Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 402 11.11.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 486 по описа за
2021год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118,
във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
чл.145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Г.Г. ***,
против Решение № 1040-23-64 от 27.07.2021г., на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с
което е оставена без уважение като неоснователна подадената от И.Г. жалба с
вх.№ 1012-23-74/ 07.07.2021г. и е потвърдено изцяло разпореждане № **********
от 04.06.2021г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението, които по същество се свеждат до
постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че
началната дата за отпускане на пенсията за инвалидност следва да е датата, на
която е била прекратена получаваната от него социална пенсия за инвалидност –
02.11.2019г., поради което неправилно в разпореждане № **********/ 04.06.2021г.
било прието пенсията да се изплаща от 21.04.2021г. Моли съда да постанови
решение за определяне на датата на изплащане на пенсията за инвалидност от
02.11.2019г.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По
делото е представено писмено становище от процесуалния му представител –
юрисконсулт Иванова, в което излага съображения за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора, са издадени от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон. Сочи, че с процесното разпореждане
№ **********/ 04.06.2021г. е възобновена спряната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване /ИОЗ/, отпусната, считано от 18.05.2016г. с разпореждане от
21.03.2018г., поради което в съответствие с разпоредбата на чл.97, ал.1, т.2 от КСО за начална дата на получаване на възобновената пенсия за ИОЗ е определена
датата, на която правоимащото лице е подало заявление в ТП на НОИ –Стара
Загора, в случая – 21.04.2021г. Относно останалите наведени оплаквания в жалбата
– за забавяне при първоначалното отпускане на пенсията и за неяснота на какво
основание е била прекратена отпуснатата на жалбоподателя социална пенсия за
инвалидност, се поддържа, че актовете за отпускане на пенсиите по чл. чл.74 и
по чл.90а от КСО, както и този за прекратяване на социалната пенсия за
инвалидност /разпореждане № ********** от 20.12.2019г./, не са били обжалвани
от И.Г. са влезли в сила.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
С разпореждане № **********
от 21.03.2018г., издадено от ръководител «Пенсионно осигуряване» при ТП на
НОИ-Стара Загора, на И.Г.Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност по чл.74,
ал.1 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл.90а ал.1 на КСО, за 80 на
сто трайно намалена работоспособност, като е определена и за двете пенсии
начална дата на отпускане 18.05.2016г. и е изчислен размерът им. Със същото
разпореждане, на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е постановено спиране
изплащането на личната пенсията за
инвалидност поради общо заболяване /като по-неблагоприятна по размер от размера
на социалната пенсия за инвалидност/ и е разпоредено изплащането само на социалната пенсия за
инвалидност в размер 133.08лв.
С Експертно решение /ЕР/ № 37885 от 18.11.2019г. на Първи състав на ТЕЛК към
УМБАЛ“Проф.д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, при извършено
преосвидетелстване на И.Г., му е определен процент трайно намалена
работоспособност – 65%. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК е издадено разпореждане №
********** от 20.12.2020г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, с
което на основание чл.96 от КСО е прекратена, считано от 02.11.2020г.
отпуснатата на И.Г.Г. лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. Разпореждането
е връчено на жалбоподателя на 01.02.2020г., като по делото няма данни, а и не
се твърди от И.Г., това разпореждане да е било обжалвано, поради което съдът
приема, че същото е влязло в сила.
На 21.04.2021г. жалбоподателят е подал до Директора на ТП
на НОИ – Стара Загора заявление с вх.№ 2112-23-278/ 21.04.2021г. за отпускане
на лична пенсия за инвалидност.
С разпореждане № **********/ 04.06.2021г. ръководителят
на «Пенсионно осигуряване» при ТП на НОИ-Стара Загора, на основание чл.97 от КСО и Регламент на съвета (ЕО) № 883/2004г., е възобновил личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на И.Г.Г., за 65 на сто трайна намалена
работоспособност, със срок на инвалидността до 01.02.2022г. Постановено е
пенсията, в размер на 146.82лв., да се
изплаща от 21.04.2021г.
Разпореждането е обжалвано по административен
ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, като основното оплакване е, че
неправилно е определена началната дата /21.04.2021г./, считано от която е отпусната
пенсията за ИОЗ.
С обжалваното Решение № 1040-23-64/
27.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, жалбата е приета за
неоснователна и е потвърдено разпореждането № ********** от 04.06.2021г на
Ръководител ПО при ТП на НОИ-Стара Загора. Направено е подробно изложение на
хронологията по отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и
социалната пенсия за инвалидност на И.Г.. Посочено е, че в случая личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.Г. е била спряна на основание
чл.95, ал.1, т.4 от КСО, тъй като не могат да се получават едновременно двете
пенсии и е била в по-нисък размер от отпуснатата му социална пенсия за
инвалидност. С прекратяването на социалната пенсия за инвалидност /по причина,
че след преосвидетелстване на лицето са определени 65% ТНР и не отговаря на
законовите условия за нейното получаване/ на 02.11.2019г. е отпаднало
основанието за спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Доколкото обаче Г. е подал заявление за възобновяване на тази пенсия на
21.04.2021г., е прието, че правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.97,
ал.1, т.2 от КСО, личната пенсия за инвалидност е възобновена, считано от
21.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Обжалваното Решение № № 1040-23-64/ 27.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е
постановено от материално и териториално компетентен административен орган по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО - Директор на ТП НОИ-гр.Стара
Загора.
Решението е издадено при спазване на
императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното
решение по чл.146, т.3 от АПК.
Решение №1040-23-64/ 27.07.2021г. и потвърденото с него разпореждане № **********/ 04.06.2021г на Ръководител ПО при ТП НОИ-Стара Загора са издадени и в
съответствие с приложимия материален закон.
Спорният
въпрос, както в административното, така и в настоящото съдебно производство, се
свежда до това, считано от коя дата – от датата на подаването на заявлението за
възобновяването на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
/21.04.2021г./ или от момента на отпадане на основанието й за спиране /датата
от която е прекратена отпуснатата социална пенсия за инвалидност – в случая
02.11.2019г./, се дължи възобновяване и съотв. изплащането на пенсията.
Нормативната регламентация, при
прилагането на която се определя началната дата за възобновяване на спряната
пенсия, се съдържа в чл.97 от КСО, която разпоредба регламентира няколко
отделни хипотези, с предвиден различен начален момент на възобновяване на
пенсията, обусловен от причините за спирането й.
В случая на 21.03.2018г. на И.Г.Г.
са били отпуснати със задна дата /считано от 18.05.2016г./ лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. С оглед разпоредбата на чл.95, ал.1, т.4 от КСО не е
налице възможност за кумулативно изплащане на двете пенсии, поради което е
определено с разпореждането от 21.03.2018г изплащане само на по-високата по размер, в случая социалната пенсия за
инвалидност, като е спряна пенсията по чл.94 КСО /лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване/.
Въз основа на тези факти правилно
пенсионният орган /при издаване на Разпореждане № **********/ 04.06.2021г./ и
Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора /при постановяване на потвърждаващото
разпореждането Решение № 1040-23-64/ 27.07.2021г./, са приели, че
възобновяването на спряната пенсия за инвалидност по чл.94 КСО на И.Г.Г. следва
да се извърши при прилагането на чл.97, ал.1, т.2 от КСО. Съгласно тази
разпоредба изплащането на пенсията се
възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието
за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се
възобновява от датата на заявлението.
От цитираната законова разпоредба
следва извода, че за да бъде възобновена спряната пенсия е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Да е отпаднало основанието
за спирането на пенсията и 2. Изрично волеизявление на правоимащото лице за
нейното възобновяване, като законът изрично обвързва датата на възобновяване на
пенсията с моментът /датата/ на подаване на заявлението на пенсионера.
В контекста на тази
правна уредба не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя,
че за начален момент на възобновяване на пенсията му за ИОЗ следва да се приеме
датата, на която е отпаднало основанието за нейното спиране /в случая датата,
от която е била прекратена социалната пенсия за инвалидност –
02.11.2019г/. В случая законосъобразно е
приета датата на подаване на заявление с вх.№ 2112-23-278/ 21.04.2021г. за началната дата, от
която да се възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И.Г.Г..
С оглед на изложеното съдът приема,
че Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Стара
Загора, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 28.06.2019г. на
Ръководител „ПО”, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Г.Г. ***, против
Решение № 1040-23-64 от 27.07.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е оставена без
уважение подадената от И.Г. жалба и е потвърдено разпореждане № ********** от
04.06.2021г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: