№ 1497
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501487 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемият Й. Д. Д., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява, депозирана молба.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 20901/09.09.2022 г. от Й. Д. чрез
пълномощника адв. К. М., с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2618/12.07.2022 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 264802/27.04.2022г. , подадена от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез процесуален
представител юрк. Г.Р., срещу Решение № 260191/23.03.2022 г. , постановено
по гр.д. № 376/2021 г. на РС - Варна, XVIII-ти съдебен състав, в осъдителната
1
част, за сумата от 6 642.56 лева, представляваща разликата над сумата от 2
243.44 лева до присъдената на ищеца Й. Д. Д. сума от 8 886 лева /частичен иск
от общо 34 402 лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за настъпило на 07.09.2020г. застрахователно събитие по застрахователна
полица „Каско на МПС“№0320190340021224 с валидност от 12.10.2019 г. до
20.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивникът счита решението за неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и за необосновано. Навежда доводи за
несъобразяване от първостепенния съд на доказателствения материал по
делото и доводите на страните, като ВРС се е позовал изцяло на повторната
САТЕ без да съобрази заключението на първоначалната. Счита, че средната
пазарна стойност на МПС следва да се определи поне средноаритмитично
между посочените в двете експертизи суми. Намира заключението по
първоначалната експертиза за коректно и обосновано. Позовава се на т.68.1
от ОУ по застраховка „Каско на МПС“, като счита, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно договореното
в размер на 60 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието,
а именно 11 462 лева, от която да се приспаднат заплатените 9 218.56 лева.
Намира, че няма пречка отговорността на застрахователя да бъде ограничена
до определен процент от действителната стойност на имуществото и посочва,
че именно по този начин е изчислена дължимата застрахователна премия.
Подчертава, че начинът на изчисляване на обезщетението в случите на
тотална щета не е закрепен в специални императивни норми, а се извлича
чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и
прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване, поради което и няма пречка страните да уговорят друг начин за
определянето му при тотална щета предвид принципа за свобода на
договарянето и доброволния характер на имуществената застраховка „Каско“.
Отбелязва, че ищецът не оспорва запознаването си с ОУ и тяхното приемане,
както и че клаузата на т. 68.1 от ОУ е предвидена в полза на двете страни.
Подчертава, че нормата на чл. 390 КЗ предвижда прекратяване на
регистрацията на автомобила при настъпила тотална щета и забрана за
последваща пререгистрация, а т. 68.1 от ОУ отчита автономния избор на
легитимирания да получи обезщетението собственик да продължи ползването
2
на вещта въпреки съществуващата нормативна уредба при тотална щета, но в
този случай лимитира отговорността на застрахователя до определен,
уговорен отнапред между страните, размер. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Й. Д. Д. не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не правят нови док.искания и не твърдят допуснати от РС
процесуални нарушения.
С оглед изявленията в докладваната молба на въззиваемия и
процесуалното поведение на въззивника, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 2618/12.07.2022 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Обявява на страните, че протоколът от съдебното заседание ще бъде
изготвен след срока по чл. 150 от ГПК, а именно на 10.10.2022 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:37
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3