Решение по дело №1559/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              22.10.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1559 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 16.11.2018г., гр.д.37443/17г., СРС, 88 с-в признава за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, че „А.“ ООД дължи на Я.А.Б. сумата 9 054.22 евро – неустойка за забава по договор за изработка от 01.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, ч.гр.д.17522/14г., СРС, 88 с-в и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 1 977.68 лв. – разноски за исково производство и сумата 354.17 лв. – разноски за заповедно производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „А.“ ООД. Счита, че е изправна страна по договора и забавянето се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.7 и чл.8 от договора, които изключват неговата отговорност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се  отхвърли искът.

         Въззиваемият – ищецът Я.А.Б. оспорва жалбата. Възразява, че виновната забава на изпълнителя е повече от година и е съществена. Още при подписване на договора за СМР е трябвало да предприеме всички необходими действия за снабдяване с необходимите проекти и разрешения, за да започне навреме строителството, което не е извършено. Няма основания за освобождаване от договорна отговорност.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.

         Страните са обвързани от правоотношение по договор за изработка от 01.06.2011г., с характер на търговска сделка, сключена със строителя във връзка с търговската му дейност. По силата на договора, ищецът Я.А.Б. възлага на ответника „А.“ ООД довършването в напълно завършен вид на подземен гараж № 19, с площ 18.11 кв.м., апартамент № 26, с площ 73.66 кв.м. и апартамент № 27, с площ 93.01 кв.м., находящи се в жилищна сграда в гр.София, район „Витоша“, ул. „********, УПИ ХIV, кв.200 по плана на гр.София, местност „Павлово – Бъкстон“.

         Според чл.5, ал.1 от договора, срокът за изпълнение на възложената работа и въвеждането на сградата в експлоатация е 18 месеца, считано от подписването.

         В чл.7 и чл.8 от договора е предвидено продължаване на срока за изпълнение с периода на форсмажорни непредвидени обстоятелства или на други причини, дължащи се на забавяне от страна на електроразпределителни или електроснабдителни дружества, Софийска вода АД, административни органи и др., при изрядно оформени и внесени в срок документи според нормативните изисквания, от страна на изпълнителя.

Съгласно чл.19 от договора, при виновна забава от изпълнителя за въвеждане в срок на сградата в експлоатация, същият дължи неустойка по 3.5 евро на кв.м. месечно, изчислена върху площта на възложените за изграждане обекти, без включване на идеалните части.

Със Заповед № ДК-09-07/11.02.2009г. на СРДНСК се спира строителството на цялата жилищна сграда.

Заповедта е отменена с влязло в сила, като неподлежащо на обжалване, решение от 10.10.2011г., адм.д.1537/09г., АССГ.

          Периодът от издаване на заповедта за спиране на СМР на 11.02.2009г. до съдебната й отмяна на 10.10.2011г., представлява забавяне на изпълнението по обективни причини, а именно поради издадения индивидуален административен акт от административен орган по смисъла на чл.8 от договора. Това изключва отговорността на изпълнителя за забава и по силата на същата клауза, 18–месечният срок за изпълнение на договора от 01.06.2011г., сключен след издаване на заповедта за спиране, започва да тече не от подписването, а едва от 10.10.2011г. и би следвало да изтече на 01.12.2012г.

         Към тази крайна дата 01.12.2012г. няма изпълнено задължение по   чл.5, ал.1 от договора за предаване на индивидуалните обекти на възложителя в завършен вид и за въвеждане на сградата в експлоатация. Причината, обаче отново е от обективен характер, предвид издадени последващи предписания на електроразпределителни или електроснабдителни дружества и Софийска вода АД, по смисъла на чл.8 от договора. Това налага последващо продължаване на срока за изпълнение с времето, необходимо за изпълнение новите изисквания.

Съобразно приетите пред първа инстанция първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, съответно на вещите лица А.С. и Ант. Х. и приетите пред въззивна инстанция нова и повторна съдебно-технически експертизи, съответно на вещите лица Д. М. и Евг. Ц., с писма от 09.05.2006г., 10.07.2008г. и 17.09.2008г., бившето „Електроразпределение Столично“ АД определя изискванията за изграждане на трафопост към бъдещата жилищна сграда. В изпълнение е изработен проект от м.12.2008г. за трафопоста.

От приетите във въззивна инстанция две СТЕ, обаче се установяват нови обстоятелства. Вещите лица приемат, че впоследствие със становище от 11.03.2011г., допълнено през 2012г., „Ч.Р.Б.“ АД издава коренно различни предписания с изменени изисквания за проектиране и изграждане на трафопоста и свързаните с него съоръжения, с които изцяло се променя видът на необходимия за изграждане нов трафопост. Спазването на новите предписания налага преработване на проекта от 2008г. в частта екзекутивна документация. Същият е съгласуван на 23.04.2012г. от „Ч.Р.Б.“ АД. Проектът е съгласуван и от други експлоатационни дружества и административни органи, както следва: „Т.С.“ ЕАД на 05.06.2012г., „Софийска вода“ АД на 05.06.2012г., Дирекция „Зелена система“ при Столична община на 08.06.2012г. и СО район „Витоша“ на 20.02.2012г.

Отделно, във връзка с изменение на екзекутивните чертежи, намиращи се в „Ч.Р.Б.“ АД, се налага изработване през м.06.2012г. на нов проект по част „ПБЗ“ за нов трафопост и външни електрически връзки за жилищната сграда. Проектът е одобрен на 20.02.2013г. от СО район „Витоша“.

Според вещите лица М. и Ц., посочените съгласувания и одобрения продължават общо около 10 месеца, който срок е в рамките на обичайното.

Въз основа на одобрения нов проект за трафопост и при своевременно подадени до СО район „Витоша“ заявления от 23.01.2013г. и 15.02.2013г., са издадени разрешение за строеж № ЕЛ-12/20.02.2013г., влязло в сила на 08.03.2013г. и протокол за откриване на строителна площадка от 13.05.2013г.

Реално трафопостът е изграден и готов за експлоатация през периода 13.05.2013г. – 04.10.2013г. Строителството е възложено на подизпълнители с договори от 17.12.2012г. и 20.02.2013г. Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа е издадено на 04.10.2013г. Разрешението за ползване датира от  02.12.2013г.

         Наред с всичко, според същите вещи лица, преди предприемане на действия за изграждане на трафопоста е било необходимо да се завърши строителството на подземните гаражи. Причините са свързани с проектираното разположение на трафопоста непосредствено до външната ограждаща стена на подземните гаражи и с обстоятелството, че през тях трябва да преминават кабелните линии към трафопоста. В тази връзка, с договори от 10.02.2012г. и 10.09.2012г., ответникът възлага на подизпълнители изграждането подземните гаражи и извършването на довършителните работи от жилищната сграда.

Пак в същата връзка следва да се има предвид, че към момента на сключване на договора от 01.06.2011г. между страните, сградата е в степен на завършеност „груб строеж“. Едновременно със строителните дейности по обектите, предмет на договора, е следвало да се извършат всички необходими строителни, проектантски и разрешителни действия относно цялата жилищна сграда.

         В обобщение и [СК1] предвид[СК2]  приетите през въззивна инстанция заключения се налагат следните изводи: Двата апартамента и гараж, чието изграждане е предмет на сключения между страните по делото договор от 01.06.2011г., не са самостоятелни обекти и не биха могли да бъдат приети за ползване отделно и преди цялата жилищна сграда. Това е възможно едва след издаване на разрешението нейното за ползване под № СТ-05-132/04.02.2014г. Ответникът полага дължимата грижа за подготвяне на строителната документация, за навременното й представяне пред администрацията за одобрения и разрешения, за организиране и за извършване на строителните дейности. Спирането на строителството за около 4 месеца, както и наложилото се изработване, съгласуване и одобрение на нови проекти за трафопост за около 10 месеца, забавят изпълнението, изначално предвидено за 18 месеца от подписването, но единствено по обективни и независещи от изпълнителя причини по смисъла на чл.7 и чл.8 от договора.

Затова съдът кредитира приетите пред въззивна инстанция заключения и в частта, според която периодът от около 27 месеца, считано от 10.10.2011г., когато влиза в сила съдебната отмяна на заповедта за спиране на строителството до 04.02.2014г., когато е издадено разрешението за ползване на сградата, попада в рамките на обичайното време за цялостно завършване на обекта.

         След като не се доказва хипотезата на чл.19 от договора за виновна забава на изпълнителя при въвеждане в срок на сградата в експлоатация, той не дължи предвидената в същата клауза неустойка по 3.5 евро на кв.м. месечно, изчислена върху площта на възложените за изграждане обекти, без включване на идеалните части. Искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи договорна неустойка за забава от 9 054.22 евро през периода 01.12.2012г. – 31.01.2014г. е неоснователен.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искът.

         Ответникът по иска в заповедното производство установява разноски от 885.73 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, пред първа инстанция установява 220 лв. – депозит за първоначална СТЕ и 1 200 лв. - платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна – 400 лв. за депозит по СТЕ на в.л. М., или общо 2 705.73 лв., които се дължат.

Платеното в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 620.73 лв. не подлежи на репариране в рамките на съдебното производство по реда на чл.78, ал. ГПК, т.к. не са непосредствено свързани с воденето на гражданското дело и събирането на доказателства.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 16.11.2018г., гр.д.37443/17г., СРС, 88 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.“ ООД, ***, партер, офис 1 - вътрешен двор иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за признаване за установено, че „А.“ ООД дължи на Я.А.Б. сумата 9 054.22 евро – неустойка за забава по чл.19 от договор за изработка от 01.06.2011г., през периода 01.12.2012г. – 31.01.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, ч.гр.д.17522/14г., СРС, 88 с-в.

ОСЪЖДА Я.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.“ ООД, ***, партер, офис 1 - вътрешен двор сумата 2 705.73 лв. – разноски за заповедно, първоинстанционно исково и въззивно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.