи и
обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от
изплащането на компенсацията – 29.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
3
При този изход на делото ищецът има право на юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 50,00 лева –
държавна такса в минимален размер.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца да заплати
на Министерство на правосъдието с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1 следните суми:
на основание чл. 16 от ЗПФКПП, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД сумата 600,00 лева –
изплатена с бюджетно платежно нареждане № Е01895/29.06.2018 г. финансова компенсация
на дъщерята на починалия вследствие на престъпление, за което ответникът Д.А. е осъден с
присъда № 27 от 06.06.2016 г. по НОХ дело № 137/2016 г. на Окръжен съд гр. Русе, влязла в
сила на 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2020 г. до
окончателното й изплащане;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 100,00 лева-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1920/2020 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д. А. А. с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Враца да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачанския районен съд сумата 50,00 лева-държавна такса по гр. дело № 1920/2020 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4