О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 09.02.2021 г.

 

Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                             Мл.  съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                 МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова – Младенова в.гр.д. № 3774  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 309540 от 27.12.2019г. постановено по гр. д . № 88771 /2017г.  по описа на СРС 144 състав, ответникът „М.т.Б.“ ЕООД ЕИК ******** на основание чл. 200 от КТ е осъден да заплати на ищеца Г.Т.Б., ЕГН ********** сумата то 3 768.50 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се  на 27.10.2017г. по време на работа в предприятието на ответника в Лауте, Висенбург, Франция, изразяваща се в задна луксация на левия лакът с фрактура на коронарната апофиза ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля иска за разликата до 60 000 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника  - „Д.З.“ АД, „Е.А.Д.Ю.С. А. клон България“ и „К.и.Е.Е. клон Б.“

Въззивното дело е образувано по въззивна жалба на ищеца Г.Т. Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. К. срещу посоченото решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск. В осъдителната част решението като необжалваемо е влязло  сила.

При проверката по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд намира въззивната жалба е допустима като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването в законоустановените срокове по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 275, ал. 1 от ГПК и съобразени с изискванията за редовност по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. Подписана е от процесуален представител с надлежно учредена представителна власт. Предмет на производството е трудово правоотношение, поради което жалбоподателят като работник на основание чл. 83, ал. 1 т. 1 не внася държавна такса.

При проверката по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд намира въззивната жалба на Ц.П.М.за допустима като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Възивният съд констатира, че в подадената жалбата са наведени искания за изменение на определените от СРС дължими по делото разноски по отношение на ответника. Въпросът за разноските, респ. за изменение на решението в тази част, подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК, поради което компетентен да се произнесе за първи път по искането е първостепенният съд. Ето защо настоящото проиводството по настоящото дело следва да бъде прекратено и същото да бъде върнато на СРС, 144 състав за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане по чл. 248 ГПК.

След извършване на дължимите от районния съд процесуални действия делото следва да бъде върнато на настоящия съдебен състав за разглеждане и произнасяне по постъпилата въззивна жалба.

Предвид изложеното, съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 3774  по описа за 2020г., по описа на СГС III-Б въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 144 състав, за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по гр. дело № гр. д. № 88771/2017г., по описа на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

       ЧЛЕНОВЕ:  1.                        

 

 

       2.