№ 34945
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110130150 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца ********., ЕГН
**********, с адрес: ********** чрез ********., вписан в **** с личен №
**********, със служебен адрес: *********** срещу **********, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от ***********,
установителен иск за прогласяване нищожността на Договора за паричен заем №
*********., сключен между страните, поради противоречие със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи по делото
описаните в исковата молба документи – извлечение за платени суми, договор за
паричен заем и всички анекси към него. Съдът намира за неоснователно така
направеното искане, тъй като по отношение на фактите относно платените по договора
суми, същите са неотносими към предмета на спора, а договорът за паричен заем е
представен с исковата молба и същевременно липсват изложени твърдения за
сключването на анекси.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
което следва да се остави без уважение като не необходимо за правилното решаване на
спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 10,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
1
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
18.09.2024 г. между страните е сключен Договора за паричен заем № ********* за
сумата от 1400 лв., погасим на 12 вноски, от които 5 в размер на 58,33 лв. и 7 в размер
на 234,69 лв., ГПР 63,39 %, ГЛП 50 %, при краен срок на погасяване 18.09.2025 г. и
обща сума за плащане 1 934,48 лв. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора
заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума,
да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1
от Общите условия: поръчител или банкова гаранция, като съгласно чл. 11 ал. 1, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, било уговорено, че ще
се начисли неустойка в размер на 1701,52 лева, платима разсрочено наред с
погасителните вноски. Оспорва договора като нищожен и в тази връзка сочи, че не е
посочена информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита.
Твърди, че в размера на ГПР не е включена неустойката, като излага и че при
включването , размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Поддържа, че в
договора не е посочена методиката на формиране на ГПР. Счита, че с уговорената
неустойка се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
задълженията, върху потребителя. Подробно аргументира, че неустойката излиза
извън присъщите функции и цели неоснователно обогатяване. Счита, че е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. На последно място сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е
предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, а в случая
кредиторът променил последиците от липсата на обезпечение. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че нищожността на отделни клаузи, в частност на клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, не влече
нищожност на целия договор. Аргументира, че основните параметри на договора са
валидно уговорени. Твърди, че размерът на ГПР не надхвърля максимално допустимия
по закон. Подробно излага, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР.
Излага, че неустоечната клауза е действителна, както и че кредитополучателят е имал
възможност да упражни правото си на отказ от договора без да е обвързан от
неустойката. Сочи и че ищецът е имал възможност да поиска удължаване на срока за
предоставяне на обезпечение, което също не бил сторил. Твърди, че в периода 2023 г. –
2024 г. между страните са сключени общо три договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка, поради което счита, че ищецът е бил наясно с икономическите
последици на уговорките. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
2
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договора
за паричен заем № *********.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен Договора за паричен заем № *********., част от съдържанието на
който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1701,52 лева при
непредоставяне на обезпечение и същата не е включена като разход по кредита при
изчисляване на ГПР.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже, че между страните е бил сключен
посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание, както и
обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на целия договор на
твърдените основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на
Закона за потребителския кредит.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
3
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4